Начало

За клюкарството (глава 6)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 6

За клюкарството

 

В нашата страна, в църквата Уолтън, може да се види един странен намордник, наричан още „Маска на позора“, който е бил използван в прежни години да се „връзват“ езиците на жените, та да не пречат на съпрузите и съседите си. Правили са чудати работи в онези добри стари времена. Дали този хомот е пример за това, което нашият свещеник нарича мъдростта на предците или е бил просто израз на ненужна жестокост?

Злобната, зла, стара поговорка казва: „Няма нищо – само жена се дави“. Тази поговорка, както намордника, се е родила поради идеята, че жените изпълват целия свят с неправда, само чрез използването на езиците си. Вярно ли е това или не? Джон Орачът ще остави някой друг да даде отговор на този въпрос, защото признава, че самият той не може да опази никоя тайна и обича сладкодумните приказки както всеки друг, разликата е, че Джон не харесва да разнищва характерите на хората и мрази клеветничеството, което толкова се нрави на някои люде. Джон поставя въпроса пред по-мъдрите от него хора: Жените по-лоши ли са от мъжете, когато става въпрос за тази работа? Казват, че мълчанието е красиво украшение за жената, но украшение рядко носено. Така ли е? Вярно ли е, че жената скрива само това, което не знае? Езиците на жените като на агнетата опашките ли са, постоянно в движение? Казват, че лисиците са само опашка, а жените само език. Истина ли е това или лъжа? Нужна ли е била онази стара молитва „Спаси ни, Господи, от артилерия и женски език“? Джон си има хубава, добра и тиха жена, чийто глас е толкова сладък, та не му стига малкото време, в което го чува, и поради това не е подходящ съдия по този въпрос. Но все пак малко се притеснява от факта, че има други жени, които по-скоро искат да проповядват, вместо да се молят, които нямат нужда от силен чай, за да подкарат хлопалата си. Само че, какъвто сос върви с гъската, върви и с гъсока, и така има някои мъже, които са също такива дърдорковци, както някои жени.

Колко жалко, че няма данък върху думите – какъв доход ще си докара кралицата, ако това беше така. Но за жалост, приказките такси не плащат, а ако лъжите се плащаха двойно, правителството щеше да изплати националния дълг, но кой ще събира парите? Обществената слава е обществен лъжец. Хорските мълви са наполовина лъжи. Една история никога не става по-къса с разказването. Тези, които много говорят, много лъжат. Ако мъжете казваха само истината, в какъв мирен свят щяхме да живеем. Мълчанието рядко докарва проблеми, докато бъбривостта е като чума за енорията. Мълчанието е мъдрост, ако съдим по това мъдрите мъже и мъдрите жени са малко. Тихите води са най-дълбоки, а най-плитките потоци бучат най-мощно. Това показва, колко изобилни са глупаците. През отворената уста се вижда празната глава. Ако „ковчежето“ съдържаше злато или сребро, нямаше да е винаги отворено. Говоренето идва естествено, а ние се нуждаем от сериозно обучение, дорде се научим да слушаме повече отколкото бърборим. Уважението към истината трябва да поставя думи в устата на всеки честен мъж и юзда на езика на всяка добра жена.

Ако трябва да говорим, нека поне не се обременяваме с клевети и нека не изприщваме езика си от злословие. Клеветата може да е забавление за клюкарите, но е смърт за онези, които те изберат да обезчестят. Може да извършим убийство както с ръката, така и с езика си. Най-голямото зло, което можеш да направиш на човека е да нараниш репутацията му, както Квакерът казал на кучето си „Няма да те бия, нито ще се отнасям с тебе зле, но ще ти дам лошо име“. Не всички, по които кучетата лаят са крадци, но очевидно ги третират като такива. Светът, като цяло вярва, че там откъдето идва пушек се намира и огън и че всичко, което приказват хората трябва да е вярно. Нека тогава бъдем внимателни да не нараним съседа си на такова уязвимо място като репутацията му, защото е трудно да се изтърка от нея веднъж хвърлената кал, а когато някой влезе в списъка с неприятели, никога не излиза наистина оттам. Ако искаме да сме сигурни, че няма да кажем нещо погрешно, най-добре да говорим колкото се може по-малко, понеже ако разделим всички грехове на мъжете в два вързопа, едната половина ще бъдат грехове на езика. „А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ (Яков 3:2)

Бъбривци и от двата пола, спрете срамотната търговия с клюки. Не бъдете вече мяховете на дявола, които раздухват пламъци и раздор. Престанете да държите хората за ушите. Ако не скъсите езиците си, поне ги посолете със солта на благодатта. Хвалете Бога повече, обвинявайте съседа си по-малко. Всяка гъска може да кряка, всяка муха ще намери неприятно място да кацне, всяка пушка може да гръмне и трънака може да раздере плътта на човека. Мухата няма да влезе в гърлото ти, ако си държиш устата затворена, а и злата реч няма да излезе. Мислете много, но казвайте малко, бъдете бързи в работата и бавни в говоренето, а най-вече молете великият Господ да постави стража над устните ви.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Етика, Образование, Общество