Начало Поредици Библейска хронология Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)

Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)

Второзаконие 17:6 ни казва, че едно нещо трябва да се счита за установено, ако е засвидетелствувано от двама или трима свидетели. Една от най-важните характеристики на Библейската хронология е, че много често е подкрепена от повече от един свидетел. Показателен пример е факта, че книгата на Царете ни дава взаимосвързана хронология на две различни царства: южното царство на Юда и северното царство на Израел. Освен това, книгата на Летописите, отделна книга с различна богословска насоченост, също ни дава хронология на Юда. Никъде другаде в дрения свят не може да се намери такава подробна и внимателно изпълнена с препратки хронология. 

Още повече, хронологията на царете на Юда и Израел не се намира в обикновен списък, като Асирийския списък на царете, върху който днес се изгражда толкова много. А напротив, царуванията на всеки цар са обобщени и са записани важни събития. Така, на нас ни е дадена не само взаимосвързана хронология, но също и история. 

Фактът, че Библията съдържа такава хронология и история за периода на царете доказва, че хронологията и историята са били много важни за израилтяните, особено за онези, които пишели летописите. Никоя друга нация в древния свят не показва в никое отношение поне близка до тази загриженост за историческа точност или за хронологическа взискателност. 

Вече обсъждахме (в том 3, № 9) разликата между начините, по които са записвани годините на Юдовите и Израилевите царе. Като цяло, царуванията на Юдовите царе са дадени в хронологически числа, така че можете да събирате годините и да достигнете до сбора. В контраст, царуванията на Израилевите царе са дадени в исторически числа, така че последната година на даден цар е също първата година на неговия приемник. (Ако нямате този брой на Библейска хронология, минали броеве могат да бъдат поръчвани от Института по християнска икономика.) 

Ровоам и Еровоам І започнали да царуват в годината след Соломоновата смърт. Т.е., официалната първа година за Ровоам е годината след официалната 40-та година на Соломон. Тъй като Еровоам І се разбунтувал едва след като Ровоам дошъл на престола, неговата година първа е същата като Ровоамовата. Това било А.М. 3030, 30 години след завършването на Храма през 3000 година. 

Според 3 Царе 14:20, Еровоам І царувал 22 години и го наследил неговият син Надав. Бог дал на Еровоам царството на (северен) Израел, но Еровоам веднага отхвърлил Господа. Той издигнал телета и казал на хората, че тези образи представлявали Яхве, техният Бог. Използването на образи в поклонението е стриктно забранено от втората заповед, която казва също, че на онези, които я нарушават, ще се засвидетелствува Божия гняв до третото и до четвъртото поколение – което означава, че тяхното потекло ще бъде прекъснато. В Еровоамовия случай, неговото потекло било прекъснато в следващото поколение (3 Царе 12-14). 

Според 3 Царе 14:21, Ровоам царувал 17 години. Книгата на Царете ни казва, че след като Бог дал на Ровоам царството, той угнетявал хората и причинил отцепването на северните държави от конфедерацията. Царете казват, че Юда (южното царство) раздразнили Господа с идолопоклонство, и Господ довел Сисак, царя на Египет, за да ги накаже. 

Летописите ни дават различен поглед за тези събития. 2 Летописи 11 ни казва, че след като предизвикал северното разцепление, Ровоам започнал да слуша пророците и се покорявал на Господа три години, през които той успявал. 2 Летописи 12:1 обаче ни казва, че след като станал силен, Ровоам забравил закона на Господа, и точно това го подтикнало да изпрати Своя слуга Сисак срещу Юда. 

Авия наследил Ровоам. Първата му официално посочена година на управление била 18-та година на Еровоам, годината А.М. 3047 (3 Царе 15:1-2; 2 Летописи 13:2). Царете ни казват, че имало война между него и Еровоам. Очевидно Еровоам І решил, че щом Ровоам е мъртъв, и на престола има неопитен човек, е време да удари. Царете ни казват само, че имало война, но 2 Летописи 13 ни дава описание за нея. Също, Царете ни казват, че Авия не се посветил на Господа, но вървял в греховете на баща си. Летописите ни казват, че грехът включвал полигамия, нещо изрично забранено на царете (2 Летописи 13:21; Второзаконие 17:17). 

Царуването на Аса 

Аса наследил Авия на юг. Той дошъл на власт през 20-та година на Еровоам, след като Авия царувал три официални години. Така, както показахме в БХ 3:9 (който включва таблица за този период), 20-та година на Еровоам била официално нулевата година на Аса. Първата година на Аса (Еровоамовата 21-ва) била годината 3050 А.М. 

Първото нещо, което ни се казва за Аса в Царете и в Летописите е, че той е праведен в очите на Бога и затова бил благословен.  Краткият разказ за царуването на Аса в 3 Царе 15 е допълнен от повече сведения във 2 Летописи 14-16. 

Междувременно, Еровоам І умира през 22-та година на управление си и бива наследен от своя син Надав, който царувал само 2 години. Той започнал своето управление през 2-та година на Аса (3 Царе 15:25 ) и бил наследен от Вааса през 3-та година на Аса (3 Царе 15:28). Вааса свалил от власт династията на Еровоам І и започнал своя собствена, но не се покаял от греха на идолопоклонството и затова неговата династия също била изтребена от Господа. 

През 26-та година на Аса, Ила Ваасовият син дошъл на престола и царувал над Израел за две години (3 Царе 16:8). Неговите две години били 26-та и 27-та на Аса, и през втората му година, Зимрий го свалил от власт и го убил, като станал цар за една седмица (3 Царе 16:10). Армията предпочела Амрий, своя командир, и той потеглил срещу Зимрий. Зимрий се самоубил. Други, обаче, предпочели Тивний, и двамата воювали пет години. Накрая, през 31-та година на Аса, Тивний умрял и Амрий станал единствен цар. Амрий царувал общо 12 години, умирайки през 38-та година на Аса, през която година неговият син Ахав дошъл на престола (3 Царе 16). 

Интересно е да спрем и да помислим върху богословската картина, която изпъква от тези факти. Аса, добрият цар, царувал в Ерусалим, докато поредица от нечестиви царе идвали и си отивали в Израел. Царуването на Аса се застъпва с това на Еровоам І, Надав, Вааса, Ила, Зимрий, Амрий и Ахав. Можем ли да видим в това смътен символ на управлението на цар Исус, чието царуване продължава и продължава в Ерусалим, докато земни царства се надигат и падат? 

Забелязваме, че в Северен Израел нямало утвърдена царска династия, каквато съществувала в Юда. Когато Ила бил убит от Зимрий, последвал 5 годишен период на гражданска война. Историкът дава тези пет години на Амрий, защото очевидно той е бил достатъчно силен, за да бъде считан за цар през този период. Независимо от това, фактът, че имало период на хаос в този момент в историята на Израел ни предупреждава за възможността от други такива периоди по-късно. Всъщност, традиционната Библейска хронология намира междуцарствия по време на гражданска война в по-късната Израилева хронология, макар някои съвременни хронолози да оспорват това. Това е проблем, който ще разгледаме по-късно. 

Проблемът с Аса и Вааса 

Междувременно, имаме любопитен проблем по време на царуването на Аса. 2 Летописи 16:1 казва, че „В тридесет и шестата година от царуването на Аса, израилевият цар Вааса възлезе срещу Юда.“ Проблемът с този стих е, че Вааса умира през 26-та година на Аса. 

Традиционните Библейски хронолози предполагат, че 2 Летописи 15:19 и 16:1 трябва да бъдат преведени както следва: „И нямаше повече война до 35-та година на Асовото царство. През 36-та година на Асовото царство, израилевият цар Вааса възлезе срещу Юда.“ (Еврейското съществително може да означава или царуване, или царство). Те предполагат, че тези събития са датирани от разделението между северното и южното царства, което би било началото на Асовото царство. Т.е., царството на Юда се датира от това събитие, и в настоящето то било царство на Аса. Още повече, след като Ровоам и Авия били лоши царе, царството на Юда всъщност получило признание едва при царуването на Аса. Освен това и може би с най-голяма важност, Аса тъкмо е завел нацията в обновяване на завета, възстановявайки го. Така, Юда бил по особен начин Асовото царство през това време. 35-та и 36-та години на Юда биха били 15-та и 16-та години от личното царуване на Аса. 

Критиката на това тълкувание е, че то включва специална защита. На никое друго място не превеждаме еврейското съществително като „царство“, вместо като „царуване“. Летописецът никъде на друго място не датира от началото на царството на Юда. Защо да го прави тук? 

В отговор, традиционните хронолози сочат към 2 Летописи 22:2, което казва, че Охозия бил „син на 42 години, когато се възцари“, противоречейки на 4 Царе 8:26, което казва, че той бил само на 22 години. Те изтъкват, че Охозия идва на престола 42 години след своя дядо Амрий и затова летописецът в този момент изглежда датира това събитие от началото на династията на Амрий. 

К. Ф. Кайл в своите бележки върху тези два пасажа (в поредицата от Старозаветни коментари на Кайл и Делицш) твърди и в двата случая, че несъответствията трябва да се обяснят като правописни грешки; т.е. грешки при предаването на текста от Летописите. 42 години на Охозия трябва да са 22 години, понеже еврейските числа 40 и 20 изглеждат малко сходни. Съответно, 35-та и 36-та години на Аса трябва всъщност да бъдат 15-та и 16-та му година, защото еврейските числа 10 и 30 изглеждат малко еднакви. Това, разбира се, е възможно обяснение и не трябва да го пренебрегваме напълно. Ако, обаче, можем да обясним текста без да прибягваме до обвинения в правописна грешка, трябва да направим така. 

Мисля, че традиционните Библейски хронолози може би са прави. Летописецът пише с определени богословски цели и той пише за хора, които вече са притежавали книгата на Царете. Така, когато си позволява привидни волности, той го прави с основание. 

Не е трудно да разберем, че 42-те години на Охозия ни връщат до първата година на Амриевото царство, и в текста има указания, че летописецът е искал да направим това. Охозия бил цар на Юда, но напълно симпатизиращ на династията на Амрий и Ахав. Текстът на 2 Летописи 22 набляга, че той е пра-внук на Амрий чрез Готолия. Три пъти текстът казва, че той е приемал съвети само от династията на Ахав, повече информация за него в 4 Царе 8. Анстей посочва, че Охозия изпада от родословието на Христос в Матей 1. (Мартин Анстей, Хронология на Стария Завет, стр. 182.) Така летописецът иска да представи Охозия не толкова като законен цар на Юда, но предимно като разширение на Амриевото зло царуване в Юда и като предшественик на Готолия. 

Нито пък е трудно да повярваме, че 2 Летописи 15:19 и 16:1 се отнасят за 35-та и 36-та години от царството на Юда като години от Асовото царство. Летописецът току що е приключил дълъг разказ (две глави) за добрите дела на Аса и неговите реформи. Сега, обаче, Аса пада в грях и идолопоклонство. В резултат на това той довежда царството до нещастия, и получава Божията присъда. От сега нататък, неговото царство страда от войни (2 Летописи 16:9). 

Книгата на Царете ни казва, че последната половина от царуването на Соломон, обединеното царство страдало от войни, поради Соломоновия грях. Грехопадението му станало скоро след като завършил и посветил Храма. По подобен начин, веднага след като Аса завършил възстановяването на Храма и хората подновили своя завет с Господа (2 Летописи 15), Аса паднал в грях и причинил скърби върху Юдовия народ. Така, не е странно летописецът да датира тези събития не от гледна точка на личното царуване на Аса, но от гледна точка на царството, над което бил Аса. 

Независимо как ще тълкуваме този конкретен проблем, цялостната хронология е ясна: Без значение кога е станала войната с Вааса, Аса царувал 41 години, от А.М. 3050-3090. 

 

Превод от английски език: Радослава Петкова


Затруднението на Библейската хронология (статия 1)
Търсейки слепешком из празнините (статия 2)
Загадъчните числа на Едвин Р. Тийле (статия 3)
Бъркотия сред царете (статия 4)
Вавилонската връзка (статия 5)
Данииловите 70 седмици (статия 6)
На кого ще вярваме? (статия 7)
Хронологията на Ездра и Неемия - първа част (статия 8)
Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)
Хронологията на Ездра и Неемия - трета част (статия 10)
Хронологията на Ездра и Неемия - четвърта част (статия 11)
Рамковата хипотеза (статия 12)
Хронологии и царе I (статия 13)
Хронологии и царе II (статия 14)
Хронологии и царе III (статия 15)
Катастрофалната геополитика на Соломон - Хронологии и царе ІV (статия 16)
Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)
Църквата на Остатъка - Хронологии и царе VI (статия 18)
Асирийският епонимен канон - Хронологии и царе VII (статия 19)
Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)
Йорам от Юда (Хронологии и Царе Х) (Статия 21)

Категории: Апологетика, Образование