Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Диспенсационална херменевтика: „Буквална, освен когато е неудобна“

Диспенсационална херменевтика: „Буквална, освен когато е неудобна“

„Диспенсационализмът твърди, че може да даде отговор на нуждата от библейска посока, по отношение философията на историята и в употребата на последователно, правилно тълкуване на Писанията. Това са основни области в разбирането на Библията. Ако диспенсационализмът има отговорите, то тогава той е най-полезното средство при библейските изследвания. Ако не, той трябва да бъде изхвърлен като безполезен.“[1] - Чарлз Райри

Структурата на диспнсационализма е построена върху два ключови стълба: Първо, специфичното разграничаване на Израел от Църквата и второ, херменевтиката, или метода на тълкуване на Писанието. Вероятно най-сбитото определение за диспенсационализма е това на Райри и то отразява тази, състояща се от две части структура: „Следователно, същността на диспенсационализма се състои в разграничението между Израел и Църквата. Това следва от постоянното им разграничаване при буквално тълкуване на основната цел, която Бог преследва чрез делата Си спрямо човечеството –да прослави Себе Си в спасението, както и някои други цели.“[2]

Понеже цялата система на диспенсационализма се основава на тяхното разбиране за отликите между Израел и Църквата, а това разграничаване произлиза от тяхната херменевтика, изглежда логично, че ако покажем, че херменевтиката им се е провалила, то цялата структура ще се срине. Това, разбира се, ще е съвсем очакван резултат, тъй като тези хора защитават умишлено позиции, противни на библейската теология.[3] Следователно, като покажем заблудите и слабостите на двете диспенсационални опори, ще потвърдим мнението на Райри, че диспенсационализма е безполезен.

Последователен буквализъм

Диспенсационализмът използва фразата „буквално тълкуване“, за да опише своята херменевтична система. Това, което имат предвид е, че когато тълкуват даден пасаж от Писанието, всяка дума трябва да е се приема буквално. До смисъла на всяка една дума се стига чрез граматическо и историческо изследване.[4]

Те стигат до там да кажат, че ако тълкуваш буквално това, което четеш, то значи си диспенсационалист; но ако не приемаш нещата по този начин, то ти не си диспенсационалист. Следователно, както виждаме, те вярват, че системата им произлиза от постоянното приложение в тази буквална херменевтика на Библията, включително и по отношение на пророчествата в Стария Завет.[5] Диспенсационалистите вярват, че никоя друга система на библейско тълкуване не е толкова последователна, както тяхната; което значи, че тяхната херменевтика е над всички останали.

Джон Уалвурд и Луис Спери Шафър стигат до там да напишат, че без тази диспенсационална херменевтика е трудно (дори невъзможно) да се живее честно. „Очевидно е, че отделени от диспенсационалната „истина“, вярващите няма да бъдат интелектуално пригодни за настоящата цел и воля на Бога в този свят. Само диспенсационалното познание би ни помогнало да приемем и разберем законността на безнадеждната диспенсацията, в която живеем сега, а също така, това познание би ни предпазило от опити да се захванем с невъзможната програма за трансформиране на света, понеже християнската победа ще стане факт едва по време на диспенсацията, която тепърва предстои.“[6]

Дж. Дуайт Пентакост вдига летвата още по-високо. В неговият опус Things to come” той пише: „Изучавайки историята на тълкуването, трябва да направим заключението, че оригиналния метод на тълкуване е буквалният метод. Този метод е използван и от Господа, най-великият тълкувател, и всеки друг метод, който е бил въведен от хората, служи единствено за насърчаване на неправедноста. Следователно, буквалният метод трябва да бъде приет за основен, ако се стремим към правилно тълкуване на кой да е библейски пасаж.“[7]

Схванахте ли това? Пентакост казва не само, че „буквалния метод“ е бил използван от Господа, а и че единствената причина да съществува всеки друг метод е, за да въведе ерес! Това е доста сериозна претенция за нечия интерпретационна система!

