Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Тефлонова Теология

Тефлонова Теология

„Нека се завърнем към християнското си наследство. Боже опази!“

Може и да бъдете изненадани, но мисълта по-горе не е изречена от Норман Лир, нито от Маделин Мъри О‘Хейр. Не е дори решение на Върховния Съд! В интерес на истината, човекът, който произнася това твърдение е познат като един от най-начетените защитници на християнската вяра сред американските диспенсационалисти-фундаменталисти! Автор е на множество книги и статии, той често има изяви по християнските телевизии и радио програми, като опитен християнски „дуелист“, наеман да „прострелва“ всеки еволюционист или светски хуманист, който се появи в ефира на някоя програма.

Човекът казал тези думи е не някой друг, а професорът по систематична теология в Даласката Теологична Семинария, Норман Л. Гайслър. В записана лекция, наименувана „Християнския реконструкционизъм: Една библейска критика“, Гайслър казва, че не само не би искал да се върне към християнското наследство на Америка, но че не би искал библейския закон да властва като стандарт за обществото.[1]

Е, нека отбележим за протокола, че библейският закон е над Норман Л. като стандарт за обществото; той просто отказва да признае това. Хора като Гайслър твърдят, че християнските реконструцкионисти се опитват да завладеят света за Исус. Това са глупости; Исус завладя света при възкресението си, и си го каза в прав текст (Мат. 28:18-20). Християнските реконструкционисти просто се опитват да накарат света да признае това, което е вече факт: че Бог създаде света в шест буквални дни и го управлява, чрез Провидението Си (трансцендентност/иманентност), че постави Сина Си Исус Христос над света (йерархия), че установи закона Си като обвързващ за всички хора и институции (етика), че съди всички хора в историята и вечността според закона Си (клетва/санкции) и че Църквата като Негови избрани хора ще наследи земята (наследство/приемственост).

Проф. Гайслър мрази това послание. Той мрази християнския реконструкционизъм, защото реконструцкионистите изповядват, че има само един валиден закон и само един Суверенен Законодател. Гайслър не харесва факта, че реконструкционистите твърдят, че Писанията на Стария и Новия Завет са заветно обвързващи за всички хора. Цялата му лекция е оплюване, с цел да отдалечи хората от истинския проблем, в който се корени нашето неразбирателство. (Също така е пълно с неточности, като да речем твърдението, че Д-р Грег Бансен е зет на Р. Дж. Ръшдуни, проф. Гайслър не си е направил домашното. Нашите критици рядко правят това.)

Въпросът, който трябва да си зададем е: „Как точно според проф. Гайслър, всеки може да избяга от етичните изисквания на Божия закон?“ Знаем, че Гайслър не е антихрист или либертарианец, който отхвърля гражданския закон. Какво следователно прави? Към какво се обръща? Към средата на записа той пита публиката си: „Какво бихте казали, ако някой кажеше - Мисля, че Корана трябва да бъде основата на закона в Америка? Бихте казали - Е, но това е тяхната религиозна книга.“ Проф. Гайслър заключава: „Точно така! Библията е вашата религиозна книга, точно както Корана е тяхната религиозна книга.“

След това казва: „Всеки, който иска да направи религиозната си книга основата на закона е заплаха за свободата. Точно както трябва да се противопоставяме на онези, които искат да направя Хуманистичният Манифест основата на закона, така трябва да се противопоставяме на онези, които искат да направят Библията основата на закона. И двете позиции са радикални.“

Добре, професоре! Ако не може да използваме Библията, нито Корана, нито Хуманистичния Манифест, тогава какво би трябвало да използваме като основа на гражданския закон? Отговорът му: „Държавата не се основава на базата на специално откровение, като Библията. Основава се на общото откровение на Бога към всички хора.“[2] Проф. Гайслър мисли, че като се позове на така наречения Естествен закон, ще избегне радикалността теономията.[3] Казано иначе, той се опитва да избяга от изискванията на Божия справедлив, свят и чист закон като се позовава на езическия Естествен закон.

Разбира се, той не е единствен; целият диспенсационален свят е принуден да прави същото, защото диспенсационализмът отхвърля Мойсеевия закон, като валиден по какъвто и да е начин в новозаветните времена. Така неизбежно се оказва, че диспенсационалистите започват да прокламират някаква версия на дуалистичната теология на средновековния римокатолически схоластизъм, философията на Тома Аквински от 13-ти век, който се опитал (и провалил в опита си) да обедини християнството и езическата гръцка философия.

Езичество в пелени

Естествения закон е бил и винаги ще бъде езическа приумица. Системата е измислена от шепа езичници - елински гръцки, стоически философи, с цел да създадат алтернатива на сриващия се свят на гръцките градове-държави и тяхната политическа религия. Те съзнателно изобретяват нов религиозен мироглед, за да могат да оправдаят империята на Александър Велики.[4] По-късно, римските стоици присвояват теорията за естествения закон за да могат да оправдаят разрастването на римската империя.[5] В ранната догматика на Естествения закон е присъствал силно езически импулс за защита на имперската власт. Този импулс все още съществува. Империята, която се прокламира днес е империята на себе-провъзгласилия се автономен човек.

Платон и Аристотел възприемали човека като център на всички неща. За Тома Аквински, „справедливо общество“ е това общество, което човек сметне, че е  справедливо общество. Знаем до какво води подобна философия. Маркиз дьо Сад (от чието име произлиза думата садизъм) през 18-ти век защитавал позицията, че понеже природата е сексуално извратена и кръвожадна, хората могат и би трябвало да бъдат сексуално извратени и кръвожадни. Ако падналия, проклет природен свят и падналия, проклет човешки ум представляват единствените ви стандарти за обществена истина и етика, вие се намирате в големи, големи проблеми. Точно там се намира и проф. Гайслър.

Няма как да се избяга от езическите корени на Естествения закон. Сочи се, че разума на автономния човек е средството за познаване естеството на „Естествения закон.“ За да защитавате тази позиция трябва да утвърдите човешкия разум като автономен: да бъде „като Бог“, да познава (дефинира) добро и зло (Бит. 3:5) Библейската позиция е, че човешкия разум никога не трябва да се припознава като абсолютно средство за определяне естеството и съдържанието на Божието откровение за Него Самия в създанието.

Пророк Йеремия пита: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“(Йер. 17:9). Всеки, който казва, че нарушилия завета човек е способен правилно да интерпретира „природата“, „законите на природата“, „светлината на разума“, „естествената съвест“ или кой да е друг синоним на естествен закон, и че е способен да използва тази интерпретация като основа на гражданския (или кой да е друг) закон, е безнадеждно само-заблуден.

Кой в крайна сметка ще реши кое е правилното и кое е грешното? Да вземем за пример нещо по-модерно, някой може да използва „Естествения закон“ – „правото на една жена на неприкосновеност“ – за да оправдае убийството на над 20 милиона американски бебета в последните петнадесет години и 50 милиона бебета годишно, по целия свят. Прилагайки помрачената изобретателност на едно зло сърце и използвайки деформираното свидетелство на едно паднало създание, всичко може да бъде направено в името на „естествената“ моралност.

Трябва да призная, че доведох позицията на проф. Гайслър отвъд точката, до която той би бил готов да стигне, но не надминавам точката, до която може да доведе езическия естествен закон. Компрометираната философска позиция на проф. Гайслър, както и диспенсационалната етика като цяло, фундаментално е в бунт против Светия Дух и Неговата работа чрез Църквата, която овластява християните да упражняват господство в рамките на библейския закон.[6] Философската му система трябва да бъде възприемана от протестантите като средновековен стоицизъм в травеститски дрехи. Не би трябвало никой да се чуди, че докторската му степен по философия е придобита в йезуитски университет.

Истинският проблем: Етика

Читателите на тази поредица очакват да наблягаме върху есхатологията. Все пак, диспенсационализма има много отличителна есхатология. Но есхатологията не е най-фундаменталния проблем, когато трябва да се сблъскаме с диспенсационализма (или в това отношение кое да е друго теологично движение) – проблемът е в етиката.

Трябва да наблегна на тази точка рано в живота на поредицата „Диспенсационализъм в преход“. Преди всичко, диспенсационализмът е отричане на авторитета на Божия открит закон. Диспенсационализмът в корена си е съзнателно беззаконен. Истинският проблем при диспенсационалистите е етичен – етичен бунт против открития закон на Бога.

Отхвърлянето на библейския закон представлява неизбежно етичен бунт. Д-р. Норт пише в книгата си „Is the World Running Down?, че „Тези хора (диспенсационалистите) мразят старозаветния закон с всяка частица от съществото си. Те са във война с Божия открит закон. Може да мънкат баналности за почитане на Божиите морални принципи, но в продължение на повече от век, категорично се противопоставят на всеки опит да се изреди специфично какво Божият закон изисква, особено по отношение на обществените институции.“[7]

Тънкият фурнир на диспенсационализма, изработен от човешки сътворена моралност, претендираща за никакво танцуване, никакво пушеше, никакъв алкохол (особено вино при общение) – служи единствено като прикритие за това, което всъщност е просто необуздана неморалност. Спомняте си Джим Бакър и Джими Суагарт и двамата бяха съзнателни защитници на традиционния диспенсационализъм. И двамата бяха добре познати защитници на теологията на Грабването. Хубаво е да се отбележи, че доскоро, преди началото на тази поредица, Джими Суагарт планираше да пусне едно списание, с гръмкото заглавие „Здрава Доктрина като противоотрова на теологията за господство. (Тези планове бяха отложени за неопределено време.)

Междувременно, същият прелюбодейства. Завъртяха се незаконни разводи и незаконни нови бракове. Само в нашия малък град, през изминалите две години има двама евангелистки пастири, които бяха принудени да се оттеглят поради сексуална неморалност. Всеки път, когато това се случи, доброто име на Църквата страда, както и добрите ѝ дела. Помислете за хилядите сираци, които служението Суагарт поддържа: помислете за мисионерските училища. Какво ще се случи с тях сега?

Заключение

Фундаменталистите прокламират теология, която отрича открития закон на Бога в новозаветните времена, и която следователно отрича присъдите на Бога в историята. Трябва ли да се изненадваме, че хора които наистина вярват в подобна теология намират, че моралния себе-контрол е твърде голяма тежест за тях? Твърде бързо забравят думите на Псалмиста: „Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да не ме посрамиш“(Пс. 119:31). Изглежда, че тия хора никак не си спомнят, че когато човек откаже да се прилепи към Божиите свидетелства, срамът е неизбежен. Диспенсационалистите продължават да проповядват Тефлонова теология. И продължават да потъват в срам.

Диспенсационалистите мразят Божият открит закон. В това се корени проблема. Много по-важен от часът на завръщането на Исус и другите есхатологични въпроси е този проблем свързан с омразата им към открития закон на Бога. Диспенсационалистите са измислили фалшива система на херменевтика и есхатология с цел да оправдаят интелектуално тази своя омраза.[8] Не спира да ме изумява факта, че все още пеят химна, „О как обичам Твоя свят закон.“ Това е свидетелство за тотална интелектуалната шизофрения. Точно както и когато пеят, „Напред, войници на Христа“.

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


[1]. “Christ!an Reconstrucfionlsm A Blbllcal Cntlque” by Norman Gelsler. Available from Quest Tapes, PO Box 38100, Dallas, TX 75238 $400 “

[2]. Norman Geisler, “Prem!llenntal View of Law *and Government,” The
Best in Theo/ogy, vol. 1 (Carol Stream, IL: Christian Today, Inc., n.d.): 259.
[3]. Ibid., 259
[4]. Sheldon Wolin, Politics and Vision: Continuity and Innovation m Western Political Thought (Boston: Little, Brown, 1960), pp. 70-71.
[5]. Gerardo Zampaglione, The Idea of Peace in Antiquty (Notre Dame, IN: University of Notre Dame Press, [1967] 1973), p. 139

[6]. Gary North, /s the World Running Down: Crisis m the Christian Wor/dview (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1988), 302.

[7]. /b)d,, 300.
[8]. /b/d., 302. 


 

 

Категории: Апологетика, Есхатология, Етика, Закон, Образование