Хронологията на Ездра и Неемия - трета част (статия 10)
Видяхме убедителните доказателства за кратка хронология в Ездра и Неемия. Хронология, която приема, че Артаксеркс от Ездра и Неемия е всъщност Дарий. В тази статия ще разгледаме аргумента срещу кратката хронология. Има един единствен аргумент и той е, че споменатият Артаксеркс трябва да бъде Артаксеркс Лонгиманус, който е живял след Ксеркс, който пък е царувал след Дарий. Ако това е вярно, тогава данните, които изглежда сякаш сочат към кратка хронология трябва да бъдат тълкувани наново според линията на всички съвременни коментатори.
Макар да знаем малко за Персийската империя, общество и история, хронологията на ранните императори изглежда доста добре установена. Кир бил наследен от своя син Камбиз през 529 г. пр. Хр. (Ще използвам общоприетите дати преди Христос в тази статия), който царувал седем и половина години. Камбиз изглежда убива своя брат Смердис, за да си осигури престола, но след смъртта на Камбиз някакъв „Смердис“ претендирал за престола. Изглежда този псевдо-Смердис бил зороастрийски свещеник наречен Гоматес или Гаумата. Той царувал около половин година, преди да бъде свален от Дарий.
Дарий царувал 36 години (521-486 г. пр. Хр.) и бил последван от Ксеркс, който царувал 21 години (485-465 г. пр. Хр.). Той бил последван от Артаксеркс Лонгиманус („Дългоръкият“), който царувал 40 години (464-423 г. пр. Хр.). Неговите приемници, според светските източници, били Дарий ІІ, Артаксеркс ІІ, Артаксеркс ІІІ, Арог и Дарий ІІІ.
Повечето тълкуватели на Ездра и Неемия приемат, че Агей, Захария, Исус и Зоровавел възстановяват храма и олтара в ранните години от царуването на Дарий І, както е записано в Ездра 1-6. Това ни отвежда до 515 г. пр. Хр., шестата година на Дарий. Тогава прескачаме 57 години до 458 г. пр. Хр., седмата година на Артаксеркс Лонгиманус (Ездра 7:1, 8). Събитията от Неемия ни отвеждат до 33-та година на Артаксеркс (Неем. 13:6), 431 г. пр. Хр.
Хронолози на Библията като Лайтфут, Анстей и Фаулщих, както и някои от по-старите коментатори (като Джон Гил), критикуват този подход. Първо, изглежда малко подозрително да прескочим от шестата година на Дарий до седмата на Артаксеркс Лонгиманус (Ездра 6-7). Второ, имена като Асуир и Артаксеркс били притежавани от повече от един човек.
Какво има в едно име?
Освен това, трето, не знаем дали юдеите са наричали тези владетели със същите имена, както са ги наричали гърците. Все пак, израилтяните наричали Тиглат-Пилесар (официално име) с неговото лично име Пул (4 Царе 15:19, 29). Израилевият цар наречен Озия от Исая и от Летописеца е наречен Азария в 4 Царе 15. Дарий, цар на Персия, е наречен цар на Асирия в Ездра 6:22. Всичко това показва известна плавност на идентификацията, особено когато става въпрос за царски особи.
Имената често се използват смислово в Библията. Например, името Мелхиседек, цар на Салим (Бит. 14:18-20) е обяснено и тълкувано от автора на Посланието към евреите: „който е първо, по значението на името му [melchi-zedek], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир.“ Използването на различни имена при различни поводи е по литературни и теологически причини. Така, възможно е юдеите да са наричали Дарий с името Артаксеркс при някои случаи, и дори е възможно (правдоподобно) да са го наричали Асуир.
Тези имена не са задължително лични имена, но са по-вероятно престолни имена или дори титли. Приема се, че Ксеркс означава ‚цар“, а Артаксеркс означава „велик цар“. Това се основава на твърдение в Херодот, „На гръцки персийското име Дарий означава Извършителят, Ксеркс означава Воинът, а Артаксеркс означава Великият Воин“ (Херодот, „Историята“ 6:98; прев. Дейвид Грийн; Чикаго: Чикагски университет, 1987; стр. 448). Персийската дума за Ксеркс е Khshyarsha или Ksharsa, „което изглежда отговаря на съвременната персийска дума shyr-shah, лъвски цар“ (МакКлинтък и Стронг, „Енциклопедия по Библейска, богословска и еклесиална литература“ І:116). Артаксеркс „е съставна дума, първият елемент от която, arta – намерен в няколко персийски имена – общоприето се счита, че означава велик; последната част е от зороастрийското Khshethro, цар“ (ibid., І:440).
Дж. М. Кук, пише в „Персийската империя“ (Ню Йорк: Шокен, 1983; стр. 45), че Ксеркс може би означава „герой сред царете“, очевидно престолно име. Артаксеркс означава „царство на правда“, отново очевидно престолно име (idem). Можем да сравним думата „Артаксеркс“ с египетското „Фараон“, което означава „велик дом“.
Дарий (персийската дума Dareyavesh) означава „този, който поддържа доброто“ (Кук, idem). Други автори предлагат тълкуване, което звучи като „този, който се радва на добри неща“ (Ричард Фрай, „Наследството на Персия“; Ню Йорк: Уърлд, 1963; стр. 92).
Според Кейри Мур (Естир, Анкор Байбл 7В, Гардън Сити: Дабълдей, 1971; стр. 3), Асуир означава „глава на владетелите“. Асуир се приема всеобщо като дума, равнозначна на Ксеркс. Така е много вероятно Дарий да е бил наричан Артаксеркс, а също и Асуир (Ксеркс).
В резюме:
Дарий = Извършителят на добро
Ксеркс = Герой сред царете
Артаксеркс = Цар на правда
Асуир = Владетел на владетелите
Интересно е да отбележим, че надписът на Ксеркс в Персеполис гласи отчасти както следва: „Аз съм Ксеркс великият Цар, Царят на царете, Царят на страната, където се говорят много езици; Царят на тази обширна земя, надалеч и наблизо, синът на цар Дарий Ахеменидеца. Така казва Ксеркс великият Цар: С милостта на Ормазд І направих този портал . . . Така казва Дарий Царят: Нека Ормазд да защитава мен и моята империя, и моето дело и делото на баща ми.“ Тук виждаме, че Ксеркс нарича себе си Дарий. Това доказва, че тези персийски монарси понякога били наричани с различни имена. (Пълният текст на този надпис може да прочетете в „Хронология на Стария Завет“ от Мартин Анстей; Гранд Рапидс: Крегел, [1913] 1973; стр. 262.)
Фактът, че един цар се е наричал и е бил наричан с повече от едно име хвърля светлина върху факта, че Апокрифата и Йосиф Флавий наричат тези царе с различни имена. Йосиф Флавий нарича „Артаксеркс“ от Ездра и Неемия „Ксеркс“, но казва, че той царувал 28 години, което не било така с втория Ксеркс, който нападнал Гърция; той царувал само 21 години. Подобно, Йосиф Флавий нарича Естировия цар „Артаксеркс“. (Йосиф Флавий, „Древности“, Книга 11; за пълна и полезна дискусия, виж Анстей, „Хронология на Стария Завет“, стр. 263). В апокрифните допълнения към Естир, нейният цар е наречен „Артаксеркс“.
Това, което ни показва всичко дотук, може да се обобщи в няколко точки:
1. Персийските монарси използвали повече от едно име за себе си, и всичките те били престолни имена, имащи описателни значения.
2. Гърците наричали тези монарси всеки с едно име, но това не е причина да приемем, че всички други са правили така.
3. При тълкуването на Библията, трябва да сме отворени за факта, че юдеите имали своите собствени имена за тези царе, и че юдеите живеели много по-близо до Персийското общество, отколкото гърците. Много вероятно е юдеите да са използвали тези престолни имена със същия тип плавност, както персийците.
4. Наивно е да четем Ездра, Неемия и Естир в „светлината“ на гръцките исторически сведения относно персийците.
5. Трябва да приемем Библейските сведения в техния Библейски контекст и върху тази основа да се опитаме да установим кой монарх се има предвид в конкретен текст.
Дарий-Артаксеркс
Ездра 6:14 казва, че юдеите завършили градежа „според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.“ Проблемът с този стих е, че единственият декрет на „Артаксеркс“ споменат в Ездра до този момент е в 4:7-23, който бил декрет за спиране строежа на храма! Още повече, ако Артаксеркс от Ездра 6:14 е Лонгиманус, е любопитно, че той е споменат тук, понеже останалата част от Ездра не казва нищо за някакъв негов декрет за възстановяването на храма. Разбира се, ако Неемия се разглежда като част от Ездра, тогава можем да кажем, че това е декрет да се построи стената на Ерусалим, но тогава въпросът е: Защо е споменат тук, в Ездра 6:14?
Далеч по-просто решение се намира в самата еврейска граматика, която позволява съюзът „и“ да означава „даже“ или „а именно“. В този случай Ездра 6:14 ще се чете, „според.... декрета на Кир и Дарий, а именно: Артаксеркс.“ Ето обяснението на Гесениус на тази употреба на съюза „и“ в еврейския език: „Често vavcopulativum[съюзът „и“] е също пояснителен (като isque, etquidem, и немското undzwar, английското towit[и българското а именно – б. пр.], и тогава се нарича vavexplicativum[пояснителното „и“]. Например, Исая 17:8 казва, „Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, т.е. нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето“. По подобен начин Неемия 8:13 казва, „[хората] се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.“ В Притчи 3:12 пише: „Защото Господ изобличава оня, когото люби, както [т.е.] и бащата сина, който му е мил.“ (Виж „Еврейска граматика“ на Гесениус, второ англ. Изд., Оксфорд прес, стр. 484, бел. 1).
Този прочит на Ездра 6:14 не е нов. Джон Гил в своя коментар (в края на 18 век) пише: „Най-склонен съм да мисля, заедно с Авен Ездра (прочут юдейски коментатор), че той (Артаксеркс) е самият Дарий; и думите би трябвало да се четат, Дарий, т.е. Артаксеркс, цар на Персия; Артаксеркс бидейки, както той (Авен Ездра) отбелязва, общо име (престолно име) на царете на Персия, както Фараон е било име за царете на Египет: д-р Лайтфут (прочут хронолог), е на същото мнение.“
Помнейки, че Библията често използва имената смислово, можем да тълкуваме Ездра и Ниемия според смисъла на имената Дарий и Артаксеркс. Ездра 6 използва името Дарий, за да обърне вниманието ни върху факта, че царят вършел добро: „Тогава цар Дарий (Върши-добро) издаде декрет“ (Ездра 6:1). Ездра 7 преминава към името Артаксеркс, за да подчертае справедливостта и универсалността на царуването на царя. Забележете края на Дариевото писмо в 6:12, „Аз Дарий (Извършителя) издавам декрет; да се изпълни прилежно.“ Сега сравнете края на писмото на Артаксеркс в Ездра 7:25-26, „Постави управници и съдии . . . и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог . . . И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата.“ Ударението е върху справедливостта и е в съгласие със значението на името Артаксеркс (Цар на правда).
Съответно, употребата на Асуир (Глава на владетелите = Ксеркс, Герой сред царете) е подходящо за Естир, заради ударението върху неговото управление над 127 други страни (Ест. 1:1). Както видяхме, тъй като Мардохей бил вече деен в дните на Исус и на Зоровавел (Ездра 2:2), много неприемливо е Естировият цар да е бил (втория) Ксеркс. Той почти сигурно е бил Дарий Велики.
Тъй като доказателствата от родословието и списъка с имената ясно свидетелствуват за кратка хронология в Ездра и Неемия, имаме всяко основание да приемем, че Дарий и Артаксеркс са един и същ човек.
(следва продължение)
Превод от английски език: Радослава Петкова