Сега, защо нападам тази гледна точка? Заради една проста причина: да покажа колко важен е буквалния метод на тълкуване за диспенсационализма. Райри пише, че буквалният метод на тълкуване е от особено важно значение за разбирането на Божия план за света. Самата същност на диспенсационализма, разграничението между Израел и Църквата, се заражда от тази херменевтика. Уалвурд и Шафър твърдят, че вярващият не може бъде „интелектуално пригоден“ към Божия план, ако не използва този метод за разбиране на Библията. А Пентакост твърди, че това е Господната херменевтика.

Можем лесно да видим, че крайъгълният камък на диспенсационализма е буквалната му херменевтика. Поради тези факти навярно си мислите, че този метод ще бъде сериозно прилаган от диспенсационалистите? Логично е при никакви обстоятелства да не се откланят от последователния буквализъм. Нали това е херменевтиката на Исус, в крайна сметка. Това, което е достатъчно добро за Него е достатъчно добро и за нас! Библията казва, каквото казва и то означава точно това, което казва. Лозунгът на диспенсационализма е: „Последователен буквализъм или банкрут!“

Ще видим обаче, че диспенсационалният „последователен буквализъм“ е огън и мокра плява. Всичко, което се вижда, е една голяма пушилка. Невъзможно е да приложите този метод, без да пропаднете в това, което Пентакост приписва на всички останали - ерес. Фактически, трябва да разберем, че ако диспенсационалната херменевтика се прилага систематично, то тя задължително ни води към ерес.

Неприятен тест

Има множество различни начини да се изпита „буквалният метод“ на диспенсационалистите. Спомням си преди няколко години едно издание на The Wittenburg Door” посветено на тази тема. В него имаше „буквалнa“ рисунка на Суламката, субект на Соломоновата обич в Песен на песните. Тя беше с очи на гълъб, имаше кози за коса, овце за зъби, прежда за устни, врата ѝ бе стълб, от който висяха щитове, имаше два елена за гърди, а от устата ѝ капеха мляко и мед (Песен на Песните 4:1-5). Каква гледка! Рисунката беше забавна!

Сега, или Соломон има много различна представа за „красота“ или „буквалния метод“ е неадекватен, когато се прилага към Песен на Песните.

Могат да бъдат цитирани и много други примери, разбира се. Дейвид Чилтън посоча Псалм 23  като пример за стихове от Писанието, които трябва да се четат символично. Ако се чете буквално Псалмът дори няма а бъде истина. Господ не кара всеки християнин да лежи буквално в зелени пасища![8]

Вероятно най-добрия откъс, който илюстрира абсурдността на диспенсационалната херменевтика е Езекиил 40-48. Това е описанието на неговото видение за Новия Ерусалим, на който паралел се явява Откровение 21 от Новия Завет.[9] Разбира се, диспенсационалистите разбират този пасаж като сочещ към бъдещ милениум, по времето на който Бог ще изпълни Своите обещания към Израел в буквален смисъл.

Забележете, какво вижда Езекиил:

Осветен олтар по средата на новия храм (43:13-18). Този олтар ще бъде за изгаряне на жертвоприношения (ст.18), за проливане на кръв върху него (ст.18), за принасяне на жертви за грях (40:39). Сутрешните жертви също ще бъдат спазвани всеки ден (46:13).

Левитското свещеничество е възстановено в синовете на Садок (43:19).

Хлебните приноси се принасят отново (42:13).

Ритуалното очистване е постановено за олтара (43:20 – 27), Левити (44:25-27) и светилището (45:18).

Еврейската пасха (45:21-25), Празника на Скинията (45:25), и Юбилейната година (46:17) отново се спазват.

Облакът на славата ще изпълни този нов Храм точно както е изпълвал Скинията (43:4-5).

От този списък можем да видим, че ако диспенсационалистът е прав, хвалението по време на Милениума ще бъде фактически идентично със Старозаветната, Левитска практика. Един мой професор веднъж отбеляза точно по този въпрос следното: „Всичко това им носи непреодолими проблеми.“

Проблемите с това „буквално“ тълкуване са прозрачни. Ясно е свидетелството на Новия Завет, че животинските жертви на Стария Завет бяха сянка на Христовата жертва веднъж завинаги (Евреи 9:11-15; 10:1 ff). Няма двусмислие от страна на написаното в Евреи. Няма да има повече животински жертви: „ … Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги“ (10:9б-10).

