Неща, които не бих избрал (Глава 21)

Ако можеше всичко да бъде нагодено точно както на мен ми харесва и ако другите хора нямаха нищо против, не бих избрал книгите ми да бъдат разкъсвани на парчета от хора, които дори не притежават почтеността да ги прочетат, а вместо това предварително са се натоварили с предразсъдъци, както направил Симон Прости, когато го избрали за съдебен заседател. Както е казал носорога, кожата ми комай хич не е тънка: и ако някои хора се забавляват дирейки недостатъци ми, стига да имат време, каня ги на гости. Наковалнята не се страхува от чука. Струва ми се, че лондонските редактори вземат една страница от цялата книга, разрязват я, помирисват ножа и след това започват да превъзнасят написаното до небесата или безмилостно да го оплюват, според както ги сърби крастата, или според каквото са яли за вечеря. Джон Орача се надява, че издателят ще пренебрегне тази традиция когато изпрати мнението си на вестниците, и се надява, че това слово ще е достатъчно да се разбере  от мъдрите: „надявам се крушите ми да не попаднат в зурлите на свинете.“ Не бих избрал, ако можех да избирам, да видя масло увито в дузина от тези листи, следващия път когато изпратя някого до бакалницата; но не е изключено това да се случи, тъй че ще трябва да търпя, както направил Том Хигс, когато имал само пуйка и сливов пудинг за вечеря.

Не бих желал да ора с два стари коня, окуцели и пъхтящи, и като цяло изживели работоспособните си дни: съжалявайте горките коне и съжалявайте горкия орач, но не съжалявайте хич земевладелеца, който държи такъв окаян добитък. Когато видя човек да шиба и здраво да налага някое горко добиче ми иде да го наритам, но в същото време се радвам, че Виолетка и Пъргавелко си вървят съвсем добре само чувайки звука на камшика, без да трябва да им се плаща като на адвокат, за цялата работа, която вършат. Човек, който хамали коня си, трябва да му се сложи хамут и да бъде подкаран от някой касапин. Много може да се постигне при животните с добрина, и нищо с жестокост. Онзи, който е немилостив към животните си сам е животно.

Не бих желал да бъда крава с отрязана опашка през лятото, нито слуга с дузина господари, нито пастор с половин-дузина невежи тирани за дякони, нито мъж, който живее с тъща си. Нито би ми харесало да изпитам истината на онази стара поговорка: „Две котки и една мишка, две жени в една къща, две кучета с един кокал, не ще се едни други търпят.“

Бих предпочел да не съм куче с тенекиено канче вързано за опашката, нито червей на кукичката на рибаря, нито змиорка драна жива, нито съпруг на опърничава жена. Никак не бих желал да попадна в челюстите на крокодил или пък в ръцете на адвокат; един костюм не се износва бързо и това е онзи костюм, който се носи на съд, а той хич не ми отива. Не бих избрал да бъда в устите на перачките дорде клюките им ме уморят до смърт, нито да бъда тормозен от пътуващ продавач на книги, искащ да купя книга за шест пенса, която зачетеш ли, се точи вечно, като дълговете на клетия Джим.

Трябва да се окажа много натясно преди да избера да спя със свинете или да живея в мизерните къщи на някои хора. Не бих избрал да притежавам половината от къщите, в които бедните работници са принудени да живеят; никой селянин не би бил толкова жесток, че да държи конете си там, Тези къщи не са достойни да бъдат дори кучешки колиби. Представете си баща, майка, възрастен син и две дъщери да спят в една стая! Срам и позор за онези, които докарват хората до такова състояние. Това е така немислимо и в същото време не е кой знае каква рядкост. Благородници и земевладелци на вас това би ли ви харесало? За всеки, който защитава такава система не би било лошо да повиси половин час на въжето.

Да си слуга на скъперник, да работиш за оса, да си котешка лапа[1] или да си ласкател на безумен господар, не бих избрал да съм; нито да отида в приют, нито да се запиша в енорията за помощи; по-скоро бих ял Грантамска каша - девет зърна на четири литра вода. Не бих тръгнал наоколо с шапка за джоб[2], нито бих заемал пари, нито бих бил безделник, нито бих живял като крастава жаба под брана. Никога - дори и срещу всичко, което някога е прокапало помежду вледенените пръсти на милостинята.

Колкото и да ми е зле, неща друг да ми оправя положението, освен ако нямам възможност да подобря сам ситуацията. Кой би застанал под чучура за да се скрие от дъжда? Какъв е смисълът да отидеш на другия край на света за да се окажеш по-зле отколкото си сега? Старата Англия ми дай на мен, а Ботъни Бей е за тези, които искат да забегнат нанякъде.

Не бих избрал да паса прасета, нито да управлявам страхлива кранта, нито да се опитвам да убеждавам човек с дървена глава; нито бих искал да съм учител на непокорни момчета, не ща да съм и бик разкъсван от кучета, нито кокошка, която е излюпила патенца. Все пак, има и по-лошо нещо от всичко това - проповедник със сънливи слушатели; то е като да си на лов с умрели кучета или като да подкараш дървени коне. Дали отслужвате служба на спящи свине или спящи мъже е все тая.

Не бих купил кон от търговец на коне, ако имам друг избор, защото за двамата или трима честни такива, никой не е чувал. Най-честният търговец на коне никога няма да те измами, ако не му позволиш, а обикновения ще ти извади кучешкия зъб докато устата ти е затворена. Конете са почти толкова трудни за преценяване колкото човешките сърца - и най-опитните коняри биват подлъгвани. Като изключим костния шпат, остеоартирта на глезенните стави; мас, краста и опашно обезкосмяване, подути глезени, колики и жълтеница, всички коне са здрави. Лошо е въобще да се сменя кон; ако имаш хубав задръж го, защото няма да намериш по-добър; ако имаш лош задръж го, защото десет към едно е сигурно, че ще купиш по-лош.

Не бих избрал да бъда изтривалка, нито пудел, нито човек, който би ял пръст за да придобие благоволение пред големците. Нека който иска да говори лъжи за да угажда на другите хора, аз предпочитам истината да е на моя страна, ако ще и бос да трябва да ходя. По-добре независимост и чиста съвест със студено зле, отколкото робство и грях с печено говеждо.

Не бих желал да пазя данъчна порта на върха на висок хълм, нито да бъда бирник, нито да бъда призовчик, нито обществена напаст, нито клет пощальон с едва наполовина нужното, с което да живее за два пъти съответния труд; по-добре да си кон на циганин и да живееш на общото пасище, без слама и овес - с изобилие от дъбови тояги.

Не бих избрал да бъда оскубан като гъска, нито да бъда акционер в дружество на бандити; нито да бъда изпържен жив, нито да се оставя на милостта на римо-католически свещеник. Не бих бил кръстник на чието и да е дете, та да обещавам, че малкото грешниче ще пази Божиите Свети Заповеди и ще върви в тях през всичките дни на живота си; ако трябва да избирам, по-скоро бих избрал да прибера луната в ръкава на връхната си дреха и да я изкарам през крачола на панталона си, или бих се заклел, че малкото ще има червена коса и чипо носле. Нито бих избрал да ми говорят лъжи за моето дете с надеждата, че хората някак си няма да чуят. Не бих избрал да отида там, където ще ме е страх да не би да умра, нито бих понесъл да живея без здрава надежда за утрешния ден. Не бих избрал да седна на буре с барут и да запуша лула, но точно това правят онези, които нехаят за душата си, докато живота е толкова несигурен. Нито бих избрал участта си на земята, а оставям на Бог да избира вместо мен. Аз може и да подбирам и избирам и все пак да взема най-лошото, но Неговия избор е винаги най-добрия.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


 

[1] - Човек използван да върши мръсна или опасна работа

[2] - Просяк


Съдържание:

Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Етика, Образование, Семейство