Хронологии и царе II (статия 14)
Преди да преминем към подробно изучаване на историята и хронологията на царете на Израел и Юда, нека да прегледаме хронологическата информация, която води от сътворението до царството. Това ще бъде полезно за новите читатели на тези статии и ще бъде преговор за онези, които са били с нас през цялото време. Минали издания на тези статии има или в Института по християнска икономика, или от Библейски хоризонти, п.к., 1096, Найсвил, ФЛ 32588.
Библейската хронология е ясна от сътворението и става малко по-трудна, когато наближим Новия Завет. Изследователите на библейската хронология датират от сътворението, от гледна точка на датите Anno Mundi (бел.пр. – от сътворението на света). Така, сътворението било в годината 0 А.М., а Потопът е станал в годината 1656 А.М.
В действителност, тъй като „anno mundi“ е латинска дума, технически е по-правилно да се пише А.М. 1656, както е по-правилно да се пише А.D. 1991 (бел.пр. – А.D. е съкращението на Аnno Domine – годината на Господа, което на български се превежда от Хр.) Макар че вече никой не се интересува от това „B.C.“ означава „Before Christ“, и след като е на английски, а не на латински, идва винаги след числото, например, 660 B.C. (бел.пр. – Тук авторът обяснява разликата между латинските означения и английските. Първите се поставят преди годината, а вторите след годината; на български език пр. Хр. и от Хр. се поставят след годината.)
По-трудно е да сортираме хронологическите сведения за периода на царете между 1000 и 500 г. пр. Хр. и още по-трудно е да сме сигурни относно периода между плена и Новия Завет (500 г. пр. Хр. – 0 г. пр. Хр.) Ето защо Библейска хронология се концентрира сега върху тези периоди. Ако можем да сме сигурни за хронологията между Соломон и Исус, тогава можем да датираме назад, използвайки датите пр. Хр., до времето на сътворението на света. Временно, въз основа на изследванията, публикувани в Библейска хронология през изминалите две години, съм достигнал до годината 3932 пр. Хр. като годината на сътворението, но нека подчертая, че това датиране е отворено за промяна.
Преглед
Нека преговорим. Според херметическата хронология на Битие 5, Потопът е дошъл в 1656 от сътворението, (А.М.) около 2276 г. пр. Хр. Внимателно проучване на хронологическите данни в Битие 8-11 поставя раждането на Авраам през А.М. 2008. Нашето изследване на пребиваването в Египет и на Изхода поставя заминаването от Египет през А.М. 2513 (около 1419 г. пр. Хр.). Според 3 Царе 6:1, Храмът започнал да бъде строен 480 години след излизането от Египет, или през А.М. 2993. Според 3 Царе 6:38, Храмът бил завършен седем години по-късно, през А.М. 3000.
Най-внимателното изследване на хронологията на Царете имаме при Мартин Анстей „Хронология на Стария Завет“, първоначално издадена като „Романтиката на Библейската хронология“ през 1913 г., и преиздадена от „Крегел Пъбликейшънс“ през 1973 г. Нашата цел в тази статия и онези, които ще я последват, е да направим подробен преглед на хронологията на Анстей. За сега, можем временно да приемем изчисленията на Анстей и да поставим падането на Ерусалим през А.М. 3426, а декретът на Кир, връщащ юдеите към земята, през А.М. 3476. Ако приемем Данииловите 70 седмици от години буквално, и като започващи с Кир, идваме до А.М. 3962 като датата на разпятието, и А.М. 4002 като датата на разрушаването на Храма (70 г. от Хр.). Това е крайната точка за Библейската хронология.
Съдиите
Изходът е станал през 2513 г. Следващата година, шпионите пребродили Ханаан и донесли лоши сведения (Числа 10:11-12; 13:17-20). По това време Халев бил на 40 години (Ис.Нав. 14:7). Според Ис.Нав. 14:1, Халев бил на 85 години, когато завладяването на земята приключило. Това би било годината А.М. 2559. Това означава, че Войната за завладяването траяла 6 години, и земята била (съботно) разделена през седмата година, А.М. 2560.
Няма пряка хронологическа връзка между Завладяването и времето на Съдиите. Казва ни се, че Израел бил верен през всичките дни на Исус Навиев, който умрял на 110 годишна възраст, но в коя година не знаем, и че Израел бил верен също в годините на старейшините, които надживяли Исус Навиев (Съд. 24:29-31). Следващото нещо, което намираме е, че Израел съгрешил и влязал под робството на Хусан-Рисатаим за 8 години (Съд. 3:8).
„Тайната“ на тълкуването на хронологическите данни в Съдии е да признаем, че докато една последователност от събития ставала в Севера, друга ставала в централен Израел, и друга в Юга. Понякога ни се казва, че угнетяването следвало веднага след смъртта на даден съдия, но понякога това не ни се казва. Основната история и хронология на Съдии проследява събитията в Центъра, около племето на Ефрем. Книгата на Самуил откланя вниманито към събитията в Юга, около племето на Юда.
Последния месец видяхме, че 300-та години от Съдии 11:16 свършили през 18-та година на амонското угнетяване, когато Ефтай освободил Израел, през А.М. 2853. Угнетяването започнало, когато Яир умрял след 22 години съдене, така че той е започнал да съди през А.М. 2813 (Съд. 10:3). Преди него, за 23 години, съдия е Тола, започвайки през А.М. 2790 (Съд. 10:1). Тола станал съдия веднага след Авимелеховото, угнетително, 3 годишно царуване (Съд. 9:22; 10:10), така че Авимелех започнал да царува през 2787 г. Неговото царуване започнало, когато неговият баща Гедеон умрял след 40 години съдене (Съд. 8:28), започвайки през А.М. 2747, и това било след 7 години Мадиамско потисничество (Съд. 6:1), започващо през А.М. 2740, или 180 години след разделението на земята през 2560 г.
За всичко това можем да сме абсолютно сигурни. Ако четем внимателно, обаче, и вземем предвид географските факти, можем да разберем останалата част от хронологията на Съдиите с доста голяма степен на сигурност.
Казва ни се, че Явиновото потисничество (на север) дошло след смъртта на Аод, и че през това време Самегар воювал с филистимците на юг (Съд. 3:31; 4:1). Така, последователността на Еглоновото 18-годишно потисничество, Аодовия 80 годишен мир, Явиновото 20-годишно потисничесво, и Вараковия 40-годишен мир, изглежда протичат заедно (Съд. 3:14, 30; 4:1; 5:31).
Но има проблем с тази последователност. Съдии 3:30 казва, че след като Еод победил Еглон, в земята имало мир за 80 години. Не се казва, че Еод е живял през целия период от това време. Съдии 4:1 казва, че след като Еод умира, Израел съгрешава и ново потисничество започнало под властта на Явин. Сега, Явиновото потисничество било в Севера, докато Еод, Вениаминецът, бил човек от Централен Израел. Вероятно тогава централната част на страната продължила да се радва на мир, докато Северът бил угнетяван от Явин. Краят на Еодовия 80 годишен мир, за центъра, трябва да е дошъл, когато Центърът бил нападнат от Мадиам (Съд. 6:1). Така, краят на Вараковия мир в Севера и краят на Еодовия мир в Центъра, почти сигурно са дошли по едно и също време, през 2740 г., дата, която установяваме твърдо въз основа на Библейската хронология. След като 60-те години на Явин и Варак започнали със смъртта на Еод, това поставя смъртта на Еод 60 години преди Мадиамското потисничество през 2740, което било през А.М. 2680. Това означава, че Еод е съдил за 20 години, започвайки от 2660 г.
Сега, преди Еод идва Готониил, човек от Ефрем и също човек от централен Израел. Той съдил 40 години след като Хусан угнетявал за 8 години. Още повече, намеква се, че потисничеството на Еглон започнало, когато Готониил умира (Съдии 3:11-12). Това показва, че Хусан-Готониил-Еглон-Аод е една хронологическа последователност.
Така, моето собствено заключение е, че потисничеството на Явин в Севера започнало, докато централната част на страната се радвала на последната част от 80-годишния мир, и докато филистимците воювали със Самегар на юг.
Имаме добро основание да приемем, че Аод живял 20 години след като победил Еглон. Когато Аод умира, Явин се надига, за да угнетява севера. Сега, ако добавим към това (в началото) осемте години на Хусан, 40-те години на Готониил и 18-те години на Еглоновото потисничество, идваме до А.М. 2594, което би било 34 години след разделянето на земята през 2560 г. Тъй като разделянето на земята станало през А.М. 2553, имаме значителен 40-годишен период на правда преди падането в грях и присъдата през 2594 г.
Не мога да се въздържа да не предложа възможен Новозаветен паралел. Израил бил верен под Исус Навиев и под старейшините, които били негови връстници. Те верно завладяли и окупирали земята. Забележете, че в Новия Завет Павел изразява страхове, че след като той и първото поколение от апостоли починат, Църквата ще падне в непокорство и грях. Наистина ли станало така? Това ли е причината да намерим в ранната Църква толкова бързо оттегляне от Библейските презумпции, и толкова бързо падение в гръцките философски начини на мислене за храната, секса, есхатологията и пр.?
Ако Исус Навиев и Халев били на една възраст, тогава Исус Навиев, както и Халев, са били на 85 години през А.М. 2560. Ако е така, Исус Навиев е умрял на 110 годишна възраст през 2585, и след още 9 години старейшините, които управлявали с него също умряли, а хората паднали в грях.
Така че да обобщим: ето моя извод за нещата, събирайки информация от настоящата статия и от предишната:
2513 – Изход от Египет
2553 – Начало на Завладяването на земята.
2560 – Край на Завладяването, разделянето на страната. Халев (и Исус Навиев?) на 85 години.
2585 – Смърт на Исус Навиев (?).
2594 – Край на периода на мир по времето и след Исус Навиев, начало на 8-годишното потисничество на Хусан (Съд. 3:8).
2602 – Поражение на Хусан, начало на Готонииловото 40 годишно съдене (Съд. 3:11).
2642 – Смърт на Готониил, начало на Еглоновото 18 годишно потисничество (Съд. 3:11-12).
2660 – Смърт на Еглон, начало на Аодовото 20-годишно съдене и неговия 80-годишен мир.
2680 – Смърт на Аод, начало на Явиновото 20-годишно потисничество в Севера (Съд. 4:3).
2700 – Смърт на Явин, начало на 40-годишното Вараково съдене и мир в Севера (Съд. 5:31).
2740 – Край на Вакаровия мир в Севера и Аодовия мир в Центъра, начало на Мадиамското потисничество (Съд. 6:1). Можем да сме сигурни за тази дата като резултат на отчитане назад от Съдии 11:16 и 3 Царе 6:1. Мадиамското потисничество ни връща в Центъра на страната. От сега нататък, Центърът и Северът преживяват една група от проблеми, докато Югът се бори с филистимците (Съд. 3:31).
2747 – Край на Мадиамското потисничество, начало на 40-то съдийство на Гедеон (Съд. 8:28).
2787 – Смърт на Гедеон, начало на Авимелеховото 3 годишно угнетително царуване (Съд. 9:22).
2790 – Край на Авимелеховото царуване, начало на 23-годишното съдене на Тола (Съд. 10:1).
2813 – Смърт на Тола, начало на Яировото 22-годишно съдене (Съд. 10:3).
2815 – Начало на 40-годишното съдене на Илий в Юга (1 Царе 4:18).
2835 – Смърт на Яир, начало на филистимското потисничество в Юга и амоновото потисничество в Центъра и Севера (Съд. 10:5-7). Самсон и Самуил се раждат.
2853 – Край на Амоновото потисничество, 300 години след първоначалните завоевания, начало на 6-годишното Ефтаево съдене в Центъра и в Севера (Съд. 11:16; 12:7).
2855 – Смърт на Илий, начало на Самуиловото съдене в Скинията и Самсоновото съдене в Юга.
2859 – Смърт на Ефтай, начало на 7 годишното съдене на Ивцан в Центъра и в Севера (Съд. 12:8).
2866 – Смърт на Ивцан, начало на Елоновото 10-годишно съдене в Центъра и в Севера (Съд. 11:11).
2875 – Смърт на Самсон, битка при Масфа, освобождение от Филистимското потисничество.
2876 – Смърт на Елон, начало на 8-годишното Авдоново съдене в Центъра и в Севера (Съд. 11:14).
2884 – Край на линията на съдиите в Центъра и в Севера.
2909 – Възкачване на Саул.
2919 – Раждането на Давид.
2949 – Възцаряване на Давид.
2989 – Възцаряване на Соломон.
2993 – Положени са основите на храма, 480 години след Изхода.
3000 – Храмът е завършен.
Превод от английски език: Радослава Петкова