„Буквалната“ херменевтика, ако е последователна, налага на диспенсационалния тълкувател безнадеждна дилема. От една страна, Новият Завет е ясен: край на животинските жертви. От друга страна, „буквалното“ тълкуване на Езекиил 40-48  е ясно: животинските жертви ще бъдат възстановени през Милениума. Какво трябва да се направи, за да се разреши дилемата?

Измъкнете се от нея! Дори диспенсационалистите разбират, че твърдението, че трябва да се възстанови практиката на левитите и жертвоприношенията е ерес. За да разрешат този проблем, те твърдят, че жертвите в Езекиил 40-48 са „възпоменателни“ жетртвоприношения, по начина, по който Господната трапеза е възпоменателна. Тези жертвоприношения няма да бъдат умилостивителни и по никакъв начин изкупителни.[10]

Има обаче един малък проблем: Текстът в Езекиил няма да го позволи. В Езекиил 45:17 четем: „А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във време на всичките определени празници на Израилевия дом; тоя нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и примирителните приноси, за да прави умилостивение за Израилевия дом.“. Жертвите са „за умилостивение“. Буквално, Евреи казва: „да покрие, да умилостиви.“ Подобно в стих 20 Езекиил пише: „Така да правиш и на седмия ден от месеца за всекиго, който съгрешава от незнание, и за простия; така ще правите умилостивение за дома.“. Още веднъж се появяват същите думи от Евреи.

Ако трябва да сравним Левити 4 с този пасаж ще видим, че при всички тези жертвоприношения, това е лекарството срещу греха. Същият език като в Левити 4! Нищо от текста на Езекиил не ни води до заключение, че има нещо, което е различно от умилостивителна жертва. Никъде не се споменава възпоменателен принос.

Заключение

Как диспенсационалистите отговарят, когато им задаваме подобни въпроси? Обикновено мълчат. Тяхното „буквално“, „недвусмислено“ или „правилно“ тълкуване до такава степен извращава Новия Завет, че те остават като втрещени. Последователното следване на диспенсационалната херменевтика води до отхвърляне жертвата на Христос, която беше веднъж и завинаги.  Това, приятели, е ерес от най-чист вид! Диспенсационалистите не отхвърлят Христовата жертва с нищо повече от последователното следване на своята херменевтика.

Ако тяхната херменевтика води до такова грозно тълкуване на Писанията, се питам, за какво говори херменевтиката им и въобще валидна ли е тя? Дали херменевтиката им е „най-полезното средство за библейско тълкуване“ както казва Чарлз Райри? Едва ли. Принуден съм да приема простата истина: „Диспенсационалната херменевтика трябва да бъде изхвърлена като безполезна.“

 

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Даниела Андреева 


 

[1]. Charles Ryrie, Dispensafionalism Today (Chicago: Moody Press, 1965), 21.

[2]. Ryrie, Dispensationahn, 47.

[3]. Виж “Teflon Theology,” Dispensationalism in Translition – vol.1, no.5

[4]. Ryrie, Dispensationalism, 86-87.

[5]. Ryrie, Dispensationalism, 96.

[6]. Lewis Sperry Chafer, Major B/b/e Themes, rewsed by John F. Walvoord (Grand Rapids, Ml: Zondervan Publishing Co., 1974), 127-128.  Забележете какво Шафър и Уалвурд казват в този цитат. Диспенсационализмът е нужен, за да отхвърли законността на миналото и отговорностите за бъдещето. Цялата система е измислена, за да избегне изискванията на Бога! За по-обстойна дискусия, виж Майкъл Гилстрап  “Teflon Theology, ” Dispensationalism in Transition, vol. 1, no 4.

[7]. J. Dwight Pentecost, Things to Come (Grand Rapids, Ml: Zondewan, Publishing Co., [1958] 1964) , 33.

[8]. Дейвид Чилтън, Възстановения рай (Tyler, TX: Reconstruction Press, 1985), 16.

[9]. Виж Дейвид Чилтън, Дни на въздаяние (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1987) за по дълбок анализ на тези точки.

[10]. Pentecost, Things, 525.


                                          

 

Категории: Апологетика, Есхатология, Етика, Образование