Начало Поредици Библейска хронология Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)

Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)

Свещеническото родословие 

Исус първосвещеникът, който се връща със Зоровавел,  не е бил младеж по време на завръщането си. Знаем това, понеже неговият баща, Йоседек, бил взет в плен (1 Лет. 6:15). Това се е случило 50 години преди декрета на Кир (4 Царе  25:18-22, косвено). Йоседековият баща Сараия, убит от Навуходоносор (4 Царе 25:18-22), бил първосвещеник тогава, така че неговият баща Азария (1 Лет. 6:14) е бил вече мъртъв. Така Сараия е бил вероятно в петдесетте или шестдесетте си години, което означава, че най-големият му син Йоседек кара своите тридесет или четиридесет години. Съответно, изглежда Исус бил роден преди плена. Възможно е Исус да е бил роден в плен, но все още би бил сравнително стар в шестата година на Дарий, 21 години след завръщането, 71 години след плена. За по-сигурно, ще определим неговата възраст на 80 години през 6-тата година на Дарий, 21 години след завръщането. 

Синът на Исус бил Йоаким (Неем. 12:10). Той бил първосвещеник в дните на Ездра и Неемия (Неем. 12:26). Според дългата хронология, Неемия е пристигнал в Ерусалим 70 години след 6-та година на Дарий, което би означавало, че Йоаким е бил роден, когато неговият баща е бил наистина много стар, или че има празнина (аха, блажените празнини!) в родословието. Празнините наистина се появяват в родословията (макар и не в хронологиите) в Стария Завет, но предвид огромното значение, отдавано на родословните сведения на свещениците и на левитите в Ездра и Неемия, едва ли е вероятно да съществува някаква празнина тук (Ездра 2:62; Неем. 12:22). 

Разбира се, съществува много малка възможност за празнина, но е много по-лесно да се обясни това родословие въз основа на кратката хронология. Старият Исус умира непосредствено след като Храмът бил посветен, което означава, че неговият син Йоаким поема поста по времето, когато Ездра пристига година по-късно. (Смъртта на първосвещеника е важна при утвърждаването на нацията: виж Числа 35:28; Числа 20:22-21:3; Ис.Нав. 24:33. Очевидният факт, че животът на Исус продължава през цялото пленничество на Израел, добавя допълнително измерение към Захария 3). 

Синът на Йоаким бил Елиасив (Неем. 12:10). Очевидно, по времето на Неемия (13 години след като Ездра пристига) Йоаким вече бил стар човек, затова неговият син Елиасив му помагал като първосвещеник (Неем. 3:1). 

Казва ни се за двама сина на Елиасив: Йодая (Неем. 12:10), който служил първо като първосвещеник и Йоанан (Неем. 12:23; Ездра 10:6), който служил с него и след него. 

Един от синовете на Йодая, неназован, вече бил женен, когато Неемия се завърнал за своето последно посещение около 13 години по-късно (Неем. 13:28). Знаем, че Йодая имал син на име Йонатан, който не е изброен в Неемия 12:22 в качеството си на служещ като първосвещеник, макар синът на Йонатан, Ядуя да е служил (Неем. 12:11). Може би Йонатан бил този, когото Неемия изгонил, и може би това му е попречило да служи като първосвещеник. (Забележете, макар имената Йоанан и Йонатан да изглеждат сходно, те категорично не са от един корен на еврейски.) 

Полезно е да знаем, че Йоанан бил по-младият брат на Йодая, защото писмата от юдейската колония в Елефантина споменават Йоанан като първосвещеник в 14-та и 17-та години от царуването на Дарий. Ако Йоанан е бил син на Йодая, това би било невъзможно. Според Ездра 10:6 Йоанан вече имал стая в Храмовите здания през 7-та година на Дарий, така че трябва да е бил поне зрял юноша по това време. 

Има изобилие от време за всичко това в кратката хронология. Ето възможна хронология: 

Дарий год. 6

Исус на 80 г., умира; Йоаким на 60 г.; Елиасив на 40 г.; Йодая на 20 г.; Йоанан на 18 г.

Дарий год. 7

Йоанан 19 г., има стая в храма (Ездра 10:6)

Дарий год. 14

Йоанан на 26 г., носи титлата първосвещеник, според Елефантинските писма. Йоанан може да е стажувал на тази възраст (Числ. 8:24, приемайки, че правилото за левитите се прилага също и за свещениците.)

Дарий год. 17

Йоанан, на 29 г., носи титлата на първосвещеник, според Елефантинските писма.

Дарий год. 20

Неемия пристига; Йоаким на 74 г.; Елиасив на 54 г.; Йодая на 34 г.; Йоанан на 32 г.; неназованият син на Йодая (Йонатан?) на 14 г.

Дарий год. 33

Второ посещение на Неемия; Елиасив на 67 г.; Йодая на 47 г.; Йоанан на 45 г.;  синът на Йодая (Йонатан?) женен, на 27 г.; Ядуя на 2 г.

Според Йосиф Флавий („Древности“ 11:7-8), Ядуя все още бил първосвещеник, когато Александър Велики пристигнал в Ерусалим, което, ако приемем Данииловите 70 седмици от години за буквални, било около 85 години след това. Ядуя наближавал възрастта от 90 години. Според Йосиф, той умрял скоро след това събитие. Йосиф не е напълно благонадежден историк, така че трябва да приемем неговото твърдение cum grano salis*. Той също ни казва за възрастен човек, на име Санавалат, който действал по времето, когато Александър се появил на сцената. Понеже Санавалат от Неемия бил на длъжност през 20-та година на Дарий (кратка хронология), той трябва да е бил поне на 30 г. по това време, и така на около 130 г., когато Александър е пристигнал. Има и други обърквания в сведенията на Йосиф за този период. Може би, все пак, сред всичките си обърквания Йосиф пише правилно за Ядуя, който е доживял да види Александър. 

Имало е юдейска колония в Египет на остров в Нил, наречена Гръцка Елефантина. Археолозите са открили редица правни документи и писма, отправени от тази колония до различни личности от Персийската империя. Редица от тях са датирани в годините на Дарий, и тези писма се отнасят до хора, споменати в Неемия: Вивай (Неем. 7:16); Йоанан първосвещеника, Ананий (братът на Неемия, Неем. 1:2); Санавалат (Неем. 3:1) (Папирус 21-22, 30-34). Тъй като настоящото научно мнение е че Ездра и Неемия са живяли по времето на Артаксеркс Лонгиманус, се приема, че Дарий от Елефантинските папируси трябва да е Дарий ІІ, който наследил Лонгиманус. Според кратката хронология, обаче, тези писма трябва да се разбират като написани по времето на Дарий Велики. 

Интересно е да отбележим, че в Елефантинския папирус №21 имаме писмо на старейшината на Елефантинската колония, Йедония, от Анания, който вероятно е брат на Неемия. Писмото ги инструктира, че цар Дарий е заповядал в своята пета година, юдеите да празнуват Пасхата. Това пасва съвсем точно на Ездра 5. 

Въпросът с Ездра 

Както видяхме по-горе, първосвещеникът, по времето когато Навуходоносор разрушил Ерусалим, бил Сераия и той бил убит по това време. Той бил бащата на Исус, който 71 години по-късно бил начело на Пасхата в 6-та година на Дарий (Ездра 6). Ако сравним родословието на първосвещениците в 1 Летописи 6:3-16 с родословието на Ездра в Ездра 7:1-5, намираме, че Ездра бил член на първосвещеническото семейство. Неговото родословие е идентично с това на Сераия, и за него се казва, че е син на Сераия (Ездра 7:1). Предположихме, че Исус бил 80 годишен през 6-та година на Дарий. Ездра трябва да е бил по това време на 71 г., приемайки, че той е роден в годината, когато умира неговият баща. 

Защитниците на дългата хронология твърдят, че Ездра живял по времето на Артаксеркс Лонгиманус, а не по времето на Дарий Велики. Така те предполат празнина между Сераия и Ездра в родословието на Ездра 7:1. Те защитават това предположение като посочват факта, че има сигурна празнина между Азария и Мераиот в Езра 7:3 (ср. с 1 Лет. 6:3-15). Ако има една празнина в родословието на Ездра, изтъкват те, може да има и друга. 

Нека все пак видим, дали кратката хронология може успешно да преодолее тази предполагаема празнина между Сераия и Ездра. Ездра бил все още жив през 20-та година на Дарий, когато пристигнал Неемия, което го прави поне на 85 години. Ездра присъствувал при посвещаването на стената, построена под надзора на Неемия (Неем. 8:2). Обикновено се приема, че възстановяването на стената е отнело само 52 дена (Неем. 6:15), така че тя е била построена в същата година, когато Неемия е пристигнал в Ерусалим. Така, Ездра бил на 85 години по това време. Това е възможно, и така никаква празнина не е необходима. Ездра бил сина на Сераия, брата на Исус първосвещеника. 

Вярна тази реконструкция на събитията? Би трябвало да отнеме много повече време от 52 дена, за да се постави стена около град. Неемия 5:14 казва, че Неемия бил в Ерусалим 12 години. Неговата единствена мисия била да възстанови стената и не е имало причина той да остане в града 12 години след нейното възстановяване. Преди да напусне царя, Неемия му казва колко много време би му отнело да възстанови стената, и обещава да се върне (Неем. 2:6). Неемия стои в Ерусалим 12 години, а това има смисъл само, ако е казал на царя, че ще му трябват 12 години за да възстанови стената. По-разумно е да приемем, че възстановяването на стената е отнело 12 години. В Неемия 6:1 четем, че „не останало вече пролом в нея [стената], ако и да не бях поставил врати на портите до онова време.“ После четем в Неемия 6:15: „Така се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дена”. Така, едно просто последователно четене на Неемия 5-6 показва, че построяването на стената е отнело 12 години и още 52 дена за поставянето на вратите. След това била церемонията на посвещаването и празникът на скиниите (Неем. 7-12) и тогава Неемия се върнал в Персия, с изпълнена задача. 

Ако това тълкувание е вярно, тогава Ездра бил жив през 32-та година на Дарий. Според предложената от нас реконструкция на събитията, той би бил на 97 години по това време. Това е доста сериозна възраст. Очевидно, това не е много силен аргумент за кратката хронология. Дългата хронология казва, че има празнина от едно или повече поколения между Сераия и Ездра, за да ни доведе до царуването на Артаксеркс Лонгиманус. Кратката хронология може да заобиколи нуждата от празнина само като каже, че Ездра е живял поне до 85 години, или по-вероятно до 97 г. Защитникът на кратката хронология трябва да признае, че може да има празнина между Сераия и Ездра, особено след като има празнина между Мераиот и Азария в Ездра 7:3 (виж 1 Лет. 6:3-15). 

(следва продължение) 

* Б.пр.: от лат. ез. – с известно съмнение.

 

Превод от английски език: Радослава Петкова


Затруднението на Библейската хронология (статия 1)
Търсейки слепешком из празнините (статия 2)
Загадъчните числа на Едвин Р. Тийле (статия 3)
Бъркотия сред царете (статия 4)
Вавилонската връзка (статия 5)
Данииловите 70 седмици (статия 6)
На кого ще вярваме? (статия 7)
Хронологията на Ездра и Неемия - първа част (статия 8)
Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)
Хронологията на Ездра и Неемия - трета част (статия 10)
Хронологията на Ездра и Неемия - четвърта част (статия 11)
Рамковата хипотеза (статия 12)
Хронологии и царе I (статия 13)
Хронологии и царе II (статия 14)
Хронологии и царе III (статия 15)
Катастрофалната геополитика на Соломон - Хронологии и царе ІV (статия 16)
Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)
Църквата на Остатъка - Хронологии и царе VI (статия 18)
Асирийският епонимен канон - Хронологии и царе VII (статия 19)
Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)
Йорам от Юда (Хронологии и Царе Х) (Статия 21)

Категории: Апологетика, Образование