Хронологията на Ездра и Неемия - четвърта част (статия 11)
Видяхме, че е правдоподобно Артаксеркс от Ездра и Неемия да е Дарий Велики. Ако това решение е правилно, а аз мисля че е, може би има още един проблем в Ездра, който може да се разреши чрез това твърдение. В Ездра 4:6 ни се казва: „И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.“ Нищо повече не се казва за това обвинение. Следващият стих започва с: „И в дните на Артаксеркс“ те написаха писмо с обвинение. Пълна дискусия за това писмо следва в следващите стихове на Ездра 4-та глава. Има няколко тълкувания на тези стихове.
1.Установеното днес мнение е, че Асуир е Ксеркс, а Артаксеркс е Лонгиманус. Счита се, че писмата до последните двама монарси са споменати тук, извън хронологическата последователност, понеже темата на тази част от Ездра е опозицията срещу Божието дело. Така ни се показват два по-късни случая на опозиция.
2.Класическото тълкувание е, че Асуир е Камбиз, а Артаксеркс е Псевдо-Смердис. Ние знаем, че има поне двама Асуировци в Библията (Дан. 9:1; Ест. 1:1), така че защо да няма трети? Стойността на класическото тълкувание е, че не изопачава Ездра и хронологическа последователност, нито пада в съвременния капан да приеме, че юдеите наричали всеки от тези монарси само с едно име, както и че те са използвали същите имена, които са използвали гърците. Проблемът с класическото тълкувание е, че Псевдо-Смердис почти със сигурност не е царувал достатъчно дълго, за да може по негово време да е получено това писмо и той да му е отговорил.
3.Друг възглед е, че Асуир е Камбиз, а Артаксеркс е Дарий. В това твърдение има голям смисъл, тъй като, както видяхме, е правдоподобно в Ездра и Неемия Дарий и Артаксеркс да са един и същи цар. В началото на царуването на Камбиз, до него било изпратено писмо с оплакване, което той пренебрегнал. Тогава отново, в началото на царуването на Дарий, когато той бил заплашен с бунт от всички страни, започнали да пристигат писма в които поданиците на империята се оплаквали от юдеите. Дарий-Артаксеркс заповядал да се спре работата по Храма. Във втората година на неговото царуване, след като получил повече информация, Дарий заповядал да се поднови работата (Ездра 6).
4.Изопачаване на фактите е да се вярва, че Асуир и Артаксеркс са Камбиз. Това означава, че в книгата на Ездра има двама Артаксеркси (4:6 и 6:14), и че те не са отличени по никакъв начин – необичайно нещо за един писател. Друг проблем с това тълкувание е, че извън Библейските сведения свидетелстват ясно, че Камбиз продължил политиката на своя баща Кир, да показва благоволение към юдеите. Когато Камбиз бил в Египет, той „съборил всички храмове на боговете на Египет“, но не позволил да се стори никаква вреда на юдейския храм в Елефантина (Елефантински папирус № 30). Очевидно не е правдоподобно този Камбиз, да е заповядал да се спре възстановяването на храма в Ерусалим.
5.Накрая ето и възгледа на Джордан. Предполагам, че двамата, Асуир от Ездра 4:6 и Артаксеркс от 4:7 са Дарий, и че съюзът „и“ от 4:7 трябва да се преведе „т.е.“. Това означава, че изразът „в началото на неговото царуване“ се отнася за Дарий-Артаксеркс, и че писмото, изпратено на Артаксеркс в Ездра 4:7 е същото, като това, изпратено на Асуир в 4:6. Това също означава, че Ездра 4:5-6 са в хронологически ред. Т.е.: „Те наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на Дарий (Извършителят на доброто) цар на Персия. Т.е., в царуването на Асуир (Глава на владетелите, Дарий-Артаксеркс), в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим. А именно, в дните на Артаксеркс (Цар на правдата, Дарий) писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите и съслужители на персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език.“
Хората в писмата от Ездра 4 се оплакват, че юдеите не строят храма, а стената. Дългата хронология кава, че при Дарий храмът бил построен, но че когато юдеите започнали да възстановяват стената, срещу тях се изправила твърда опозиция. В дните на Ксеркс (син на Дарий) и в дните на Артаксеркс Лонгиманус им било попречено да възстановяват стената. Накрая, Неемия придобил позволение да възстанови стената, в 20-та година на Артаксеркс Лонгиманус.
Вярвам, че има вътрешни Библейски доказателства срещу тази реконструкция. Видяхме, че е най-вероятно Артаксеркс от Ездра и Неемия да е Дарий. Но ако стената не е била построена до времето, когато Неемия дошъл в 20-та година на Дарий, защо били изпратени писма с оплаквания за стената в началото на царуването на Дарий? Отговорът се вижда в Ездра 9:9, който казва, че юдеите започнали да строят стената преди Неемия, и наистина е имало нещо като стена по времето, когато Ездра пристигнал в Ерусалим.
Ето историческият сценарий, както го виждам аз: Исус, Зоровавел и техните близки се завръщат в Ерусалим през първата година на Кир. Те построяват олтара и започват възстановяването на храма (Ездра 3). Скоро, обаче, те срещат опозиция, която „отслабвала ръцете на Юдовите люде и им пречела в граденето“ (Ездра 4:4). Хората изоставили работата върху храма и се отдали на това да си построят хубави къщи за себе си и да работят върху стената (Агей 1). Бог в своята милост подигнал противници, които се оплакали от това строене на стената и в началото на своето царуване цар Дарий им забранил да работят върху стената и града (Ездра 4:21). Обаче, на тях не им било забранено да работят върху храма. Така Бог издигнал пророк Агей, който им казал, че били в грях, поради това, че първо не са довършили храма (Агей 1). Като не можели да работят върху стената и къщите, хората се посветили на това да възстановят храма. Това породило повече конфликти и друго писмо било изпратено до Дарий с въпроси за храма (Ездра 5). Дарий дал разрешение да се възстанови храма, който бил завършен в 6-та година на Дарий (Ездра 6). Следващата година пристигнал Ездра, и забелязал, че храмът и една основна стена били завършени.
Този сценарий се отнася по-справедливо към информацията, съдържаща се в текстовете на Ездра, Неемия и Агей, и не изисква Ездра 4 да бъде изваден извън исторически контекст.
Отново Данииловите 70 седмици
Едно нещо, което излиза от тези три изследвания на хронологията на Ездра и Неемия е, че Калвин и другите по-стари изследователи на Словото може да са били напълно прави да предизвикат Птолемеевата хронология и съществуващата система от дати пр. Хр. (виж Библейска хронология 2:12). Напълно възможно е Данииловите 70 седмици да са седмици от истински хронологически години, започващи с Кировия декрет, и завършващи с разпятието.
Кратката хронология на Ездра и Неемия изяснява значението на Даниил 9:25, „Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.“ Седемте седмици, или 49 години, се простират от декрета на Кир до 34-та година на Дарий-Артаксеркс, което ни отвежда до края на книгата Неемия. (7 години за Кир, 8 за Камбиз и псевдо Смердис, 34 за Дарий.) През тези 49 години градът наистина е бил построен, и то в размирни времена.
Ако 49-те години (7 седмици) се окажат буквални години, както видяхме, че изглежда са, тогава оставащите 63 седмици също биха били буквални години. В този случай, цялата традиционална система на датиране пр. Хр. отпада, и много ревизионистка работа лежи пред нас.
Библиография
Както твърдим през цялото време, съвременните невярващи и евангелски коментатори се съгласяват върху две позиции, които ние оспорваме. Първата е, че Птолемеевите дати пр. Хр. са правилни, и че Персийската империя съществувала 205 години. Втората е, че Артаксерксът от Ездра и Неемия не е Дарий Велики (както твърдим ние), но Артаксеркс Лонгиманус, който дошъл на престола 57 години след Дарий. Ние (все още) не сме разглеждали това, но също се съгласяват, че Асуир от Естир е Ксеркс, синът на Дарий, докато Библейската хронология предполага, че той е отново Дарий Велики.
Двамата най-значителни критици на тази схема са Анстей и Фаулстих. Мартин Анстей, в „Хронология на Стария Завет“ (първоначално „Романтиката на Библейската хронология“) е публикуван от Крегел Пъбликейшънс (Гранд Рапидс: [1913] 1973). Анстей предоставя пълно и убедително разглеждане на всички хронологически материали от древния свят и дава много солидни аргументи в полза на кратката хронология за Ездра и Неемия, също в полза на буквалното приемане на Данииловите 70 седмици. Той достига до заключението, че Персийската империя действително траяла 123 години. За нещастие, Анстей е вярвал в теорията за отлагането на 70-та седмица на Даниил. Ако поставим разпятието на Христос в средата на 70-та седмица, което е най-доброто тълкуване, тогава трябва да извадим 3 години от изчисленията на Анстей. В този случай, Персийската империя е траяла 120 години.
Многото страници от дискусията на Анстей трябва да се приемат сериозно от всеки изследовател на Библейската хронология. Той разглежда всички древни литературни източници за хронология (стр. 16-33), разглежда историята на Библейската хронологическа наука и показва нейната зависимост от съмнителните езически измислици (стр. 35-57), предоставя убедителни аргументи в полза на идентифицирането на Дарий като Артаксеркса от Ездра и Неемия, и Асуира от Естир (стр. 240-274), и прави преглед на множество нелогични и невъзможни постановки в Птолемеевото разбиране на хронологията на Персийската империя (стр. 275-293). Вярвам, че Анстей греши на няколко места, но неговото масивно ревизионистко изследване е покоряващо и трябва да бъде прегледано от всеки с необходимото време и компетенция, за да направи пълно проучване на материала.
Не толкова полезен, но все пак ценен е труда на Е. В. Фаулстих, „История, хармония, плен и завръщане“, публикуван от Крънолоджи Букс, п.к. 3043, Спенсър, ИА 51301 (1988). Имах повод да критикувам на страниците на този бюлетин Фаулстих за някои от неговите абсурдни твърдения. Фаулстих е посветен на Птолемеевата система за датиране пр. Хр. и на странна пророческа схема, включваща съвременния Израел. В същото време, в своята книга той дава много добри аргументи за идентифицирането на Дарий Велики като Артаксеркс от Ездра и Неемия. За разлика от други хронолози, той идентифицира Асуир от Естир с Мидиеца Дарий (когото той идентифицира като Астиаг), син на Асуир от даниил 9:1. Мисля, че неговият аргумент тук включва твърде много предположение и догатки, и предпочитам труда на Анстей в тази част. Дискусията на Фаулстих върху Елефантинските папируси е полезна.
Превод от английски език: Радослава Петкова
