Вавилонската връзка (статия 5)
Датирахме падането на Ерусалим през 3426 Аnno Mundi (от Сътворението на света). Според съвременното датиране, това е 586 г. пр. Хр. От този момент нататък, в поредицата „Библейска хронология“, сме длъжни да използваме пророчески числа, а не исторически. Еремия пророкува, че Израел ще е 70 години в плен, но не ни е даден разказ за събитията през тези 70 години, нито ни е казано в някой определен момент след плена, че трайността му е била определен брой години, освен в Захария 1:12.
Още повече, датите, които са посочени в Писанието за събитията по време и след плена са от гледна точка на годините на царуващия в дадения момент император, а не от гледна точка на израилеви исторически събития. Самата Библия, обаче, не ни казва колко дълго е царувал всеки един от тези императори.
Има няколко важни теологични извода за всичко това. Тъй като човечеството е създадено като носител на Божия образ, и като Божие дете в съзидателен смисъл, Библията ни показва, че Бог прогресивно дава на човека все повече контрол над света, както родител прогресивно дава контрол на своето съзряващо дете над неговите дела. При Потопа, например, Бог унищожи враговете Си без Ной да прави нещо. По-късно, при Изхода, Бог унищожи египтяните, но Мойсей трябваше да вдигне своя жезъл. Бог извърши чудеса, за да победи Ханаан, но народът също трябваше да се бие. По времето на Давид, от време на време Божията армия помагаше на Давид да воюва срещу враговете си (2 Царе 5:24), но като цяло Давид трябваше да се оправя сам. Можем да видим, как Господ на Силите обучаваше Своите хора в историята да воюват. (За пълна информация по темата, виж моята поредица, “Библейската доктрина за войната”, предоставяна от Библейски Хоризонти, ПК. 132011, Тайлър, ТХ 75713; $30.00.)
По подобен начин, хронологията е лесна за следване в ранните години на човечеството, но става все по-трудна по време на периода на царствата на Юда и на Израел. Сега, по време на „езическото господство“, сякаш Бог предава отговорността за записване на историческите сведения все повече на човечеството. Той вече няма да осигурява вдъхновена и непогрешима хронология, поне не под формата на исторически разказ.
Друго измерение на този преход в историята е, че ние сме в нов завет - Завета на Възстановяването. Както евреите бяха водени от Патриарсите, както израилтяните бяха управлявани от Съдиите и както Царствата бяха управлявани от царете, сега юдеите (тяхното ново име) ще бъдат управлявани от Световни императори. Взаимодействието между народа на Бога и тези светски императори е тема с много важно значение в Периода на Възстановяването, особено предвид написаното в Даниил, Ездра, Неемия и Естир. (За повече относно същността на Периода на Възстановяването, виж глава 17 от моята книга „През нови очи“, предоставяна от „Библейски Хоризонти“ за $12.00.)
В същото време, ако забием остър клин между историята и пророчеството откриваме, че сме погълнали твърде много от съвременните светски нагласи. От Библейска гледна точка, Богът, който предопределя и заповядва историята е същия като Богът, който предопределя и заповядва бъдещето. Той знае края от началото. Така, в един смисъл, пророчеството е просто история, написана предварително.
Разбира се, като цяло, пророчествата са натоварени с много символизъм, докато историята, като цяло, е записана под формата на събития. Отново, обаче, от Библейска гледна точка, всички исторически събития на заветната история са свързани типологически с по-късни събития в пълнотата на царството, така че символичният език на пророчествата действително се извлича типологически от събитията от предходната история. По подобен начин, макар пророчествата да са записани със символичен език, те не се занимават с общи приказки, но винаги включват предсказанието на конкретни събития.
Поради типологическия характер на историята, едно пророческо слово може да посочва повече от едно бъдещо събитие, имащо близко „потвърждаващо“ изпълнение и друго, по-пълно изпълнение в Новия Завет. Ясна илюстрация на това е Исая 7:1-19, което е непосредствено изпълнено в Исая 8:3-4, но получава по-пълно изпълнение в Матей 1. Историята, обаче, не е различна, като изходът от Египет е предшестван от няколко предварителни изхода, записани в Битие, а после е последван от други изходи записани в по-късните книги на Библията. (За типологическия характер на историята, и за тези различни изходи, виж отново Джордан, „През нови очи“, глави 13-19.)
Така, когато разбираме, че историята и пророчествата са типологически, можем да видим, че пророчеството е наистина история, написана предварително. Все пак, понеже пророчеството използва езика на символа, ние трябва да се запитаме, дали хронологическите пророчества за бъдещето, които четем в Еремия и Даниил, са предназначени или не да бъдат разбирани буквално.
Четири 70 годишни периода
Относно седемдесетте години на пленничество, спокойно можем да ги приемем буквално, но има три различни и препокриващи се периода от 70 години, споменати в текста на Писанието, и четвърти - неустановен. Първият от тези периоди е описан в Еремия 25:1,12, който казва, че от 4-тата година на Йоаким, която е първата година на Навуходоносор, до края на плена, ще бъдат 70 години. Тези 70 години са продължителността на Нео-Вавилонската империя от Навуходоносор, до нейния край. Датираме началото на този период в 605 г. пр. Хр. Това била годината, когато Навуходоносор завладял Юда и направил Ерусалим васален град. Това била годината, когато Даниил отишъл в плен (Дан. 1:1). (Даниил 1:1 нарича това третата година на Йоаким, използвайки метода за датиране без годината на възкачването на престола, очевидно Вавилонски метод.)
2 Летописи 36:21-23 казва, че 70-те години ще траят до първата година на персиеца Кир, което означава първата година на неговото управление над Вавилон. Даниил 1:1,21 говорят за тези 70 години. Даниил 9:1-2 казва, че в първата година на мидиеца Дарий, която била годината, когато Кир превзел Вавилон, Даниил размишлявал върху изпълнението на тези 70 години, но в този момент мидиецът Дарий управлявал Вавилон. Изглежда Кир победил Вавилон и оставил мидиецът Дарий да го управлява за няколко години. Светските хронолози датират завладяването на Вавилон от Кир през 539 г. пр. Хр. След няколко години Кир се завърнал, за да управлява във Вавилон и издал своя декрет за освобождение от плена през 536 г. пр. Хр. (А.М. 3476). Народът вероятно се върнал в земята си през 535 г. пр. Хр., точно след 70 години изгнание. Доказателството, че Дарий и Кир управлявали над Вавилон в (приятелска) последователност идва от Даниил 6:28 и 8:3,20. (За по-пълна информация, виж Кайл и Делицш, „Старозаветни коментари“)
Еремия посочва, че този 70-годишен период ще бъде време на „запустение“, но той не казва, че целият период ще е време на упадък (Ер. 25:8-11). Запустение виждаме в началото на този период, както 2 Летописи 36:7 казва, че „Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.“ Това е „мерзост“, която причинява „запустяване“. Следващият стих говори за „останалите от делата на Йоаким и мерзостите, които извърши“. Един пълен прочит на Еремия 25:1-11 изяснява, че мерзостите били тези, които предизвикали опустошителния гняв на Бога, и които поставили началото на 70 годишния плен, от пророчество на Еремия.
Предметите, взети от дома на Бога, са символ на Божието присъствие. Техният плен показва законното прехвърляне на властта от Израел към Вавилон в началото на Световно имперския етап на историята. С тях отишъл Даниил и цветът на Израилевата младеж. Тези предмети и хора обявили „свята война“ срещу Вавилон по време на 70-те години. Надменната злоупотреба на Валтасар с точно тези съдове, ускорила падането на Вавилон (Даниил 5:2-3).
Вторият период от 70 години е споменат в Захария 1:12, което е във втората година на Дарий. Това е в началото на Нощните видения на Захария, по време на които на пророкът се показва Бог въвеждащ нов завет и завръщащ Своето присъствие в Храма. Началото на този 70 годишен период е записано в Езекиил 8-11, когато Бог напуска храма на Соломон и го оставя пуст. Езекиил 8:1 датира видението за мерзостите в Храма и Божието последвало напускане на същия през шестата година на Седекия, или 591 г. пр. Хр. Втората година на Дарий се определя през 520 г. пр. Хр., годината след завършването на 70-те години на запустението.
Захария 1:12 казва: „Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?“ Понякога се мисли, че този период на негодувание се отнася за действителното разрушаване на града (586 г. пр. Хр.) или за неговата първоначална инвеститура (588 г. пр. Хр.). От контекста на Захария разбираме, че иде реч за обитаването на Бога с Неговия народ, няма се предвид физическия град. Така, началната точка е събитието, записано в Езекиил 8, което единствено ни дава пълни 70 години. (Още повече, думата “негодувание”, на еврейски захам, е тясно свързана с думите за проклятие, както видяхме в Числа 23:7-8, където няколко такива квази-синонима са изредени заедно. Думата има силно юридически нюанс.)
Третият период от 70 години виждаме в Захария 7:1,5, който ни казва, че в четвъртата година на Дарий народът попитал дали трябва да продължат да оплакват разрушаването на Ерусалим, станало 70 години по-рано. Събитията, за които се говори, са станали между деветата и единадесетата година на Седекия, 588-586 г. пр. Хр. Четвъртата година на Дарий датираме през 518 г. пр. Хр. Така, 70-те години, за които се говори тук, започват с инвеститурата на Ерусалим, не с неговото пълно разрушение (виж Езекиил 24:1-2, 4 Царе 25:1-2).
Фактите, за които се говори в Захария 7 и 8 са изброени в 8:19: „Постът от четвъртия месец (възпоменаващ града, нападнат на 9-тия ден от четвъртия месец в 11-тата година от управлението на Седекия), и постът в петия месец (възпоменаващ изгарянето на Храма на 7-мия ден от петия месец в 11-тата година на Седекия), и постът в седмия месец (възпоменаващ убиването на Годолия през седмия месец в 11-тата година на Седекия) и постът в десетия месец (възпоменаващ началото на обсадата на 10-тия ден от 10-тия месец в 11-тата година на Седекия)“. Така, започвайки от 9-тата година от царуването на Седекия, имаме 70-те години възпоменания, започнали оттогава.
За онези от вас, които изучавате Библейската хронология заедно с мен в тези бюлетини, трябва да добавя, че Анстей и повечето други са тълкували неправилно тези втори и трети цикли от 70 години. Това е така, понеже те са съсредоточили вниманието си върху второстепенните неща на обсадата и превземането на града и напълно са пренебрегнали Езекиил 8-11. Всъщност, Езекиил 8-11 записва подробно и точно какво е „мерзост на запустение“. Мерзостите, които причиняват запустяване са действия на идолопоклонство и светотатство, извършено в Божия храм пред Неговото лице, което Го кара да напусне Храма. След като Бог напусне, врагът е свободен да влезе. Божието заминаване, обаче, е същественото събитие. Грешка е да мислим, че „мерзостите на запустението“, споменати в Даниил са извършени от светски царе като Антиох и Тит. По-скоро, греховете на свещениците и хората са тези мерзости. Атаката на езическата армия е само последица. (За друг пример за мерзости, които причиняват запустение, прочети 1 Царе 1-4.)
Анстей и други хронолози свързват 70-те години на Захария 1 и 7 с обсадата и превземането на Ерусалим. Този период е от 68 години. Анстей героично се опитва да ги разтегне до 70, но драматично не успява да постигне целта си.
Неуточненият четвърти период от 70 години протича от 11-та година на Седекия, когато Храмът е бил унищожен, до 6-та година на Дарий, когато бил завършен физическия Храм на възстановяването (Ездра 6:14-15)- Това е А.М. 3496 (засега).
Превод от английски език: Радослава Петкова
