Начало Поредици Съветите на Джон Плауман Двуликите мъже (Глава 18)

Двуликите мъже (Глава 18)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

 

Дори лошите мъже хвалят последователността. Крадците харесват честните мъже, защото те са идеални за ограбване. Когато знаеш къде може да намериш даден човек, то той има поне една добра черта; но онзи, който вие с вълците и блее с овцете, не бива хвален от никого, освен от дявола. Да се носят две лица под една шапка, е все пак, доста често срещано. Мнозина спят с кокошките, а след това правят делби с Райнарт [1] . Мнозина се правят, че масло не би се разтопило в устата им, и все пак са способни да плюят огън за да постигнат целите си. Прочетох из онзи ден във вестника реклама за палта с две лица; шивачът, който ги продава сигурно печели цяло състояние. Да се дружи със заека и да се бяга с хрътките е все още на мода. Последователността така липсва на лицемерите, както мускус [2] в кучешка колиба.

На някои мъже можете да им се доверявате само дотогава, докато все още ги виждате и не повече, защото новата компания прави от тях нови мъже. Като водата, те кипят или замръзват в зависимост от температурата. Някои постъпват така щото са безпринципни; убежденията им са като ветропоказател, въртят се накъдето духа вятъра. Ако опитате да разберете що за хора са, със същия късмет може да вземете мерки на луната и да се пробвате да ѝ направите костюм. Те вярват в този, който плаща най-много. Такива винаги отсядат в „Златното Руно“. Тяхната мелница мели каквото брашно им донесете стига да имате приготвени пари; и те се носят по всеки вятър - северен, южен, източен, западен, североизточен, югоизточен, югозападен, или кой да е друг вятър по света. Като жабите, те могат да живеят както на земята така и във водата и въобще нямат предпочитания кое от двете ще е. Като котка, те винаги се приземяват на краката си, и ще се спрат където и да е стига да не им намажете лапите с масло.  Обичат горещо приятелите си, но любовта им се крие в долапа, и ако той се окаже празен, като мишка, любовта им бяга в някой друг килер. Те казват: „Да те напусна мило момиче? Никога, докато притежаваш поне един шилинг.“ Как офейкват ако изпаднете в  трудност! Като плъхове, те напускат потъващия кораб. Когато пиршество няма, приятел лош си заминава. Сърцата им вървят след пудинга. Докато гърнето къкри седят до огъня; но когато нощвите са празни измяната им е сигурна. Вървят все подир печелившият кон; биха носили шинела на всеки, който реши да им даде такъв; купуват се с дузини, като скумрията, но онзи, който плаща и пени за тях си пропилява парите. Печалбата е техния бог и дали я изкарват от вас или от враговете ви, за тях парите са все така сладки. Ези и тура им изглеждат еднакво стига да печелят. Дали ще минат по главния път или по задната пътечка, все им е едно стига да успеят да се приберат с користи в торбата. Стига водата да им върти колелото, нищо не пречи, че е кална; биха изгорили ковчега на майка си, ако не им достига гориво, и биха продали собствения си баща, ако можеха да направят малка печалба от костите на стария джентълмен. Никога не пропускат шанса да обърнат внимание на „големия келепир“.

Други са несигурни, защото са отчаяно вкопчени в идеята за другарството. „Привет приятелю, добра среща!“ е техния поздрав както към пътника така и към разбойника. Те са така добродушни, че се съгласяват с всички. Те са братовчеди на г-н Кактокажеш. Мозъците им са нейде из облаците.  Ако са в Рим, те биха целунали ръката на Папата, ала когато са у дома прегракват да викат „Никаква попщина за католиците.“ Възхищават се на Брейският викарий [3] , чийто принцип е да бъде викарий на Брей, независимо дали църквата е протестантска или католическа. Те са просто слуги на времената, с надеждата, че времената може би ще им послужат. Принадлежат към партията, която носи жълти цветове, но не на илика, а на дланите на ръцете си. Намажи ги с масло и като ряпа може да ги изядеш. Дръпнете въжето и като камбани ще звънят както пожелаете да звучат, погребален звън или сватбени камбани, иди на църква или отивай при дявола. Те са безгръбначни; може да ги превивате като върбови пръчки, напред-назад, накъдето си поискате. Като стриди са, всеки, който ги отвори може да ги посипе с пипер и да ги излапа. Те духат горещо и студено. Опитват се да бъдат Джак-и-от-двете страни и заслужават да бъдат ритани като топка от двете места.

Други пък са лицемери по природа; хлъзгави като змиорки и пъстри като кобилата на Скуайр Смути. Като пиян човек, те не биха могли да вървят по права линия дори и да искат. Като търговците на царевица, те са родени мошеници. Извиват се нагоре надолу като пътечка в Съри. Те са роднини на Юда Искариотски. Двойната измама е любимата им игра, а честността най-много презират. Мед  капе от езикът им, но жлъч изпълва сърцата им. Те са отгледани мелези, като кучето на циганката. Като лапите на котката, те носят меки подметки, но крият остри нокти. Ако зъбите им не са прогнили то езиците им със сигурност са, и сърцата им са подобно на гробовете на мъртъвци. Ако казването на истината и лъжата бяха еднакво доходоносни, те естествено ще предпочетат да лъжат, защото, както калта за свинята, лъжата им е по-приятна. Умилкват се и ласкаят, и раболепничат, и се подмазват, понеже като охлювите се движат напред по собствената си слуз; ала през цялото време в сърцата си те ви мразят и само чакат подходящия шанс да ви наръгат. Пазете се от онези, които идват от град Измама. Г-н Лице-на-две-посоки, г-н Хубава-реч и г-н Два-езика са съседи, които е най-добре да са далеч от домът ви. Макар да гледат в една посока, като лодкарите, те се придвижват в противоположната; те са лъжливи като обещанията на дявола и жестоки като смъртта и гроба.

Религиозните измамници са най-лошите вредители, и страхувам се, че са така многобройни като плъхове в стар чувал за зърно. Те са като сребърна брошка, красиви отвън, но противни отвътре. Покриват черната си плът с бели пера. „Събота“ и „Неделя“ правят прекрасни промени в тях. Страхът от пастора в техните очи е малко по-важен от страха от Бога. Тяхната религия се крие в това да имитират религиозното; в тях не съществува нужния корен. Носят книгата с химните на д-р Ват в джоба, а в същото време пеят пиянски песни. Неделните им дрехи са най-хубавото нещо в тях; колкото по-близо се приближавате до сърцата им толкова повече мръсотия ще намерите. Бърборят като папагали, но думите и делата им не се съгласуват. Тия лъжци търсят клиенти за измама, а набожните приказки са им евтината реклама; а ако мястото в църквата или събранието струва някоя и друга пара, те си избиват разхода с неверни мерки и теглилки. Не почитат Бога докато търгуват – те търгуват с почитта си.

Други пък старателно се преструват на религиозни колкото да заглушат съвестта си; използват религията като мехлем за раните си – и ако можеха да удовлетворят небето така лесно както успокояват себе си, хубаво нещо би било това за тях.  Участта ми е била да се срещна с някои, които стигаха далеч в изповедите си, доколкото виждах, само защото обичаха да бъдат мислени за важни. Събираха малък кръг приятели, които да вярват на хубавото им говорене и да приемат като свято слово цялото им празнословие. Мнението им е истинската мярка за благонадеждността на пастора; могат да разрешат всеки въпрос само със собственото си знание, и притежават литри от ХХХ [4]  опит за онези, които обичат нещо силно и горещо; но ако бяха благоволили да покажат и малко християнство на практика, колко повече стойност щеше да има живота им. Тези хора са като бухали, които наглед са големи птици, но не са, защото са само перушина; и изглеждат като мъдреци по здрач, но дойде ли утрото се вижда ясно, че са обикновени глупци.

Лицемерите от всички видове са отвратителни, и онзи който има вземане даване с тях ще съжалява. Онзи, който е готов да измами Господа, не ще се поколебае да измами ближния си. Многото блеене означава малко вълна. Не един голям комин, който очаквате да е пълен с бекон и бутове, няма какво да ви покаже, когато погледнете в него, освен празни куки и черни сажди. Мелниците на някои хора са лешникотрошачки – слоновете им прасенца-сукалчета. Не всички онези, които ходят на църква или събрания наистина се молят, нито онези, които пеят най-силно - хвалят Бога най-много, нито онези, които показват най-скръбни лица са най-ревностни. Какви жестоки животни трябва да са лицемерите! Поровете и невестулките не могат да им се опрат. По-добре да сте умряло куче вместо жив лицемер. Със сигурност щом дяволът види лицемерите, заети с дребните си игри, е все едно като че гледа театър; той изкушава християните, ала тези ги оставя на мира, защото за тях е спокоен. Не му е нужно да стреля по куците патки, кучето му може да ги прибере, когато си пожелае.

Може да сте сигурни в това приятели, придобитото с измама е много опасна придобивка. Носенето на маска може да даде минута покой, но измамата винаги се връща носейки скръб подир себе си. Честността е най-добрата политика. Ако лъвската кожа не върши работа, никога не пробвайте лисичата. Бъдете твърди като стомана. Нека лицето и ръцете ви, като църковния часовник, винаги показват колко добре работят вътрешните ви части. По-добре да ви се смеят за дето сте Том Откровени, отколкото да ви хвалят като Лукавия Чарли. Честните сделки може и да ни докарат проблеми, но е по-добре от мошеничеството. Дойде ли края, добросъвестните ще получат наградата си, но за двуликите да стигнат небето е така невъзможно както е невъзможно за човек да преплува Атлантика с  по един воденичен камък закрепен за всяка ръка.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


 [1] Райнарт Лисицата, е лисица, главен герой в епическа поема със същото име, той е прословут хитрец и измамник.

 [2] С терминът мускус (Moschus Moschiferus) се назовава цял клас от ароматни съставки

 [3] Град Брей на брега на Северна Ирландия.

 [4] „Х“ е знак използван да се означи колко пъти е предестилиран един алкохол,  с „ХХХ“ се е обозначавал чистият спирт.


Категории: Апологетика, Етика, Образование