Най-важният пасаж в Новия Завет (част трета)
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 2, Брой 7 | Майкъл Р. Гилстрап | юли, 1989 |
„Ще се върна“
Както Скофилд така и Уалвурд свързват фразата „ще се върна“ с второто пришествие на Христос.[1] Отново, тази част от парафразата на Яков в Деяния 15 гл. не се намира в Амос. Някои учени вярват, че Яков цитира няколко пророчества в този цитат (имаме множественото число - „пророци“ в Деяния 15:15), така че може да прави препратка и към Йеремия 12:15.
Каквато и да е причината, опорната точка е позната еврейска дума - асхов. Тази дума се използва често в смисъл на „връщане на благоволение“ вместо „лично връщане“. Всички биха се съгласили, че първото идване на Христос определено беше „връщане на благоволение“ към Израел. Дори водещи диспенсационални коментатори признават, че тук не се има предвид второто идване на Христос.[2] Още веднъж предварително изградените възгледи на диспенсационализма определят как защитниците му тълкуват текстът на Святото Слово.
Уалвурд твърди, че Яков не припознава „периода на обръщение на езичниците с възстановяването на Давидовата скиня“.[3] Парафразата на Яков гласи:
„След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя; За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми. (Деяния 15:16-17)“
За да разберем какво има предвид Яков, трябва първо да зададем въпроса, „Какво е нужно за да се изпълнят Божиите обещания към Давид?“ Това е просто още един начин да се попита, „Какво означава да се „въздигне Давидовата скиня“?“ Едва когато отговорим на този въпрос ще сме в позиция да попитаме: „Какво цели Бог с възстановяването на Давидовата скиня (или династия)?“ Чак след това ще можем да разберем заявлението на Яков в Деяния 15 глава.
И тъй, първо, какво е нужно за да бъдат изпълнени Божиите обещания към Давид? Отговорът можем да намерим в проповедта на Петър на Петдесетница. Петър казва:
„Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“ Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Каза Господ на Моя Господ: Седни отдясно Ми, докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“ И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. (Деяния 2:25-36)“
Петър цитира от версията в Септуагинта Псалм 16:8-11, Давидов псалм. Обещанието към Давид тук е, че Бог „няма да остави душата ми в Хадес“ (гробът), или да „позволи Твоя Свят Син да види изтление“. Сега, било е общоизвестно в и около Йерусалим, че Давид е умрял и е погребан на юг от Йерусалим близо до Силоам (срв. Неем. 3:16). Както Петър отбелязва, „гробът му е при нас до този ден“.
Следователно не е възможно тези обещания да се отнасят за самия Давид. По-скоро те имат предвид Месията от Давидовото потомство. Петър заявява, че тези думи са изпълнени в Исус Назарянина и в никой друг. Исус, следователно, е дългоочаквания Месия.
След това Петър ни насочва към клетвата, с която Бог се закле пред Давид, че ще „въздигне от потомството му по плът Христос и ще Го постави на престола му“. Тук той се позовава на Псалм 132:11: „Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти.“ Петър разяснява на публиката си, че за този потомък е говорил Давид, когато пише за възкресение от мъртвите и избавление от тлението на смъртта.
И след това в една брилянта кулминация, Петър възкликва, че Исус от Назарет е този, когото Бог е възкресил от мъртвите, и че мъжете пред тях са свидетели на събитието. Исус от Назарет, е въздигнат отдясно на Отца и Той е излял Светия Си Дух, на което всички са свидетели.
Нещо повече, Той е Този, който е на трона Си в небесата, управляващ там, докато Господ не направи всичките Му врагове Негово подножие. В смъртта, възкресението, възнесението и възвеличаването Си, Исус Христос изпълни обещанията направени от Бог към Давид.
Както Ф.Ф. Брус отбелязва „От ранните дни, християнската църква е твърдяла, че това възвеличаване на Исус се е случило в изпълнение на Божието обещание към Давид.“[4] Чрез възвеличаването на Христос, Бог изпълнява династичните Си обещания към Давид. Противно на диспенсационална догма, Петър твърди, че възстановяването на „Давидовата скиня“ вече се е случило. Ако са нужни още доказателства, човек просто трябва да се позове на същия тип аргументация направена от Павел в Деания 13:23.
Какъв тогава е смисъла на цитата на Яков? С каква цел Бог възстановява Давидовата скиня? Обяснението на Яков е, че обещаното владение на Давидовия дом над всички нации („Едом“ в оригиналния пасаж от Амос) се осъществява тук и сега, чрез приемането на езичниците в Църквата. Мисиите сред езичниците на мъже като Павел и Варнава се използват от Бог за изпълнение на пророчеството в Амос 9 гл. Исус, Месията, сега владее над далеч по-голяма територия от онази, някога управлявана от Давид. С влизането на все повече и повече езичници в Христовото Царство, наистина ще се каже, че „останалите от човеците“ ще потърсят Господа. Заключението на Яков е, че мисиите сред езичниците са Божие дело. Изявено от Него предварително, чрез Амос, и сега наблюдаваме как то бива сбъднато.
Като обобщение на тази част, нека да заема заключенията на един диспенсационалист направени за собствената му система на тълкуване на този пасаж. След внимателно изследване Халстед Гейтс заключава, че стандартното диспенсационално тълкуване на Деяние 15 глава е невалидно поради следните причини: (1) Пренебрегва припознаването направено от Яков между Божиите настоящи действия сред езичниците и пророчеството в Амос, (2) приписва на Яков излишно „диспенсационално проникновение“, (3) погрешно тълкува изразът „след това“, (4) не разпознава в раждането на „Давидовия по-велик Син“ възстановяването на падналия Давидов дом, (5) не отбелязва припознаването на езичниците, които Петър посещава, в стих 14 с онези от стих 17 на пророчеството в Амос, и (6) не успява да снабди Яков с адекватна и приложима основа, на която да направи заключението си.[5]
Заключение
Най-накрая, искам да посоча още една подробност, която е изключително важна за разглеждането, което правим на диспенсационализма. Както е отбелязано по-горе, цитата на Амос 9:11-12 от страна на Яков е по-скоро парафраза, а не точен цитат, дори и да предположим, че Яков цитира Септуагинта. Въпреки това, съществува значителна разлика, която не е видима веднага .
Вече отбелязахме разликите между цитата на Яков и Септуагинта. Това, на което не бе обърнато внимание е разликата между еврейската Масора и Септуагинта. Версията на стх. 12 в Септуагинта (от която цитира Яков) казва „За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми“. За разлика от това, еврейския текст гласи: „за да притежават остатъка от Едом, И всички езичници, които се наричат с името Ми…“ От изключително значение е промяната в еврейската фраза „за да притежават остатъка от Едом“
Брус отбелязва:
Основният смисъл на Масора е, че Бог ще възстанови пропадналото състояние на Давидовия царски дом, за да управлява над цялата територия, която някога е била включена в империята на Давид, и не само остатъка от Едомците, но също и „всичките народи (езичниците), които се наричат с името Ми.“ Преформулирането в LXX (от Септуагинта) включва два различни прочита, но резултатът е пълно одухотворяване на пасажа (емфазата е моя): „за да притежават остатъка от Едом“ се превръща в „За да потърсят <Господа> останалите от човеците“. Придаването на духовен характер на пасажа в LXX от Септуагинта е в унисон с призванието на Израел да предадат знанието за истинския Бог на езичниците. Така пасажа предоставя на Яков възможността да приложи пророчеството към призванието на църквата сред езичниците.[6]
Важността на това „одухотворяване“ не може да се пренебрегне. Но на първо място, трябва да приемем, че Яков не е постъпил измамливо и безотговорно със Словото, което, вярвам, е неизбежна предпоставка за разсъждение. Освен това, трябва да предположим, че причината поради която Яков най-вероятно е използвал Септуагинта, е защото е била стандартното Писание за повечето хора, но в същото време, трябва да приемем, че що се отнася до Яков, Септуагинта е запазила първоначалното значение на еврейския текст, в противен случай той би обърнал внимание на "грешката", или би цитирал собствен превод на еврейския текст. Всяко друго предположение представлява проблем, що се отнася до виждането ни за Боговдъхновеното Слово.
Предвид това, трябва да приемем, че придаването на духовно значение на пророчеството в Амос е изцяло в съгласие с начина, по който Яков е тълкувал Стария Завет. В този случай, пророчеството на Амос, че Израел един ден ще притежава земята на Едом, и в края на краищата всички народи, е духовно изпълнено в обръщението за езичниците и тяхно влизане в Църквата.
В такъв случай, този пасаж е основен източник за херменевтичния подход използван от апостолите за тълкуване на Стария Завет. „Едом“ означава „езическите нации“, а „покоряване от Израел“ означава „духовно обръщение“ . Подобни тълкувания са далеч от строгия, дървен буквализъм характерен за диспенсационализма. Изглежда, че Новия Завет не винаги тълкува Старозаветните пророчества „буквално“, за голям ужас на Скофилд, Уалвурд, Петдесятните харизматици, и всички тям подобни буквалисти.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
[1]. Виж Walvoord, The Millermial Kingdom, 206; Scofield Reference Bible, 1170.
[2]. Bell, Critics/ Evacuation, 199-200.
[3]. Walvoord, The Millennial Kingdom, 205
[4]. F. F, Bruce, Commentary on the Book of Acts, revised edition,
[5]. M. Halstead Gates, “The Amos Quotation in Acts Fifteen,” (unpublished Master’s thesis, Oallas Theological Seminary, Oallas, Texas, 1940), 20-22; споменато в Bell, Critics/ Evaluation, 202.
[6]. F. F. Bruce, Commentary on the Book of Acts, revised edition, 293- 294
Други статии от поредицата:
