Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Невестата, жената на Агнеца

Невестата, жената на Агнеца

 

„Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца. И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнеца.“(Отк. 21:9-14) 

Една от основните отличителни черти на диспенсационализма е радикалното разграничение, което той прави между Израел и Църквата. Донълд Кампбел пише „Разграничението между Израел и Църквата се простира отвъд днешната епоха в бъдещето. Някои диспенсационалисти правят ясно разграничение между Израел като Божият земен народ и Църквата като Божият небесен народ, и двата съществуващи през вечността. Други предпочитат едно размиване на това разграничени във вечността.”[1] Чарлз Рийри е дори още по-подробен: 

„Основна черта на диспенсационалната доктрина е разбирането ѝ за Църквата като отделена нация, спрямо Израел, в Божиите съдбини. Нейният характер е отделен като жив организъм, Тялото Христово. Времето на нейното съществуване е характерно за тази настояща диспенсация, която прави Църквата разграничена от Израел, а не нов, духовен Израел. Диспенсационалистите приемат, че спасителното дело на Бог днес се извършва с отношение към Църквата, и че съществува приемственост, която изкупените в тази диспенсация споделят с изкупените във всички другите диспенсации. Това прави от Църквата нов Израел толкова, колкото онези, изкупени преди Израел, са нация и могат да бъдат наричани „пра-Израел“. Изкупените в Тялото Христово, Църквата на тази диспенсация, са продължението на рода на изкупените от другите епохи, но те формират самостоятелна група в небесния Сион.“[2] 

Като вземем предвид различните степени, до които диспенсационалните философи наблягат на това радикално разграничение между Израел и Църквата, стигаме до заключението, че на него трябва да се гледа като на константа. Както Рийри преповтаря отново и отново в трудовете си: „Израел си е Израел и Църквата си е Църквата. Дори и във вечността това разграничение няма да бъде напълно премахнато.“ Дотук с диспенсационализма. 

Нека сега погледнем Словото: 

Новият Йерусалим, като Невестата на Христос 

Откровение 21:9-14 (цитирано по-горе) представя пред читателя картина на „светия град Йерусалим,” иначе познат като Новият Йерусалим. Това е град, който слиза от небесата (стих 10). В крайна сметка, това е домът на Божиите светии за цялата вечност. Следователно, е град с божествен произход, „Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“(Евр. 11:10)[3] 

Искам да насоча вниманието ви, към някои ключови характеристики на този град. На първо място, ангелът казва на св. Йоан в стих 9: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ (ударението е мое). Несъмнено, наименованието „невеста“ се дава на жителите на града. 

Второ, важно е да отбележим точно кои са жителите на града. В стих 12, св. Йоан споменава дванадесет порти и имената написани върху всяка една от тях, имената на дванадесетте племена на Израел. Следователно, жителите включват старо-заветните светии. Освен това, в стих 14, св. Йоан говори за стената на града, която почива върху дванадесет основи. Върху всяка основа са написани имената на дванадесетте апостоли. Можем да видим, следователно, че жителите на Новия Йерусалим включват също така и ново-заветните светии, Дейвид Чилтън правилно посочва: „Би трябвало да е ненужно да се отбелязва, че представата на св. Йоан за Божия Град, Църквата, е че той обхваща в стените си вярващите както от Стария така и от Новия Завет - такова е било винаги и разбирането на историческата Църква. Съществува само един път към спасението, един Завет на Благодат; факта, че е работил под различни администрации, не оказва влияние върху цялостното единство на единните Божии хора през епохите.”[4] 

Това е много важна точка. Новия Йерусалим на св. Йоан включва както старо-заветните така и ново-заветните светии; членовете на Израел и на Църквата съставляват населението на града. Следователно, трябва да заключим, че членовете на Израел и членовете на Църквата съставляват „Невестата, жената на Агнеца“. 

Този факт поставя непреодолимо препятствие пред диспенсационалиста, който желае да поддържа дихотомията между Израел и Църквата. От всички се признава, че Църквата е „Невестата на Христос“. Св. Павел, в Ефесяни 5-та гл., използва символизма на Невестата и младоженеца говорейки за Църквата. Той довежда аналогията до край, когато пише в стих 27-ми, че Христос един ден ще представи тази Църква пред Себе си като славна Църква, свята и без недостатък. С други думи, ще вземе Църквата да бъде Негова жена. 

Това припознаване на Църквата с Невестата, в друг контекст, е свободно признато от диспенсационалиститие. Обсъждайки Църквата, като „тайнство“, Джон Уалвурд коментира Ефесяни 5:2-33 по следния начин:              

„В този пасаж църквата не е наречена изрично нито „жена“ нито „невеста“, но очевидния образ на пасажа е, че църквата в момента е невеста, а в небето ще бъде жена на Христос, когато е представена като славна църква (Еф. 5:27). Църквата изрично е наречена „негово тяло“ в този пасаж. Логично е да се заключим, че настоящата невеста, бъдещата съпруга и църквата, която е тялото на Христос са една и съща единица“ (ударението е мое).[5] 

Освен това, св. Йоан в още един пасаж припознава Църквата като жена на Христос. (Това е съобразно със заключението на св. Павел в Ефесяни 5:27). В Откровение 19:7, голямото множество около Божия трон възкликва, „Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила” (ударението е мое). Кой друг може да е това, ако не Църквата? Отново, припознаването на „жената на Христос” и Църквата волно се признава от диспенсационалистите.[6] 

Нещо, което усложнява проблема за диспенсационалиста е, че същия език се използва относно Израел и взаимоотношенията му с Господа под Стария Завет. Пророк Исая пише: „ . . . както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.“ (Ис. 62:5). 

Следователно виждаме, че Словото говори едновременно за Израел и Църквата като „Невестата на Христос“. В Откровение 21-ви стих, св. Йоан просто повтаря това, което по него време вече е било приета библейска истина: „Невестата, жената на Агнеца“ е съставена от всички изкупени хора през всички епохи – светиите, както от Стария, така и от Новия Завет. Невестата и съпругата включват всички, които са присъединени към Христос. Така че не съществува радикално, вечно приложимо разделение между Израел и Църквата, както е представено в диспенсационалната догма. 

Диспенсационалистите са наясно с породеното напрежение, особено що се отнася до пасажа представен пред нас. Коментирайки Откровение 21-ва глава, Уалвурд отбелязва: 

„Все пак, използването на брачния образ, както в Стария така и в Новия Завет е достатъчно често, за да не може произволно да настояваме, че образа винаги се използва с точно едно и също значение. По-сетнешното описание на Новия Йерусалим в тази глава казва ясно, че светиите от всички епохи са свързани и че това, което имаме тук не е точно Църквата, но град или местожителство притежаващо свежестта и красотата на невеста украсена за женитбата ѝ с нейния съпруг“.[7]

Колко удобно! Не Църквата, а физически град! Нима това е същият автор, които е писал, че невестата, бъдещата съпруга, и тялото са „една и съща“ Църква? В опит да избегне очевидното припознаване, от страна на св. Йоан, на „Невестата“  с изкупените от всички епохи, Уалвурд прибягва до ефирна еквилибристика, казвайки, че описаното тук не е Църквата, но някакъв град. 

Предугаждайки критиката на опонентите си, че би било нелепо ангела да говори за „града“ като за „Невестата, жената на Агнеца“ без да има предвид жителите на града (т.е. Израел и Църквата), Уалвурд коментира: „Тъй като град не може да е нито невеста, нито жена, жилището на светиите в бъдещата вечност, трябва да се сравни с красотата на невяста и е интимно свързана с Исус Христос Агнеца“ (ударението е мое)[8]

Бързам да отбележа, че това тълкувание далеч не е „ясно, нормално или буквално“. Нещо повече, да се тълкува този пасаж все едно се говори за структурата на небесния град, смятан отделено от жителите му, е акт на голямо насилие над текста. Очевидното намерение на автора е да представи на читателя самоличността на жителите на Новия Йерусалим - Невестата и жената на Агнеца. Специфично се заявява, че тези жители включват изкупените от всички епохи, светиите, както от Стария, така и от Новия Завет. 

Когато четем безсмислиците, относно Невястата и Църквата, които Уалвурд пише по отношение на Откровение 21-ва глава, можем единствено да стигнем до заключението, че той вече е съставил решение относно самоличността на Христовата невяста преди да прочете Откровение 21-ва глава. Следователно, Уалвурд е виновен за индуктивни разсъждения. Вместо да остави текста да говори сам за себе си, налага върху текста собствените си презумпции относно Невестата. Вършейки това, той стига дотам, че да наруши собственото си ненарушимо правило на „буквално“  тълкувание, с цел да избяга от ясното послание на пасажа. 

Напълно ясно е, че намерението на св. Йоан е да каже, че небесния град, който е съставен както от старо-заветни така и от ново-заветни светии, е Невестата, жената на Агнеца. Понеже Словото също припознава Църквата с Невестата, трябва да заключим, че радикалната дихотомия между Израел и Църквата, която като цяло е толкова важна за диспенсационалната система, е необоснована, когато се наложи върху ѝ аршина на Словото. 

Отново диспенсационализмът и Божието Солово влизат в противоречие на фундаментално ниво, в историята на изкуплението. 

 

Статията е взета оттук 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов 


[1]. Stanley D, Toussamt and Charles H, Dyer, eds,, “The Church in God’s Prophetic Program” in Essays in Honor of J. Dwight Pentecost (Chicago: Moody Press, 1986), 149-150,

[2]. Charles C. Ryrie, Dispensationalism Today (Chicago: Moody Press, 1965), 154.

[3]. За допълнителна информация относно този небесен град вижте, David Chilton, Days of Vengeance (Ft. Worth: Dominion Press, 1987), 552ff

[4]. Chilton, Vengeance, 556.

[5]. John W. Walvoord, The Millennial Kingdom (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1959), 245.

[6]. Виж John F. Walvoord, The Revelation of Jesus Christ (Chicago Moody Press, 1966), 270f. Също така, други диспенсационалисти се опитват да припишат определението „невеста“ само за Църквата и „жена“ само за Израел. Виж  J. Owight Pentecost, Things to Come (Grand RapIds: Zondervan Publishing House, [1958] 1964, 202.

[7]. Walvoord, Revelation, 313,

[8]. Walvoord, Revelation, 317.


 

Категории: Апологетика, Есхатология, Етика, Закон, Образование