Начало Поредици Диспенсациoнализъм в упадък Парадигмата се променя

Парадигмата се променя

В едно писмо, от един диспенсационален автор, което получих вчера, той ми обръща внимание, че вярването на настоящите диспенсационални учени, е че диспенсационализма е в четвъртата си фаза на развитие. В същото писмо ми съобщава, че току що е разговарял по телефона с Хал Линдзи, и че Линдзи отново му е казал, че е направил грешка в „The Late, Great Planet Earth“ където намеква за „четиридесетте години“. Линдзи сега вярвал, че е било грешка да се спекулира с подобно нещо.

Напълно разбираемо, диспенсационализма преминава през трансформация. Както бе отбелязано в по-ранните издания на Дисопенсационализъм в упадък, стълбовете, върху които стои цялата структура, сериозно са се напукали. Диспенсационализмът трябва да се трансформира, ако иска да оцелее. Когато четете това, което пиша сега, вече ще е публикувана статия в „Bibliotheca Sacra“ относно настоящите теологични развития в диспенсационалната система от човека, който много диспенсационалисти смятат за водещия учен на движението - Крейг Блейсинг.

Диспенсационализъмат е в упадък – и тази ситуация ни предоставя невероятна възможност, да споделим нашето разбиране за бъдещето, и надявам се да предадем на много други християни постмилениалната визия, която ни свързва.

Значението на Парадигмата

Това, което се случва с диспенсационализма през 1988-а година е, че преобладаващата парадигма се променя. Томас Кун първи посочва този феномен в труда си върху историята на науката.[1] Основния принос на Кун е че показва господството, упражнявано върху научното мислене от страна на структурата от основни вярвания, в която трябва да влязат всички сродни научни факти и теории. Структурата придава разбираемост и единство на разнообразните късчета информация. Кун нарича тази структура или рамка – парадигма.

Според Кун, учените обикновено не излизат извън собствената си парадигма. Например, птолемеевата астрономия (вярването, че земята е център на Слънчевата система и слънцето, луната и планетите се въртят около нея) прибавила планетарни епицикли за да премахне наблюдаваните несъответствия в планетарното движение. Нередностите и аномалиите били подминавани или обяснени с ad hoc промени към системата. С времето, технологията за наблюдение на астрономическите феномени се подобрила. Списъкът с аномалии ставал все по-дълъг и по-дълъг докато усещането за съществуваща криза не подтикнало научното общество да преразгледа предположенията си за вселената. Учените били принудени да потърсят алтернативи.

В този момент се появил Коперник и предложил нова парадигма, нова структура или схема за тълкуване на фактите и теориите. Той предизвикал преобладаващите презумпции относно вселената, и станал проводник на научна революция – революция довела до преминаването от птоломеева към коперникова астрономия. Подобен е бил и процеса на промяна от Аристотелова към Нютонова физика.

Кун също така прави наблюдение, че през времевия период, в който се случва промяната в парадигмата, привърженици на две различни парадигми, се надпреварват за предаността на колегите си и по-късно в процеса за верността на обществото. Само че, състезанието не представлява простото събиране на факти и доказателства. Кун говори за него като за разговор:

„Макар всеки да се надява да привлече другия към своя начин на разбиране на науката и нейните проблеми, нито един от тях не може да се надява да докаже своята гледна точка. Надпреварата между парадигмите не се състои в споровете, които могат да се разрешат чрез доказателства. Преди дори да се надяват да комуникират адекватно, едната или другата група трябва да премине обръщението, което наричаме промяна в парадигмата. Преходът между надпреварващите се парадигми не може да се постигне стъпка по стъпка, насилван от логика и неутрален опит. Като гещалтско прецентриране (виж Гещалт психология – бел.пр.) промяната трябва да се случи изведнъж, изцяло или въобще да не се случи.[2]

Забележете какво казва Кун. В битката за умовете на хората, надпреварващите се парадигми не „доказват“ валидността си. Поради същността на случая, парадигмите са „несъизмерими“, тоест, липсва им обща база за сравнение. Поради това, двустранната комуникация между парадигмите е много трудна. Често по време на процеса водещ до промяната в парадигмите, изглежда сякаш всяка от страните говори през другата, вместо към нея.

Докато привържениците на новата парадигма трупат аномалия върху аномалия, показвайки на защитниците на старата парадигма несъвместима нередност подир несъвместима нередност, нивото на кризата все повече и повече се усложнява, докато не се достигне момента, в който имаме натрупана критична маса от факти. Ключът се завърта и новата парадигма започва да взема превес – случила се е революция.

Същото нещо се случва днес с консервативното диспенсационално християнство. Старта диспенсационална парадигма умира. Съществуват твърде много аномалии и нередности. Усещането за криза обхваща диспенсационалното общество. Случва се трансформация, при която най-важните диспенсационални презумпции се подлагат под въпрос.

Вярвам, че сме свидетели на промяна в теологичната парадигма, от премилиниален, диспенсационален светоглед към постмилениален, заветен светоглед. Случва се революция в християнството, революция, която тече вече 20 години. (Към днешна дата, почти 50 години – бел.пр.)

Диспенсационалните учени оказват рационална съпротива спрямо тази революция, защото презумпциите им са се просмукали в цялото им мислене. Кун твърди, че всяка промяна в парадигмата ще надделее само тогава, когато старото поколение бъде „покръстено“, или когато умре и бъде заместено с ново поколение. И двете неща се случват днес в диспенсационалните среди.

Къде е старата гвардия? От Джон Нелсън Дарби до Чарлз Райри съществува непрекъсната линия от „диспенсационални апостоли,“ прокламиращи евангелието на диспнесационализма. Наистина, правени са модификации на системата, но самата система, като такава, е била енергично защитавана от всяко поколение. Старата гвардия, която някога е носила байраците на диспенсационализма, вече е или пенсионирана, или отишла при Господ.

Няма кой да заеме мястото им. Хора като Хал Линдзи са дискредитирани поради абсурдните си предсказания. По-младите, по-сериозни учени отсред диспенсационалната общност не показват същия интерес към поддържането на status quo-то. Не желаят и да кърпят дупките в старата система. Един поглед към факултетния списък на Даласката Теологична Семинария доказват това. Много малко от учените във факултета се занимават с писане на книги, а онези които го правят, не пишат книги защитаващи диспенсационализма.

Най-показателна, обаче, е книгата, която един професор от Далас написа заедно с един пастор от Остин, Тексас – книга, която напада теологията на господството. Излизаща през юли от „Multnomah Pressе“ със заглавие „Теология на Господството - Благословение или Проклятие?“ от Уейн Хаус и Томас Айс,:. Нашата теология, заедно с унизителния банкрут на диспенсационализма, е създала такова бедствие, че старата парадигма публично напада новата.

Реално, промяната вече се е случила. Все пак е грешка да се приема, че диспенсационализма е нещо минало и ние сме в процес на „доизчистване“ – всичко, което трябва да правим, е да чакаме да му дойде времето и заветния светоглед ще надделее. Е, не вярвам, че нещата ще се случат от само себе си. Трябва да продължим напред и да показваме постоянно нередностите и нелогичностите в диспенсационалната система, докато в същото време представяме нашето разбиране за Соловото по ясен и благ начин.

Провалът на диспенсационализмът

Това ме довежда до последната част. Кун пише в последната глава на :The Structure of Scientific Revolutions“ (Структурата на научните революции):

Може би, най-важното твърдение представяно от поддръжниците на новата парадигма е, че те могат да разрешат проблемите, които са довели старата парадигма до криза. Когато това твърдение е вярно, често е и най-ефективно.“[3]

Въпросът, който трябва да си зададем е следния: Какви са проблемите, които са довели до настоящата криза в диспенсационализма и предоставя ли заветния светоглед по-добри отговори?

Най-значителният проблем, който е довел до настоящата криза е провала на диспенсационалната херменевтика. Както многократно сме отбелязвали, методът на „буквално“ тълкуване е недостатъчен, за да се представи учението на Словото, без То да бъде изопачавано, или без сериозно да се измени херменевтиката на изследователя, за да избегне проповядването на ерес.[4] Макар мнозина да не са наясно с това, една от раните причини за развитието на диспенсационалната херменевтика е бил страха от субективната интерпретация. Диспенсационалистите видели как модернистите и привържениците на култове изкривяват значението на Словото, на основата на собствените си субективни предубеждения - предубеждения произлезли от не-християнски религиозни презумпции.[5] Хората отхвърляли сътворението на вселената ex nihilo, раждането на Христос от девица, възкресението на Исус Христос или възможността за чудотворните дела, като се позовавали на субективна интерпретация на Словото. Диспенсационалиситите се ужасили от този тип субективна херменевтика и са се опитали да развият херменевтика, която да избегне субективизма.

Пионерите на движението са търсили херменевтика, чрез която да се противопоставят на твърденията, на съвременната наука. Страхът им от субективност ги е довел до това, да отхвърлят колкото е възможно повече „символични“ интерпретации. Според диспенсационализма Библията е написа с точен, навсякъде ясно очертан език, чието „просто“ значение е лесно разбираемо.

Проработило ли е това? Не. Интерпретирането на някои текстове в Словото „буквално“ често прибавя значение към текста, който е неприемлив за диспенсационализма, както видяхме в миналите два броя. Освен това, „простото“ значение доведе някои диспенсационалисти до това да предскажат, че 1988-а година ще бъде годината на голямото грабване – предсказание, което продължава да срами диспенсационалните консерватори.

Освен това, диспенсационалния херменевтичен подход е замислен да предостави консистентен, хармоничен метод за тълкуване на Словото, който да направи Библията лесно разбираема за всички. И все пак, както видяхме до момента, системата е всичко друго но не и последователна и лесно разбираема. „Израел“ не винаги означава „Израел“, нито „вечно“ винаги означава „вечно“.

Заветната херменевтика, от друга страна, не позволява на субективността да унищожи значението на текста. Справя се с проблема, от който се страхуват диспенсационалистите, но също така показва, че Библията, макар да е самото Господно Слово, на места е писана с обикновен, разбираем език, друг път езикът е литературен и сложно разбираем. Библейският език може и да не е точно езика на учените или систематичните изследователи, но е вдъхновен и безгрешен.

Заветната херменевтика води тълкувателя към това да чете Библията библейски, тоест, да позволи на Библията да говори сама за себе си. Не спекулираме, нито ставаме абстрактни, а обръщаме внимание на собствените дефиниции и символизъм на Писанията. Освен това, значението на индивидуалните думи не е безкрайно точно, и начинът по който някоя дума е използвана (смисълът ѝ) се определя до голяма степен от контекста.[6]

Повече от кой да е друг фактор, провалът на диспенсационалата херменевтика доведе до неизбежна промяна в парадигмата. Други фактори също са от значение, но най-важният е провалът на херменевтиката. Промяната не се е случила все още в умовете на всички, но се приближаваме към успеха с всеки изминал ден. Може да отнеме още петдесет години, за да завърши процеса, но едно е сигурно, в момента се случва революция!

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


 

[1]. Thomas S. Kuhn, The Structure of Scientific Revolutions, (Chicago: University of Chicago Press, 1970).

[2]. Gary Gutting, ed., Paradigms  Revolutions, (Notre Dame, University of Notre Dame, 1980), 225.

[3]. Kuhn, Structure, 153.

[4].See Michael R. Gil strap, Dispensationalisam in Transition, vol.1  nos. 5&6

[5].Vern S.    Understanding    (Grand   Rapids, Ml: Zondervan Publishing House, 1987), 58

[6].For further study see Words and Their Meaning (Grand Ml: Zondervan Publishing House, 1983)


                                       

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование