Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Рош Хашана

Рош Хашана

„1988-ма година ще е годината, в която Църквата ще бъде грабната. Затова са говорили пророците през изминалите 3 400 години. Ще има три грабвания. . . три съда . . . три ядрени световни войни . . . и 5.7 милиарда или ще погинат или ще бъдат грабнати в следващите седем години. Но вие братя, имам предвид верните, не сте в тъмнината, така че този ден, Грабването, не трябва да ви изненада. И трябва да се насърчаваме един друг, още повече като виждаме приближаването на онзи ден. Точно така, Грабването няма да дойде като изненада за верните. Всички събития на последните дни са сега знайни, и датите са определени, освен деня и часа на вашето Грабване![1]                                                                                                                                                                                                                                                                                                              - Едгар К. Уизенант

 

Обърнах се към постмилениализма в колежа. Понеже посещавах премилениален, диспенсационален библейски колеж, това не беше особено популярно решение. Не мина много време преди да убедя няколко от приятелите си да преминат тази граница с мен. Бидейки млади и настроени за спорове, никога не се уморявахме от това да водим диалози с премилениалистите. Една от любимите ни теми беше Грабването. Любимият ни аргумент се въртеше около Матей 24:32ff. Там Исус казва: „И научете притчата от смокинята: Когато клоните вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. . . А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.“

Започвахме, като карахме противниците си да признаят, че поколението на смокиновото дърво започва през Май 1948-ма година със създаването на Израел. След това заключавахме, че грабването трябва да се случи през 1981-ва година (1948-ма, плюс 40 години, минус 7 години скръб) ако имахме работа с пре-трибулационалист, или че грабването трябва да се случи през 1988-ма година (1948-ма, плюс 40 години) ако имахме работа с пост-трибулационалист. Честно казано, повечето хора, с които говорех (включително професорите) бяха склонни да потвърдят горната предпоставка.

Повечето, обаче, не можеха да дадат задоволително обяснение за крайната част на стиховете цитирани по-горе. Когато ги запитвахме, дали подобно ясно определяне на деня не нарушава твърдението на Исус във стих 36-ти, „А за онзи ден и час никой не знае“ най-често студентите започваха да разтягат локуми, преподавателите да ни осъждат като раздорници. Никой не можеше да ни отговори.

И ето го Едгар К. Уизенант: аматьор-специалист по пророчества, екстравагантен тип, бивш ракетен инженер. Книгите му „The Rapture-RoshHash Ana, 1988:88 Reasons for Rapture in 1988“, и „On Borrowed Time: The Bible Dates of the 70th Week of Daniel, Armageddon, and the Millennium“ правят голямо впечатление в либералните евангелски кръгове. И двете книги заедно с една касетка с 10 записани радио предавания, обикалят навсякъде под знамето на „Световното Библейско Общество на Нашвил, Тенеси.“ Основната предпоставка на Уизенант е, че поколението на смокиновото дърво приключва през 1988-ма година. Следователно, Грабването трябва да се случи тази година. В отговор на възражението, цитиращо Матей 24:36, той пише:

„Очевидно е, че в умовете на повечето християни днес, Матей 24:36  забранява възможността човек да познае приближаването на деня на Господното завръщане. Матей 24:36 казва че „ за онзи ден и час никой не знае. . . .“ Като гледаме това твърдение и вземем предвид събитията в днешния свят, лесно може да се види, че е невъзможно да се знае точния ден и час на завръщането на Господ Исус.

Ако Исус пристигне в някоя определена точка от времето, съществуват 24 часови зони по света и във всяка часова зона има множество християни. Как ще определиш точно този момент във всяка часова зона на земята? Също така, по всяко друго време има два съществуващи дни на земята във всеки един момент. Така че, виждате проблема в това да се опитате да кажете на християните по света, точния ден и час на завръщането на нашия Господ.

Въпреки всичко, това не изключва нито пречи на вярващите да знаят годината, месеца и седмицата на завръщането на нашия Господ.“[2]

Следователно, Уизенант няма проблем в поставянето на обхват от дати. Напълно е уверен, че това е времето в историята, в което ще се случи Грабването, ще започнат 70-те седмици на Данаил и Голямата Скръб ще потръгне.

