Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Полу-креационизъм

Полу-креационизъм

„Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“ (Изход 20:11)

И така, точно в средата на Десетте Заповеди, се казва: Бог създаде света за шест дни. Той си почина на седмия. Освети този ден, което значи, че го отдели. Структурата на седмицата има за цел да изобрази модела - шестте дни плюс един -  от Божията първа седмица. Очевидно и ясно. От ранните дни на християнската църква, нейните вярващи в Библията лидери  са проповядвали не по-различен възглед за Сътворението. Св.Августин е писал в „За Божият град“ за онези хора, които вярват в дългата история на земята: „Те са се заблудили, от онези крайно неверни документи, които претендират, че показват многохилядна история, макар че изразяват мнението си в тайните писания, че не смятат че са минали повече от 6000 години“ (XII.10). Действително, лъжа!

Такова е било и мнението на ортодоксалните християни в продължение на почти седемнайсет века. И след това, в края на XVII век, мненията започнали да се променят. Като започнаха да изучават геоложкия разрез подробно, някои хора стигнаха до заключението, че светът е много по-стар от това, което са вярвали християните, макар че всички религии, необвързани със Стария Завет, винаги са отхвърляли твърдението за кратковременна история на земята. Езическите предположения на всички анти-библейски религии, за старостта на творението, започнаха да проникват в църквата през седиментните скали, така да се каже.

В продължение на 50 години преди издаването на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин  през 1859-та година, християнските интелектуалци уверено отхвърлят вярата в шестдневното сътворение. Те разширили времевата рамка, според това колко се е считало за допустимо въз основа на библейската хронология. Еволюционистът Майкъл Рус пише:

„И все пак, до 1859-а година дори във Викторианска Британия, почти всички интелигентни и информирани хора осъзнаха, че не може повече да се поддържа традиционалната, библейска картина за сътворението на света: свят, създаден от Бог в рамките на шест дни (от по двадесет и четири часа всеки); свят със съвсем скорошен произход (4004-та година пр. Хр. била щастливата година на сътворението, въз основа на родословието в Библията); а имаме и един свят, който на по-късен етап е бил изцяло покрит и опустошен от чудовищен потоп. През първата половина на деветнайсети век, тези традиционни вярвания биват променени от нови и нови научни открития. [1]

Дарвин, разбира се, отвори шлюзовете на религиозния скептицизъм. Добър пример за ерозията на вярата е становището на преподобния Джеймс Морис Уилсън от 1925-та година:

„Не е ли очевидно, че огромната промяна на нашата концепция за създадената вселена влияе върху общото схващане на човека за Твореца? Това, което беше възможно, достоверно и изцяло вярвано за ранните семити, по отношение естеството на Бога, Който управлява едно малко племе, което се считаше като ядро на създадения свят – една концепция, дълго време приемана, заради техния авторитет – стана невъзможна, невероятна и откровено казано невярна в присъствието на безкрайностите на пространството, каквото е познато днес. Нашата християнска концепция за Бога приета от еврейската традиция, фактически беше малка и детинска; и беше от такъв вид, който нямаше как да устои на атаките на времето. Беше разтягана, разтягана, докато накрая се пръсна като балон и изчезна.“ [2]

„Повечето образовани млади хора вярваха в новия начин на мислене през ноември 1859-та година. Ние бяхме, както казах, еволюционисти по сърце. Бяхме започнали да разбираме огромния мащаб на звездната вселена. Беше несравнимо по-трудно за нас, да вярваме в остарелите схващания за сътворението, отколкото за писателя на първата глава на Битие, който дори случайно добавя, че Бог „създаде звездите също“. Лайъл и другите също са ни дали представа за годините на земята, нейното бавно и постепенно образуване и дълго редуване на форми на живот по нея.“ [3]

Необятността на вселената не е впечатлявала вече тези еволюционисти с могъществото на Бога Творец. Вместо това, те тълкували мащаба ѝ от гледна точка  на предполагаемо безлични,  безсмислени процеси на безмерен период от време. Бог беше избутан от техния умствен свят. Резултатът беше предвидим: упадък на библейската ортодоксалност.

Измамата на Скофийлд

Възможно е да си мислите, че до 1900-та година всеки ортодоксален християнски учен би разпознал тясната връзка между геоложката времева рамка на еволюционистите и тяхното отхвърляне на библейската истина. Ще сгрешите. Буквално нито един водещ теолог в ортодоксалните лагери не е бил постоянен в защитата  на хронологията на архиепископ Ъшър или нещо подобно на нея.

В тази интелектуална пустош се появява юристът С. Скофийлд  и неговите справочни бележки от 1909-та година. Започвайки с бележки върху Битие 1:1 той разкрива библейската рамка за полу-креационизма.

В бележка 4 той пише: „Първият творчески акт се отнася за неопределеното минало и ни дава обхват за всички геоложки епохи.“  Точно върху това са спорили обсадените от езичниците защитници на Билията повече от един век, и с всяко поколение са били избутвани в пущинака на все по-големия компромис.

Скофийлд  е приел  така наречената „гап“ теория  (от англ. gap – дупка) за сътворението. Между Битие 1:1 и 1:2, уж имало промеждутък от неопределен период от време – всъщност, достатъчно дълго, за да даде възможност на християните да натъпчат в него последните теории на геоложката времева рамка. Това, по общо мнение, премахва нуждата християнските учени да се занимават с библейската хронология преди Адам. Това, което подобна стратегия не можеше да направи, обаче, бе да премахне затруднението, предизвикано от един библейски пасаж за сътворението, който разказва за създаването на слънцето, луната и звездите след сътворението на земята (Битие 1:14-15). Този проблемен пасаж накарал преподобния Уилсън да каже саркастично относно творението и необятността му: „За нас е несравнимо по-трудно сега, отколкото е било за писателя на първата глава на Битие. Той съвсем непринудено вмъква и това, че Бог „направи и звездите също.“

Кой би измислил „гап“ теорията, ако униформистките теории от геоложката колонка никога не се бяха появили, или ако Дарвинизмът не се беше появил? Никой. Очевидно това е един  апатичен, глупав опит да се избяга от проблема без да се разреши същински трудният екзегетичен проблем за някой, който е приел всички аспекти на униформистката геоложка времева рамка: възрастта на земята по отношение възрастта на слънцето.

Хенри М. Морис призовава за внимание към опасността, която бележките на Скофийлд създават относно сътворението:

„Докато анти-еволюционизмът беше силен сред фундаменталистите, почти нито един от техните лидери не постави под въпрос Лайъловия униформизъм и геоложко-възрастовата система. Scofield Reference Bible официално издадена през 1909-а година всъщност обедини тези две теории в своите бележки, докато в същото време пренебрегна жизнено важния въпрос за универсалността на Потопа. Този превод има невероятно влияние върху фундаменталистите в много деноминации.“ [4]

Скофийлд е жив!

В New Scofield Reference Bible (1967), редакторите са запазили всички най-лоши подробности от бележките върху сътворението. Запазена е най-малкото част от бележка 4, „Първият творчески акт се отнася за неопределеното минало.“ Изпускат се думите „и ни дава обхват за всички геоложки епохи.“  Това не означава никаква промяна в мнението на редакторите; единствено защитава една от най-явните отстъпления на униформистката геология. В бележка 2, те настояват, че „Писанието не дава данни за това преди колко време е била създадена вселената.“ Това издание отправя читателя със следната бележка към Битие 5:3: „Писанието не разкрива, кога точно е създаден Адам.“ След това праща читателя към бележка относно Битие 11:10: „Писанието не дава информация, чрез която да се разбере кога точно се е случил Потопа.“

Това е играта на всички хронологични опортюнисти. Първо, те ни казват, че Писанието не може да ни даде точна дата на сътворението, Адам или Потопа. Второ, те седят пасивно, докато Еволюционистите прокарват хронологичен камион през този празен период – гап, с който пренасят космическа времева скала от 20 милиарда години, плюс минус пет милиарда. Фактически, тези опортюнисти умишлено са изобретили тази тактика на „недостатъчна точност на Писанието“, за да позволят на еволюционистите да прегазят с  камиона си Църквата. Те са като децата, които си играят на колички и пеят: „Камиончето Додж по магистралата лази – на, на, на, -  не можете да ни сгази!“ Тази игра винаги води до купища мъртви тела – личностни, църковни и образователни, разхвърляни по цялата земя.

В една книга, издадена през 1982-ра година от диспенсационалното издателство „Муди Прес“, група диспенсационални учени почетоха Джон Уолвурд, дългогодишен ректор на Далас Теолоджикал Семинари. Фредерик Р. Хоу написа есе: „Сътворение и Еволюция: Постоянна конфронтация.“ Той изброи четири особености на библейския разказ за сътворението: 1)сътворение от суверен, триединен Бог; 2)сътворение посредством божествено одобрение; 3)сътворение със граници, т.е., идеята за вид; 4)завършено сътворение, т.е., сътворението разграничено от провидението.[5]

Всичко е много добре, ама не съвсем. Празното място „гап“ в неговия списък е доктрината за шестдневното сътворение. Интелектуалните лидери на диспенсационалното движение продължават да отдават почит на своя основен американски представител, юристът Скофийлд, който наивно рекламира движението на еволюционистите през 1909-а година.

Заключение

Трябва ли да се изненадваме, че „Муди Прес“ отказа да издаде книгата на Морис и Уиткомб „The Genesis Hood“ (1961 г.), защото тя твърдеше, че схемата на сътворението е за шест буквални дни?[6] Трябва ли да се изненадваме, че Далас Теолоджикъл Семинари никога не пое курс, в защита на шестдневното сътворение? Няма семинария днес, която да призовава към тази фундаментана доктрина на вярата. Те всички са объркани от Битие 1-ва глава. Никой не създаде учебна програма относно тази критична доктрина. Далас не е по-добър от другите. Неговите финансови поддръжници трябва да изискват много повече. Но те се страхуват да настояват за защита на креационизма. Леймен си мълчи и те продължават да изпращат чекове. Това продължава повече от половин век.

Хенри Морис е фундаметналист и диспенсационалист. Той ревностно защитава шестдневния модел на сътворението и все още не може да преобърне фалшивото учение на една семинария. Той, обаче е един странник за съвременния диспенсационализъм. Скофийлд постави стандарта на диспенсационалния компромис през 1909-а година и огромна част от неговите академично дипломирани последователи не са се отделили от приетата традиция. Разпродажбата продължава.

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Даниела Андреева


 

[1] Michael Ruse, Darwinism Defended: A Guide to the Evolution Controversies

(Reading, Massachusetts: Addison-Wesley, 1982), стр. 285-86

[2] James Maurice Wilson, “The Religious Effect of the Idea of Evolution ,“

in Evolution in the Light of Modern Know/edge: A Collective Work (London:

Ellackie & Son, 1925), стр. 466.

[3] Пак там., стр. 488.

[4] Henry M. Morris, History of Modern Creationism (San Diego, California:

Master Book Publishers, 1984), стр. 58-59.

[5] Donald K. Campbell (cd.), Wa/voord: A Tribute (Chicago” Moody Press,

1982), стр. 146-47.

[6] Morris, History of Modem Creationism, стр. 154.


                                          

 

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование