Най-важният пасаж в Новия Завет (част втора)
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 2, Брой 6 | Майкъл Р. Гилстрап | юни, 1989 |
Миналият месец видяхме, че д-р Скофийлд написа в своите бележки към Деяния на апостолите 15 глава, че това е „най-важният пасаж в Новия Завет“ за диспенсационалиститите. Това становище отчасти се споделя от един от водещите диспенсационални учени на нашето време, д-р Джон Уолвурд, Ректор на Даласката теологична семинария (ДТС). Въпреки че той може и да не твърди задълго, че Деяния 15 глава е „най-важният“ пасаж в Новия Завет за диспенсационалистите, той е съгласен с това, че пасажът е ключов текст за тяхната система.
И Скофийлд и Уолвурд разглеждат думите на Яков по време на Ерусалимския събор в Деяния 15:13-21 като схематично изложение за читателя, на „божествената цел за това поколение и за началото на следващото.“ Най-напред, Бог призовава „Църква“ създадена от езичници. След това Христос се връща, за да установи Давидовото Царство (т.е. Милениума). По това време, Израел ще бъде доведен до Господа, но езичниците също продължават да се спасяват през този период.
Както д-р Уолвурд внимателно посочва, критични за това тълкуване са две ключови фрази. Първата се намира в ст.14, където Яков казва: „Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците“ и т.н. Диспенсационалното разбиране е, че Бог трябваше да посети най-напред езичниците, „за да вземе измежду тях люде за Своето име.“
Втората фраза се намира в ст. 16, където Яков цитира Амос 9:11-12: „В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния,“ и т.н. Според Скофийлд и Уолвурд тук главната идея е, че Бог е постановил точен времеви ред според Своите цели за тази и следващата епоха. В тази епоха – Църковната – Той ще благослови езичниците, и след това, след второто Си идване, Той ще благослови Евреите, поставяйки началото на Милениума и постановявайки изпълнението на Давидовия завет.
В своя коментар върху Деяния на Апостолите, Ф.Ф.Брус отбелязва: „Думите, с които Яков обобщава речта на Петър са употребени неправилно в интерес на съвременния диспенсационализъм.“ Брус пише, че вместо да се разбира, че Яков казва, че Бог ясно е показал Своето задоволство, че новото общество, което трябваше да отразява Неговата слава в света, трябва да бъде както от езичниците така и от евреите, диспенсационалистите изкривяват апостолските думи в подкрепа на собствената си, ексцентрична система, която са натрапили върху библейския текст.
Както Брус правилно обръща внимание, диспенсационалното тълкуване напълно се проваля при едно по-внимателно изучаване на пасажа. Заради решаващото естество на двете фрази „най-напред“ и „след това“. Точно оттук смятам да започнем. Ще видим и вероятността да се разглежда фразата в стих 16 „ще се върна“ като такава, която се отнася за второто пришествие. Показвайки екзегетическа невъзможност да се поддържа диспенсационалната позиция върху Деяния 15 глава, ще видим още веднъж небиблейската същност на диспенсационалната теология. И накрая, ако „най-важния пасаж в Новия Завет“ не говори това, което те смятат, какво би трябвало да ни показва това относно останалите техни „доказателствени“ текстове?
„Най-напред“
След като Петър говори пред Събора, последван от Павел и Варнава, всички очи се обърнаха към Яков, признатият водач на Ерусалимската Църква. Той започва с думите: „Чуйте, приятели. Симон току що ви каза как Бог най-напред посети езичниците...“ Това, което Яков прави е обобщение на Петровата реч. Той още веднъж напомня на събралите се как Бог чрез Петър за пръв път посети езичниците, когато Петър занесе евангелието в дома на Корнилий (Д.А. 10 глава).
Думата, която Яков използва е протон, а от контекста е очевидно, че означава „за първи път“. Това, което Скофийлд и Уолвурд се опитват да направят с думата е да я употребят със значението „първо“ в смисъла на последователност. Единственият начин някой да извади подобен смисъл от текста е да има предубедена идея за това какво говори текста и след това да намери начин да докаже възгледите си. Точно това прави диспенсационализма, когато става дума за Деяния 15 глава. Невероятният провал на диспенсационалното тълкуване още по-добре се разкрива от факта, че според мен Скофийлд осъзна, че дава нов смисъл на текста. В своята маргинална референция към ст. 14, той отбелязва, че „най-напред“ е буквално „за пръв път, т.е. в дома на Корнилий.“ И отново в бележките си върху пасажа, той тайничко продължава да прокарва идеята все едно с думата „първо“ се установява някаква последователност. Това е една умела хитрост при работа с Писанието.
Интересно, че издателите на ревизираното издание на Скофийлд Референс Байбъл поправят грешката му. След тяхната поправка в бележката за ст. 14 пише: „Симон изяви, че Бог най-напред посети народите, за да отбере от тях народ за Своето име.“ Маргиналната препратка просто отбелязва, че във версията на Кинг Джеймс пише „най-напред“.
Освен диспенсационалните автори, никой друг коментатор не разглежда думите на Яков в Деяния 15 глава, като постановяване на последователност за епохите. Всички се съгласяват, че той просто обобщава обрщението на Петър, за да обоснове своето решение.
Втората особеност на текста, която e против диспенсационалното разбиране на фразата „най-напред“ е уникалната употреба от Яков на думите „езичници“ и „народ“. Ф.Ф.Брус забелязва:
„Английският превод на думите „Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име“ едва долавят силата на гръцкия текст. В Стария Завет „народите“ или „езичниците“ (Gk.ethne) са в контраст с „народ“ (Gk.laos) както се нарича Израел. Когато Моисей казва на израелтяните във Второзаконие 14:2 „и вас избра Господ измежду всички племена, които са по лицето на земята, за да бъдете Негов народ,“ гръцката версия използва laos за „народ“, а не ethne за „нации“; двете думи са противоположни една на друга. Но когато Яков използва същите два термина тук, той не говори, че Бог взема народ, различен от езичниците, но че взема народ състоящ се от езичници – „изключителен парадокс“, както казва Бенгел. Това, което Яков стегнато твърди тук се говори и в целия Нов Завет: един пример е 1 Петрово 2:9, където Божието описание за завръщането на Юдейските изгнаници „народа, който създадох за Себе Си, за да оповестява хвалата Ми“ (Исая 43:21) се прилага за езичниците, които се обръщат към християнството. Виж също Тита 2:14.“
Скофийлд и Уолвурд разбират едно нещо точно – Яков очерта божествената цел за тази епоха – която се различава от диспенсационалната цел за тази епоха. Съвсем без да прави разлика между езичници и евреи, както твърди Уолвурд, Яков прави обратното. Използвайки термините „езичници“ и „народ“, той се застъпва за премахването на подобно разграничаване.
„След това“
Диспенсационалното разбиране на тази фраза е, че тя сочи към следващото събитие, което трябва да последва след „най-напред“ в стих 14. Както видяхме, най-напред трябва да дойде благословението върху езичниците и след това периода на Израелевата слава. Според това мислене, времето на Израел за благословение няма да дойде по рано от Църковната епоха – епохата на езичниците. Бог най-напред ще приключи работата си с езичниците, и след това (следвайки Второто пришествие) ще въведе обещаните благословения за Израел. Следователно, диспенсационалистът трубва да свързва „след това“ с обръщението на Яков към Събора, където обобщава Петровата реч.
Контекстуално, това е невъзможна за поддържане на позиция. „След това“ е заложено в началото на старозаветния цитат, който Яков цитира. Той трябва да е свързан последователно с контекста на Амос, а не с Якововото становище, относно Петровото преживяване в къщата на Корнилий малко по-рано. Това е една много странна херменевтика, която напълно пренебрегва контекстоалната връзка на един цитат, за да докаже нечия позиция!
Яков цитира Амос 9:11-12. В контекста пророкът говори за идващото осъждение на Бога върху Израел и тяхното по-късно разпръскване сред другите народи:
„Защото, ето, Аз ще заповядам, И ще пресея Израилевия дом между всичките народи, Както се пресява житото в решетото; Обаче ни най-малко зърно няма да падне на земята. От Мене ще измрат всичките грешници между людете Ми, Които казват - Това зло няма да стигне до нас, Нито ще ни предвари.“ (Амос 9:9-10).
След това Амос продължава и пише това, което Яков цитира:
„В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния, И ще заградя проломите й; Ще въздигна развалините й, И ще я съградя пак както в древните дни, за да завладеят останалите от Едом И всичките народи, които се наричаха с името Ми, Казва Господ, Който прави това.“ (Амос 9:11-12).
Ако сравним Якововия цитат с оригиналния пасаж в пророчеството на Амос, има няколко леки изменения. Повечето учени са съгласни, че Яков тук цитира Септуагинта, гръцкия превод на Стария Завет. От особена важност за нашата непосредствена цел е заместването от Яков на „след това“ с „в онзи ден“. Повечето коментатори мислят, че Яков просто перефразира пасажа от Амос и заради това замества със значително еднакъв израз. Бел отбелязва: „Най-силното доказателство за смисъла на перифразирането е почти паралелния случай в Деяния на апостолите, в който Петър цитира Йоил, в деня на Петдесятница. Изразът на Яков „след това“ се намира в Септуагинта в Йоил 2:28, но при цитирането на Йоил, Петър използва фразата „в последните дни“ (Деяния 2:17). По този начин изглежда, че Петър приравнява „след това“ с „в последните дни“, което само по себе си е еквивалентен израз на „в оня ден“ в употребата на пророка.“
Без значение за причината за разликата в цитата на Яков, смисълът е доста ясен. Яков казва, че Амос пророкува, че след осъждението и разпръскването, което щеше да сполети Израел, Господ още веднъж щеше да се върне, за да благослови и прослави Израел. Фразата „след това“, следователно, се отнася за обещаното осъждение върху Израел, пророкувано от Амос, а не за „отделяне на народ (езичниците)“.
Диспенсационалната идея за последователен план за епохите трябва да се притуря допълнително към пасажа; тя не произлиза от текста.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Даниела Андреева
Бележка: Препратките в оригиналната статия не са пренесени в този превод, може да ги проследите в оригиналния текст
Други статии от поредицата:
