Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За религиозните мърморковци (глава 2)

За религиозните мърморковци (глава 2)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

 

Глава 2

За религиозните мърморковци

Когато човек има съвсем празна глава, обикновено става за великолепен религиозен съдия. Никой не е толкова мъдър, колкото човек незнаещ нищо. Неговото незнание е майка на безсрамието му и бавачка на твърдоглавието му и макар че не може да различи пчела от крак на бик, същият е способен да решава различни въпроси сякаш всичката мъдрост в света е сбрана на върха на пръстите му – самият папа не е толкова непогрешим. Чуйте приказките му, след като е бил на събрание или след като е слушал проповед и ще разберете как да разделите един добър човек на парчета, ако разбира се преди не сте знаели. Религиозният мърморко вижда недостатъци там, където всъщност няма никакви проблеми и ако все пак има няколко неща, които не са наред, то той от всички мишки ще направи слонове. Въпреки че можете да поберете целия му ум в черупка на яйце, мърморкото преценява всяка проповед във везните на собствената си самонадеяност с изражение на роден и отгледан Соломон. Ако нещо достига неговите стандарти ще сипе похвали с лопати, но ако не e по негов вкус, ще лае и ще се зъби, като куче на таралеж. Мъдреците в този свят са като дървета в жив плет, има ги само тук-таме. Когато тези мъдри мъже се съберат, за да обсъдят проповед, добре е ушите да ги слушат, но наперените всезнайковци, за които говоря, се надуват при мъдрите думи и тяхната заядливост, породена от плътските им мозъци е толкова безсмислена, колкото квакане на гъски, посред градски площад. От една торба може да излезе само това, което по-напред е било вътре, но тъй като торбата на всезнайковците е празна, те изтърсват от нея само вятър. Наистина е много вероятно нито проповедниците, нито техните проповеди да са перфектни – и в най-добрата градина може да има малко плевели, и в най-чистата царевица може да има некачествени зърна, но надменните мърморковци се заяждат за всичко и за нищо, те намират навсякъде вина, само и само да покажат дълбоките си познания. Вместо да позволят на езиците си да починат, те ще започнат да се оплакват, че тревата не е в красив нюанс на синьото и ще рекат, че небето ще изглежда по-спретнато, ако се вароса. 

Племето на тези многознайковци е съставено от високопарни невежи, които са много мъдри, когато стане въпрос за поучението в проповедта – решителността им за критика на другите е като ковашки чук и са сигурни в себеправдата си, колкото смъртта. Тези, които не знаят нищо, са уверен във всичко – поради това тяхното твърдоглавие е извън мярка. Всеки часовник, дори и слънчевият, трябва да бъде настроен по часовника на религиозните мърморковци. Дори и най-малкото различие от тяхното мнение доказва, че сърцето на опонента им е гнило.  Опитайте да спорите с тях и техните малки гърнета връз раменете им ще кипнат много бързо. Опитайте да разберете, каква е причина за тази нервност – по-добре ще е да търсите захар посред пясък. Мърморковците са наврели морето от истина в бутилка и го разнасят гордо в джоба на жилетките си. Те са измерили Божията благодат и са вързали възелче за нишан на точното място, от което почва Божието предопределение. Що се отнася до нещата, които ангелите мечтаят да узнаят – бъбривците са ги вече видели, както децата разглеждат снимките в панорамната кутия на панаир. Тъй като са продали скромността си и са станали по-мъдри от учителите си, те яздят много висок кон и прескачат всички препятствия от  Библейски текстове, които учат доктрини противоречащи на техните мнения. Когато край вас, като добри мъже, се завърти някой мърморко, е много жалко, че същият се вкисва тъй бързо, като сладко гърне с крем, наплюто от мухи. Въпреки всичко, човек се научава да ги понася, точно както аз правя със старият си кон Виолетко, макар че от време на време си присвива ушите и хвърля по някой къч. 

Разбира се има и самохвалковци, които са само жило и никакъв мед, само камшик и никакво сено, само грухтене и никакъв бекон. Тези не правят нищо друго, освен да се надсмиват от сутрин до вечер над всички, които не могат да видят онова, което те виждат през собствените си очила. Ако тия само смесят шепа добър живот със всичките си ведра самохвалство, ще бъдат по-поносими, но не, на тях не им пука за тази благодат. От толкова „здрави” и „солидни” мъже като тях не може да се очаква да бъдат добри в каквото и да е друго нещо, освен в това да са „небесните кучета пазачи”, които пазят дома на Господа от онези „крадци” и „разбойници”, които не проповядват здрава доктрина, а ако самите те притесняват овцете или откраднат тайно един или два заека на кого ще му даде сърцето да ги обвини? Скъпите на Господа хора, както самите те обичат да се наричат, имат предостатъчно работа поддържайки доктрината здрава, а ако маниерите им са лоши, едва ли някой ще се притесни! Никой човек не може да огрее навсякъде, но не и нашите герои. Но нека ви кажа, че тия са къртиците, които трябва да се уловят посред нашите пасища, не заради самите тях, понеже те въобще не са ценни, но заради ливадите, които с постоянното си дълбаене развалят. Доктрините на религиозните мърморковци, са винаги верни в собствените им очи, наистина оцетът е по-сладък в сравнение с тяхната себеправедност. Тяхното собствено учение е твърде голямо за мен, но аз трябва да придобивам опит в практиката си с тези нехранимайковци, че иначе учението им ще ми обърне стомаха. Както и да е, казах, каквото имаше за казване и сега трябва да оставя темата, че някой ще вземе да ме запита: каква ти е работата с мелницата на Дон Кихот? 

Някои проповедници умеят да говорят така, сякаш жив те влачат по въглени. Това е умението да се намират недостатъци на поле покрито с монети. Все пак, всяко бобче си има черно петънце и всеки човек си има слабост. Никога не съм чувал за добър кон, който да няма все пак някакъв странен навик и никога не съм видял свестен проповедник, който да няма някоя чудатост или странност. Тези особености, са като парченца сирене, които дребнавите хора надушват и загризват – този говори твърде бавно, другият твърде бързо, един е твърде цветист, втори твърде скучен . . . ако всички същества се съдеха по този начин, би трябвало да извием врата на гълъба, защото е твърде питомен, да застреляме червеношийките задето ядът паяци, да убием кравите защото люлеят опашките си и да ликвидираме кокошките, понеже не ни дават мляко. Когато човек иска да изчисти запушен канал лесно ще си намери пръчка за тази работа и по същият начин всеки глупак може да намери нещо, което да каже срещу най-добрият проповедник в Англия. Що се отнася до маниера на проповедника, ако говори просто, никой да не се присмива поради това, че му липсва блясък, защото ако нещо е добро и добросъвестно изречено, не е възможно да звучи кой знае колко зле. Никой човек не трябва да използва лош език на амвона – всеки език, който обикновените хора не могат да разберат е лош – но срещу богоугодните, трезвени, добри и прости думи никой не би трябвало да мърмори. На селянинът му е толкова топло в домашно тъкани дрехи, колкото на краля в коприна и истината се чувства еднакво удобно както в проста така и в изтънчена реч. Що се отнася до начинът, по който е сготвено месото, гладните мъже оставят това да реши готвача, стига месото да е вкусно и хранително. Ако слушателите бяха по-добри, то и проповедите щяха да са по-добри. Когато разни мъже казват, че не чуват съветвам ги да си купят тръба за слушане и да си припомнят старата поговорка „Няма хора толкова глухи, колкото онези, които не искат да чуят.“ Когато млади проповедници биват обезсърчени поради жестоки и груби забележки, обикновено им разказвам за старецът за момчето и магарето и какво се случило, след като стареца се опитал да угоди на всички. Няма кавалджия, който да се е харесал на всички уши. Там където капризи и прищевки седят на мястото на съда, мнението на човек е като вятър, затова обръщайте на критиците толкова внимание, колкото на вятъра свистящ през ключалката. 

Виждал съм, как хората намират недостатъци в проповед заради нещо, което не е било включено в нея. Без значение колко добре е представена темата, която е била целта на проповедта, имало е, разбирате ли, още един въпрос, за който нищо не било казано и поради това, всичко което е било казано е грешно. Това е толкова смислено, колкото да намериш за недостатък това, че когато ора нивата с рало не изкопавам и дупки за съдене на боб или пък да речеш, че полето, на което е насадена царевица е похабено, защото не е насята ряпа. Нима човек иска да открие цялото учение в една проповед? Със същият успех може да търсите всяко възможно ястие в едно хранене и да се надсмивате над голямо парче говеждо, защото на масата няма нито бекон, нито пилешко, нито грах, нито пащърнак. Да предположим, че една проповед не е пълна с утеха за светеца, но предупреждава грешника, ще я презираме ли поради това!? Бичкията би била лош инструмент за бръснене, трябва ли поради това да я изхвърлим!? Къде е ползата от това, винаги да се опитваш да издирваш недостатъците!? Няма да ми хареса ако видя, как човек с остър нюх души за неща, над които подир това да се присмива.  Все едно кучето на ловеца да души около дупките на плъховете. Естествено, нека сочим греховността, от корен до клон, но нека да запазим градинските си ножици за времето, в което имаме нужда от тях, да не би да станем противни на братята, заради собствените си недостатъци. Да съдиш проповедници е лоша работа, защото не ти е длъжен онзи, който ти дава храната. Наистина на състезание по оране има награди за най-добрите от нас, но тези съдии на проповедници са много бавни в даването на каквото и да е, дори и на онези, за които открито заявяват, че харесват.  

Мнозина се мислят за експерти в проповедта, но девет на всеки десет от тези оратори, може да проповядва толкова, колкото може да измери тежестта на луната. Повечето хора си мислят, че е необикновено лесно нещо да се проповядва и че те самите могат да се справят удивително добре. Всяко магаре се мисли за достатъчно достойно, че да стои посред кралските коне; всяко момиче мисли, че може да поддържа домакинството по-добре от майка си . . . но мислите не са факти. Цацата също се мислела за херинга, но рибарят мислел другояче. Онези, които си свиркат с уста и си представят, че могат да орат, не разбират, че в работата на един добър орач има много повече от свирукане. Нека ви кажа нещо: В добрата проповед има доста повече от това да вземеш един текст и да го разделиш на първо, второ и трето. Упражнявал съм се дълго в проповядването и нескромно твърдя, че не намирам нищо лесно в това, да предложа на слушателите нещо, което си струва да се чуе. Ако купчината критици, които ни размахват осъдително показалец, поне се опитат да свършат нашата работа, определено биха били малко по-тихи. Въпреки всичко, кучетата винаги ще лаят, а което е по-лошо, някои от тях ще искат и да хапят. Нека обаче добрите хора правят каквото е по силите им и ако не могат да надянат намордник на псетата, нека поне им пречат, та да не сторят някоя по-голяма вреда. Ужасно нещо е да видиш щастливо християнско семейство, разбито заради нищо или дори за по-малко от нищо, понеже разговорливите критици са подхвърлили някой слух. Малък е ръба на клина, но когато дявола държи чука, църквите бързо се пропукват и разделят, а хората се чудят защо. Факт е, че най-калпавото колело на каруцата скърца най-много. Така и един глупак разваля цялото събрание, като настройва всички срещу добрият и верен проповедник, който би бил трайно благословение за всички, ако повлияното от неблагодарника паството не съскаше срещу най-верният си приятел. Тези, които са затънали до уши в проблеми обикновено нямат никаква представа за това що е то истинска святост. Те са като врабците, бият се помежду си за царевица, която не е тяхна или като гаргите, които разкъсват на парчета това, което сами са градили. От бесни кучета и мърморещи професори нека всички бъдем избавени и нека никога не прихванем тяхната болест. Да критикуваме околните е ужасно заразително – едно куче може да зарази всички в къщата и най-добре за човек е да страни от пътя на онзи, който е болен от „мърморене“. Най-лошото от всичко е, че болестите на краката и на устата вървят заедно и този, който клевети другите, не след дълго сам се препъва и почва да се валя в калта. „Плодът на Духа е любов“, а това е много по-различна ябълка от горчивата сибирска киселица, която някои хора предлагат. Кажете сбогом на всички, които са синове на оплаквача Хленчо! Джон Плоуман предпочита да гризе един кокал на спокойствие, отколкото да се препира с мърморкото за цял опечен вол.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Етика, Общество, Семейство