За търпението (глава 5)
Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора
от Чарлз Х. Спърджън
Глава 5
За търпението
Търпението е ценно като мъдростта: грам търпение струва колкото килограм акъл. Всички мъже хвалят търпението, но малко го прилагат в живота си. То е лекарство, полезно за всички болести. Поради това, всяка стара жена го препоръчва, но не всяка градина отглежда билките, от които се прави. Когато ставите и костите ни се сковат от болки, за нас е толкова естествено да мърморим сърдито, колкото нормално е за коня да си разтръсква главата, когато му досаждат мухите, или както колелото се раздрънква, когато има разхлабена спица. Но естественото не трябва да управлява християнина, иначе каква полза от религията му? Ако един войник се бие като дете на бойното поле, червената куртка му се сваля* и го пращат обратно вкъщи. Напълно основателно очакваме ябълковото дърво да даде повече плод от магарешкия бодил. Учениците на търпелив Спасител се очаква да бъдат търпеливи. Стара поговорка казва да си носиш товара с усмивка, но по-добър съвет е да го понесеш с песен. Все пак, много рядко вкусваме удара на камшика, предвид какъв непокорен добитък сме, а когато усетим парливата болка, то тя е за кратко. Минала болка носи наслада и чрез нея се трупа опит. Не трябва да ни е страх да влезем в Египет, след като знаем, че ще излезем оттам със злато, сребро и скъпоценности.
Нетърпеливите хора поливат нещастията си и разорават неудобствата си, скърбите са гости без покана, но оплакващата се уста, изпраща каруца да доведе грижите в дома си.
Много хора са се родили плачейки, живеят оплаквайки се и умират разочаровани.
Те дъвчат горчивото хапче, чийто вкус не биха усетили, ако имаха разума да го глътнат цялото с чаша търпение и малко вода. Същите тези мислят, че тяхната торба с пера тежи като чувал с олово, докато на всеки друг човек участта е лека. Мнението им винаги е, че теглото им е незачетено. На никой пръстите не са настъпвани от черния вол толкова често, колкото техните, снегът се трупа на високи преспи най-вече пред тяхната врата и градушката барабани най-силно по техните прозорци. Само дето да си кажем правичката, тяхното въображение, а не тяхната съдба, е причината за тежкото им положение. Много от тия оплаквачи ще се окажат добре, ако само си го помислят. И най-постната супа, ако сложиш в нея листенце от билката „търпение“, ще придобие богат вкус, като супата от костенурка на негово превъзходителство кмета. Джон Орачът отглежда растението в градината си, но миналата тежка зима го оръфа ужасно и той не може да си позволи да даде на съседите си от нея; така че е по-добре да послушат Матей 25:9, та да отидат при онези които продават и от там да си купят. Благодатта е добра почва, където да се насади тази билка, но има нужда и да се полее с вода от извора на милосърдието. Да си беден е не винаги приятно, но и по-лоши неща от това се случват в „открито море“. Малките обувки е нормално да стискат, но не и ако имаш малък крак – ако средствата ни са малки, добре е и желанията ни да не ги надхвърлят. Бедността не е срамна, срамно е недоволството срещу ѝ.
В някои работи, на бедните им е по-добре отколкото на богатите, защото ако беден човек търси месо за стомаха си, по-вероятно е да намери това, което търси, докато не е така с богатия, който търси стомах за месото си.
Масата на бедния бързо се нарежда и труда му спестява разходите по соса. Най-добрите доктори са д-р Диета, д-р Тишина и д-р Веселие, и на не един орач тези господа прислужват. Изобилието ражда придирчивост, а гладът не намира недостатък в готвача. Тежкият труд носи здраве, а грам здраве струва торба диаманти. Щастието не се мери в това колко имаме, а в това колко му се наслаждаваме. Има повече сладост в лъжица захар, отколкото в бъчва с оцет. Богатството ни не се определя от количеството на придобивките ни, а от Божието благословение върху им. Обелките на ябълките са по-вкусни от купа с омари и вечеря от билки с мир е по-желателна от угоено теле с раздор. Малката ми печка има нужда от малко дърва, тогава защо ми е да недоволствам, че не притежавам всичките гори на света?
Когато проблемите пристигнат, няма смисъл да вършиш дела противни на Бога, чрез тежки мисли за Провидението, то е като да риташ тръни и да си нараниш краката. Дърветата се огъват под вятъра, така трябва да правим и ние. Всеки път, когато овцете блеят, изпускат хапка трева и всеки път, когато недоволно мърморим, пропускаме благословение. Недоволството е лоша търговия, защото от нея не се вади печалба, но търпението има златна ръка. Грижите ни скоро ще преминат. След дъжд идва ясно небе, и черните гарвани имат криле, всяка зима се обръща на пролет, след всяка нощ иде утринта.
Вятър фучи, както нивга преди,
но скоро и той ще заспи.
Ако една врата се затвори, Бог ще отвори друга, ако граха не даде добра реколта, боба ще го направи, ако една кокошка зареже яйцата си, друга ще ги измъти. Има щастлива страна на всички неща и един добър Господ навсякъде. Тук-там и при най-лошото наводнение винаги има едно сухо място на задоволство, на което човек може да стъпи, а ако няма, то той просто ще се научи да плува.
Приятели, нека се придържаме към търпението и разредената овесената каша, както ни препоръчваха старите, вместо да се хващаме за злочестията и да предаваме тази болест на другите хора, като порочно търсим вина в Бога. Най-доброто лечение за всяка болест е да се предадеш в ръцете на Провидението. Нелечимото трябва да се изтърпи. Ако нямаме бекон, нека да хвалим Бог, че поне има зелки в градината. „Трябва“ е твърд орех, но ядката му е сладка. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“ (Римляни 8:28).
Каквото пада от небето, рано или късно, е добро за земята: каквото идва от Бог, си струва, дори и да е пръчка.
Неестествено е да харесваме трудностите, както за мишка е неестествено да се влюби в котка, и все пак ап.Павел не само заради благодат влезе в слава, но и поради злочестините си. Загуби и кръстове трудно се понасят, но когато сърцата ни са праведни пред Бога, е удивително колко лек е живота ни. Трябва да гоним слава по пътя на Плачещият Кръст**, а тъй като никога не ни е било обещано, че ще бъдем отнесени на небето в легло от пух, не трябва да се разочароваме, когато разберем, че пътят е труден, както са го разбрали и бащите ни преди нас. Всичко е добре, когато свършва добре.
Затова нека да браздим най-твърдата почва, с око отправено към жътвените снопи и нека се научим, когато работим да пеем, докато другите се оплакват.
*Униформата на британския войник по него време е била ярко червена куртка.
** Плачещият кръст, е кръст който се е издигал край пътя и бил предназначен за тези които търсили покаяние, поради това, да вървиш по пътя на Плачещият Кръст означава, да се прибереш разкаян за греховете си.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
Съдържание:
