Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Какво стана с  „Господна е земята“? - (Част Втора)

Какво стана с  „Господна е земята“? - (Част Втора)

Критика върху книгата на Дейв Хънт, „Whatever Happened to Heaven?“

 

Миналия месец започнахме с преглед на няколко грешки в аргументите на Дейв Хънт относно християнския реконструкционизъм.  След това се съсредоточихме върху неговата доктрина за близостта на второто пришествие. Сега ще разгледаме някои неговите възгледи относно връзката между християнина и културата.1

Биене на камбаната

Хънт е доста притеснен от желанието на реконструкционистите християнството да оказва културно влияние върху светските дела. Всъщност, цялата теза на книгата му е едно биене на камбаната по този въпрос.  Той дори проследява падането на Рим до „внезапната християнизация на цивилизования свят под Константин и неговите наследници“ (стр. 7, срв. стр. 41,111,123)!2

Това е забележително твърдение. Според виждането на Хънт, Бог облагодетелствал и благославял Рим докато е имало гонения против християните, но щом се е показала благосклонност към тях, Бог го е осъдил! По-скоро подозирам, че падането на Рим се дължи на (1) Божият съд над политическия империализъм, с Рим като пророческа препратка (според Данаил 2).  Освен това вярвам, че (2) падането на Рим е било отложено до времето, когато Неговата Църква се е разпростряла из цялата империя и е изградила достатъчно добра основа, така че да може да издържи рухването на Римския ред и да може да продължи да бъде достъпна за обърканото общество, останало след това.

Хънт величае как анабаптиското движение притежава „пламенно очакване за завръщането на Христос“ – въпреки че, „далеч не са съвършени“ и „някои отричали триединството и практикували полигамия“ (стр. 183). Предвид огромната работа в разобличаване ереста на анабабтизма, която свършва с Джон Калвин и калвинизма, искам да разбера, дали наистина Хънт е наясно с множеството сериозни проблеми на по-голямата част от анабаптистите.

Така небесно настроени…

Хънт изглежда толкова влюбен в доктрината на Дарби за близкото грабване3 (което той бърка с едно древно вярване за Второто пришествие), че е почти готов да възхвали всяка група, която очаква тяхното поколение да е последното! Почти. Сигурен съм, че не хвали други групи на последните дни от епохата на Дарби (1800-те), като да речем Свидетелите на Йехова, Църквата на Исус Христос, Светиите от последните дни (Мормоните), Адвентистите от седмия ден (които започнали да очакват сигурното завръщане на Христос през 1843, а след това отново през 1844), и т.н.

… няма земно добро

Какво притеснява Хънт относно реконструкционизма? Доктринална ерес относно основите на вярата? Не, понеже разпознава в реконструкционистите евангелски християни (стр. 232). По-скоро е притеснен, че искаме нашето християнство да оказва въздействие върху културата ни, тоест, искаме да изработваме „спасението си със страх и трепет“ (Филип. 2:12).

В това отношение, Хънт се оплаква: „Днес има един голям и нарастващ брой християни, при които дългосрочните земни амбиции почти са засенчили традиционната небесна надежда – амбиции, които те вярват, че не са плътски, но библейски и много духовни. Убедили са се, че Великото поръчение призовава за реконструкция на обществото, което ще доведе до един „християнизиран“ свят. Тъй като вярват, че тази реконструкция ще отнеме много време, дори хиляди години, няма логика да не трупат богатство на земята“ (стр. 41).

Разбира се, Хънт не показва как реконструкционистите реално са „засенчили традиционната небесна надежда“ (която е бъдещата съдба на всички християни, когато живота ни на земята приключи), когато просто проявяваме загриженост спрямо тленния си живот (което е настоящият дълг на всички християни, докато все още притежаваме живот на земята). Защо да е погрешно, в настоящето да се занимаваме с това да изобличаваме делата на тъмнината (Еф. 5:11)? И да „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“ (2 Кор. 10:5)? И да се стараем да отговаряме на очакването да сме „солта на земята“ и „светлината на света“ (Мат. 5:13-14)?

Твърдо вярваме, че Бог е създал материалната земя за да живее човека на нея, по време на смъртния си живот (Бит. 1:26-28, Пс. 8, 115:16. Ис. 45:12,18). Защо трябва християните да омаловажават тленния живот на материалната земя?

Убедени сме, че „Господна е земята и всичко, което има в нея“, което е основна точка, присъстваща в цялото Писанието (Изх. 9:29, 19:5, Втор. 10:14, 1 Царе 2:8, 1 Лет. 19:11, Йов 41:11, Пс. 24:1,50:12, 89:11, 1 Кор. 10:26,28). Защо трябва да я оставим под управлението и владението на безбожните?

Убедени сме, че Христос е глава на всички неща. (Мат. 28:18, Еф 1:22, Фил 2: 9-11, Кол. 1:18, 2:10, Евр. 2:8, Откр.1: 5) Защо трябва да ограничаваме първенството Му?

От това следва, че сме обвързани да Му служим в целия си живот с цялото си същество (Марк 12: 30-33, 1 Кор. 10:31, 2 Кор. 9: 8; Кол. 3:17, 23, 2 Тим. 2:21, Тит. 3:1; 1 Петрово 1:15, 4:11, 1 Йоан 2: 6), на база на откритата Му воля в Писанието (Йоан 17:17, Рим. 12:1-2, 2 Тим. 3:16-17). Това някаква причина за тревога ли е?

„Гледат, а не виждат“

Хънт радикално изкривява и изопачава постимилениалния възглед: „Нарастващото приемане на учението, че един християнски елит има мандат да установи царството, без личното присъствие на Христос, е сериозен повод за притеснение“ (стр. 43).

Какво има предвид под „един християнски елит“? (Загрижени християни, които се стремят към държавен пост и биват избрани? Посветени християни, които основават християнски училища?) Какво има предвид под „мандат да установят царството“? (Христос вече го установи, когато беше на земята (вижте следващия брой). Ние сме пратеници на нашия Цар, 2 Кор. 5:20). Какво има предвид под това, че се трудим без „личното присъствие на Христос“? (Нима омаловажава настоящето духовно присъствие на Христос? Не е ли Христос лично присъстващ сред нас (Мат. 18:20, 28:20, Rem. 8: 9-11, 2 Кор. 13: 5, Гал. 4:19, Кол. 1: 27, 3:16, Евр. 13: 5)?4

Поради доктрината си за близостта, Хънт е категорично против всякакви дългосрочни християнски действия в света:5 „Това, че обещанието на Христос да вземе всички негови хора на небето няма значимо място в плановете (на християните реконструкционисти) за бъдещето, е пределно ясно. При все това в Писанието не може да се намери подкрепа за такова, насочено към земята мислене сред християните“ (стр. 44)

„Където няма пророческо видение“

Но какви други „бъдещи планове“ трябва да направим за отвеждането ни на небето от Христос, освен да сме спасени по благодат и да вървим в добрите дела, които Той е постановил (Еф. 2:8-10), и да казваме на другите да правят същото? За съжаление, пиетизма на Дейв Хънт обезкуражава християните, които правят бъдещи планове за разпространението на Божията слава цялостно в живота, като насърчава избягването както на праведното влияние сред културата така и на всякакви дългосрочни планове, които биха били успешни в това начинание.

Разбира се, това е практичното изражение на неговият предвещаващ мрак и разрушение възглед за предопределеното бъдеще: „Писанието многократно предсказва отстъпничество през последните дни, увеличение на безбожието и Божието осъждение над земята, а не завоевание от страна на една триумфираща църква“ (стр. 45). Следователно, няма да има момент на земята, когато християните ще бъдат мнозинство (стр. 49). Ние трябва да бъдем „по-малко от победители“ и „пришълци“, ако трябва да бъдем библейски реалисти. Анти-вярата в антихриста преобладава. Ние сме като скакалци пред противника (Чис. 13:33).

Как могат диспенсационалистите, като Дейв Хънт, да отричат без да им става неудобно, че са исторически песимисти? Помислете над логичните отговори на следните въпроси: Днешното общество безвъзвратно ли е обречено? Да. Настоящата надежда на християните е да живеят в края на съвременната история и на сегашния им труд, нали? Да. Съществува ли нещо, което молитвата и праведните усилия могат да направят с надежда да упражнят успешно влияние над днешната неморалност? Не. Християнството ще научи ли „всички народи“? Не.

Възможните отговори на Хънт на подобни въпроси може допълнително да се видят в следното. Той пише, че грабването „слага край на всички човешки интереси към продължително земно развитие. Като например живота на децата останали след родителите, растежа или разпръскването на придобития имот, защитата на личната репутация, успеха на каквито и да било земни каузи, към които човек се е привързал, както и всички други наглед легитимни интереси, които ни обвързват с настоящия свят… Само че грабването подкопава всичко това, и до каквато степен тези псевдо-утешения биват отслабени, до такава степен нашата следсмъртна надежда се пречиства от земните елементи“(стр. 60)

Спрямо тези „земни елементи“ страхувам се, че Хънт бърка полза със злоупотреба. Помислете за неговото омаловажаване на някои „земни елементи“ на живота: За нашите деца, Библията ни учи, че децата са „наследство от Господа“ (Пс. 127:3) и че трябва да се погрижим за тях (1 Тим. 5:8). За разпръскването на нашия имот (богатство), Писанието ни заповядва да оставим наследство на децата си. (Пр. 13:22, 19:14, 2 Кор. 12:14). Относно нашата репутация, Библията учи доброто име е по-добро от злато (Пр. 22:1, Екл. 7:1). Относно земния ни труд, Библията го насърчава за Божия слава (1 Кор. 10:31, Кол. 3:17). Очевидно, надеждата за грабването е противна на тези библейски пасажи, при това по признание на самия Хънт! Грабнизма е анти-културен и анти-библейски.

Нека запазим хладнокръвие!

Уникален е един предполагаемо библейски пример даден от Хънт, относно това, колко подвеждащо е въвличането в политическа реформа: „Йоан Кръстител изобличава Ирод Антипа за това, че е взел жената на доведения си брат Филип… Не е ли възможно Йоан, който бе затворен в тъмница и по-късно обезглавен от Ирод поради порицанието, безпричинно да е прекъснал служението си сред Израел преждевременно, като е отправил забележките си към грешната цел?“ (стр. 82) Честно казано, предпочитам високата оценка дадена на Йоан от Захарий и Исус, наместо подозренията на Хънт относно неговата „безразсъдност“ (Лука 1:67-79, Мат. 11:7-15).

Но как да разбираме неговите по-късни изявления? „Писанието ни насърчава изрично към обществени действия в интереса на това да бъдем богоугодни“ (стр. 208). „Християните трябва да се изправят против злини като хомосексуализма, аборта, порнографията и злоупотребата с наркотици, и да вършат всичко, на което са способни, за да ограничат безбожното влияние сред обществото“ (стр. 216). На каква основа трябва да се извършва това, тъй като Библията не дава отговори на тези въпроси?6 Нали е пророкувано, че отстъпничеството и безбожието трябва  да владеят? Това не е ли енергия насочена към грешни цели? Нима искаме да умрем рано, като Йоан Кръстител?

 

Превод: Георги Порумбачанов

Източник

 


 

1.Трябва да поясним, че говроим за културното (включително политическото) влияние на християнството, а не за институционалната Църква. Вярваме в разделението между Църквата и Държавата, но не и в разделението между християните и държавното влияние. Диспенсационалистката критика спрямо реконструкционистката доктрина, често замазва това разделение.

2.Хънт противоречиво стига до заключението, че „през първите три века от съществуването си, Църквата не си и помисляла дори да „реконструира обществото“ (стр.206), докато по-рано говори за надеждата на Ориген, че Словото постепенно ще триумфира над света (стр. 112)

3.Предвид споменатите думи и глъчката в 1 Сол. 4:16, (вик, глас на архангел, Божия тръба) следното диспенсационално вярване е направо уникално: „Например, грабването както е описано в 1 Солунци 4:16 е като частно събитие включващо само църквата, невидяно и нечуто от останалия свят“ (стр. 303). Това е чист Дарбизъм.

4.Чудя се, дали ариминиянизма му няма да доведе Хънт до заключението, че той е този, който довежда хора до Христос, вместо Светия Дух работещ чрез него. (срв. Йоан 3:8; Деян. 16:14; Филимон 2:13)?

5.Интересно е, че през 1970-те „The Presbyterian Journal“ съобщава, че поради големите приходи от книгите си, Хал Линдзи е бил принуден да вкара парите си в дългосрочни инвестиции свързани с пазара за недвижим имот. И добре се е получило, защото са минали почти две десетилетия за човека, който казваше, че „трябва да живеем като хора, които няма да са наоколо още дълго време.“

6.„Като вземем всичко предвид, дори Колсън – въпреки чудесният си дискурс върху проблемите не достига до реални отговори. И така трябва и да бъде, ако иска да остане верен на Божието Слово, когато се занимава с трудните въпроси, върху които Словото не прави изрични изявления. “ (стр. 86)

 

 

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование, Общество