Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За дългът (глава 12)

За дългът (глава 12)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 12

За дългът

Когато бях много малко момче, все още облечено в престилка, и ходех в училището на една жена, се случи така, че ми трябваше пръчка графитен молив, но нямах пари за да си го купя. Страх ме беше да не би да ми се скарат, защото често си губех моливите, бях наистина небрежно малко момченце и поради това не посмях да поискам молив от вкъщи. Какво тогава оставаше да направи Джон? Имаше едно малко магазинче в градчето, където старата г-жа Дийрсън продаваше орехи, торти, пумпали и топки, а понякога я виждах да се доверява на малките момчета и момиченца и да им дава на версия. Повтарях си, че Рождество наближава и е почти сигурно, че ще получа пени, дори може би цяла сребърна шест-пенсова монета. В този ред на мисли аз ще задлъжнея за пръчката графит до Рождество и тогава ще платя. Не ми беше леко на съвестта, но все пак събрах кураж и влязох в магазина. Един фартинг беше дължимата сума и тъй като това ми беше първото задлъжняване и кредитната ми история беше чиста, милата дама ми даде молива и така влязох в дълг. Това не ме зарадва много, чувствах сякаш съм направил нещо лошо, но тогава си нямах представа, колко скоро ще ме заболи заради това.

Как баща ми разбра за тази малка сделка така и не разбрах, все пак някоя малка птичка му е пропяла и скоро той връхлетя върху мене с ревностна целеустременост. Бог да го благослови заради това. Той бе здравомислещ мъж, а не един от онези  хора дето си развалят децата и не смяташе да ни отгледа така, че да можем да спекулираме и да играем на това, което големите мошеници наричат финансови спекулации, та поради това, ступа моето влизане в дълг без да се замисли. Изнесе ми една много силна лекция, за това какво е да влезеш в дълг и колко близко е то до кражбата, и как хората биват разорени поради това, и как едно момче, което дължи фартинг днес, може един ден да дължи сто паунда, да влезе в затвора и да докара позор върху семейството си.

Голяма лекция беше наистина. Имам чувството, че все още чувам и усещам как ми пари на ушите. След това бях подкаран под строй към магазина, като дезертьор подкаран към казармата, плачейки сурово по цялата дължина на улицата, понеже реших, че всички знаят за моя дълг.  Фартингът беше разплатен всред много тържествени обещания и горкият длъжник беше пуснат на свобода, като птичка пусната от клетката си. Колко сладко беше да не съм вече в дълг! Как малкото ми сърце се заклеваше, че нищо няма вече да ме изкуши да задлъжнея отново! Добър урок, който никога не съм забравил. Ех, ако всички момчета бяха ваксинирани с тази доктрина, докато са още малки, все едно че са придобили имане, колко каруци пълни с проблеми би им спестило това. Бог да благослови баща ми, казвам аз и да разпрати такива бащи из добрата стара Англия, за да я спасят да не бъде проядена с негодничество, защото с компаниите, интригите им и хартиените пари, нацията заприличва на угниващо дърво.

Подир онова ранно „заболяване“, мразя дългa тъй, както Лутер мразил папата и ако говоря малко ожесточено против него, не се чудете. Да държа дългa, мръсотията и дяволa вън от къщурката си, е най-голямото ми желание откакто  се установих и макар че последният от трите се случва да се промъкне през вратата или прозореца, защото старата змия ще се промуши и през най-малката цепнатина, все пак, благодарение на добра жена, тежък труд, честност и хубави метли, другите две не са преминавали през прага ми.

Дългът е дотолкова унизителен за мен, че ако дължах на човек пени по-скоро бих вървял 20 мили посред зимата, за да му платя, отколкото да се усетя под задължение. По-добре би ми било с грахови зърна в обувките или с таралеж в леглото, или със змия в пазвата,  отколкото със сметки, чакащи ме при бакалина, хлебаря или шивача. Бедността е трудна, но дългът е ужасяващ. За мъжът е все едно да има задимената къща и свадлива жена, за които казват, че са двете най-големи злини в живота, отколкото дългове. Може да си беден и въпреки това достоен за уважение, нещо което Джон Плауман и жена му се надяват, че са и ще продължат да бъдат.

Мъжът в дълг не може дори да уважава себе си, а е и сигурно, че съседите ще говорят за него и приказката няма да е за негова похвала. Някои хора изглежда обичат да дължат пари, но аз по-скоро бих предпочел да съм котка в комин над запалено огнище или лисица с хрътки по петите, или таралеж забоден на вила, или мишка под ноктите на бухал . . . Честният човек смята кесията пълна с парите на друг за много по-лоша от празната, той не може да понесе да яде сиренето на друг, да носи дрехите на друг или да върви в обувките на друг, нито ще е спокоен докато жена му носи собствеността на шапкаря или е облечена с блузите на шивача. Гаргата в перата на пауна беше бързо оскубана и онези що заемат със сигурност ще се окажат в бедност – бедност от най-горчив вид, защото ще е пълна със срам.

Да живеят над доходите си е нормално за много от съседите ми, те едва могат да си позволят заек, а иначе държат конче с файтон. За съжаление изглежда, че разточителството е общата болест на днешните времена и много изповядали се християни са я прихванали, за техен срам и печал. Хубавите памучни или вълнени рокли не са „подходящи“ в днешно време, момичетата трябва да имат коприна и сатен, а заедно с това има и сметка при шивачката, дълга колкото зимна вечер и също толкова зловеща. Показността, стилът и остроумието си заминават със средствата на човека, държат семейството бедно и носa на мъжа върху воденичния камък. Жабите се пръсват, когато се опитат да се надуят до големината на вол. Паунд на седмица прави петстотин годишно и така стига до пред съда.

Хората топят свещта от двете страни и после се оплакват, че са много злощастни – защо не оседлаят правилния кон и не признаят, че живеят разточително? Спестовността е половината битка в живота, пари се печелят лесно, трудното е да се изхарчат правилно. Стотици хора никога не биха се видели в нужда, ако първо не бяха се запознали с прахосничеството. Ако жените на всички бедни мъже знаеха как да готвят, колко далеч щеше да се стигне с малко! Нашият пастор казва, че французите и германците ни правят на пух и прах що се отнася до хубавото, евтино готвене, ще ми се да ни изпратят мисионери, които  да превърнат нашите клюкарстващи жени в добри управители – това е френска мода, която би била далеч по-полезна от онези красиви картинки на прозореца на г-жa Натруфанка, с дами облечени в различна мода всеки месец.

Тюх, да му се невиди! Някои хора твърде много са се изтънчили в днешно време и не могат да ядат това, което бащите им биха били благодарни да намерят на масата си, и така радват чиниите си със скъпи храни, а след това идват в работилницата и очакват всички да им съчувстват. Вирят носове над хлябa и маслото, а после стигат до там да ядат сурови репички, крадени от полята. Онези, които се угояват като петли на разноските на други, един ден поради това ще им обръснат гребена или направо ще ги изпекат. Ако имате голям запас грах, можете да сложите колкото искате в супата, но всеки трябва да живее според доходите си. Глупак и мошеник е онзи, който притежава шилинг, а харчи паунд, при това чужд. Да кроиш палто според плата, който притежаваш, е разумно, но да режеш от плата на другите хора, като влизаш в дълг, е толкова подобно на кражба, колкото четири пенсовата монета прилича на сребърник (това практически са монети с едан и съща стойност - бел.прев.).

Ако исках да бъда измамник бих отворил мореплавателна фирма или щях да бъда някой флегматичен адвокат или свещеник, или щях да отворя офис и да отпускам заеми, или щях да стана джебчия, но въпреки това пак щях да презирам мръсното изкуство на затъване в дълг без да имам възможност да се разплатя в бъдеще. Длъжниците трудно могат да устоят да не бъдат и лъжци, защото обещават да платят, когато знаят, че не могат и след като си измислят куп фалшиви оправдания обещават да платят отново, и така лъжите топуркат една подир друга бързи като конче в тръст.

„Дълг ако имаш, а направиш още един, но все още не си лъгал, скоро лъжец ще си.“ И така, ако дългът води до лъжа, кой ще каже, че не е нещо зло? Разбира се, има изключения и не желая да говоря остро на честния човек, който е повален от болест или тежки загуби, но приемете правилото като правило и ще видите падането в дълг като голямо, мрачно блато, голяма кална дупка, мръсна канавка. Щастлив е човекът, който се е измъкнал оттам след като веднъж е пропаднал, но по-щастлив е онзи, който по милостта Божия е изцяло успял да избегне затъването в тая тиня. Веднъж ако поканиш дявола на вечеря, трудно ще отървеш къщата си от него, по-добре да нямаш нищо общо с него. Където кокошката е снесла едно яйце, е много вероятно да снесе и второ, така когато човек попадне веднъж в дълг, е много вероятно да повтори, по-добре изобщо да не попада в такова положение.

Който задлъжнее за пени, скоро ще задлъжнее за паунд, и когато човек си заложи обувките, е много вероятно да трябва да гарантира за това с ботушите си. Не бъдете в дълг за фартинг и никога няма да дължите гвинея. Ако искате да спите дълбоко, купете си леглото на човек в дълг, наистина трябва да е меко, иначе той никога нямаше да може да си почине на него. Предполагам, че хората свикват с дългa, както магарето на семейство Смит, свикна с боя, предвид колко пръчки счупи у гърба господарят му. Според мен, честният човек ще предпочете да стане мършав като хрътка, вместо да пирува със заети пари и по-скоро ще се задави с пролетния прах през март, преди да позволи да му чукат на вратата със сметка за бира. Какво ли неудобство причиняват на душата човешка - сметките на търговците!

Прасе на заем винаги грухти. Без дълг, без грижа; далеч от дълг, далеч и от опасност; а задлъжняването и даването на заем са шипкови храсти с големи бодили. Ако заема от съседа лопата, никога не се чувствам спокоен, от страх, да не би да я счупя, не мога да копая така, както ако да беше моя. Пък ако имах лопата от магазина, която не съм платил, защото не мога да си я позволя, от срам с нея гроба си бих изкопал. Писанието казва: „Да не дължиш нищо на никого“. Което не означава, че трябва да си плащаме дълговете, а че не трябва въобще да имаме такива и моето мнение е, че тези, които съзнателно нарушават този закон трябва да бъдат изгонени от Църквата, бързо и окончателно. Законите ни срамно окуражават влизането в дълг – няма нужда никой да става крадец, само трябва да отвори магазин, да се провали и предприятието все пак ще му плати, дори по-добре отколкото, ако бе работил. Старата притча казва: „Онзи, който никога не се проваля, никога не забогатява“. Та аз познавам търговци, които са се проваляли пет-шест пъти и все пак си мислят, че са по пътя към рая. Колкото до мошениците, какво ще правят, ако наистина се окажат там? Те са по-скоро от онзи тип, който ще бъде там откъдето не може да излезе, докато не изплати и последния кодрант. Ала хората казват: „Колко са щедри!“ – да, щедри са, ама с чуждите пари.

Мразя, когато видя човек, който краде гъска и след това дава на вярата карантията. Нека бъде набожен, но нека си плаща сам набожността. Преди всичко честност, щедрост  след това. Колко често религията е плащ, покриващ лукавство! Ето, вижте г-н Хаймана: красив като паун! Всички момичета по пансионите учат френски и пиано, момчетата надуто носят детски ръкавици, а г-н Хаймана, ескуайър, яздещ бързонога кобила и заемащ челно място на обществени събрания, докато бедните му кредитори едва свързват двата края всеки месец. Срамно и нетърпимо е как се затварят очите пред елегантното мошеничество в тази страна. Иска ми се да им махна белите елеци, детските ръкавици, блестящите, кожени обуща и ако нещата ставаха по мое усмотрение, да им връча общинските нивя и затворническата ливрея за шест месеца; джентълмен или не, нека разберат, че големите мошеници могат да танцуват на същата песен като дребните.

Ако бях член на парламента или министър-председател, бих подпалил земята под краката на такива безделничещи господа. Тъй като нямам тази власт, поне мога да пиша против тия хора и така да успокоя гнева си. Девизът ми е: Плащай пътьом и се пази от дългове. Малките сметки се разплащат бързо. Плащай каквото дължиш и ще разбереш колко струваш.  Нека часовникът тиктака, ала мен да ме не чака. По-добре легни гладен, но не и задлъжнял. Греховете и дълговете винаги са нещо повече от това, което си мислим, че представляват. Малко по малко, човек се премята през глава, щото дребните разходи изпразват кесията. Парите са кръгли и лесно се търкалят нанякъде. Том Скръндзата купува каквото не му трябва, защото било на сметка, и така скоро се налага да продаде това, от което има нужда и затуй не му излиза сметката. Не може да каже „Не“ на приятеля си, който го моли да му бъде гарант, прави пиршества, организира големи празненства, поддържа угоен килер, позволява на жена си да се облича изтънчено, никога не проверява какво правят слугите и лека по лека се оказва изненадан, когато дойде първо число на месеца и кредиторите залаят като побеснели кучета.

Том Скръндзата е посял парите си в полетата на безсмислието и сега се чуди, че трябва да жъне бедност. Дори тогава, пак се надява нещо да се случи и да го измъкне от трудността, и така се вкарва в още по-големи проблеми, забравяйки, че надеждата и шанса са дохода на глупака. Бидейки притиснат, отива на пазар с празни джобове и купува на каквато цена му определят, тъй че плаща двойно и затъва все повече, и повече потъва в тинята. Това го принуждава да започне да заговорничи и да се опитва да върти малки номера, защото е трудно за празен чувал да стои изправен. Това със сигурност не е отговорът на проблема, защото заговорите са като паяжина, не могат да хванат нищо друго освен мухи и скоро биват пометени. Ако се опитвате да спасите провалящо се начинание с маневри и заговорничене, със същия успех може да се опитате да закърпите обувките си с кафява хартия или да залепите  прозорец с лед. Когато заговорникът е разкрит, той е като куче в църква, което всички подритват и като буре с барут, което никой не иска за съсед.

Казват, че бедността е шестото чувство и така трябва да е, защото много длъжници изглежда са загубили останалите пет или са се родили без здрав разум. Те изглежда смятат, че е толкова лесно да изплатиш дълговете си, колкото и да влезеш в тях. Човекът плаща на Петър с това, което е заел от Павел и си мисли, че се е отървал от проблемите си, а всъщност само слага единия крак в калта с цел да извади другия. Трудно се бръсне яйце или се вадят косми от плешиво теме, но и двете неща са по-лесни от това да се плащат дългове от празни джобове.

Самсон е бил силен мъж, но и той не е можел да плаща дълговете си без пари, и глупак е онзи, който си мисли, че може да направи това чрез скрити планове. Що се отнася до заемането от общества, които се занимават със заеми, това е като давещ се човек, който се хваща за бръснач. И евреите и езичниците, когато дават на заем, обикновено скубят гъската дордето не ѝ останат пера. Човек трябва да намали разходите си и да спести приходите си, ако иска да се освободи от робство. Не можеш да похарчиш сребърника си и едновременно с това да платиш дългове си с него. Ограничи кухнята, ако кесията е празна. Не вярвай на никакъв начин за излизане от дълг освен, чрез плащане в твърда валута. Обещанията водят до дългове, а дълговете водят до още обещания, ала обещанията не плащат дългове – да обещаеш е едно, а извършването на делото нещо съвсем различно. Думата на добрият човек е обвързваща като клетва, не трябва никога да обещавате нещо, освен ако нямате ясна перспектива и сте напълно сигурни, че може да изпълните обещанието в съответното време. Тези, които отлагат плащането с фалшиви обещания не заслужават милост. Хубаво е да се каже: „Много съжалявам!“, но „Сто годишно съжаление, не плаща и стотинка облекчение.“

За съжаление, за мнозина, тези съвети са като гнило зърно, което съм хвърлил на петлите и кокошките на господаря ми, вместо да са златно имане за онези, що са навикнали да харчат онуй, що не е тяхно. Съветите към подобни хора влизат през едното им ухо и излизат през другото. Е, онези, които не щат да слушат, ще трябва да препатят и онези, които отхвърлят евтиния съвет, ще трябва да плащат за скъпо разкаяние. Все пак за младите хора, в началото на живота, една дума може да струва колкото целия свят и това е края на кратката проповед на Джон Плауман, събрана в три точки – винаги живейте под стандарта си, никога не влизайте в дълг и помнете – „Който длъжнее, той ще линее.“

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Икономика, Образование, Семейство