Данииловите 70 седмици (статия 6)

31.03.2016 | Джеймс Б. Джордан

В последната статия стигнахме до мястото в изучаването на Библейската хронология, където изглежда сме принудени да изоставим самата Библия като наш основен източник на информация. Ако приемем, че седемдесетте седмици на Даниил 9:24-27 са всъщност седмици от години, и че те започват с декрета на Кир, тогава сме принудени да предвижим декрета на Кир от 536 г. пр. Хр. към 457 г. пр. Хр., с място за вариране според нашето точно тълкувание на пророчеството. Преместването напълно разбива приетата в настоящето система на датиране преди Христа, която е считана за ненарушима в научните кръгове. 

Възгледът относно Артаксеркс І 

Има други начини да разгледаме седемдесетте седмици от Даниил 9:24-27. Някои изследователи предполагат, че има друг декрет в 20-та година на Артаксеркс І, който същите тези тълкуватели идентифицират като Артаксеркса от Неемия, и който би бил отправната точка за 490-те години на пророчеството (около 444 г. пр. Хр.). Това би позволило буквално тълкуване, без да се променят съществуващите дати пр. Хр. Проблемът е, че няма основание за схващането, че има декрет през царуването на Артаксеркс. Неемия 2:8-9 разказва за писмата на Артаксеркс, оказващи на Неемия подкрепа в неговото начинане, но това не е всъщност декрет. Като контраст,  Кировият декрет е подчертан постоянно в текста като голям повратен момент в историята на юдеите (Ездр. 1:2-4; 2 Лет. 36:21-23; Ер. 29:10; Ис. 44:28; 45:13). Отлична дискусия показваща, че декретът започва с Кир е статията на Верн С. Пойтрес, „Херменевтични фактори при определянето началото на седемдесетте седмици (Даниил 9:25),“ Също, както ще видим в бъдещ брой, има основателна възможност Артаксерксът от Неемия да е всъщност Дарий, а не владетелят, наречен Артаксеркс І в гръцката литература, в който случай споменатите писма в Неемия 2:8-9 са били издадени през 500 г. пр. Хр. 

Символичният възглед 

Друг начин да се разгледа пророчеството е да се приеме, че „седемдесет седмици“ не са години, но просто пророческо число, и така не предказващо събития. В контекста, обаче, Даниил се моли за буквалните 70 години на пленничество (Дан. 9:2), така че най-приемливо е седемдесетте седмици да са години. Все пак, може би те са някакъв вид „пророчески години“ и не трябва да се приемат като хронологически буквални повече, отколкото трябва да се приема буквално Езекииловия храм, който представлява състоянието на юдеите след плена. (За храма на Езекиил и неговото значение, виж  Джеймз Б. Джордан, „През нови очи“, гл. 17; предоставяна срещу $12 от Библейски хоризонти, П.к. 132011, Тайлър, ТХ 75713.) 

Възгледът с празнината 

Още един начин да се разглежда пророчеството е да се приеме, въз основа на самия текст, че има 49 последователни години (7 седмици), след това 434 години (62 седмици), и след това 7 години (70-та седмица). Това ни поставя в щастливата ситуация да защитаваме „празнина“, но поне самият текст оставя отворена възможността да говорим за три периода в границите на 70-те седмици. 

Възгледът на ревизионистите 

Един от проблемите с всеки небуквален или непоследователен подход към това пророчество е, че Новият Завет изглежда е срещу него. Намираме в Новия Завет, че по времето, когато Исус беше роден, хората очакваха да се роди Месия. Подобно, по времето, когато Той започна Своето служение, хората запознати със Стария Завет го очакваха. Имаше също наводнение от лъже-Месии в този период, както ни казват Новият Завет и Йосиф Флавий. Вероятно всичките тези хора са отгатнали доста добре, или са били движени свръхестествено от Духа, да търсят Месията по това време. По-вероятно е, обаче, те да са знаели кога започват 70-те седмици на Даниил, и така на практика Духът да ги е накарал да съберат числата и по този начин да узнаят, че това време е привършило. 

На този етап от моите изследвания не съм в позиция да предложа пълен ревизионистки възглед по този въпрос. В тази статия, обаче, искам да представя начални аргументи за преразглеждането на датите пр. Хр. и приемането на 490-те години като буквални и като започващи от Кир. Читателят трябва да знае, че въобще не съм категоричен, по един или друг начин, по този въпрос. Наистина мисля, обаче, че възможността за историческа ревизия трябва да се приеме като възможност. 

Ако ревизираме и съкратим хронологията преди Христа, първото място да сторим това е по-късния персийски имперски период, преди завоеванията на Александър Велики. Трябва да се отървем от около 79 години. За да направим това трябва да поставим под съмнение три неща: 1. Надеждността на гърците като историци на персийските дела; 2. Надеждността на Птолемеевия царски списък; 3. Надеждността на данните за затъмнението. 

Първо, относно действителната история на този период, който познаваме почти изключително от гърците, специалистите по персийска история признават, че малко се знае за по-късния период на Персийската империя, освен няколко разпръснати събития, обсъждани от гръцките автори. Относно тези по-късни събития в персийската история, Е. Бадиан е написал: „Широко разпространеният основен проблем, който прави същинската история на отношенията между гърците и персите почти невъзможна е отсъствието на всякакви историографски документи и дори оскъдни сведения от Персийската страна – това неизбежно усложнява всеки опит да се напише история на Александровото завладяване на Иран . . . Ясно е от по-ранни периоди, че дори най-добрите сведения от гръцка страна, съвсем отделени от своите пристрастия и своя фокус на интерес, са действително ненадеждни, защото не могат да бъдат проверени“ (Е. Бадиан, „Александър в Иран“, в Иля Гершевич, ред., Кембриджската история на Иран, 2: Мидийски и Ахеменидски периоди [Университетско издателство Кеймбридж, 1985], стр. 420.) 

След като няма истинска история на събитията през този период, нямаме хронология, тъй като тя възниква от източници близо до сцената. Хронологията на този период била първоначално базирана единствено върху Списъка с царете на Птолемей (пр. 150 г. от Хр.), списък, прикрепен към неговия Алмагест, книга по астрономия. Тя се намира във „Велики книги на западния свят“, том 16, стр. 466. Птолемей просто изброява царете на Асирия, Персия, Македония и Рим, с години на царуване за всеки един. Последователното събиране на тези числа  дава хронологията, която е използвал Птолемей, и която е използвана от всеки, който се е облягал на неговия труд – което е на практика всички, започвайки от Бащите на Църквата. Напоследък, Птолемеевите дати са били затвърдени от тълкуванията на данните за затъмнението. 

Предложената от Калвин ревизия 

Протестантските реформатори, които приемали историческото естество на християнската религия с изключителна сериозност и като резултат били много заинтересовани от Библейската хронология, не приемали Птолемеевите дати пр. Хр. Калвин отбелязва факта, че колегата реформатор Еколампадий посветил много време и внимание да изработи Библейска хронология от сътворението нататък: „Еколампадий правилно и благоразумно ни увещава, че трябва да правим изчисленията от началото на света [не назад от раждането на Христос – Дж.Б.Дж.]. Защото до разрушаването на Храма и до унищожението на града можем да съберем със сигурност годините, които са изминали от сътворенето на света; тук няма място за грешка. Последователността е достатъчно ясна в Писанията.“ (Калвин, Лекции върху Даниил, лекц. 50; прев. Маерс, ред. Бейкър Бук Хаус, стр. 208.) Да можеше съвременните калвинисти да приемаха хронологията на Библията толкова сериозно! 

Продължаващите бележки на Калвин си струва да бъдат цитирани, защото той полага добра основа за нашата дискусия: „Така според мен тези две позиции трябва да се запазят като твърдо установени; първо, седемдесетте седмици започват с Персийската монархия, защото тогава е разрешено свободно завръщане на народа; и второ, те приключили едва с кръщението на Христос, когато той открито започнал Своето дело на задоволяването на изискванията на длъжността, определена Му от Неговия Баща“. 

След това Калвин разглежда проблема с броенето на тези години, отбелязвайки споровете от своето собствено време: „След като Кир предал на персийците властта над Изтока, някои царе очевидно може да са го последвали, макар да не е ясно кои са били те. Авторите също се различават относно периода и царуванията на всеки от тях, и все пак върху основните моменти има всеобщо съгласие. Защото някои изброяват около 200 години; други 125 години; а някои са между тези двете, отброявайки 140 години. [125-годишният възглед приема 70-те седмици буквално – Дж.Б.Дж.]. Което и да е вярното твърдение, очевидно е имало някаква последователност на Персийските царе и много допълнителни години минали преди Александър Македонски да завоюва монархията на целия Изток“. 

Както видяхме, Калвин иска да приеме 490-те години буквално като започващи с Кир. Как той може да съкрати хронологията дадена от Птолемей? Ето неговия отговор: “Трябва да помним как нашето невежество извира главно от този Персийски обичай, че когато царя предприемал военна експедиция посочвал своя син за регент. Така, Камбиз царувал, според някои, двадесет години, а според други, само седем; защото короната била поставена върху главата му докато баща му бил жив. Освен това, има и друго нещо: Хората от Изтока са известни навсякъде като много неспокойни, лесно възбудими, и винаги желаещи промяната на владетелите си. От тук следва, че спорове често са се пораждали сред близки роднини, за които имаме предостатъчно разкази в трудовете на Херодот. Споменавам името му между други, тъй като факта е достатъчно познат. Когато бащите виждали опасността техните синове взаимно да се избият един друг, обикновено издигали единия като цар, а ако предпочитали по-малкия пред по-големия брат, те го наричали „цар“ със съгласието на техния съвет. От тук годините на техните царувания стават смесени, без никакъв точен метод да ги изчислим”. 

С други думи, Птолемей може да е написал годините правилно по отношение на всеки отделен цар, но не можем просто да ги съберем, защото те може да се препокриват. Тъй като Библията посочва приемственост на царуването в годините на Дарий, и вероятно на Ксеркс и Артаксеркс, препокриващите се царувания са към края на персийския период. По причини, които ще изложа по-късно в тази поредица, съм склонен да приема възгледа, че „Асуир“ и „Артаксеркс“ от Ездра, Неемия и Естир са едно и също лице с Дарий, и затова в таблицата, която следва, ще поставя Ксеркс и Артаксеркс І в секцията с възможно объркване и препокриване. 

За справка, това е таблица за мненията, които бяха представени досега: 

Събитие	Настояща датировка пр. Хр.	Ревизионистка датировка пр. Хр.	Ревизионистка датировка А.М.
Декретът на Кир	536 г. пр. Хр.	457 г. пр. Хр.	3476 г. А.М.
Камбиз	529 г. пр. Хр.	450 г. пр. Хр.	3483 г. А.М.
Дарий	521 г. пр. Хр.	442 г. пр. Хр.	3491 г. А.М.
Ксеркс	485 г. пр. Хр.	406 г. пр. Хр.	3526 г. А.М.
Артаксеркс І	464 г. пр. Хр.	Препокриващи се царувания, затова не е възможна детайлна хронология.
Дарий ІІ	423 г. пр. Хр.
Артаксеркс ІІ	404 г. пр. Хр.
Артаксеркс ІІІ	358 г. пр. Хр.
Арог	337 г. пр. Хр.
Дарий ІІІ	335 г. пр. Хр.
Александър завладява	331 г. пр. Хр.	331 г. пр. Хр.	3601 г. А.М.
Нулева година от Хр.			3932 г. А.М.
Разпятие на Христос, в средата на 70-та седмица (30 г. от Хр.)			3962 г. А.М.
Мерзостта на Храма: християните напускат окончателно Ерусалим			4000 г. А.М.
Разрушаване на Ерусалим (70 г. от Хр.)			4002 г. А.М.

 

Превод от английски език: Радослава Петкова

---

 

Категории: Апологетика, Образование