Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За добродушието и строгостта (глава 4)

За добродушието и строгостта (глава 4)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 4

За добродушието и строгостта

 

Не бъдете сладки като мед, защото светът ще ви погълне, нито кисели като оцет, за да не ви изплюе. Във всяко нещо има умереност и само твърдоглавците стигат до крайности. Не трябва да бъдем изцяло твърди като камъни, нито напълно безформени като пясък. Не трябва да сме като излети от желязо, но не трябва да бъдем и меки като восък. Не е добре да подскачаме радостно край всеки като глупави домашни палета, нито да се нахвърляме върху хората като зли псета. Светът не е едноцветен! Прочее, когато говорим за нрав, има всякакви хора, с които трябва да се справяме. С едни е лесно като със стара обувка, но тяхната стойност рядко надвишава тази на другата от чифта. Други се палят бързо като барут, голяма досада е да имаш човек, който се разхожда из чифлика сърдит на всички, като мечка с главобол, кисел като развалено мляко, с език режещ като бръснач и с вид на месарско куче. При все това, пак може човекът да притежава някои добри качества, така че да си струва всичките нерви. Но горкият Томи, зелен като тревата, огъващ се като върбата, не струва на никой парата, а на всички е за посмешище. Мъжът трябва да има гръбнак, иначе как ще си държи изправена главата? Но гръбнакът му трябва да може да се огъва, инак ще си удари челото в гредата.

Има време да се изпълняват желанията на другите, има време и да им се отказва. Ако се правим на магарета, то тогава всеки ще ни язди, но ако искаме да ни уважават, трябва сами да си бъдем господари и да не оставяме други да ни оседлават както им се нрави. Ако се опитаме да угодим на всички, ще заприличаме на жаба под брана и никога няма да намерим покой и ако станем лакеи на всичките си съседи, били те добри или лоши, няма да получим благодарност, защото скоро ще им бъдем колкото в полза толкова и във вреда. Онзи който е овца, скоро  ще открие, че не всички вълци са мъртви. Онзи, който лежи на земята, следва да знае, че ще го тъпчат. Онзи, който е мишка, котките ще изядат. Ако позволиш на съседите си да натоварят телето си на рамената ти, скоро ще сложат там и кравата. Трябва да угаждаме на съседа си за негово добро, за назидание, но това е нещо съвсем друго. Има стари лисици, чийто зъби се точат за младите гъсоци и ако могат да ги придумат да им вършат делата, те скоро си приготвят трапезата с тях. Какъв весел, хубав човек ще бъдеш, ако позволиш на приятелите си да те направят подлога и колко бързо ще те вкарат в голяма беда!

От тази беля ще трябва да се измъкнеш сам, защото приятелите ти ще кажат “Сбогом кошничке, вече пренесох колкото ябълки ми трябваха“ или ще ти пожелаят много здраве и нищо повече, а ти ще научиш, че хубавите думи котка не хранят, нито мажат с масло хляба, нито пълнят с пари джоба. Онези, които те превъзнасят или се опитват да те измамят, или се нуждаят от теб, но когато изсмучат портокала ще захвърлят обелката. Бъдете, следователно, мъдри и гледайте къде ще се приземите преди да скочите, да не би съветът на приятел да причини повече вреда от хулата на неприятел. „Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.“ (Притчи 14:15). Върви с приятеля си дордето ти съвестта позволява, но щом патъкът започне да стяга, раздели се и не върви повече с него. Започни начинанието с приятеля си така, както смяташ да продължиш занапред и нека отрано научи, че не си мъж от маджун, а си човек, който притежава независим разсъдък и има намерение да го ползва. Дръпни юздата в секундата, в която напуснеш пътя и намери веднага най-близката пътека обратно. Начинът да се избегнат големите грешки е като се страни от малките. Затова спри навреме, да не те завлече приятелят ти в канавката. По-добре да обидиш познатия си, отколкото да застрашиш душата си и да изгубиш личността си. Не се срамувай да направиш обратен завой. Нищо, че ще те нарекат отстъпник, щом отстъпваш от погрешна пътека. По-добре измяна във времето, отколкото пъкъл във вечността. Недей се оставя да те убедят да се погубиш – твърде висока е цената, която изисква да захвърлиш себе си, за да угодиш на обкръжението. Стъпи непоклатимо върху мястото, на което си избрал да застанеш и нека от правда никой да не те помести. Научи се да казваш „Не!“ и ще видиш, че това умение е по-полезно от четенето на латински.

Приятелят на всички, често е приятел никому или в наивността си, той ограбва семейството си, за да помага на непознати и става брат на просяка. Както с всичко останало, нужна е мъдрост и в щедростта, а някои имат нужда да бъдат научени на това. Добросърдечният мъж може да бъде много жесток спрямо собствените си деца, когато вземе залъка от устата им, за да го даде на онези, които го хвалят като щедър, но се присмиват на глупостта му, когато не гледа. Много често този, който заема, губи златото и приятелите си, а този който е поръчител, никак не е подсигурен. Приемете съвета на Орача и никога не  поръчителствайте над повече отколкото сте склонни да загубите. Помнете, че словото Божие казва „Който поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност.“(Притчи 11:15)

Когато биваме наранени, задължени сме като християни да понасяме без злоба, но не трябва и да се преструваме, че не усещаме болка, защото това само ще насърчи враговете ни да ритнат отново. Онзи, който е измамен два пъти от един и същ човек, е виновен почти колкото крадеца; подобно е и с още много други скърби. Ако сами не предявим правото си, сами следва да се виним за липсата му. Павел беше готов да понесе бич за Господаря си, но не забрави да напомни на съдиите, че е римлянин, а когато тези се опитаха да го пуснат тайно, той каза „Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.“(Деан. 16:37) Християнинът е най-кроткия отсред мъжете, но все пак е мъж. На много това не трябва да им се казва, защото те скачат на секундата и още преди да разберат дали кобилата се е отвързала или има крадец в двора, гърмят със стария тромблон през прозореца. Опасни са тези съседи! За човек е по-безопасно да си направи стол от челото на бик, отколкото да търси сигурност в такова съседство.

„Не завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек“(Притчи 22:24) и „Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.“ (Притчи 14:29) А още и „Видял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.“ (Притчи 29:20)

В живота си съм виждал някои твърде инати мъже, непроменими ни от довод, ни от здрав разум. В наше село има едно чудато момче, което има булдог и то ми казва, че когато това негово същество захапе нещо не пуска и ако искаш да изкараш нещо от устата му, първо трябва да му отсечеш главата. Този същия не един път почти ме е докарвал до лудост. По-лесно ще убедиш вила да се превърне в машина за вършитба или парче тухла да стане на мрамор, отколкото да накараш това момче да се вслуша в здрав разум. Да изчеткаш петната на леопарда е лесна работа, в сравнение с това да се опиташ да водиш инат човек. Дали си прав или грешиш, ако се опиташ да промениш решението му, все едно да се опиташ да накараш хълм да се разходи до Лондон и обратно. Когато човек е прав, този вид желязна непоклатимост е велико нещо (нашият проповедник казва „от такова тесто са замесени мъчениците“), но когато това непоклатимо упорство се вмъкне в един невеж, твърдоглав человек, той прави на мъченици всички дето трябва да го търпят. Старият Господин Осел се закле, че ще забие пирон в дъбова дъска с гол юмрук и така си осакати ръката за цял живот. Не успя да продаде царевицата си на цената, която искаше и затова остави плъховете да я изядат. Не можеш да минеш покрай полята му, без да ти направи впечатление с ината си, тъй като се кълне, че „Никога няма да прихване някое от тия новоизлюпени модерности“ и поради това отглежда най-лошите посеви в енорията. Обаче, най-лошо от всичко е факта, че в пристъп на неудържим гняв изхвърли дъщеря си от къщи, защото била отишла при методистите. Макар да вярвам, че съжалява за това, няма да отстъпи нито крачка, а се придържа непоклатимо към решението си, че няма да говори с нея докато е жив. Междувременно, горкото момиче умира от мъка поради безмилостта му. Прибързаните клетви е много по-добре да се нарушат, отколкото да се пазят. Този, който не се променя, никога не се изцелява и онзи, който не се предава, никога не побеждава.

С децата трябва да смесиш кротостта със строгостта, не трябва винаги да става по тяхному, но и не винаги трябва им се пречи. Давай на прасето, когато грухти и на детето, когато плаче, и ще имаш хубаво прасе и развалено дете. Две неща са много противни - да имаш за съсед човек, който се учи да свири на тромпет  и разглезено дете. Затова, ако не се стараем добре, децата ни ще бъдат неприятност за хората и мъчение за нас. „Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си“ (Притчи 29:15). Ако поради мъмренето на малките ни деца никога не ни заболи главата, твърде много ще ни боли сърцето, когато пораснат. Строга истинност трябва да управлява отношенията ни с малките, нашето „да“ трябва да е „да“ и нашето „не“ трябва да е „не“, и така винаги. Никога не обещавай на дете нещо, което да не изпълниш, било то паста или пръчка. Нека ви се покоряват безпрекословно – непокорните деца са нещастни деца, заради самите тях, по-добре е да ви вземат на сериозно. Ако предадете авторитета си веднъж, трудно ще го придобиете обратно, защото онзи, който казва А, следва да каже Б, и така нататък. Не трябва да предизвикваме децата си към гняв, да не би да се обезсърчат, но трябва да управляваме домочадието си в страх от Господа, за да може вършейки това да очакваме благословения.

Откакто Джон Орачът се захвана с писане, предостави му се хубавата възможност, да покаже строгостта и благостта си. Тъй като той получи чували със съвети, моли да му се позволи да изкаже комплиментите си. Не го затруднява това да върне някои от съветите или да ги замени със свои, като по този начин той изразява благодарността си, защото е убеден, че е много мило от страна на толкова много хора да го дарят с тъй разнообразни съвети затова как може да се направи на идиот. Джон Орачът смята да извлече колкото се може повече добри изводи от километрите съвети, с които неговите приятели, с едва наболи бради, го дариха и като се придържа към собствения си стил, понеже така на ръката му приляга, ще се опита дори да се подобри. Може би свещеникът ще му заеме някое копие на Купър или Милтън, че дори може и да ръчне някое клонче  поезия в букета си и така да стане хубав като цветя през май. Все пак не може да обещае, защото жътвата наближава и време за редене на рими не остана. Най-лошото е, че приятелите, които поправят Джон, си противоречат: единият казва, че е много зле написано и под присвоено име, защото стилът не е достатъчно груб, за да е на орач, друг твърди, че написаното е много хубаво, но стилът е толкова недодялан, че чак се учудва как редакторът го пуснал в списанието. Джон има намерение да отдели на всичките си съветници времето, което заслужават и тъй като някои от мишките са станали достатъчно смели, че чак правят гнездото си в ухото на котката, той смята да ги подгони и да напише нещо за даването на безплатни съвети, вследствие на което те най-вероятно, в замяна на съветите си, ще се усетят все едно като с бълха в ухото.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Етика, Образование, Общество, Семейство