Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За обликът на проповедника (глава 3)

За обликът на проповедника (глава 3)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 3

За обликът на проповедника

Добър кон не може да е лош цвят, а истински добър проповедник може да облича каквото си иска и никой няма да се интересува от това, но макар да не можеш да съдиш за виното по бъчвата, добрият външен вид е препоръчителен, дори и за пред орача. Мъдрите хора нито се влюбват, нито изпитват неприязън от пръв поглед, но все пак, дори и при тях, първото впечатление е важно. А що се отнася до онези, по-слаби братя, които не са особено мъдри, добрата външност е наполовина свършена работа.

Какво е добра външност? Със сигурност не е да бъдеш помпозен, колосан, и да се представяш за мощен и велик пред хората, защото гордият вид губи сърца, а благите думи ги привличат. Това не означава да носиш и преизтънчени дрехи, защото контешкото облекло обикновено означава мизерна къща зад варосана фасада.

Подобно облекло съобщава на целия свят, че външността е най-доброто качество на куклата. А когато мъжът се носи с гордостта на паун, ходещ наперено за показ, той самият се нуждае от покръстване, преди да се качи на амвона, за да проповядва на другите.

Проповедникът, който се оценява според огледалото си, може да угоди на някои глупави момичета, но нито Бог, нито хората ще го търпят особено дълго. Мъжът, който дължи величието си на своя шивач ще открие, че иглата и конеца не могат да задържат дълго глупак на амвона. Истинският мъж трябва да има повече в джоба си, отколкото на гърба си, също и проповедникът трябва да има повече вътрешна красота, отколкото външна. Бих казал, ако позволите, на младите проповедници: Не проповядвайте с ръкавици, защото котки с терлички, мишки не хващат. Не си къдрете и балсамирайте косите като контета, понеже никой не ще да слуша гласа на пауна и не дръжте в мислите си собственото си великолепие, защото никой няма да ви вземе насериозно. Изхвърлете вън златните пръстени, вериги и украшения – защо му е на амвонът да се превръща в бижутерия.

Завинаги се отървете от стихарите и роклите и всички онези кукленски дрешки, мъжете трябва да надрастват детинското! Кръст на гърба е знака на дявола в сърцето, а онези, които вършат делата на Рим, следва да отидат в Рим, за да им се видят ясно цветовете. Ако свещениците си мислят, че придобиват уважението на честните мъже с хубавите си декоративни дрехи, много се лъжат, защото е общо известно, че  „Хубавите пера правят хубави птици“ и „Никоя маймуна не прилича повече на маймуна от онази, която е навлякла папска премяна“.

Проповедникът, отсред нас, дисидентите, не предявява претенции за някаква свещеническа власт и поради това никога не носи специално облекло. Нека шутове носят шутовски шапки и шутовски рокли, но мъжете, които не претендират да са глупаци, следва да не носят глупашки дрехи. Само най-глуповатите овце биха се облекли във вълчи дрехи. Рядкост е вкусът, който кара честни мъже да желаят парцалите на крадците. Освен това, къде е доброто в такова труфене? Нищо, освен патица в налъми, не изглежда толкова глупаво, колкото проповедник-дисидент в нощница, която не му е по никакъв начин от полза.

Хваща ме смях до пръсване, когато видя нашите доктори в нощници и ленти, издути от коприна и изпъчили се с онези малки лигавничета, напомнят на стария ни пуяк, когато се надуе колкото може от раздразнение. Трябва наистина да са слаби хора онези, които искат проповедникът да се облече като жена, преди да могат да оценят проповедта му, а онзи който не може да проповядва без подобна шапкарска, безвкусна натруфеност, може и да е мъж сред гъските, но е също тъй и гъска сред мъжете. В същото време, проповедникът  трябва да се стреми, според средствата си, да се облича прилично. А що се отнася до спретнатост, той трябва да е безукорен, защото кралете не трябва да имат мръсни прислужници, които да им прислужват на масата. Онези, които ни обучават в Истината, трябва да практикуват чистота.

Белите вратовръзки биха ми харесали повече, ако си стояха бели, но мръсното кафяво не е нито тъй, нито инак. Подобни вратовръзки могат лесно да се намерят у мърлявият, пушещ, смъркащ емфие, пиещ пастор. Някои проповедници вероятно притежават много добри маниери, само дето не се случи да си ги носят, когато аз съм ги срещал. Като холандският капитан и неговите котви*, те си ги бяха оставили вкъщи; това никога не трябва да се случва, защото ако някой трябва да е с добри обноски в епархията, то това е проповедникът. Износено палто не е беда, но и най-бедният може да е спретнат, а мъжете следва да са ученици, вместо учители, докато не постигнат това. Не можеш да оцениш коня по хамута му, но скромен, вежлив облик, при който облеклото е такова, че никой да не може да каже лоша дума, ми изглежда правилно.

Тази част от мислите ми е насочена да предупреди вас, младите момчета, които едва сега започвате служението си и ако някой от вас ми се разсърди, бих ви казал, че наранения кон не търпи да бъде сресван и „на когото обувката става, нека си я носи“. Джон Орачът, ще кажете, по-добре да си закърпи собствения кожух и да остави пасторите намира, но аз ще си позволя да се огледам и да си изкажа мнението, защото котката може да гледа и царя, а глупавия човек може да даде на мъдрите добър съвет. Ако говоря твърде просто, моля да си припомнете, че старото куче не може да промени лая си, а онзи, който отдавна е свикнал да оре прави бразди, говори със същата неотклонна откровеност.

*Става въпрос за една популярна английска пословица,в която холандски капитан обяснява корабокрушението си по следния начин: „О да, имам прекрасна котва, за нещастие това пътуване я оставих у дома.“ , Бел.пр.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Етика, Образование, Общество