Начало Поредици Библейска хронология Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)

Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)

(Този брой на Библейска хронология продължава дискусията на Библейската и Асирийската хронологии, започната миналия месец. Ако нямате  броя от януари 1992 г., можете да го получите от издателя.) 

Бил ли е Ахав в Каркар? 

Алис пише: „Според неговия монолитен надпис, Салманасар ІІІ през шестата си година (854 г. пр. Хр.) направил експедиция на запад и при Каркар победил Ирхулени от Хамат, който бил в конфедерация в 12 царе, наречени от него „царе на Хати и на морския бряг.““ Каркар е описан като царската резиденция на Ирхулени. Битката станала там, недалеч от Хамат. Ирхулени бил най-пряко засегнатия. Но като описва съюзническите сили, Салманасар ги изброява в следния ред: 

Той довел за помощ 1200 колесници, 1200 конници, 20 000 пехотинци от Адад-идри, от Дамаск; 700 колесници, 700 конници, 10 000 пехотинци от Ирхулени от Хамат; 2000 колесници, 10 000 пехотинци от А-ха-аб-бу Сир-и-ла-а-а. 

Тези тримата са споменати първи, вероятно като най-важни. Наистина е странно, че войските на Ирхулени са споменати едва втори в списъка, включени между тези на Адад-идри и тези на Ахаббу. След това следват поред контингентите на Кве, Мусри, Ирканата, Матину-балу от Арвад, Исаната, Адуну-балу от Сиан, Гиндибу от Арабия, Васа от Амон. Повечето от тези страни очевидно били в далечния север, Сирия и Амон бидейки най-близо до Израел, и двете страни бидейки непримирими врагове на Израел. Между единадесетте изброени (той говори за дванадесет царе), само пет довели колесници, а повечето от тях довели по-малко войски от първите трима, макар някои от числата да не могат да бъдат правилно определени, поради състоянието на надписа. 

Предвид състава на тази конфедерация от царе, естествено възниква въпросът дали Ахав, който наскоро воювал с Венадад и скоро щял да поднови своята вражда с него, е щял да се присъедини към коалицията на царе от страни, повечето от които били твърде далечни, а най-близките нему, му били непримирими врагове. Всичко това, само за да отиде и да се бие срещу цар, с когото никога не е воювал, – експедиция, която означавала да напусне своята столица и да заведе значителна армия на разстояние от около 450 километра, през труден планински терен. Най-съмнително от всичко е това, че трябва да остави Дамаск, столицата на своя наскорошен враг Венадад, в гръб (и така да се изложи на атака), за да се противопостави на далечен враг, чието идване не било непосредствена заплаха за неговата собствена земя или народ. Бащата на Салманасар, страшния Ашурназирпал, наближил Палестина също толкова, колкото Салманасар доближил Каркар. Никой цар на Израел не сметнал за необходимо да се противопостави на неговото победоносно нашествие на Запад. Такова начинаие от Ахав, цар на Израел, изглежда най-малкото силно невероятно. 

Името Ахав (Ахаббу), макар не често срещано, не е уникално. Срещаме го като име на лъжепророк, който бил умъртвен от Навуходоносор (Ер. 29:21). Името изглежда означава „на бащата брат“, т.е., „чичо“. То може вероятно да е съкратено от Ахавирам (моят чичо е издигнат) или подобно име. Но трябва да се отбележи, че Ахаббу може да се чете също толкова добре и като Ахаппу, и да бъде съвсем различно име от Ахав. 

Името на страната на Ахаббу е изписано като Сир-ила-а-а. Четенето е малко несигурно, тъй като първата буква може да се чете също като шуд или шут. Дори ако Сир е правилно, името е много лошо произношение на Израел; и е двойно съмнително, понеже никъде на друго място в асирийските таблици не се дава такова име на Израел. В писмените паметници Израел е наречен mat Humri  (Земята на Амрий). Може би не е без значение, че макар битката в Каркар да е спомената на няколко от Салманасаровите надписи, Ахаббу е споменат само на един. Асирийските царе били големи самохвалковци. Израел бил твърде отдалечен от Салманасаровата сфера на влияние. Ако се говори за Ахав от Израел, можеше да очакваме повече от това бегло споменаване на името му. 

„Адад-идри бил очевидно основния съюзник на Ирхулени, след като е споменат пръв в надписа. Ако този сирийски цар бил враг на Ахав, можем да очакваме той да е наречен Адад-езер, какъвто е еврейския еквивалент на името и е даден на царя на Сова от Давидово време. Името Адад-идри може да отговаря на Бар (еврейски, Бен)-Адад-идри (евр., езер), и да е съкратено или от единия, или от другия край на Бен-Адад [Венадад] или Адад-езер. Така че може да се окаже, че Венадад от Библията и Адад-идри от Салманасарските Анали са един и същ цар.“ Но не е задължително, казва Алис. 

Ако приемем, че Адад-идри е Бен-Адад, това пак не ни помага да разберем кой от всички Венададовци е бил този. Древните владетели често имали едни и същи имена. До момента знаем за поне трима царе, които носили известното име Хамурапи. Имало е петима Шамси-ададовци, петима Салманасари, петима Ашур-нирарисовци сред Асирийските царе. Египет имал четирима Аменхотепи, четирима Аменемхепи, дванадесет Рамзеса, трима Сисака и четиринадесет Птолемея. Сирия имала както изглежда Бен-ададовци и Адад-езеровци. Израел имал двама Еровоама; а Юда и Израел имали Йоас, Йорам и Охозия като общи имена. Може да се окаже, че Васа, царя на амонците, който се бил при Каркар, имал същото име като Вааса, цар на Израел. Имената може да отличават и определят, но така също може да объркват и заблуждават. 

В Библията не се споменава за битката при Каркар. Общоприето е, че тя се е провела няколко години преди смъртта на Ахав, макар Тийле да твърди, че битката при Рамот-Галаад е станала само няколо месеца след Каркар.

 

В сведенията, които Салманасар дава за тази битка, той претендира за славна победа. Върху Монолитния надпис, който дава най-пълни сведения за нея, ние четем: „Равнината беше твърде малка, за да остави (всичките) техни (текста: негови) души да слязат (в пъкъла), голямото поле се отказа (когато трябваше) да ги погребва. С техните (текста: ед. ч.) трупове аз свързах двата бряга на Оронт, преди да имаше мост. Дори по време на битката аз им отнех техните колесници, с конете им покорни на хомота.“ Свикнали сме със самохвалствата на асирийските царе и се отнасяме скептично към тях. Но това със сигурност не изглежда като нерешена битка или победа за съюзниците и ако има някакъв елемент на истина в твърденията, направени от Салманасар, „Дори по време на битката аз им отнех техните колесници, с конете им покорни на хомота”, тази загуба щяла да се окаже много по-тежка за Ахаббу, отколкото за някой друг от конфедератите, след като Салманасар му приписва 2000 колесници, в сравнение с 1200 на Адад-идри и 700 на Ирхулени. Ако Ахав е понесъл толкова тежко поражение при Каркар, щял ли е да повдигне свада със скорошен съюзник и то толкова скоро? Фактът, че Салманасар е трябвало да се бие срещу тази коалиция отново през десетата, единадесетата и четиринадесетата година на своето царуване не доказва, че тази славна победа е била истинско поражение за Салманасар. Но все пак, въпреки това, което изглежда като много сериозни загуби за коалицията (всичките им колесници и коне), намираме, според реконструкцията на сведенията, масово възприета днес, Ахав след няколко години, според Тийле през същата година, да повдига отново вражда или да подновява наново стара такава със своят скорошен боен другар, Венадад, и да води срещу него пагубна битка (3 Царе 22); няколко години по-късно виждаме, че отново Венадад воюва срещу Израел (4 Царе 6:8-18) и дори обсажда Самария (ст. 24). Възможно ли е това наистина? Очевидно Венадад никак не е обичал Израел! 

Библейският историк описва със значителни подробности битката при Рамот-Галаад заедно с приготовленията за нея (3 Царе 22), както по-късно описва и атаката срещу Дотан (4 Царе 6:8-23) и последвалата обсада на Самария. За Каркар той не споменава и дума. Еврейският историк е дал много жив разказ за голямата победа на Ахав над Венадад (3 Царе 20:1-34), която довела до пленяването на самия цар на Сирия. Ако Каркар е бил унизително поражение за Ахав, бихме могли да очакваме, че библейският автор е щял да го запише като божествена присъда върху нечестивия цар на Израел, както записва битката при Рамот-Галаад, в която Ахав умира. 

„Разбира се, вярно е, че сведенията за царуването на Ахав не са пълни (3 Царе 23:39). Неговото потисничество на Моав е споменато само косвено във връзка със събитие от царуването на Йоахаз (4 Царе 3:4). Надписът от Месха е този, който ни дава известни подробности. Но предвид нейното значение, пропускът на всякакво сведение за битка със Салманасар, в която Ахав е имал видно участие, е най-малко странно.” (Алис, стр. 414-417). 

Според мен, аргументите на Алис разрешават въпроса. Няма разумни причини да вярваме, че Ахаббу или Ахаппу от Салманасаровия монолитен надпис е същия като Ахав от Библията. Всички сведения са срещу това. Следовадетелно, мнимият синхронизъм между Асирийския Епонимен канон и Библейската хронология не съществува, и няма основание да поставяме на изпитание и да съкращаваме хронологията, открита в книгите на Царете и в Летописите. 

Ще посветим още един брой на Библейски хоризонти на този въпрос, като разгледаме някои от другите мними синхронизми.

 

Превод от английски език: Радослава Петкова


Затруднението на Библейската хронология (статия 1)
Търсейки слепешком из празнините (статия 2)
Загадъчните числа на Едвин Р. Тийле (статия 3)
Бъркотия сред царете (статия 4)
Вавилонската връзка (статия 5)
Данииловите 70 седмици (статия 6)
На кого ще вярваме? (статия 7)
Хронологията на Ездра и Неемия - първа част (статия 8)
Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)
Хронологията на Ездра и Неемия - трета част (статия 10)
Хронологията на Ездра и Неемия - четвърта част (статия 11)
Рамковата хипотеза (статия 12)
Хронологии и царе I (статия 13)
Хронологии и царе II (статия 14)
Хронологии и царе III (статия 15)
Катастрофалната геополитика на Соломон - Хронологии и царе ІV (статия 16)
Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)
Църквата на Остатъка - Хронологии и царе VI (статия 18)
Асирийският епонимен канон - Хронологии и царе VII (статия 19)
Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)
Йорам от Юда (Хронологии и Царе Х) (Статия 21)

 

Категории: Апологетика, Образование