Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Обществена теория на диспенсационализма

Обществена теория на диспенсационализма

Възраженията, които диспенсационалистите повдигнаха наскоро против реконструкционистите ясно показаха една фундаментална разлика в подхода на двете системи спрямо разбирането им за света и живота. Това се вижда особено ясно при социо-политическите проблеми.

Диспенсационализмът, който доминира през последните седемдесет и пет години в консервативните християнски среди,  не притежава последователна теология насочена към обществото. Този недостатък може да се проследи до два основни фактора в диспенсационализма:

(1) Непосредствено „близката“ доктрина на грабването. Както се изразява Хал Линдзи: „Трябва да живеем като хора, които не очакват да са наоколо задълго.“1 Като теологична максима, това подкопава всяка идея за дългосрочен прогрес в историята,2 като по този начин, ограничава степента на християнско участие в промяната на обществото.

(2) Отхвърлянето на Мойсеевия закон като основополагаща част на християнската етика, което премахва нуждата да се познава една голяма част от приложимото божествено откровение.  Изявеният диспенсационален автор Доналд Грей Барнхаус се оплаква: „Трагичен бе момента, когато реформираните църкви включиха Десетте заповеди във вероизповеданията си.“3

За да илюстрирам проблема с техния подход към социо-политическите въпроси, ще цитирам няколко изявления направени от диспенсационалисти, които цитати показват една погрешна методология, методология, която по същество е нехристиянска. Този проблем е склонността им да оставят Божието Слово на резервната скамейка, когато се стигне до социо-политически въпроси (Мат. 15:3). Често, изглежда сякаш диспенсационалистите се задоволяват да функционират чрез общоприетото американско статукво, когато трябва да се справят с обществени проблеми. В същото време реконструкционистът се старае да насърчи богоугодното обществено преобразяване, като търси насоки за това в Писането.

От цитатите, които ще изброя, последният е този, върху който ще се съсредоточа, ала другите са тези, които илюстрират сърцевината на проблема. Обърнете внимание как тези цитати създават впечатлението, че Писанието е второстепенно сравнено със светските възгледи и правни документи.

Диспенсационалистите днес

Хаус и Айс: „Един сериозен прочит на реконструкционизма повдига огромни съмнения относно съвместимостта му с гаранциите на гражданската свобода, намиращи се в конституцията. Първите десет поправки ще се окажат изправени най-бързо пред цялостна промяна.“4

Гайслер: „Премилениалистът не изпитва нужда да постигне санкционирано от закона надмощие на християнството, а равенство пред закона за всички религии. Поради това позицията на премилениализма се съгласува добре с първата поправка, която забранява установяването (или подкрепата) от страна на държавата на една религия над друга.“5

Айс: „Премилениалистите винаги са били част от настоящия свят. И общо взето, те възприемат етичните позиции на съвременниците си.“6

Хънт: „Ако [Църквата]не успява да се справи задълбочено с обществените и политически проблеми, които за читателите са близо до сърцето, то в такъв случай трябва поне да проявим същото недоволство и към самия Христос. В края на краищата, дори Колсън — въпреки превъзходната си дискусия по тези въпроси — не достига до истински отговори. И така трябва да е, ако иска да бъде верен на Божието Слово, когато се справя с трудни въпроси, върху които не прави окончателни заявления. “7

И сега въпросът от д-р Уейн Хаус, към който ще бъде специално насочено моето внимание: „Предвид подкрепата, която оказват реконструкционистите на първата поправка, не съществува ли фундаментален проблем с приложението на първите четири заповеди от Божия Закон? Ако реконструкционистите обърнат 60% от нацията, то тогава не трябва ли да изхвърлим първата поправка, когато се приложат първите четири заповеди?“8

Въпросът за Закона за правата

В отговор на този въпрос, вероятно последващото ще обрисува същността на реконструкционисткия възглед и ще илюстрира провала на диспенсационализма дори в задаването на този въпрос.

Първо, за реконструкционистите социо-политическият въпрос е фундаментално етичен, не законов. Желаем държавата да бъде управлявана чрез истинско правосъдие и богоугоден морал. За нас, въпросът трябва да се изясни в светлината на Писанието, понеже „няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Бит. 18:25)? Гражданския управник в перспектива трябва да е „ . . . Божий служител въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло“ (Рим. 13:4).

В дебати, диспенсационалистите често се обръщат към конституцията като източника им за разпознаване на добро и зло. Но първата поправка не е първо-приоритетен въпрос в този дебат. Конституцията се занимава с процесуално право, а не с фундаментален закон. Тя структурира гражданския ни ред – не създава етиката му. Така че, погрешно е в спор да се представя подобен въпрос, като фундаментален въпрос.9

Второ, Реконструкционистите насочват вниманието към това, че всеки закон по самото си естество представлява налагане на морал. И този морал трябва да бъде вкоренен в идеи за върховенство и етични стандарти, ако иска да избегне произволност и релативизъм. А върховенството и етичните стандартите са по естество религиозни концепции. Следователно, една правна система неизбежно ще бъде религиозна във фундаментално си естество. И така, появява се въпроса: От Коя религия ще извлече значението си? Реконструкционистът е уверен, че Божият Закон (и в двата Завета, 2 Тим. 3:16-17, Мат. 4:4, Йоан 17:17) може адекватно да предостави морална основа за един граждански законов ред. Божият закон е „свят, праведен и добър“ (Рим. 7:12), и е замислен да възпира злите хора по справедлив начин (1 Тим. 1:8), като наказва криминалните нарушения праведно (Евр. 2:2 ) – както би трябвало да знаят всички човеци (Рим. 1:32).

Трето, предвид съпротивата за законовото установяване на първите четири заповеди, бих искал да попитам: Трябва ли да има закони, които да забраняват сатанинското преклонение (както е според първата и втората заповед)? Все пак, сатанизма е религия. Трябва ли християните да се изправят и подкрепят правата на сатанистите, както насърчава цитата от Гайслер? Трябва ли да има граждански закони против публичното похулване на Божието име (както е според третата заповед)? Съществуват, все пак, съвременни закони против клевета спрямо характера и злословие при човешки взаимоотношения.10 Трябва ли да има закони за неделната почивка (както е според четвъртата заповед)?

Четвърто, както диспенсационалистите добре знаят,11 ние не смятаме първата поправка непременно за противоположна на първите четири заповеди, когато корените/целта както на първата поправка, така и на първите четири заповеди се разбере. Исторически, например, са съществували  закони забраняващи богохулството,12 вещерството и отварянето на нежизненоважни търговски обекти в Неделя,13 при това точно в колониите, които са приели първата поправка. Когато това е така, как е възможно първата поправка неизбежно да се противопоставя на първия закон от завета?

Пето, трябва изцяло да се проумее идеята стояща зад първата поправка, за да може този въпрос да се изясни по правилен начин. Нима Хаус подкрепя реинтерпретацията на Закона за правата направена от Върховния съд, най-вече на първата поправка, която се е появила основно след Гражданската война в Щатите? Или ще му допадне повече истинското ѝ историческо  значение?

Всъщност, в началото първата поправка е нямала ефект върху законите на отделните щати, като да речем законите против вещерството, спазването на Неделята и богохулството. Всъщност, Върховният съд първоначално е смятал, че Закона за правата не е обвързващ по отношение на щатската законодателна власт (Баррон против Балтимор (1833)). Това не е променено чак до Гитлоу против Ню Йорк (1925).

Първата поправка е забрана насочена срещу Конгреса, замислена да предотврати установяването на национална Църква. Една интересна причина за това е, че повечето колонии имали установени свои собствени църкви (нещо което ние не подкрепяме). Дори либералният върховен съдия Хюго Блак признава: „Наистина, още по времето на Война за независимост, е имало официални църкви в поне осем от тринадесетте бивши колонии и държавно установени религии в поне четири от останалите пет.“14

Освен това, „религията“ защитена в първата поправка е „Християнството“, не мохамеданството, шинтоизма или някоя от другите нехристиянски религии. Върховният съдия Джоузеф Стори (изпълнявал длъжността 1811- 1845) отбелязва в свой авторитетен труд: „Вероятно по времето на приемането на конституцията, и на първата поправка, общото ако не и универсалното мнение е било, че Християнството трябва да получава подкрепа от държавата дотолкова, доколкото не нарушава личните права на съвестта и свободата на религиозното поклонение. Един опит да се изравнят всички религии и да се установи държавна политика, която да гледа на всички безразлично, би срещнало ако не всеобщо негодувание, то поне всеобщо неодобрение. Истинската цел на поправката не е била да даде изражение, още повече подкрепа, на мохамеданството, или юдаизма, или неверието, като принизява християнството, а с цел да не позволи съперничество между християнските секти, както и да предотврати всякакъв вид национална църковна институция, която би дала на някоя йерархия  пълно покровителство от страна на националното управление.“15

Сидни Алстром в бележития  си труд, казва: „С ратифицирането на федералната Конституция (1787) и първите ѝ десет поправки (1791), всички протестанти придобиват свободи, които не са се намирали никъде другаде по света. Римо-католиците страдали от различни законови неясноти, но в никоя друга изцяло протестантска страна не са се радвали на такава свобода. “16 Щатите, които приели Закона за Правата поправка правили различие дори между протестантството и католицизма, колко повече между християнството и езическите религии.

Заключение

Диспенсационалният подход към социо-политическите въпроси е на практика нехристиянски. Християнският подход към културата трябва да е анализ чрез допитване до Божието Слово, а не чрез „естествения закон“ на Гайслер или „подхода на мъдростта“ на Хаус и Айс. Природата е покварена, естествения закон се прекланя пред своеволните твърдения на греховния човек. „Подходът на мъдростта“, чрез който да определим кои старозаветни закони трябва да спазваме17, е подходът на Ева в Едем. Тя си помисли, че ще прояви „мъдрост“, като избере дали да се подчини на Божието слово (Бит. 3:6). Но истинската мъдрост се намира в покорството пред Божия закон. (Втор.4:6. Пс. 19:7,119:98, Пр. 28:7, Йер. 8:8).


 

1. Hal Lindsey, The Late Great Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan, 1970), p. 145. Вижте също: Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, ИЛИ:: Harvest House, 1988), стр. 8-9.

2. It is an interesting anomaly of dispensationalism that, while it insists upon an imminent rapture since Christ’s ascension, at the same time many dispensationalists understand the letters to the seven churches in Revelation to be outlining a long view of history, even up to our era! Интересна аномалия при диспенсационализма е, че въпреки претенциите си за непосредствено близко грабване след възнесението на Христос, едновременно с това много диспенсационалисти възприемат писмата до седемте църкви в Откровение, като очертание на дългосрочен възглед за историята, достигащ дори до нашата ера! Виж: Hal Lindsey, There’s a New World Coming (Santa Aria, CA: Vision House, 1973), pp. 38ff.; C. 1. Scofield, The Scofield Reference Bible (New York: Oxford, 1945), pp. 1331 -2; E. Schuyler English, cd., The New .Scofield Reference Bible (New York: Oxford, 1967), p. 1353; John F. Walvoord, The Revelation of Jesus Christ (Chicago: Moody, 1966), p. 52; Charles C. Ryrie, Revelation (Chicago: Moody Press, 1966), pp. 21ff.

3. Цитирано в S. Lewis Johnson, “The Paralysis of Legalism,” Bibliothecra Sacra, Vol. 120 (April/June, 1963), p. 109.

4. H. Wayne House and Thomas Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), p. 77.

5. Norm Geisler, “A Premillennial View of Law and Government,” Moody Monthly (October, 1965), p. 130. В тази статия, втората му основна точка е: „2. Вярата в религиозния плурализъм“

6. Заявено от Томи Айс 14 април, в дебата между него и Дейв Хънт с Гари Норт и Гари Демар.

7. Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven?, pp. 85-86.

8. Уейн Хаус, въпрос от публиката по време на събрание на 20 юли, 1969, в Далас, Тексас. За съжаление, цитат не е точен, но извлечен от паметта ми.

9. Това е единствения въпрос на Хаус по време на Даласката среща. Може да се намери в началото на книгата на Хаус и Айс “Dominion Theology” (гл. 4).Това е втората точка в статията на Гайслер (виж по-горе, бележка 5).

10. На скоро вдигналият се шум около решението на Върховния съд да позволи изгарянето на флага е много интересен. Забелязах, че диспенсационалните християни оплакват решението, макар да не подкрепят закони, чийто корени се намират в първите четири Божии заповеди, една от които включва похулването на святото Божие име! Това е притеснителен „държавата на първо място“ патриотизъм.

11. „Законът за правата, често е хвален от теономисти, като Гари ДеМар.“ House and Ice, DorniniorI Theology, p. 77.

12. Делото Джеймс Кент, Народа срещу ( съдебна жалба от 1811 подаде от Ню Йоркси нисш съд), представлява интересен факт в това отношение. Кент е подкрепил тежка глоба против Ръгълс, който похулил Светата. Кент цитира заявлението на Уилям Блакстоун , че публичното богохулство е нарушение на общото право. Той отбелязва, че „хората от този щат, заедно с хората в тази страна, изповядват общите доктрини на Християнството“ и че публично „да се скандализира автора на тези доктрини е грубо нарушение на благоприличието и правия порядък.“  Цитирано в труда на Пери „The Life of the Mind in America“ (London: Victory Gallancz, 1966), pp. 123-124.

13. Всъщност, Конституцията дава на президента, неделята като ден освободен от In fact, the Constitution gave the President Sunday off from consideration of bills from Congress (1 :7). Sunday closing laws were not dismantled in South Carolina until 1987.

14. Eng/e v. Viat/e, 370 U. S. 421, 427-28 (1962).

15. Joseph Story, Commentaries on the Constitution of the United States, 2:593, 595.

16. Sidney Ahlstrom, A Re/igious History of the American People (Garden City, NY: Image Books, 1975), 1:460.

17. House and Ice, Dominion Theo/ogy, pp. 186-187

 

Източник

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование