Катастрофалната геополитика на Соломон - Хронологии и царе ІV (статия 16)
Соломон започнал да строи Господния Храм през четвъртата година на своето царуване, което било 480 години след излизането на Израел от Египет, годината А.М. 2993 (3 Царе 6:1).
Седем години по-късно, през А.М. 3000, строежът на Храма бил завършен (3 Царе 6:38). Обаче многото богато украсени детайли от инвентара, необходим за Храма, все още не били направени и през следващите тринадесет години докато се строял дворецът на Соломон, били изработвани пособията за Храмовото поклонение (3 Царе 7). През А.М. 3013, и двата дома (Храмът и царският дворец) били завършени (3 Царе 7:51; 9:10).
След като Соломон посветил Храма и там започнало да се провежда поклонение, Бог се явил на Соломон. Това било през 24-та година на неговото царуване. Бог му казал, че ако остане верен, престолът на Давид ще бъде утвърден над царството на Израел завинаги. Ако Соломон съгреши, обаче, властта над Израел щяла да бъде изгубена (3 Царе 9:1-9).
На практика, всеки път в Библията, когато Бог дава обещание или царство на някой, първото нещо, което човек прави, е да провали обещанието, като съгреши срещу Бога. Адам го направи. Авраам го направи (извършвайки полигамия с Агар точно след като Бог му казва, че ще има син). Саул го направи (1 Царе 9-15). Давид го направи, извършвайки прелюбодейство с Витсавее веднага след като Бог му обеща да обитава в неговия дом. Могат да бъдат споменати много други примери, виждаме го отново и при Соломон.
Бог каза на Соломон чрез Мойсей, че има три неща, които царят не трябва да прави: да умножава злато, да поробва хората, за да изгради военна машина, и да извършва полигамия (Второзаконие 17:16-17). Веднага след като Бог се явява на Соломон и му дава обещание за царството четем, че Соломон нарушава тези три условия.
Първо, той умножил златото (3 Царе 10:14-22). Той взимал 666 таланта злато на година. Числото очевидно е показателно. Действителната тежест е около 25 тона злато годишно. Това са 50 000 паунда злато или 800 000 унции злато на година. Използвайки сравнителните таблици, намиращи се в Отворената Библия, (един талант злато се равнява на $5 760 000), така достигаме до цифрата $3 836 160 000. Това е много злато за нация с големината на Ню Джърси [б.пр.: 20 295 кв. км.]. Всяка година.
Казва ни се, че Соломон направил 200 големи церемониални щитове от ковано злато, използвайки 600 шекела злато за всеки щит. Те били използвани, за да образуват „облак на славата“ около царя (Божия вицекрал), когато вървял през улицата между кралския палат към палата на Великия цар (Храма) (3 Царе 14:28).
Второ, Соломон умножил конете (3 Царе 10:26-29). Накрая, Соломон умножил и жените (3 Царе 11:1-8). Тези бракове били политически съюзи, чрез които Соломон провеждал своята политика. Той построил и храмове на боговете на народите на своите съпруги. Това оскърбило Бога, и затова Той издигнал противници на Соломон.
Египетският фактор
Египет изпъква на това място от историята. Един начин да разберем значимостта на Египет е да го поставим в контраст с Тир. Хирам, царят на Тир, бил верен съюзник на Давид. Той обичал Давид. Очевидно е бил обърнат човек. Когато Соломон дошъл на престола, Хирам направил всичко възможно за него. Той доброволно помогнал за построяването на Храма, понеже Израилевия Бог бил също и негов Бог (3 Царе 5). Той обсипал Соломон с дарове (3 Царе 9:11, 14). Ако имало някой народ, с който Соломон е трябвало да се съюзи, то това бил Тир.
Соломон, обаче, дал на Хирам евтин и обиден подарък, като по този начин го оскърбил (3 Царе 9:11-12; 2 Лет. 8:2). Соломон очевидно счел своите отношения с Хирам за сигурни и затова не се опитал да му угоди. (Това ми напомня за начина, по който „консервативните“ чиновници в администрацията на Рейгън и Буш постоянно оскърбяват своите християнски поддръжници –понеже считат, че са им „вързани в кърпа“ – докато търсят благоволението на либералите и изродените перверзници.)
Соломон решил вместо Тир да потърси Египет, женейки се за дъщерята на Фараона (3 Царе 9:16). Соломон всъщност се бил оженил за Фараоновата дъщеря в своята младост, може би с Божието благословение. Поне Господ гледал със снизхождение на това (3 Царе 3:1). Сега, обаче, при неговото Адамово „падение“, при неговият бунт срещу обещанието, което Бог му дал, Соломоновите взаимоотношения с Египет не били посрещнати със снизхождение.
Мойсей забранил на царете да се впускат в търговия с коне с Египет (Второзаконие 17:16). Соломон не само взел коне от Египет, но станал посредник на коне между Египет и другите нации (3 Царе 10:26-29).
Глупостта на Соломоновото замесване с Египет е очевидна от това, което четем в 3 Царе 11 гл. Очевидно е, че Фараоновата политика по отношение на Палестина била да настройва всички страни една срещу друга. (Колко различно от верния Хирам!) В дните на Давид, израилтяните победили едомците и принцът на Едом, Адад, избягал в Египет. Там бил отгледан във Фараоновия двор и Фараонът го направил свой шурей. Когато назряло времето, Адад напуснал Фараона и отишъл да причинява проблеми на Соломон (3 Царе 11:14-22). (Трябва да се отбележи, че Фараон се опитал да разубеди Адад; ст. 22. Все пак, не се опитал много старателно).
Конските инициативи на Соломон активно снабдили царя на Сирия с коне (3 Царе 10:29). Скоро след това, Сирия била превзета от човек, който мразел династията на Давид, и който използвал тези коне, за да тормози Израел (3 Царе 11:23-25).
Мойсей казал, че царят на Израел никога не трябва да поробва хората и свързал тази заповед с Египет (Второзаконие 17:16). Соломон постановил задължителна трудова повинност за да подпомогне построяването на Храма и на двореца . . . Хората с желание се явили за доброволци (3 Царе 5:13-18). Гражданите на Израел не е трябвало да идват и да отделят време за работа над Храма, трябвало е да снабдят човешката сила от своите роби (3 Царе 9:20-22).
Сега, докато строели Храма и двореца, хората нямали против да осигуряват този труд. След това, обаче, Соломон продължил да строи и да строи. Гражданите на Израел трябвало да осигуряват работната сила за това. Самите граждани трябвало да служат като задължителни войници в армията (3 Царе 9:22), а Мойсей е забранил съществуването на постоянна армия. Всичко това означавало огромен финансов товар, и гражданите не го харесвали.
Соломон поставил Еровоам, Наватовия син отговорник за набиране на работници от Ефрем. Ефрем бил другото голямо и мощно племе, след Юда, и те не харесвали този Юдов цар, който ги облагал толкова тежко. Еровоам вероятно свършил добра работа за да принуди ефремците, докато един ден пророк Ахия му съобщил, че Бог щял да му даде властта над десетте северни племена, като наказание над Соломон. Соломон дочул за това и Еровоам избягал в Египет, където бил защитен от Фараон (3 Царе 11:26-40).
След смъртта на Соломон през А.М. 3029, неговият син Ровоам се възкачил на престола. Хората настояли за облекчаване на данъците, но Ровоам им казал, че ще увеличи данъците. Като резултат, десетте северни племена се отцепили от конфедерацията на Израел и направили Еровоам свой цар, през А.М. 3030 (3 Царе 12).
Ровоам бил изобличен от този обрат на събитията, но скоро забравил Господа и поощрил всякакъв вид идолопоклонство. Господ подбудил Фараона да нахлуе в Юда. Помнете, Фараон бил приятел на Еровоам. Фараон несъмнено считал изключително богатото царство на Соломон за твърде мощно. Съответно, трябва да се е радвал да чуе, че царството се е разделило на половина. През петата година на Ровоам, Фараонът превзел Ерусалим и взел всичкото злато, което Соломон бил събрал, включително двестата церемониални златни щита. Ровоам трябвало да ги замени с медни (3 Царе 14:25-28).
Соломон пренебрегнал своите приятели (Господ и Хирам), докато се опитвал да спечели и да се подмазва на своите врагове (Сирия и Египет). Резултатът бил катастрофален за нацията.
Превод от английски език: Радослава Петкова
