Църквата на Остатъка - Хронологии и царе VI (статия 18)
Според 3 Царе 16:29 Ахав дошъл на престола на Израел през 38-та година на Аса от Юда, което било А.М. 3087. Той управлявал 22 години, умирайки през А.М. 3108. Ахав се оженил за принцеса от Тир, на име Езавел (Езе-ваал). Под Езавелово влияние, Ахав се отвърнал от синкретичната религия, въведена от Еровоам І, смесица от Яхвизъм и Ваализъм, и въвел чист Ваализъм като официалната държавна религия на Северен Израел.
По времето на Давид и Соломон, тирците били съюзници на Израел. Хирам от Тир, богоугоден човек, подкрепял Давид и бил ревностен в помощта при строенето на Храма, който, както казва Исус, бил „молитвен дом за всичките народи“ (Марк 11:17; Исая 56:7). Когато Израел отстъпил и се разцепил на Южен - Юда и Северен - Израел, изглежда влиянието му над Тир спаднало. Нова власт се надигнала в Тир, и свещеникът-цар Ет-ваал възстановил старата ваалистка вяра. Ахав се жени за дъщерята на Етваал. Божиите люде сключват завет с езичниците. Израел става духовен васал на Тир, за разлика от времето на Соломон и Давид, когато било точно обратното. Ето защо на Тир е отделено толкова голямо внимание в пророчеството на Езекиил. Тир бил обърнат народ, който отстъпил от вярата. Тирският съюз със Соломон означавал, че Тир признавал Храмовия първосвещеник за свой духовен цар, и затова Езекиил 28 описва отстъпилия Първосвещеник като „царя на Тир.“
По време на Ахавовото царуване, Бог издигнал Илия, за да се противопостави и да предизвика неговото отстъпничество. Илия не успял да постигне промяна в нацията, и като резултат, Бог се отвърнал от Израел и основал Църквата на Остатъка посред него.
Хронология
Най-вероятно сблъсъкът между Илия и Ахав започнал през 13-та година на неговото царуване, А.М. 3099. Можем да направим това предположение като броим годините обратно от смъртта на Ахав. Ахав и Йосафат от Юда отишли на война срещу Сирия и Ахав бил убит в битката. Според 3 Царе 22:51, Охозия от Израел започнал да царува през 17-та година на Йосафат (А.М. 3107). Това била също 21-та година на Ахав. Изглежда Ахав е поставил сина си на престола да царува съвместно с него.
Същото прави и Йосафат от Юда поставяйки своя син Йорам да царува, докато той отсъства. Това се доказва чрез сравняването на 4 Царе 1:17, което казва, че Йорам от Израел царувал през 2-та година на Йорам от Юда, с 4 Царе 3:1, което казва, че Йорам от Израел царувал в 18-та година на Йосафат. Така, Йорам от Юда царувал за две години през 17-та и 18-та година, след което предал престола обратно на баща си, като станал съвместен цар с Йосафат едва през неговата 22 година (4 Царе 8:16-17).
Така, изглежда, че Третата сирийска война започнала през А.М. 3107 и завършила през 3108 със смъртта на Ахав.
Според 3 Царе 22:1 имало мир за три години между Сирия и Израел след Втората сирийска война. Така че Втората сирийска война вероятно е станала през А.М. 3103. Предишната година, А.М. 3102, била Първата сирийска война, (виж 3 Царе 20). По време на три годишния мир, Ахав откраднал лозето на Навутей (3 Царе 21), изглежда това е довело до неговата гибел.
Възможно е да има празнина от няколко години между Илиевите три години на глад и Първата сирийска война, но моето предположение е, че е нямало, и то по две причини. Първо, макар текстът да не казва изрично, последователността на събитията ни насочва към идеята, че Първото сирийско нахлуване било наказание за Ахавовото отхвърляне на Илиевото служение. Второ, има смисъл, от политическа гледна точка, сирийците да нападнат Израел, докато е бил политически слаб. Това ни води до извода, че трите години на глада били А.М. 3099-3101.
История
Сега нека да прегледаме тези събития по ред и да преценим тяхното значение по-пълно. Когато Ахав дошъл на престола, се оженил за Езе-ваал (Езавел) и заедно започнали да променят националната държавна религия на Израел от псевдо-яховизъм към чист Ваализъм. Вероятно през 13-та година на Ахавовото царуване, Илия се появил изведнъж и му казал, че няма да има дъжд за три години. Несъмнено Ахав не е приел този странен човек и неговото пророчество сериозно, но с изминаването на месеците започнал да променя мнение си за Илия.
Три години без дъжд радикално изчерпали капитала на нацията. Голямото богатство, което Амрий бил натрупал, започнало да се изчерпва, когато израилтяните трябвало да купуват храна от другите народи. Ахав и Езавел все по-настойчиво издирвали Илия, а Езавел търсила и начин да убие всички ортодоксални пророци и пастири. Без нейно знание, висш сановник от Ахавовия двор, един езичник на име Авдий, запазил 200 от тези водачи на църквата живи в пещери. Накрая Илия се явил и призовал за сблъсък между Яхве и Ваал. Станало ясно, че Яхве е Бог, а пророците на Ваал били заклани (3 Царе 17-18).
Първоначално Ахав бил впечатлен, но неговата жена решила да убие Илия. Илия избягал на планината Синай, където изложил делото си пред Бога. Илия казал на Господа, че Езавел е избила всички пророци, което означава, че след победата на Илия 200-та пророци трябва да са излезли от пещерите си и да са били убити. Бог казал на Илия, че макар да не са останали пастири в страната, все още има 7000 верни църковни членове. Бог упълномощил Илия да изгради Църква на Остатъка за тях, Ковчег, който да ги защити от идещия Потоп (3 Царе 19).
Това бил края на опитите за национална реформация в Северен Израел. Вместо да се изправят срещу държавата и да призоват нацията като цяло да се върне към Яхвизма, пророците щели в бъдеще да се съсредоточат върху служенето на Благочестивия Остатък в неговите събрания. Накрая, Остатъкът щял да дойде на юг в Юда, и по този начин да бъде пощаден, когато Асирийците победили Израел.
Междувременно, Бен-Адад от Сирия връхлетял върху Израел, за да превземе поваления народ. Господ дал на Ахав победа като още един знак, че Той, а не Ваал бил истинския Бог. Следващата година сирийците опитали отново, и Бог отново дал победата на Ахав. Ахав, обаче, веднага превърнал победата в поражение, като пощадил Бен-Адад и сключил съюз с него (3 Царе 20).
Последвали три мирни години, но Ахав все още не се покайвал от своите пътища. Вместо това откраднал лозето на Навутей, собственост, която действително принадлежала на Яхве (3 Царе 21). Затова Бог подбудил Ахав към глупостта да атакува Сирия и Ахав изгубил живота си в битката (3 Царе 22).
Още щом станало известно, че Ахав е мъртъв, моавците се разбунтували срещу Израел. Охозия, който дошъл на престола като съвместен цар с Ахав предишната година, паднал през прозорец и умрял. Умрял в същата година като баща си (А.М. 3108) и Йорам от Израел дошъл на престола (4 Царе 1). Тъй като Йорам от Юда все още представлявал Йосафат по това време (4 Царе 1:17), можем да предположим, че това станало веднага след Ахавовата смърт, така че Охозия трябва да е умрял броени дни след смъртта на Ахав, преди Йосафат да се върне обратно в Ерусалим и да си вземе престола.
В 4 Царе 3 гл., започва царуването на Йорам от Израел. Възнасянето на Илия е записано в 4 Царе 2 гл. Очевидно, възнесението на Илия е станало също през А.М. 3108, годината, когато умрели Ахав и Охозия, годината, когато Йорам станал цар. Докато Йорам се възкачил на земен престол, Илия се възнесъл на небесата. Елисей станал Главен пророк на негово място.
По-нататъшно потвърждение, че възнасянето на Илия е станало точно, когато Йорам се е възкачил на престола се намира в 4 Царе 3, което предава бунта на Моав, който беше споменат в 3 Царе 1:1. Веднага след смъртта на Ахав Моав се разбунтува. Охозия умира броени дни след това, а Илия се възнася. Така на Йорам се пада да се бие с Моав. Йосафат все още е бил в страната, и е присъединил силите си с Йорам от Израел. Пророкът, с който се консултирали бил Елисей, така че Илия трябва вече да го е нямало по това време.
Елисей завършил организацията на Църквата на Остатъка. Виждаме темите от Изход за вземането на заем и за освобождението от робство в 4 Царе 4:1-7. Виждаме темата на Изхода за възстановяването на първородния син в 4 Царе 4:8-37. Виждаме темата от Изхода за изцеляването на храната в 4 Царе 4:38-41, и за манната в 4 Царе 4:42-44. Накрая, виждаме изграждането на нов дом – нова скиния – за Божия народ в 4 Царе 6:1-7.
Всички те са белези за нов завет. Този нов завет, Заветът на Остатъка, се отличава с издигането на Пишещите пророци (Исая, Еремия, Осия, Амос, Йоил и др.).
Превод от английски език: Радослава Петкова