Всъщност, Уизенант вярва, че библейски пророчества са били изпълнявани навсякъде през цялото време. Той пише: „Никое друго време в историята – било то минало, настояще или бъдеще – не би паснало така перфектно на всички 886 библейски пророчества за края на дните в Стария и Новия Завет до самата секунда, както лунните дати на седемте празника на Израел пасват на библейските стихове, по тази тема и както 70-те седмици на Данаил пасват на годините от Деня на изкуплението - 1988-ма година до Деня на Умилостивението – 1995-а година, тъй че да потвърдят, че от 1988-ма година до 1995-а година са 70-те седмици на Данаил.[3]

Книгите на Уизенант са дълги и неясни и ужасно трудни за четене. Общо казано, г-н Уизенант предсказва в книгата си, че Исус ще дойде да грабне Църквата по някое време между залеза на 11 септември и залеза на 13 септември, 1988-ма година, тоест, по време на еврейския фестивал Рош Хашана.

Повечето диспенсационалисти, с които съм говорил смятат, че Едгар К. Уизенант е луд. Те се срамуват от неговата невъздържаност и са ужасени от количеството време и пари, които са били похарчени за промотирането и разпространението на тези книги. Само че, някои диспенсационалисти се въздържаха от присъда над Уизенант. Скритата им мисъл изглежда беше: „Ами ако е прав?“ Тъй като пиша тази статия на 14 септември 1988-ма година, поне 12 часа след края на Грабването, мисля че спокойно може да се предположи, че сега всички диспесационалисти смятат Уизенант в най-добрия случай за ексцентричен, в най-лошия за луд.

Не съм съгласен с тези оценки. Твърде лесно е да се отпише г-н Уизенант като луд. Ако не сте попадали на книгата му, не сте изпуснали кой знае какво. Тя е най-гротеското произведение на изкуството, което ми е попадало от доста време насам. Корицата е блестящо бяло с ярко червени, вдлъбнати букви. Всичко е в главни букви, включително и текста в самата книга. Човек остава с впечатлението, че докато чете книгата Уизенант крещи по негова посока с всички сили.

Уизенант е ексцентричен, може да се спори и че е луд. Според мен обаче, г-н Уизенант е преди всичко жертва. Той е жертва на онази теологична система, която ни е позната днес под името диспенсационализъм. Невъздържаността в предсказанията му са присъщи на диспенсационализма, както е било винаги, още от издаването на Скофилдската библия насам.

За разлика от г-н Уизенант, повечето диспенсационални автори странят от правенето на точни предсказания, но някои храбро са илюстрирали заключенията, която самата система изисква. Хал Линдзи, най-популярния диспенсационален автор (с почти 22 милиона продадени копия само на Late, Great Planet Earth ), пише:

„Когато дадените знаменията започнат да се умножават и да се увеличават, подобно на увереността за листата появяващи се по смокиновото дърво, краят е близо. Но най-важното знамение, посочено ни в Евангелието на Матей трябва да е възстановяването земята на евреите и възраждането на Израел. Когато евреите, след почти 2000 години изгнание, след непрестанно гонение, отново станаха нация на 14 май 1948-ма година „смокиновото дърво“ представи първите си листа.

Исус каза: „Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“(Матей 24:34).

Кое поколение? Очевидно, четейки контекста, става дума за поколението, което ще види знаменията – главно сред които е възстановяването на Израел. Едно поколение в Библията е нещо от порядъка на 40 години, ако това е правилно определение, то тогава до около 40 години след 1948-ма година, всички тези неща (грабването, скръбта и т.н. – бел. авт.) е вероятно да се случат. Много учени, които са изучавали библейските пророчества през целия си живот вярват, че това е така.“[4]

В друга книга Линдзи възкликва:

„НИЕ СМЕ ПОКОЛЕНИЕТО, ЗА КОЕТО ТОЙ ГОВОРИ! Казвам това, защото безпогрешно, за пръв път в историята, всички знамения се сбъдват все по-бързо.

Всички тези знамения, и още много повече, които са също толкова видими, сочат към факта, че това поколение е това, което ще види края на настоящия свят и връщането на Исус Христос.

Исус още казва за връщането Си: „А за онзи ден и час никой не знае“. Но ни казва как да „познаем“ поколението, по време на което ще е Неговото връщане. Няма да знаем точния ден или час, казва Той, но може да познаем поколението.“[5]

Едгар К. Уизенант не е лудия а жертвата на десетилетно учение, което твърди, че Църквата е скоба в историята. Според диспенсационалистите, Божието Царство и Божия пророчески график са били прекъснати от отхвърлянето на Исус, Месията от евреите. Поради което, Месианското царство е било забавено. Поради отхвърлянето от страна на евреите на Христос, Църковната епоха, напълно неочаквана от старозаветните пророци, е била вмъкната в историята. Според теорията, тази епоха ще приключи с Грабването на Църквата в небето, последвано от Голямата Скръб (7 години), последвана от Второто Пришествие, с което ще се постави началото на Милениума и Месианското царство.

Поради кризата, предизвикана от липсата на завръщането на Исус през 1988-а година, диспенсационалните учени преосмислят системата си. Те са безкрайно ужасени от деформираната посока, по която са поели някои от техните ученици. Някои дори започват да изоставят отхвърлянето си на настоящето Месианско царство. Започват да виждат връзката между църковната епоха и месианското царство. Робърт Л. Соси пише:

„Без да изоставя идеята за изпълнението на обещанията за нацията Израел, когато Христос се завърне да владее в открита слава, тази форма на диспенсационализма се съгласява с без-диспенсационалния премилениализъм. За предпочитане е да тълкуваме тази епоха като първата фаза на изпълнението за едното обещано Месианско царство. Настоящата епоха включва духовни елементи на Месианското царство, тоест, благословенията на Новия Завет. Останалата част от обещанията – включително онези отнасящи се за Израел и нациите, ще намерят изпълнение в предстоящото второ пришествие.“[6]

Следователно, поне някои диспенсационалисти са готови да признаят, че Божието Царство, Месианското управление на Христос, до известна степен е настояща реалност. За щастие, това отваря вратата за водене на по нататъшен диалог относно множество детайли свързани с Неговото управление.

Зявих, че Едгар Уизенант е жертва. Той е също така и престъпник. Колко хиляди скъпи християни е подвел той с неумереността си? Книгата му е жалък пример за довеждане на диспенсационализма до лимита му. Всички християни би трябвало да са наскърбени от присмеха и безславието, което този труд е навлякъл върху Христовото дело в тази страна. Повечето новинарски медии споменават поне нещо от този ексцес. Ние, които не сме диспенсационалисти, не трябва да злорадстваме над срама на нашите братя. По-скоро трябва да приветстваме възможността да споделим с всеки, който има желание да чуе, защо мислим, че диспенсационализма е заблуда и защо напълно естествено и логично води до пророческите изхвърляния и провали на Едгар К. Уизенант.

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


[1]От въведението на аудио касетата, The Rapture-Rosh Hash Ana 1988: Пет 15 минутни радио предавания, от Едгар К. Уизенант.

[2]. Едгар К. Уизенант, The Rapture Rosh Hash Ana 1988:88 Reasons Why the Rapture is in 7988 (Little Rock, AR: Edgar C. Whisenant, 1988), стр. 3.

[3]. Уизенант, стр. 27.

[4]. Хал Линдзи, The Late Great P/anet Earlh (Grand Rapids, Ml: Zondervan Publishing Company, 1970), стр. 43.

[5]. Хал Линдзи, The 1980’s: Countdown fo Armageddon (New York: Bantam, 1981), стр. 162-163.

[6]. Робърт Л. Соси , “Contemporary Dispensational Thought, ” Tynda/e Student Fe//owship Buj/etjn (March-April 1984), стр. 6-7.


         

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование