Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Ахилесовата глава на диспенсационализма (Първа част)

Ахилесовата глава на диспенсационализма (Първа част)

Коментар върху „Пътят към Холокост“ на Хал Линдзи


 

Въведение: В това издание на „Диспенсационализъм в упадък“ нов автор заема мястото на Майкъл Р. Гилстрап. Майкъл се премести във Франклин, Тенеси (близо до Нашвил) за да оглави една местна организация, бореща се срещу порнографията. Нека Бог благослови усилията му там. Читателят може би познава Кен Джентри чрез някои от трудове публикувани в реконструкционистките кръгове и чрез Института за християнска икономика. В момента има една току що издадена книга и още две, които се очаква да се издадат през следващия месец от ICE: The Beast of Revelation (налична сега), Before Jerusalem Fell: Dating the Book of Revelation, и още една, съвместно написана с Грег Л. Бансен, озаглавена, House Divided: The Break- up of Dispensational Theology. Кен очаква вашите въпроси и предложения. 

********************* 

Твърде дълго диспенсационалистите се опитват да игнорират мълчаливо Реконструкционисткото движение. Тази тактика, която се доказа като неефективна, вече се променя. През изминалите шест месеца имаше три атаки в книжна форма от страна на диспенсационалистите спрямо реконструкционизма: една от тях беше съвместен труд с участието на един сертифициран диспенсационален учен (Уейн Хаус), а другите две излязоха из под перата на най-добре продаваните, диспенсационални,  топ-теолози - Дейв Хънт и Хал Линдзи. Първа е книгата на А. Уейн Хаус и Томас Д. Айс - Dominion Theology: Blessing or Curse? (Есента, 1988). Тя е последвана от книгата на Дейв Хънт - Whatever Happened with Heaven?  (Зимата, 1988) и по-наскоро излязлата книга на Хал Линдзи - The Road to Holocaust (Юли, 1989). 

Съдейки по ужасяващите грешки, с които е белязан всеки от тези трудове, човек може по-добре да оцени предишното мълчание на диспенсационалистите. Нека накратко илюстрирам какво имам предвид, като направя обзор на творбата на Линдзи. 

В първата ми статия, за поредицата „Диспенсационализъм в упадък“, избирам да напиша отговор към Линдзи поради няколко причини.[1] Книгата му заслужава внимание, защото бе публикувана наскоро, при това придружена с голям шум от фанфари. Най-вероятно може да я намерите изложена на почетно място в книжарниците B. Dalton.[2] В сравнение с другите двама мъже, споменати по-горе, неговата книга е по-вероятно да привлече вниманието на християнското общество, предвид факта на предишните му успехи в продажбите (макар продажбите му да падат напоследък).  Съобразно с жаждата за сензационност на Линдзи, неговата книга е безразсъдна в атаката си (интересно е да се отбележи, че от трите, неговата книга е също така единствената издадена от светско издателство: Bantam Books.[4] Въпреки малкото място, с което разполагам в това списание, може би ще намерите въвеждащата информация, представена по-долу, като полезна, за да демонстрирате ограничеността на неговото проучване пред някои от нищо неподозиращите ви приятели, които може да прочетат книгата. 

Това което още в началото се забелязва и е важно да се отбележи е ниското ниво на ерудиция. Линдзи никога не е бил считан за човек с научни познания, дори и от реномираните диспенсационални теолози.[3] Неговата книга илюстрира, защо това е така. 

Плагиатство

Нека започна само с три кратки примера за плагиатство от страна на Линдзи спрямо Хаус и Айс. Без каквито и да било кавички или бележки под линия, Линдзи общо взето отмъква голям брой тези от Хаус и Айс:

Първи пример:

Линдзи: „Нямаме по надеждна църковна традиция от тази, която имаме, но Дейвид Чилтън използва типична дебаторска техника за да хвърли съмнения върху надеждността на източниците. Няма легитимна причина да се съмняваме в истинността на източниците, които имаме. Чилтън прибягва до слабото твърдение, че той (Ириней) може би е имал предвид . . .“[4]

Хаус и Айс: „Ириней е бил в позицията да достигне най-доброто възможно свидетелство, чрез което да датира Откровение. Подходът на Чилтън не е нищо повече от дебаторска техника. Когато нямаш силни доводи срещу нещо, то тогава хвърляш съмнения върху надеждността на източника. Но не съществува причина, която да подлага под въпрос истинността на източника. Иначе, Чилтън щеше да даде някакви специфични аргументи, вместо да прибягва до употребяването на думите, може би е имал предвид . . .“[5]

Втори пример 

Линдзи: „Чилтън завършва аргумента си с напълно необосновано, недоказано и спекулативно твърдение: „Разбира се, има други ранни автори, чийто твърдения свидетелстват, че св. Йоан е написал Откровение много по-рано, по време на Нероновите гонения.“ Но той не посочва дори един от тези призрачни „други ранни автори“, с което да подкрепи самоувереното си твърдение.“[6]

Хаус и Айс: „Чилтън завърша критиката си към тази традиция на ранната църква с напълно необосновано, недоказано и спекулативно твърдение: „Разбира се, има други рани автори, чийто твърдения свидетелстват, че св. Йоан е написал Откровение много по-рано, по време на Нероновите гонения.“ Но той не ни посочва тези „други ранни автори.““[7]

Трети пример

Линдзи: „Ако апостол Йоан е бил изпратен в изгнание на Патмос и е написал книгата Откровение по време на управлението на Нерон (54-68 г.сл.Хр.), както Чилтън и привържениците на господството твърдят, бихме очаквали да видим поне някаква следа от ранна традиция подкрепяща това твърдение. Но няма такава.”[8]

Хаус и Айс: „Би било странно, ако книгата Откровение е наистина написана в края на управление на Нерон, след като виждаме, че е възникнала толкова силна традиция свързваща я с управлението на Доминициан. Ако имаше някаква обосновка за ранната дата, все някаква след от  конкурентна традиция щеше да се появи. Само че, такава няма![9] 

Академично превъзходство? 

По-лошото е, че Линдзи, докато плагиатства от Хаус и Айс, копира и грешките им! Например, използва аргумента на Хаус и Айс, отбелязвайки го като взет от източника даден от Хаус и Айс (Хенри Б. Суит) сякаш той сам е направил проучването.[10] Докато е правил това, дори изписва погрешно името на Хорт - точно както са направили Хаус и Айс: и тримата го наричат „Дж. А. Хорт“ вместо „Ф. Дж. А. Хорт“ 

Другаде, повтаря грешките от страна на Хаус и Айс относно определени Реконструкционисти: Гари Норт няма докторат в областта на икономиката, Ръшдуни не е основател на Фондацията Халкедон във Валецито, Калифорния, Грег Бансен не е  чел Ръшдуни като момче, Гари ДеМар не е ректор на Института за християнско управление и така нататък.[11]

На страница 240 в книгата си Линдзи набляга върху определено относително местоимение използвано от Ириней в „Против Ересите“. Но както вече сме показали, Хаус и Айс са се заблудили, когато са предположили значението на оригиналния гръцки текст и ето идва Линдзи, краде техния аргумент (без да отбележи за читателите си, че първоначално е направен от Хаус и Айс) и пресъздава тяхната грешка![12] 

Изглежда, че и голям брой от източниците посочени в приложението са взети от Хаус и Айс, вместо от оригиналните източници. Но въпреки това Линдзи ги цитира сякаш той е изследвал оригиналните източници, понеже цитира точно същите думи, които използват и те и ги използва в същия аргументативен контекст![13]

И всичко това води до следното смело отсъждение от страна на Линдзи: „Привържениците на господството са виновни най-малко за „небрежно проучване.““![14]

Грешки при старогръцкия 

Необичайно за Линдзи, в книгата си той често се позовава на гръцката граматика, като използва реалните гръцки символи. Това се оказва грешка, тъй като съществува изнервяща непоследователност в начина, по който използва гръцките символи. Понякога имат ударение[15], през по-голямата част нямат[16], понякога са грешни[17]. Понякога не отбелязва ударенията, а дишащите знаци[18], понякога дишащите знаци липсват[19], понякога са грешни[20], понякога случайно замества ударенията с дишащите знаци[21], и дишащите знаци с ударения.[22]

За нещастие, посочва грешно или преувеличава гръцките падежи. Линдзи пише за Лука 18:8: „В оригиналния гръцки текст, този въпрос предполага отрицателен отговор. Оригиналният текст има определителен член преди вяра, което според контекста означава „този тип вяра““.[23] Не, това не предполага отрицателен отговор. Класическият гръцки граматик Фънк-Блаз-Дебрънър отбелязва, че „когато се използва въпросителна частица [както в Лука 18:8] „ou“ се използва за да предположи положителен отговор, а когато се използва „me (meti) се предполага отрицателен отговор.[24] Но нито една от тези частици не се среща в Лука 18:8, така че отговора на въпроса е „неясен“[25], в смисъл, че използваната тук частица (ara) предполага единствено „тревога или нетърпение.“[26]

Линдзи отбелязва за Матей 28:19, че „родителната падежна конструкция означава определена част от едно цяло“[27] За нещастие на Линдзи тук няма родителен падеж! Неговият уверен аргумент изведен от гръцки е напълно погрешен. 

Той погрешно твърди, че гръцката дума oikumene означава „цялата населена земя“[28] и че това е единственото възможно значение на гръцката дума oikumene.[29] Това е абсолютно погрешно. Ако беше така, тогава, когато Август Цезар издава декрет, че цялата oikumene  (Лука 2:1) трябва да се преброи, то той е имал предвид да се случи това и в Китай, Африка, империята на партите, Северна Америка и т.н.! 

Заключение

Следващият месец ще завършим анализа си на книгата на Линдзи „Пътя към холокоста“. Броят фактологически грешки и мошенически методи на изследване от страна на Линдзи трябва да притеснят мислещия читател и да покажат отчаянието на неговата позиция. За съжаление, ще има хиляди християни, които ще прочетат неговия труд, без да разберат, че е пълен с грешки.

 

Източник

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


[1]. Трябва да се отбележи, че този труд е доста детайлно оборен от Гари ДеМар и Питър Лейтгарф в наскоро публикуваната им The Legacy of Hatred Continues: A Response to Hal Lindsey’s The Road to Holocaust (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), 64 стр. (мека корица). Читателят трябва да отбележи, че моите статии бяха написани преди да разбера за техния труд.

[2]. Всъщност, нашите източници ни информират, че книгата на Хаус и Айс е „в мъртво течение“.

[3]. Линдзи дори не е довършил колеж, макар да е завършил Даласката семинария.

[4]. Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam Books, 1989), стр. 245.

[5]. Виж House and Ice, Dominion Theology, стр. 252-253.

[6]. Lindsey, Road to Holocaust, стр. 245.

[7]. House and Ice, Dominion Theology, стр. 253.

[8]. Lindsey, The Road to Holocaust, стр. 247.

[9]. House and Ice, Dominion Theology, стр. 254.

[10]. Lindsey, The Road to Holocaust, стр. 241.

[11]. Ibid ., pp 32-34. Очевидно е добил тази погрешна информация от Хаус и Айс, Dominion Theology, стр. 17-21. l

[12]. Вижте Gentry, Before Jerusalern Fell, стр. 47-57.

[13]. Нпр., Zahn at Lindsey, Road to Holocaust, стр. 246 (копирал  House and Ice, Dominion Theology, стр. 254); Schaff at Lindsey, Road to Holocaust, стр. 242 (копирал House and Ice, Dominion Theology, стр. 252). Има и един куп други. Интересно е, че цитат на страница 246 е представен като текст взето от труда на Айс, но крайната бележка, казва че е от Гутри! На страница 263 казва, че „Исус е дал пример за кръщение чрез огън в Матей 3:12“ но това е цитат от Йоан Кръстител.

[14]. Lindsey, The Road to Holocaust, стр. 231. Това, което е странно за тази му претенция е, че другаде отбелязва, че определени реконструкционисти са „безсъмнено брилянтни” (стр. 32) и „с брилянтен и остър ум” (стр. 33). Като лирично отклонение, някой трябва да информира Линдзи, че създател на теста с мастилени петна не е Фройд (стр. 223). Точното му име е тест на Роршах по името на създателя му Херман Роршах.

[15]. Ibid ., стр. 53, 205, 210, 220.

[16]. Ibid ., стр. 49, 138, 144, 167, 169. 174, 177, 199, 210

[17]. Ibid , стр. 53.

[18]. Ibid., стр. 144, 184, 203, 218, 220, 225, 261.

[19]. Ibid ., стр. 200, 204, 219, 228, 270, 227.

[20]. Ibid ., стр. 203.

[21]. Ibid ., стр. 53.

[22]. Ibid ., стр. 218.

[23]. Ibid., стр. 48.

[24]. Robert W. Funk, cd., F. Blass and A. Debrunner, A Greek Grammar of the New Testament and Other Early Christian Merature (Chicago: University of Chicago Press, 1961), стр. 226 (секция 440).

[25]. Ibid.

[26]. William F. Arndt and F. Wilbur Gmgrich, A Greek-Englisfi Lexicon of the New Testament and Other Earlv Christian Literature (Chicago: University of Chicago Press, 1957), стр. 103”.

[27]. Lindsey, Road to Holocaust, стр. 277.

[28]. Ibid., стр. 218, 220.

[29]. Ibid ., стр. 219.

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование