Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За много невежите хора (Глава 24)

За много невежите хора (Глава 24)

Чувал съм да се говори за човек, който не можел да различи главно „А” от волски крак, а и познавам доста, които със сигурност, не могат да кажат нито какво e главно „А” нито какво e малко „а”, ала въпреки това някои от тези хора, бих казал, не са най-невежите на света. Например, те могат да различат кое е главата и кое опашката на  кравата,  а един от господата, по време на предизборната кампания, заяви наскоро, че лондонския кандидат не е способен дори и на това. Тези хора знаят, че ряпата не расте по дърветата, не бъркат репичките с цвеклото и различават див заек от питомен, а има много изтънчени хора, които свирят на пиано, но всъщност, дори това не умеят. Тези хора, ако не могат да четат, могат да орат, да косят, да жънат, да сеят, да отглеждат седем деца с десет шилинга седмично и все някак да си покриват нуждите; а има безброй хора, които са твърде невежи за да постигнат това, макар и „образовани“. 

Невежество спрямо буквара е нещо много лошо, ала невежество спрямо здравия труд е много по-зле. Мъдростта не винаги говори на латински. Хората се присмиват на власениците и наистина по-грозни дрехи не е възможно да се измислят, но някои от тези, които ги носят не са и наполовина толкова глупави, за колкото ги вземат хората. Ако от невежите хора ядяха хляб само онези, що носят подковани обуща, царевицата щеше да е значително по-евтина. Мъдростта у бедния човек е като диамант поставен в олово, защото единствено истински познавач би открил стойността му. Мъдростта често върви в кърпени дрехи, а тогава хората не ѝ се възхищават. Но аз казвам, остави кожуха, дай ми човека: обвивката е без значение, важна е ядката. Не е нужно да ходите в Пърбрайт[1] за да намерите невежи хора; намират се купища от тях и покрай църквата Св. Павел. 

Би ми се щяло всички да могат да четат, пишат и смятат, но знаенето за стойностните неща в живота не се крие в четенето и писането. Съществуват милиони четящи и пишещи хора, които са така невежи, както телето на съседа Нортън, което не можеше да познае собствената си майка. Ако само се замислите малко, това е така ясно, както че носа е на лицето ви. Да знаете да четете и да пишете е като да притежавате инструменти за работа, но ако не използвате очите и ушите си също, то четенето и писането няма да са от никакво значение. Всеки трябва да знае това, което го засяга най-много и което го прави най-много желан. Ако котките могат да хващат мишки, а кокошките да снасят яйца, те знаят нещата, които най-много прилягат на причината, за която са създадени. 

Малко го ползва кон да знае как да лети; добре му е ако се научи да се движи в тръст. Човек живеещ във ферма би трябвало да научи всичко за нея, ковачът би трябвало да изучи конското копито, млекарката би трябвало добре да знае как да обезмаслява млякото и как да прави масло, а жената на работника би трябвало да е добър излседовател в науките на печенето и варенето, кърпенето и прането. Джон Орача смее да каже, че онези мъже и жени, които не са научили задълженията на призванията си са много невежи хора, дори и ако могат да ви кажат гръцкото наименование на крокодила или да напишат поема за черния бръмбар. Твърде често се потвърждава поговорката: „Джак на училище ходи – за глупец да се изучи.” 

Когато човек падне в дълбока вода, да може да плува ще го ползва повече, отколкото цялата математика, която е изучил, и все пак колко малко момчета се учат да плуват! Момичетата учат танци и френски език, когато знанията по английски език и някой друг шев, ще са им сто процента по-полезни. Когато мъжете трябва да си печелят хляба в тези трудни времена, добър занаят и трудолюбиви навици ще им послужат в пъти повече от всички класики в Кеймбридж и Оксфорд; но кой в днешно време защитава практическото обучение в нашите училища? Учителите ще получат пристъп, ако ги помолят да научат момчетата на бедните хора да копаят картофи и да сеят карфиол, и все пак училищните бордове ще извършат голямо добро ако направят нещо такова. Ако искате кучето да e потребен пойнтер или сетер[2] го обучавате по съответния начин - защо не правят същото и с мъжете? Би трябвало „Всеки човек да е ценен според труда си и всеки човек да е господар на работата си.” Няма проблем, нека Джак и Том да учат география, но не забравяйте да ги научите как да лъскат собствените си обувки и да сложат копче на панталоните си, а що се отнася до Джейн и Сали, нека да пеят и свирят, ако им харесва, но не и преди да могат да закърпят чорап или да скроят риза. 

Когато поправят онзи Указ за образованието, надявам се, че ще вмъкнат клауза указваща децата да се учат не само на трите „Р-та”[3], но и на практически, здраво-мислени домашни умения. Но, ето нà, каква е ползата само да си говорим на що трябва да изучим децата, като няма къде да намерим истински учители? Много малко хора имат достатъчно, че да раздават, а тези дето го имат, е много малко вероятно да се захванат с учителстване. 

Много момичета не учат нищо друго освен онези баналности, които мисля, че се считат за „изисканост”. Вижте го горкия господин Джент, с шест дъщери и около петдесет паунда на година, с които да издържа семейството си. При все това, ни една от щерките му не може да свърши и най-елементарна работа, защото майка им изпада в истерия да не би на мис София Елфрида да ѝ се напукат ръцете, докато пере семейния лен, или да не би Александриа Теодора да си развали цвета на кожата, ако иде да набере малко цариградско грозде за пудинга. Котка ще я напуши смях, като чуе как горките същества говорят за мода и етикет, когато не са и наполовина толкова подсигурени, колкото дъщерите на гешефтаря, които живеят малко по-надолу по улицата. Те сами си печелят прехраната и отделят пари за времето, когато някой млад фермер ще дойде да ги поиска. Повярвайте ми, лоша сделка прави онзи, който се ожени за тези префърцунени млади дами, все едно, че се жени за восъчна кукла. Как лойта би зацвърчала в огъня ако г-жа Джент ме чуеше да говоря така, но въпреки това аз си го твърдя - тя и момичетата ѝ са невежи, много невежи, понеже не знаят какво би им послужило най-добре. 

Днес всяка лещанка[4] се нарича кит; всяко магаре се мисли за достойно да е един от конете на кралицата; всяка свещ смята себе си за слънце. Ала когато човек е облякъл най-хубавото си палто, с хартиена яка, турил е стъкло в очите, медна верижка на жилетката си, бастун в ръка и празнота в глава, си мисли, че ще подлъже хората с цялото си перчене и самохвалство – такъв човечец трябва да е невеж, много невеж, защото не познава сам себе си. Контетата, облекли най-новата мода, се мислят за велики, но никой друг не ги мисли за такива. Учителите по танци и шивачите може и да успеят някак си да скрепят конте към талигата, но не могат да превърнат нищото в мъж. Може да боядисвате воденичния камък колкото си искате, но няма да го превърнете в сирене. 

По нашите краища имаме много поети, или поне група много невежи хора, които се мислят за поети, и тези хора ми досаждат не малко, само защото съм написал книга, и следователно, трябва да слушам техните брътвежи. Глупостите са си глупости независимо дали имат или нямат рима, точно както фалшивите пенита не стават за нищо, независимо дали дрънкат или си лежат тихо. „Ето Джон,” един човек ми рече, „Искам да прочетеш малко от моите стихове.” „Не, благодаря,” отвърнах аз, „Не се чувствам поетически настроен днес.” Да знаете, няма да съм в такова настроение и утре. Какво право има този да изстрелва боклука си към моята врата? Имам си достатъчно от моя собствен. Нямам намерение да си пълня ушите с обущарски восък или пък с восъчни стихове. Получих двойна доза из онзи ден от двама наши велики селски поети, и трябва да призная, че всъщност написаното беше по-добро от повечето рими, които срещам в книгите. 

Когато занаятчиите влагат спестяванията си в компании и очакват да ги видят отново, или когато дават назаем пари с абсурдни лихви и си мислят, че така ще натрупат богатството, трябва да са невежи, много невежи. Със същия успех могат да закачат дървен чайник над огъня, за да си приготвят вода за чая или да посеят боб в реката и да очакват добра реколта. Когато мъжете се доверяват на адвокати и лихвари, заемат пари да спекулират и се смятат поради това за късметлии, те са просто срамотно невежи. Дори гъсока на пасището не би направил от себе си такъв глупак, понеже знае кога някой се опитва да го оскубе, и не би пращял от гордост докато си губи перата. Човекът, който си харчи парите при кръчмаря и си мисли, че поклоните на ханджията и неговото: „Как сте, добри ми човече?” изразяват уважение, е съвършен глупак; защото в действителност при тях е тъй: „Ако имаш пари, тука седни; ако нямаш никакви, пътя си хвани.” 

Лисицата се интересува от сиренето, ако него го нямаше не би и погледнала гарвана[5]. Примамката не се слага в капана за да се нахрани мишката, а за да се хване. Не палим огън за да ѝ е топло на херингата, но за да я изпечем. Хората не строят кръчми за доброто на работника; ако правят това, нещо са пропуснали целта. Защо тогава, хората трябва да вдигат наздравици от сорта: „Нека добро споходи тая кръчма”? Ако ще харча пари за нечие добро, нека да е за моето, а не за това на гостилничаря. Лош е кладенеца, в които трябва да сипвате вода; така и пивницата е лош приятел, защото ви взема всичко и не ви оставя нищо освен пяна на дъното на чашата и главоболие. Онзи, който нарича приятели тези, които го оставят да мързелува и пият заедно с него час по час, е невеж, много невеж. Ами че то, Червените Лъвове, и Тигрите, и Орлите, и Лешоядите[6] са все хищници, и само глупаците се оставят на милостта на челюстите и ноктите им. 

Онзи, който вярва, че или вигите[7], или торите[8] ще ни намалят данъците, трябва да е роден на деня след последния ден на март[9]; и онзи, който си мисли, че няма да има скандали в енориите и вестиариите трябва да е бил образован в лудница за идиоти. Онзи, който вярва на обещанията направени по време на избори, има дълги уши и може би е добре да се пробва да яде тръни. Г-н Правдоподобен обикаля наоколо и моли всички работещи за гласовете им, а той в замяна обещава , че ще направи един куп хубави неща за тях. Ще го направи ли? Да, вдругиден - малко по-късно от никога. Бедните хора, които очакват „приятелите“ на трудещия се да направят каквото и да е за тях, трябва да са невежи, много невежи. 

Да дадете назаем чадър и да очаквате, че ще ви го изпратят обратно, да направите на човек добро и да очаквате същото от него, когато сте в нужда, да мечтаете езиците на някои жени да се усмирят, да се опитате да угодите на всички, да се надявате да чуете как клюките говорят хубави неща за вас или да смятате, че може да научите истината от новините, са все примери за огромно невежество. Онези, които познават света най-добре, му се доверяват най-малко: онези, които му се доверяват напълно, не са никак мъдри - все едно да се довериш на копитото на коня или на зъбите на кучето! Упованието в човеци е разорило мнозина. Онзи, който оставя своята си работа на управители и слуги и вярва, че ще бъде добре свършена, трябва да е невеж, много невеж. Мишката знае, когато котката не е в къщата, и слугите знаят, когато господаря го няма. Щом се отклони погледа на господаря и ръката на работника се отпуска; така е поне в девет от десет случая. „Сам ще отида” и „Ще се погрижа сам за това“, са двама добри слуги, грижещи се за стопанството. Онези, които лежат в леглото и се само-окуражават с мисълта, че работата им си върви сама, са невежи, много невежи. 

Онези, които пият и живеят разюздано, и се чудят защо после лицата им са червени, а джобовете празни, щяха да спрат да се чудят, ако имаха зрънце мъдрост. Онези, които посещават публичния дом в търсене на щастие, се качват на дърво за да хванат риба. Можем да съберем целия им разум в черупка от яйце, иначе нямаше да са такива глупци, които търсят удобство там, където може да се намери толкова, колкото крава в гарваново гнездо; но, уви! Безделниците се намират толкова лесно, като мишки в купа сено. Ех, да можехме да ги изпратим всички в Лъбърландия[10], където се получава половин крона за спане. Ако някой можеше да уреди мързеливците да видят сигурната награда на пропиления си живот, може би същите щяха да се поправят; но все пак не е сигурно, защото те виждат и пак си продължават по същия начин; като пеперудата, която си изгаря крилата в огъня, но въпреки това пак се устремява към свещта. Със сигурност факта, че мотаещите се пияници очакват да преуспяват, дорде държат ръцете си в джобовете, или носовете си в калаената кана, доказва, че са невежи, много невежи. 

Когато видя млада дама с цветна градина на главата си, и с цял магазин дрехи по тялото, размятаща глава наляво и на надясно, сякаш си мисли, че всички са очаровани от нея, сигурен съм, че тя е невежа, много невежа. Разумните мъже не се женят за гардероб или за кутия шапки; те търсят жена с разум, а жените, които са такива, винаги се обличат разумно, а не претруфено. 

По мое мнение, онези, които се подиграват на религията и се имат за твърде знаещи за да вярват в Библията, са много плиткоумни хора. Тези, използват обикновено завъртени думи и се палят много, но ако си мислят, че могат да претеглят вярата на мислещите хора, които са опитали и доказали мощта и милостта на Бога, трябва да са невежи, много невежи. Онзи, който гледа изгрева и залеза, и не вижда там следи от стъпките на Господа, трябва вътрешно да е по-сляп от къртица, и единствено пригоден да живее под земята. Бог сякаш ми говори чрез всяка иглика и маргаритка, сякаш ми се усмихва от всяка звезда, сякаш ми шепне във всяка глътка сутрешен въздух и ме вика със силен глас при всяка буря. Странно е, че толкова много образовани господа не виждат никъде Бога, докато Джон, обикновения орач, го усеща навсякъде. Джон няма желание да си смени мястото с тях, защото усещането за присъствието на Бога е неговата утеха и радост. Казват, че човекът е бога на кучето: тези мъже трябва да са по-зле от кучетата, защото не слушат гласа на Бога, докато кучето се подчинява, когато господаря му свирне. Наричат се „философи”, нали така? Истинското им име е безумци, защото „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог”[11]. Овцете знаят кога дъждът се задава, лястовиците усещат есента и дори се говори, че прасетата могат да виждат вятъра; колко по-зле от звярът трябва да е онзи, който живее там, където Бог присъства навсякъде, и все пак не го вижда! Тъй става пределно ясно, че човек може да е много способен в учението и все пак да бъде невеж, много невеж. 

 

 

FINIS

 

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


 

[1] През XIX век там са се намирали много от къщите на тухларите, хората, които са произвеждали тухли.

[2] Ловни породи кучета, които след като надушат дивеч замръзват в позиция посочваща местоположението му.

[3] Четене, писане, аритметика - на английски и трите говоримо започват със звука „R”

[4] Малка рибка – цаца

[5] Препратка към известната басня за лисицата и гарвана, в която лисицата прави комплименти на гарвана за да го накара да пусне сиренето, което държи в човката си

[6] Все стандартни имена за английски кръчми

[7] Либералната английска партия

[8] Консервативната английска партия

[9] Първи април - денят на глупака

[10] Въображаема страна на разкоша и безделието

[11] Пс.14:1, 53:1


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Етика, Икономика, Образование, Семейство, Държава