Хронологии и царе I (статия 13)
Завършихме нашето общо разглеждане на Библейската хронология и сега се обръщаме към детайлно разглеждане на Библейската информация относно хронологията на Израилевите царе. Първият детайл с хронологична информация, който имаме относно Израилевите царе е много загадъчен и служи като пример за тълкуванието на някои по-късни загадъчни стихтове, които ще намерим по пътя си.
1 Царе 13:1 буквално казва: „Син на една година беше Саул, когато стана цар, и две години царува над Израел.“ Има два очевидни проблема с този стих. Първо, как може Саул да е станал цар, когато е бил на една година и особено след като очевидно е бил много по-стар? Второ, как може да се казва, че Саул е царувал само две години, когато очевидно е царувал много повече (включително цялото време, докато Давид е бил в изгнание)?
Действителният брой години, през които Саул е царувал са 40, според вдъхновените думи на Павел в Деяния 13:21: „После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.“ Този стих разрешава по-големия хронологически въпрос, но ни принуждава да търсим обяснение за 1 Царе 13:1.
Едно решение, което намираме в Новия международен превод, е да приемем, че 1 Царе 13:1 е било сгрешено при преписването. Няколко късни ръкописа на превода на Септуагинтата (гръцки ез.) на Стария Завет казват, че Саул бил на 30 години, когато започнал да царува, и това е начина, по който НМВ превежда първата част от стиха. Отчитайки Деяния 13:21, НМВ приема, че една цифра е пропусната от втората половина на 1 Царе 13:1, така че то трябва да се чете „ . . . и 42 години царува над Израел“. Бележките под линия на НМВ обясняват, че преводачите са приели, че Деяния 13:21 дава загръглено число, когато казва, че той царувал четиридесет години.
Обаче, ако има начин да тълкуваме 1 Царе 13:1 без да го променяме, трябва да направим така: Саул трябва да е бил по-възрастен от тридесет години по това време, понеже е имал пораснал син, Йонатан, който е бил достатъчно голям, за да служи в армията заедно с него. Саул е бил вероятно на 40 години, когато е започнал да царува, царувал е 40 години, и е умрял на около 80 годишна възраст.
Мартин Анстей (Хронология на Стария Завет, стр. 164) посочва по-добро тълкуване, но пропуска същината. В съгласие с много други по-стари коментатори, той казва, че Сауловото 2-годишно царуване покрива само времето, когато той легитимно е управлявал Израел. За останалата част от неговото царуване той казва, „Това са години на непризната и незаконна тирания на Саул, узурпаторът на Давидовия престол и отхвърленият от Господа” (стр. 165).
Проблемът с това тълкуване е, че Давид все още не е бил помазан, така че Саул не би могъл да узурпира Давидовия престол. Всъщност, Давид не е бил роден още осем години. Давид никога не е считал Сауловото царуване като незаконна узурпация на неговия престол. Всъщност, Давид се отклони от пътя си, за да отдаде на Саул уважението, като на помазаник от Господа и като на правилния владетел на Израел.
Първата половина на стиха, както твърди Анстей, не трябва да се превежда „Син на една година беше Саул, когато започна да царува“, но по-скоро, „Син на една година беше Саул в своето царуване.“ С други думи, 1 Царе 13:1 означава, че Саул вече е царувал една година, и е имал само още две легитимни години за царуване. Ето как преводачите на оригинала и на варианта на крал Джеймз тълкуват простото изречение, затова го превеждат: „Саул царува една година.“
Вярно е, че изразът преведен „когато той започна да царува“ буквално на еврейски е „в неговото царуване“, но това е израз използван навсякъде в Стария Завет, за началото на нечие царуване (2 Царе 2:10; 5:4; 3 Царе 14:21; и др.) Освен ако не означава нещо друго на точно това място, както твърди Анстей, трябва да потърсим друго тълкувание.
Така че, най-напред, какво означава, че Саул е бил само на една година, когато е започнал да царува? Отговорът не е труден за откриване. Както показах на друго място, Саул беше осиновен от Самуил като негов син, когато Самуил го помазва за цар (1 Царе 10:9). Така за Саул се каза, че е в обществото на пророците, „но кой е техния баща?“ (1 Царе 10:12). Техният баща бил Самуил и така от този момент Саул бил осиновен от Самуил. (За повече информация за това и какво означава цар да има пророк за баща, виж моята статия, „Цар Саул: Изследване на човешката природа и на грехопадението“, предоставяно от Библейски хоризонти).
След това осиновяване, Саул бил поставен за съдия и победил Наас (змия) амонеца. След тази победа, Саул бил обявен за цар (1 Царе 11).
Сега можем да разберем значението на 1 Царе 13:1а. Този стих означава, че година след Сауловото осиновяване от Самуил, той станал цар „когато бил на една година.“ Това тълкувание зачита напълно граматиката на 1 Царе 13:1, както и неговия контекст.
Какво да кажем за втората част на 1 Царе 13:1? Какви били двете години на царуване на Саул? Много по-стари коментатори свързват тази половина на стиха със стих 2, така че той гласи: „и когато той царува две години над Израел, Саул избра...“ Това също е начина, по който преводачите на оригиналната и на новите версии на крал Джеймз виждат текста. Проблемът с този превод е, отново, че изразът е формула, използвана навсякъде другаде за действителната продължителност на царуването на един цар (2 Царе 2:10; 5:4; 3 Царе 14:21; и др.).
Още повече, преводът на крал Джеймз няма много смисъл: „Саул царува една година. И когато Саул царува две години...“ Защо не напише просто: „И след като Саул царува две години“? Ако авторът на първите две книги на Царете е имал намерение да каже това, защо използва думи идентични с формула, която той по-късно ще използва, за да обозначи възрастта на царя, по време на неговото възкачване на престола и продължителността на неговото царуване?
Видяхме, че в контекста за Саул може правилно да се каже, че е бил на една година, когато е станал цар. Сега, текстът ни казва, че той е царувал две години. Какво се е случило през тези две години? Събитията са разказани в 1 Царе 13-15, което предава трите падения на Саул. Накрая, след третия и окончателен бунт на Саул срещу Господа, Самуил обявява, че царството е отнето от него, и че той е бил отхвърлен да не бъде цар (1 Царе 15:26-28). Все пак, макар Саул да е бил отхвърлен в този момент като цар в духовен смисъл, Самуил продължил да се отнася към Саул като цар в национален смисъл (1 Царе 15:30). Сауловото царуване не е било незаконно (противно на Анстей), но било със сигурност обречено.
Това, което трябва да научим от даденото тълкувание е: Понякога хронологията ще датира царуването на един цар не от неговото естествено раждане, но от някое друхо духовно събитие в неговата история, или в Израилевата история. Понякога продължителността на царуването на един цар ще бъде дадена от гледна точка на нещо друго, освен неговото буквално управление над нацията.
За нас това означава, че не можем просто да вървим през текста на Царете и Летописите и да събираме години, приемайки, че при всеки случай те измерват буквалната възраст на един човек, когато той е започнал царуването си, и буквалния брой години, през които царува. В повечето случаи, разбира се, такава процедура е правилна, но във всеки случай трябва да четем информацията в контекст, сравнявайки Писанието с Писанието, и да се уверяваме, че нашето тълкувание е солидно, преди да събираме числата.
Саул в контекст
Назад в „Библейска хронология“ видяхме, че от времето, когато Израел покорил Ханаан до времето на Ефтай са изминали 300 години (Съдии 11:26), докато времето от изхода (40 години преди това) до четвъртата година на Соломон е 480 години (3 Царе 6:1). Това оставя 140 години от Ефтай до четвъртата година на Соломон.
Извадете 40 години за царуването на Давид, 40 за Сауловото царуване, и 4 за Соломоновото, и ни остават 56 години. Имаме 40 години на Филистимски гнет в началото на този период, 18 от които са включени в 300-та години до Ефтай. През първите 20, Ефтай, Самуил и Самсон израствали. През вторите 20, Самуил и Самсон съдили Израел. Битката при Масфа станала непосредствено след това, в годината, когато Самуил умрял и точно по времето, когато Елон Завулонецът, северният съдия, също умрял (Съдии 12:7-12). Това оставя 33 години между битката при Масфа и призива на Саул, и 34 години докато Саул стане цар на (осиновената) възраст от една година. Самуил бил на 74 години.
Това означава, че вероятно Саул бил роден точно преди битката при Масфа. Той пораснал под настойничеството на Самуил. Самуил бил с около 35 години по-възрастен от Саул. Сауловото отхвърляне на съвета на Самуил става още по-престъпно в светлината на това хронологическо проучване.
Давид бил на 30, когато умрял Саул, така че Давид е бил роден в десетата година на царуването на Саул. По това време Самуил е бил на 84 години. Саул вече бил отхвърлен от осем години. Понеже Йонатан бил вече член на армията, когато Саул бил отхвърлен, той трябва да е бил поне на 20 по това време (Числа 1:3). Така Йонатан бил на около 28 години, когато се е родил Давид. Ако Давид бил помазан от Самуил на 10 годишна възраст, това би било в средата на 40-годишното царуване на Саул, а Йонатан ще да е би бил на 38 г., а Самуил на 94.
Ако Давид е бил на 15, когато убил Голиат, Йонатан би бил на 43 години по времето, когато той и Давид се сприятелили. (Тук трябва да отбележим, че 1 Царе 16:15-23 е поставено в текста извън хронологична последователност. Тези събития са станали след смъртта на Голиат в глава 17.) Самуил е бил на 99 години.
Давид служил като оръженосец на Саул за няколко години, и тогава се присъединил към армията, на 20 годишна възраст. Той станал толкова популярен, че Саул го прогонил в изгнание, вероятно е бил на 23 години или някъде там. Самуил е бил на 107 години. Йонатан би бил на около 51 години по това време. По време на Давидовото изгнаничество, Самуил умира (1 Царе 25:1), може би на 110 годишна възраст (сравни с Ис.Нав. 24:29).
Давид станал цар, когато Саул умрял на възраст около 80 години, а Йонатан умрял по същото време, на около 58 годишна възраст. Най-младият син на Саул, Исвостей, бил на 40 (1 Царе 31:2; 2 Царе 2:10).
Превод от английски език: Радослава Петкова
