Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Най-важният пасаж в Новият Завет (част първа)

Най-важният пасаж в Новият Завет (част първа)

Д-р Скофилд пише в своите бележки към Деяния на апостолите 15 глава следното: „За диспенсационализма, това е най-важният пасаж в Новия Завет. Той дава божествената цел за тази епоха и за началото на следващата.“[1] Издателите на New Scofield Reference Bible, от 1967 година, редактират оригиналната бележка, но въпреки това също смятат, че пасажа е доста важен за диспенсационалната система. Ревизираната бележка гласи: „Този важен пасаж показва Божията програма за тази епоха.“[2]

Ерусалимският събор

В Деяния 15 глава четем разказът на Евангелист Лука, за решенията на Първият църковен събор. Причина за този събор бе кризата, която се създаде след приемането на езичниците във все още новосъздадената Църква. Антиохия беше център на църковната дейност сред езичниците, така че беше естествено проблем да се появи именно там. Лука пише:  „А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.“ (Д.А.15:1)

Току-що завърнали се от своето първо мисионелско пътуване сред езичниците, Павел и Варнава имаха ясна представа за тази нова евангелска програма за езичниците, привидно спусната от Ерусалим. В интерес на истината, Павел и Варнава казаха на братята в Юдея как може да се реши този проблем. Презвитерите в Антиохия не знаеха какво точно да правят, така че направиха това, което всяко добро църковно ръководство би направило в така създалата се ситуация – отнесоха въпроса по-нагоре, към апостолите в Ерусалим. В крайна сметка, за какво им плащаха на тези апостоли и старейшини, нали така? И понеже Павел и Варнава усещаха ясно проблема, решиха да се отправят към Ерусалим. Нека апостолите вземат решение относно този проблем, а Антиохийската църква да се занимава със своите ежедневни дела.

И така, Павел и Варнава тръгнаха. Когато пристигнаха в Ерусалим, апостолите и старейшините ги поздравиха, а „те разказаха всичко, което Бог беше направил за тях“ (ст.4). Без съмнение, те са разказали как Господ беше обърнал много езичници, чрез тяхното служение. Павел вероятно радостно е разказал как Святия Дух ослепи онзи гаден магьосник Елима (Петър със сигурност се е насладил на тази история), а Варнава вероятно е разказал за напрегнатото им бягство от Икония.

Тъкмо когато са се чувствали комфортно, разменяйки си войнствени истории с Петър, Яков и компания, няколко фарисеи са им провалили сбирката повдигайки спор, че е „Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон“ (ст.5). Разбирайки, че забавната част и общението ще трябва да почакат, Яков свиква Ерусалимския съвет, за да разгледат проблема с приемането на езичниците в Църквата.

За нещастие, Господ не е сметнал за подходящо да ни даде точнен разказ на дебата. Малката бележка на Лука ни съобщава само това, че е имало „голям диспут“. Казано на народен език, било е нещо като „удари и изхвърли“, игра, на която моряци и рибари особено са се забавлявали. Накрая, Петър става и казва, че Съветът не трябва да прави разлика между евреи и езичници, защото сам Бог не прави; в крайна сметка, Той даде Светия Дух на всички и всички са спасени по един и същ начин (ст. 7-11). Павел и Варнава са извикали: „Амин!“ и са добавили, че Бог беше направил много чудеса чрез тях сред езичниците (ст.12). Най-накрая, Яков се изправя, като глава на Ерусалимската Църква, и заявява:

„Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име. С това са съгласни и пророческите думи, както е писано: След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините ѝ, И ще я изправя; За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми, Казва Господ, Който прави да е известно това от века. Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв. Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.“ (Деяния 15:14-21)

На практика Яков заявява, че езичниците трябва да бъдат привествани в Църквата с отворени обятия. Това, което се случи с Петър в къщата на Корнилий не е уникално, странно явление. В интерес на истината, очевидно е, че Петровото видение е едно от първите подобни събития. За да подчертае този факт, Яков цитира Амос 9:11-12. Дори пророците са предсказали деня, в който Израел ще бъде въздигнат и езичниците също ще търсят Господа. Цялата тази поредица от събития е в съответствие с Писанията! Но за да се запази мирът и реда в Църквата (т.е. да се решават мирно и кротко „немалкото размирици“ и „многото спорове“), е било мъдро да се даде съвет на езичниците, да не изхвърлят бебето с мръсната водата. Само защото не е нужно да бъдат обрязвани и да пазят изпълнените в Христос ритуални заповеди от Мойсеевия закон, не означава, че те са свободни да прелюбодействат, да пият кръв, или да пренебрегват опасността от замърсяване чрез идолопоклонството. Постановлението посрещна одобрението на Съвета и е издаден писмен декрет към езическите християни в Антиохия, Сирия и Силиция.

Този библейски текст, в Деяния 15 глава, е приет от всички християни с незначителни тълкувателни интерпретации от най-ранни времена до сега – с изключение на диспенсационалистите, разбира се.

Възгледът на диспенсационалнта система за постановлението на Ерусалимският събор

Както отбелязах в началото, Скофийлд вижда този пасаж като най-важен в Новия Завет. Той пише:

„Той дава божествената цел за тази епоха и за началото на следващата. (1) Отделянето на народ за Неговото име от езичниците, е отличителната Му работа в настоящата, или Църковната епоха. Църквата е ecclesia – „призваните.“ Точно това е в прогрес от Петдесятница насам. Евангелието никъде и никога не е обръщало всички, а навсякъде е призовавало неколцина. (2) „След това (след призоваването) ще се върна,“ Яков цитира Амос 9:11,12. Стиховете, които следват в Амос описват последното „сбиране“ на Израел, което останалите пророци винаги свързват с изпълнението на Давидовият Завет (Исая 11:1; 10-12; Еремия 23:5 – 8). (3) „И ще построя отново скинията на Давид,“ т.е. ще възстанови Давидовото управление над Израел (2 Царе 7:8-17; Лука 1:31 – 33). (4) „За да търсят Господа останалите (Израелтяните)“ (Захария 12:7-8; 13:1-2). (5) „И всички езичници“ и т.н. (Михей 4:2; Зах. 8:21-22). Това също е и редът описан в Рим 11:24-27, за възстановяването на Израел.“[3]

Следвайки петточковата схема на Скофийлд виждаме, че той тълкува думите на апостол Яков доста различно от тълкуването, което най-често се приема. Скофийлд намира в тези стихове „планът на вековете!“ Най-напред Бог призовава „Църква“ съставена от езичници. След това Христос се връща, за да изпълни пророчеството за възстановеното Давидово Царство (Милениумът). По време на Милениума, Израел е привлечен към Господа, но езичниците също биват спасявани в този период. Ключовите екзегетични предпоставки за диспенсационалиста са обобщени от Джон Уалвурд, който пише:

„Очевидното благословение на Бога върху езичниците, тяхното спасение и духовни таланти бяха неоспоримо доказателство, че е нужна промяна в подхода към езичниците. Те трябва да се срещнат с факта, че и евреи и езичници са спасени по милост, по един и същ начин. Как това трябваше да бъде съгласувано с Божиите обещания към Израел? Ето как отговаря Яков на този въпрос:

Той твърди, че Божията цел е да благослови езичниците, както и Израел, но когато му дойде времето - всичко по реда си. Бог трябваше да посети първо езичниците, за да „отдели от тях народ за Себе си.“ Яков още казва, че това е изцяло в съгласие с пророците, тъй като те казваха, че периода на Еврейското благословение и триумф трябва да е след езическия период: „След тези неща аз ще се върна и ще построя отново скинията на Давид, която е разрушена“. Съграждането на Давидовата скиня е разделителна линия между два периода – първият е свързан с обръщението на езичниците, а вторият с благословенията за евреите. Пасажът, вместо да определя Божията цел за църквата и нацията на Израел, постановява определен времеви ред. Израелевото благословение няма да дойде преди второто пришествие на Христос. Пасажът в Деяния 15 глава представлява важно ръководство при определянето на Божията цел в историята. Бог първо ще завърши делото си с езичниците в периода на Израелската депресия; след това, Той ще се върне да донесе обещаните благословения за Израел.“[4]

В цитата по-горе, Уалвруд е по-фокусиран от Скофийлд върху съществената част на пасажа. За диспенсационалистът, цялото тълкуване зависи от значението на фразата „най-напред“ в ст. 14 и фразата „след това“ в ст. 16. Има няколко проблема с това тълкуване. Още повече, отъждествяването на фразата „ще се върне“ с Второто пришествие е предпоставка за сериозен проблем.

Следващият месец ще разгледам тези екзегетични проблеми, показвайки не само как е невъзможно въпросният пасаж да означава това, което диспенсационалистите твърдят, че означава, но също така ще демонстрирам, че Скофийлд сам разпознава слабостта на своята схема, но въпреки това държи на нея!

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Даниела Андреева

 

[1]. C.1. Scofield, ed., The Scofie/d Ffeference Bible (New York: Oxford University Press, 1945 [1909]), 1169. 

[2]. The New Scofield Reference Sible, edited by E. Schuyler English, et al, (New York: Oxford University Press, 1967), 1185. 

[3]. Scotie/d Reference Bible, 1169-1170

[4]. John Walvoord, The Mi//errrria/ Kingdom (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1959), 205-206.

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование