Ще се съберем ли край реката?* (първа част)
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 2, Брой 11 | Кенет Л. Джентри Мл. | ноември, 1989 |
Критика върху книгата на Дейв Хънт, „Whatever Happened to Heaven?“
Точно когато си помислихте, че вече в книжарницата е безопасно
Отново ще направим преглед на една нова диспенсационална книга, която напада реконструкционисткият възглед. Поради рекордните продажби на Дейв Хънт като автор, тази книга има вероятност да достигне до голяма аудитория. Следователно, читателите ни трябва да са поне малко запознати с нея. Винаги трябва да сме наясно какво четат и мислят християните, понеже „идеите имат последствия“.
Имах възможността, миналия Юли, да се срещна с Дейв Хънт в Далас, Тексас. Очевидно, той е загрижен християнин, притесняващ се от всичко, което вреди на ортодоксалното християнство, какъвто съм и аз. За съжаление, и казвам това с цялото си уважение, не мисля, че той разбира правилно нито реконструкционизма, нито частите от Писанието, под въпрос.1 Подобни погрешни разбирания са като епидемия сред евангелските среди.2
Трудът на Хънт е пълен с грешки, ще погледнем няколко примера за това.
Грешки в аргументацията
Първо, той има склонност да прави лекомислени изявления. Например: „Цялото човечество винаги е вярвало, че съществува духовен свят“ (стр. 13). „Цялото човечество?“ А какво ще кажем за атеистите, като да речем онези споменати на страница 19?
„Никой (дори Христос в градината) не очаква с нетърпение смъртта“ (стр. 60). „Никой?“ Но във Филипяни 1 Павел не беше ли натясно, между двете възможности, „понеже имам желание да отида (т.е да умре) и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;“ (Фил. 1:23)? Също така, при Христос е различно: Той трябваше да се изправи пред Божия съд!
„По времето на апостолите не е съществувал централен авторитет, който да е държал власт над църквата и върху когото размирниците да могат да окажат натиск … Нито едно от Новозаветните послания, не е писано сякаш е от епископ или папа, комуто се дължи подчинение поради страх от отлъчване…“ (стр. 125). Нима на апостолите им е липсвал авторитет (1 Кор. 5:3-5, 14:37)? Не бяха ли „централен авторитет“ за църквата (Еф. 2:19 и нататък)? Нима Ирод не помисли, че като убие Яков и хвърли в тъмница Петър, ще „окаже натиск“ върху Църквата, за радост на евреите (Деян. 12:1-3)?
Второ, Хънт използва аргументи-бумеранг. За нашето желание да реструктурираме културата на основата на християнските принципи, той пише: „Когато се сблъскаме с предполагаема ключова доктрина, която Божиите мъже и жени не са успели да открият в Писанието през всичките 1900 години на църковната история, разполагаме с достатъчно добра причина да бъдем малко по-предпазливи. Изисква се особен вид арогантност да се твърди, че си открил жизненоважно учение, което е останало незабелязано от цялата църква в продължение на 1900 години“ (стр. 224).
Исторически, това твърдение е просто погрешно: Какво ще кажем за усилията на пуританите през 1600-те? Или тези на Калвин през 1500-те, които се споменават (и изкривяват) от Хънт (гл. 8)? Хънт дори пише, както мнозина днес: „Евсевий е вярвал, че покоряването на света под християнството е неизбежно“ (стр. 112). Евсевий е живял между 260-340 г.!
Подобно изявление представлява само-унищожителен аргумент за един претрибулационалист (какъвто е Хънт, стр. 241). Диспенсационалистът Алън Патрик Бойд признава: „Диспенсационалният премилениализъм е продукт на догматичния прогрес след реформацията. “3 Дори Хаус и Айс признават: „През 1830-те Дж. Н. Дарби създава учението, че грабването ще е претрибулационно.“4 А цялата предпоставка на книгата на Хънт е претрибулационалистка, доктрина появила се през 1830 година!
Трето, Хън е склонен към неточни исторически твърдения. Относно гоненията на Нерон, които започват 64 г., Хънт твърди, че „един от малкото историци-очевидци на онези дни е Тацит“ (стр.100). Явно не е наясно с датите, понеже Тацит е бил само на девет, когато започват гоненията и никъде не твърди, че е „очевидец“.5
Хънт заявява: „започнали са гонения и през управлението на Домициан (81-96), гонения описани в писанията на Тацит“ (стр. 102). Но Тацит, никъде не споменава такова нещо! Всъщност, това е една от причините много учени да се съмняват в съществуването на гонения срещу християните при управлението на Домициан. Може да продължим още много с историческите неточности при Хънт.
Четвърто, Хънт е арминианец и не разбира калвинизма: „Бог не би насилил никого да отиде на небето, понеже това няма да е действие водено от любов“ (стр. 28).6 Калвин „не е склонен да позволи същата свобода, която Бог очевидно позволява. Калвин не е вярвал, че човека притежава силата да избере да се покори на Бог, да избере да върши добро…“ (стр. 176). Докато атакува калвинизма7, той подкрепя анабаптиската доктрина, въпреки че „далеч не са съвършени“ и „някои отричали триединството и практикували полигамия“ (стр. 183).
Трябва да продължим напред!
Хънт в действие
Основните грешки, които Хънт намира в реконструкционизма са две, според него: (1) Отвлича умовете ни от небето (в смисъл, че отрича близостта на Христовто пришествие) и (2) ги поставя на земята (в смисъл на това, че поощрява трансформация на обществото). С други думи, вместо да насърчава християните да се „съберат край реката“ за да чакат Грабването, реконструкционизма ги подстрекава да тръгнат по пътища и улици и да призовават нациите към покаяние.
Реконструкционизмът ще стане причина Църквате да се поддаде „отново на небиблейската надежда, че като упражняваме богоугодно влияние над държавата, обществото може да се трансформира“ (стр. 8). Това е „напразна мечта“, която възпира християните от „вероятността всеки момент Христос да ги отнесе на небето“ (стр. 8)
Ще се занимая с проблема за близостта на Грабването тук, а с проблема за културното влияние в броя за следващия месец. Диспенсационалният възглед за близостта на грабването на Хънт представя една доктрина на отчаяние и отстъпление.
Доктрината за „близост на грабването“ на Хънт
Хънт е притеснен от успеха на реконструкционизма, който измества диспенсационализма: „Сред евангелската църква днес намалява боря на онези, които пазят в смислена форма надеждата за близкото завръщане на Христос, който ще ги отведе в палатите, в дома на Своя Отец, преди целия свят да избухне8 по времето на съда на Голямата скръб и Армагедон“ (стр. 9).9 Де да беше вярно това!
Къде е конфликтът?
Удивителна е увереността му в доказателствата, които представя за близостта10 на Христовото завръщане. С цялото ми уважение към нашия брат, но както показахме по-горе, безпорядъка е цар що се отнася до тълкуването му на Писанието. Например, в Деяния 1:11 четем: „ Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.“ За този стих Хънт пише: „не звучи ли сякаш няма да мине много време преди Той да се завърне. Нима сам Христос не им каза, „истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.“ (Матей 10:23)“ (стр. 39). Но така ли е това?
Относно Деяния 1:11: (1) Прочетете стиха сами. Звучи ли „сякаш“ Второто пришествие е близо? Не се споменава кога ще бъде във времето по какъвто и да било начин, единствено факта, че ще се случи и начина, по който ще се случи! (2) Било ли е близо Второто пришествие до онези времена? Ако трябва да сме честни, изминали са почти 2000 години откакто е направено това заявление. Е тогава, сгрешил ли е Божият ангел?
(3) На страници 256-257, Хънт тълкува Деяния 1:6-7 като отнасящи се до еврейското хилядолетно царство, което ще бъде установено при Второто пришествие на Христос. Интересно е, че виждането на самия Христос намиращо се в Деяния 1:6-7 (което се намира само четири стиха преди Деяния 1:11) навежда на мисълта, че ще мине много време преди да се върне и установи царството Си. На въпроса на учениците, дали „сега“ е времето, когато ще бъде възстановено Израелското царство, Исус отговаря: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деяния 1:7). Вместо да каже, „Да, близо е“ (както би очаквал Хънт), Исус говори за „години“ и „времена“. Тези термини предполагат дълъг период, от години и времена11, преди Неговото завръщане (както се говори и в някои от притчите му, Мат. 25:5, 14, 19).
Греши ли Исус в Матей 10:23? Подвежда ли учениците Си? Ако това се отнася за Второто пришествие, както смята Хънт, то тогава без съмнение Исус бърка! Забележете какво се казва: „истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син“. Подозирам, че в грешка е Хънт, а не Исус – вие как мислите?
Объркване в доктрината му за близостта
Какво тогава да кажем за тази негова доктрина за близостта на Второто пришествие? Обърнете внимание на два проблема в тази доктрина на Хънт:
(1) Макар да се придържа към идеята, че завръщането на Христос е „близо“, Хънт пише: „Освен това, тъй като предишни „диспенсации“ в човешката история, са траели подобна дължина от време, не е неприемливо църквата също да просъществува 2000 години на земята. “ (стр. 39). Но ако второто Му пришествие е 2000 години в бъдещето (толкова далеч!), то тогава не е било близо през първи век. Всъщност, Хънт пише: „Макар да има много признаци за това, че Господното пришествие е вероятно много близо до нас, сега в ретроспекция знаем, че не е било близко за всички онези поколения християни, които са живели преди нас“ (стр. 59). Къде отиде тълкуванието на Хънт, на Деяния 1:11 и Матей 10:23?
(2) Хънт ни информира, че „Христос е предвидил за учениците Си много „знамения“, които да им известят, че пришествието Му е близо, така че да не бъдат изненадани“ (стр 40). Това не само е противно на историческия диспенсационализъм, според който Грабването е без предизвестие,12 но също подкопава собствената странна доктрина на Хънт за близостта на Грабването. Христовото пришествие не може да настъпи преди да се изпълнят знаменията, които да предупредят Неговите ученици! А бележката, която прикрепя към това твърдение насочва читателя към един друг негов труд, „Мир, просперитет и идващия Холокост (1983)(Peace, Prosperity, and the Coming Holocaust)“, който доказва, че тези знамения се сбъдват днес, а не през първи век.
Предвид всичко това, какво става с тълкуванието му на Тит 2:13? „Човек не „търси“ някой, който няма как да се появи много седмици наред, а камо ли години. Този израз може да се използва само относно някой, който може да се появи всеки момент.“ (стр. 51). Тогава какво става със знаменията, които може да наблюдаваме само днес? Все пак, относно Христовото идване Хънт пише: „сега, в ретроспекция знаем, че Грабването не е било близко за всички онези поколения християни, които са живели преди нас“ (стр. 59).
Заключение
Подобно на всеки друг диспенсационален труд критикуващ реконструкционизма, книгата на Хънт е пълна с дефектни аргументи и нездрава теология. И както при другите диспенсационални трудове, тази атака неизменно се крепи на новата хипотеза на Дарби за близкото, претрибулационно грабване.
Като пример за християнска аналитична литература, този труд на един от най-продаваните християнски автори, каквито впрочем са и Линдзи, Хаус и Айс, илюстрира огромната нужда от образователна реконструкция, нужна за да се създаде благоразумно библейско мислене сред днешните християни.
Превод: Георги Порумбачанов
*. Диспенсационален химн, говорещ за скорошното отърваване на християните от земните им грижи. (бел. прев.)
1. Той признава, че му липсва теологично обучение (стр. 69). Въпреки това, Хънт поне е изследвал реконструкционистката литература, нещо което не можем да кажем за Линдзи.
2. Вижте например: Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-up of Dispensationl Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989).
3. Alan Patrick Boyd, “A Dispensational Premillennial Analysis of the Eschatology of the Post-Apostolic Fathers (Until the Death of Justin Martyr),” непубликувана магистърска дисертация, Dallas Theological Seminary, 1977), стр. 91, n2.
4. H. Wayne House and Thomas Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), стр. 422.
5. Виж: Kenneth L. Gentry, Jr., Before Jerusalern Fell: Dating the Book of Revelation (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), Ch. 17.
6. Примерът му не е добър. Трябва ли насила да бъде извлечен някой, който иска да умре в горяща сграда?
7. Виж Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), стр. 172-173, 176, 218, 235-236, 271, 326.
8. Хал Линдзи изказва предположение, че Армагедон може би ще е през 1980-те в книгата си от 1980-та: „The 1980s: Countdown to Armageddon“.
9. Hunt, Whatever Happened to Heaven?, сравнете стр. 31, 42, 43, 82, 63, 68, 70, 72, 98.
10. Моля обърнете внимание на това, че ние отричаме близостта на Неговот воторо пришествие, а не самото Второ пришествие, както Линдзи погрешно твърди. (Lindsey, The Road to Holocaust [New York: Bantam, 1989], стр. 231).
11. Забележете също, че (1) Той съставя времевата рамка като използва два термина, като и (2) двата термина са в множествено число.
12. „Надеждата за повторно идващия Христос, който да отнесе светиите на небето е представена в Йоан 14 като близка надежда. Не присъства учение за някакво междинно събитие. Перспективата да бъдем отнесени на небето при идването на Христос не се характеризира с описанието на каквито и да е знамения или предварително нужни събития“ John F. Walvoord, The Rapture Question (Grand Rapids: Zondewan, 1957), стр. 78-79.
Други статии от поредицата:
