Начало Поредици Библейска хронология Бъркотия сред царете (статия 4)

Бъркотия сред царете (статия 4)

Както видяхме в предишни части на тази поредица, Старият Завет се занимава наистина с хронология и внимателно записва хронологически данни за наша полза. По тази причина можем да приемем, когато достигнем до хронологията на царете, на Юда и Израел, че писателите на разказа са имали намерение да разберем данните, които ни предоставят по напълно разбираем начин. Би било хубаво веднъж за винаги да разберем, дали годините са броени от пролетната лунна нова година (месец Нисан) или от есенната слънчева нова година (месец Тишри). Дискусия по този въпрос има, защото това не ни се казва директно в Писанията. Доколкото става въпрос за сборът на годините, очевидно е, че трябва да смятаме.

Нямаме даден общ сбор за годините в периода на царете, затова сме принудени да събираме отделните царувания на царете за да достигнем до общият сбор. Точно тук идва проблема. Има твърде много отделни части от хронологични данни в книгите на Царете и Летописите, някои от които са първоначално твърде озадачаващи. 

Например, 4 Царе 8:26 казва, че Охозия бил син на 22 години, когато започнал да царува, докато 2 Летописи 22:2 казват, че Охозия бил син на 42 години, когато започнал да царува. На пръв поглед това е явно противоречие. Когато погледнем хронологията по-задълбочено откриваме, че Охозия се възцарява 42 години откакто на власт е династията на Амрий, така че Летописецът обръща внимание на факта, че юдовият цар Охозия е от династията на Амрий, която скоро е щяла да падне, а Охозия заслужава своята гибел, като част от тази династия. Анстей коментира: „Това не е съвременния начин на писане на история, но е начинът, по който са писали Старозаветните автори, както впрочем и авторите на Новият Завет и ако искаме да разберем техните писания, трябва да гледаме от тяхна перспектива, а не да вкарваме насила нашия смисъл в техните думи.“ 

Междуцарствия 

Най-значителното хронологическо предизвикателство идва при въпроса с междуцарствията. На пръв поглед, има няколко места в хронологията, където има празнина между смъртта на единия цар и възцаряването на неговия наследник: междуцарствие. Ако елиминираме тези междуцарствия, получаваме по-кратка хронология. 

Първото междуцарствие, което ще разгледаме, се появява в 4 Царе 15:1, където ни се казва, че Озия (Азария) започва да царува над Юда в 27-та година от царуването на израилевия цар Еровоам. Това е проблем, понеже в 4 Царе 14:23 пише, че Еровоам става цар на Израел в 15-тата година от царуването на Амасия в Юда. Амасия царува 29 години и от това следва, че Амасия от Юда умира около 15-та година, от царуването на Еровоам в Израел. Получава се  междуцарствие от дванадесет години между смъртта на Амасия и възкачването на Озия. 

Някои хронолози, включително Ъшър и Тийле са разбрали, че междуцарствията създават проблеми и затова са се опитали да ги елиминират щом ги срещнат в хронологията на царете. Един начин да се направи това е да се предположи, че Еровоам започва да царува съвместно със своя баща Йоас от Израел, и царувал съвместно с него около дванадесет години. Така, когато 4 Царе 14:23 казва, че Еровоам става цар на Израел през 15-та година от царуването на Амасия в Юда, трябва да разбираме, че Еровоам става единствен цар през тази година. А когато 4 Царе 15:1 казва, че Озия става цар на Юда през 27-та година от управлението на Еровоам, това означава 27-та година от началото на неговото съвместно управление с баща му. 

Друг начин да се елиминира междуцарствието е да се предположи, че 4 Царе 15:1 казва, че Озия става самостоятелен цар през 27-та година от управлението на Еровоам в смисъл, че той отхвърля властта на Еровоам над Юдовия народ. Така Озия е цар 16 години след смъртта на своя баща, но за дванадесет или приблизително толкова години той е бил просто васал на Еровоам. Това е позицията, която Алфред Едерсхайм приема в своята „Библейска история“. 

Привържениците на междуцарствията твърдят, че и двата подхода към въпроса се основават на чисто предположение, и че най-простият и граматично най-правилният прочит на текста ни води към тълкуване с междуцарствия. Още повече, казват защитниците на междуцарствието, на нас ни се казва, че Амасия бил убит в заговор, очевидно гражданска война, и че Озия бил само на 16 години, когато идва на престола дванадесет години по-късно (4 Царе 14:19-21). Така трябва да разберем, че е имало време на обществен конфликт през тези дванадесет години. Юда била победена от (Северен) Израел и била в състояние на васалитет, и това изглежда дестабилизирало народа на Юда. Нещо повече, Бог наказвал Юда за идолопоклонство, според 2 Летописи 25. 

В крайна сметка, продължава аргумента в полза на междуцарствието, знаем, че е имало междуцарствие в Давидовата линия между Охозия и Йоас Юдов, когато Готолия (майка на Охозия) управлявала страната (4 Царе 11). Йоас бил твърде млад, за да бъде възкачен на престола, когато Готолия го узурпирала, така че тези, които предпочитали Давидовия род изчакали няколко години преди да предизвикат Готолия. Така по същия начин Озия бил твърде млад, за да стане цар след убийството на неговия баща Амасия. Про-Давидовата партия в Юда изчакала, докато заговорниците се отпуснат, и докато Озия стане на 16 години, преди да предприемат своя ход. 

От тези два сценария лично аз предпочитам тълкуването с междуцарствието. Мога да приема кратко съвместно царуване, когато умиращ цар прави своя син цар заедно със себе си, за да осигури онаследяването, но намирам едно съвместно царуване за дванадесет или приблизително толкова години трудно за разбиране. Освен това, тълкуването с междуцарствието е по-просто. В същото време е твърде трудно да бъдем абсолютно догматични по този въпрос.

 Това е единственото междуцарствие, предложено за хронологията на Юда. В историята на Израел текстът изглежда изисква две междуцарствия, едно между Еровоам и неговият син и наследник Захария (ср. с 4 Царе 14:23; 15:1 и 8) и друго, между Факей и Осия (4 Царе 15:27, 32-33; 16:1-2; 17:1). Във втория случай, Осия оглавява заговор срещу Факия, и го убива. Това изглежда е довело до осем години междуособици преди Осия да бъде коронясан. 

С по-голяма тайнственост е обвито междуцарствието между Еровоам и Захария. Еровоам е бил силен цар и изглежда неправдоподобно да е имало близо 22 години междуособици, преди неговият син да се възкачи на престола. Може би друг Еровоамов син е бил на престола през тези години и Библията не го споменава. Обяснението на Озанне е може би най-добро: „Изглежда, че докато Еровоам бил жив, е успявал да сплотява царството, но след неговата смърт, то се разделило на воюващи фракции, оглавявани от такива мъже като Зарахия, Салум и Манаим, всеки претендиращ за престола. След 22 години гражданска война и борба, Зарахия надделял, но само за да срещне смъртта си шест месеца по-късно от ръката на Салум“ – който пък бил убит месец по-късно от Манаим. Царуването на Еровоам се характеризирало с постоянни беди за Израел (4 Царе 13:4; 14:26) и когато силната ръка на Еровоам си отишла, настъпил хаос. 

Единственият начин да избегнем тези междуцарствия е да приемем някои много дълги съвместни царувания, което Библията не подкрепя. Мнението, че имало времена на гражданска борба след като царете били убивани е по-задоволително. Нациите биха могли да продължат да функционират без царе за известно време. Понеже книгите на Царете са теологична история, на нас просто не са ни дадени всички подробности месец по месец от тези кризисни времена. 

За сега... 

Ясно е, че единственият начин да получим хронология за перода на Царете е да изследваме историята цар по цар, претегляйки доказателства и сравнявайки тълкувания. Бихме затънали до гуша в неприятности ако започнем да разглеждаме Царете по този начин, така че за сега просто ще запиша моето предварително мнение, което е, че аргументите намерени в труда на Анстей са в по-голямата си част най-убедителни. Има някои места, където мисля, че събитията могат да имат по-добро тълкуване, но като цяло Анстей просто обобщава труда на най-добрите и най-трезви хронолози от миналото. Може би в бъдеще, след като проследим хронологията на Библията в широки граници, ще можем да се върнем назад и да свършим по-взискателно работата върху историята на царствата.  

Препратка, към следващата статия: 

Храмът е бил построен през 3000 г. от сътворението на света (Anno Mundi, А.М.) (виж „Библейска хронология“ 2:8). Използвайки хронологията на Анстей за царете, падането на Самария става през 3293 АМ, а падането на Ерусалим се е случило през 3426 АМ.

 

Превод от английски език: Радослава Петкова


Затруднението на Библейската хронология (статия 1)
Търсейки слепешком из празнините (статия 2)
Загадъчните числа на Едвин Р. Тийле (статия 3)
Бъркотия сред царете (статия 4)
Вавилонската връзка (статия 5)
Данииловите 70 седмици (статия 6)
На кого ще вярваме? (статия 7)
Хронологията на Ездра и Неемия - първа част (статия 8)
Хронологията на Ездра и Неемия - втора част (статия 9)
Хронологията на Ездра и Неемия - трета част (статия 10)
Хронологията на Ездра и Неемия - четвърта част (статия 11)
Рамковата хипотеза (статия 12)
Хронологии и царе I (статия 13)
Хронологии и царе II (статия 14)
Хронологии и царе III (статия 15)
Катастрофалната геополитика на Соломон - Хронологии и царе ІV (статия 16)
Свидетелство от двама свидетели - Хронологии и царе V (статия 17)
Църквата на Остатъка - Хронологии и царе VI (статия 18)
Асирийският епонимен канон - Хронологии и царе VII (статия 19)
Ахав и Асирия - Хронологии и царе VІІІ (статия 20)
Йорам от Юда (Хронологии и Царе Х) (Статия 21)

Категории: Образование, Общество, Държава