Загадъчните числа на Едвин Р. Тийле (статия 3)
Сега идваме до това, което някои наричат „Гордиевия възел“ на Библейската хронология: периода на царете на Израел и на Юда. Нямаме сумарно число, което да ни казва точно колко продължителен е бил този период от време. Книгата на Царете ни дава годините, през които е царувал всеки цар, и препратки към царуванията на Царете в другото царство, но понякога те са в привиден конфликт. Затова Библейските хронолози са изучавали проблема с усърдие, и са дали задоволителни решения на практически всички трудни въпроси, изложени в миналото.
Мартин Анстей пише, че „няма нито една трудност, която да не е била задоволително обяснена в стандартни трудове от компетентни хронолози, като се почне от „Летопис на Стария Завет“ от Д-р. Джон Лайтфут през 17 век, до Уилис Дж. Бийчъровите „Датирани събития на Стария Завет”. Някои от любопитните проблеми са обобщени от гореспоменатия Джон Лайтфут: „Охозия - 2 години по-възрастен от своя баща (2 Лет. 22:2), Вааса - воюващ 9 години след като е мъртъв (2 Лет. 16:1), Йотам - царуващ 4 години, след като е погребан (4 Царе 15:30), Йорам - коронясан за цар в 17-та година на Йосафат (4 Царе 1:17, 3 Царе 22:51), и в 22-рата година на Йосафат (4 Царе 8:16), и след смъртта на Йосафат (2 Лет. 21:1)“ (Цитирано от Анстей). Има чудесни и правдоподобни обяснения на всяка от тези странности и заинтересованият читател е поканен да се консултира с труда на Анстей за тях.
Напоследък, трудовете на традиционните Библейски хронолози не се приемат сериозно. Причината за това е, че хронологията на древния Близък Изток, която е била създадена от светски учени, не съвпада с данните, намерени в книгите на Царете. Хронологията на еврейските книги на Царете е около 50 години по-дълга от хронологията на народите около Израел, както тя е възстановена от светските учени.
През 1951 г., учен адвентист от седмия ден на име Едвин Р. Тийле публикува изследване, озаглавено: „Загадъчните числа на Еврейските царе“. Публикуван от престижното издателство на Чикагския университет, Тийле беше гръмко приветстван, че е разрешил проблема на хронологията на Царете по начин, който спасява надеждността на еврейския текст и го примирява със светската хронология. Трудът на Тийле беше преработен минимално за публикуване от Еердманс през 1965 г. и отново издаден от Зондерван през 1983 г.
Макар Тийле да се опитва да защити Библията, колкото е възможно повече, е ясно, че той счита за по-достоверни хронологическите сведения, които идват от нациите около Израел; т.е. преобладаващото в настоящето тълкуване на тези сведения. Така, Библията казва, че интервалът между падането на Самария и нашествието на Сенахериб е само 8 години (4 Царе 18:10, 13), докато според Асирийското датиране трябва да има 21 години между тези две събития. Тийле фалшифицира текста на Библията по крайно спекулативен начин, за да „реши“ този проблем. Това, което трябваше да направи, е да разгледа по друг начин асирийските сведения.
Тийле разчита много на данните за затъмнението, които както видяхме са много ненадеждни (Библейска хронология 2:1). Леки промени в ротацията и въртенето на земята, наречени „ускорения“, означават, че колкото по-назад във времето отиваме, толкова по-далеч от точността ще бъдат нашите изчисления за времето и мястото на слънчевите затъмнения. Затъмнението, записано в 10-тата година на Ашур-дан ІІІ може да не е било въобще на 15 юни 763 г.
Тийле също счита канона на Птолемей за „съвършено надежден“. Нужно е да се върнем към Птолемей по-късно в тази поредица, но засега ще изкажа позицията, че списъкът с царуванията на Птолемей, записани около 150 г. пр. Хр., въобще не е без съмнения, както показва Робърт Р. Нютоновата книга „Престъплението на Клавдий Птолемей“ (Балтимор: Джон Хопкинс, 1977). Изглежда Птолемей си измисля датите на царуванията и променя астрономическите данни, за да подкрепи своите теории за небесната механика. За съжаление, съмнителният труд на Птолемей е повлиял на хронолозите още от негово време, макар неговата хронология сериозно да противоречи на историческите сведения на юдеите и на персите.
Говорейки за юдейския историк Йосиф Флавий, Анстей пише, че „тъй като неговото описание на последните години на Персийската империя съвпада с това на Националните персийски традиции, включени в поемата на Фирдуси, и с това на Националните юдейски традиции, запазени в „Седар Олам“, той (Йосиф Флавий) стои като свидетел срещу по-дългата персийска хронология на Птолемей, която сега е универсално приета” (Анстей, стр. 22-23). Ако отхвърлим Птолемей и приемем по-кратките хронологии, използвани от хора по-близко до сцената на спорните събития, тогава хронологията на древния Близък Изток трябва да се съкрати с един век. Това означава, че синхрона в хронологиите на Израел и обкръжаващите го общества е под въпрос, а това поставя под съмнение и труда на Тийле в тази област.
Моята позиция тук е, че относително ясното свидетелство на Писанието е изоставено от Тийле в полза на съмнителните езически писания. По онова време, евреите са имали най-силно развитото чувство за история от всички останали в древния свят народи и е естествено тяхната хронология да се приема по-сериозно от тази на всички останали. За съжаление, днес положението е обратното.
Можем и трябва да кажем, разбира се, че намеренията на д-р Тийле са били благородни, дори ако неговата методология подлежи на сериозна критика.
Странната система на Тийле
Книгите на Царете записват броя на годините, през които е царувал всеки цар. Има два въпроса относно тази хронологична информация, които трябва да намерят отговор. Първият е, дали царуването на царя е датирано от първия месец на лунарната година (Нисан, през пролетта), или от първия месец на слънчевата година (Тишри, през есента). Хронолозите спорят върху този въпрос от векове.
Вторият въпрос е дали годината на възцаряването на царя е броена като година първа или година нулева. Например, ако използваме метода с годината на възцаряването, тогава първата година на новия цар е същата като последната година на стария цар. В този случай, когато събираме числата, трябва да извадим една година, заради застъпването. Ако обаче, не използваме метода с годината на възцаряване, тогава първата година на новия цар е следващата година след последната година на стария цар. В този случай можем да събираме числата без да изваждаме нищо.
Определено понякога е използван метода с годината на възцаряването, а понякога метода, където не се отчита годината на възцаряването. Точно това прави тълкуването на хронологията на царете толкова сложно. Анстей коментира, че „числата не могат да се проследяват механично. Те могат да бъдат тълкувани и разбирани само в светлината на придружаващия разказ“ (Анстей, стр. 176).
А каква е системата на Тийле? Той твърди, че понякога двете царства използвали метода с годината на възцаряването, а понякога метода, който не отчита годината на възцаряването, и още повече, че понякога царуването на царя започвало през есента (Тишри), а понякога през пролетта (Нисан). Той излага своята система подробно в книгата си, но за нашите цели обобщението на Озане ще бъде най-полезно:
„Накратко системата (на Тийле) е както следва. По времето на разцепването, Северното царство на Израел приело системата, която не отчитала годината на възцаряването, и според тази система то преработило годините на царуване на владетелите спрямо месец Нисан и това е по-важно за тогавашните летописци от точната дата на възкачването на престола; от друга страна Южното царство на Юда приело метода с възцаряването и съответно приравнили, впоследствие, своите години на царувания към месец Тишри, следващ точната дата на възкачването на престола.“ (К. Г. Озанне, „Първите 7000 години“ - Ню Йорк: Експозишън прес, 1970, стр. 96.) Това, което веднага се вижда като странно в тази система е, че и двете царства имали общ корен. Защо трябва да се различават толкова съвършено в своите методи за отчитане на царуванията?
„Освен това летописецът във всяко царство отчита годините на другото царство според своята собствена система: северният летописец отчита годините на юдовите царе чрез системата, която не брои годината на възкачването, докато южният летописец отчита годините на Израилевите царе чрез системата на годината на възкачването; но при всеки случай запазвайки денят на Новата година (1-ви Нисан или 1-ви Тишри), използван от другото царство.“ (Озанне, стр. 96). Тук има два проблема с възгледа на Тийле. Първо, защо северният книжник използва северната система без годината на възкачването, но запазва южната дата за новата година?
Второ, как Тийле знае кои стихове произлизат от „северен книжник“ и кои идват от „южен книжник“? В някои случаи, където се споменават такива книги като „Летописите на юдовите царе“, като източник на документа, можем да направим догадка, но в други случаи липсва такава информация.
Сега, това е само началото на усложненията, понеже системата на Тийле работи само за приблизително първия век. „Тази система на отчитане продължава до царуването на Йорам от Юда, но по негово време, според Тийле, Юдовото царство приема системата без годината на възкачването на престола, използвана в Израел. Това се дължи на влиянието на жената на Йорам, Готолия, която била дъщеря на Ахав и Езавел“ (Озанне, стр. 98). Така, за 52 години и двете царства използвали системата без годината на възкачването, макар да запазили две различни дати за Нова година (Тишри на юг, Нисан на север).
Но: „Това, обаче, щяло да продължи само 52 години и през четири царувания; защто към края на Йоасовото царуване Южното царство се върнало към системата с годините на възкачването на престола, докато по същото време Северното царство приело системата с годините на възкачването от Юда“ (Озане, стр. 98).
Трудът на Тийле е бил влиятелен, както подозирам, предимно заради нежеланието на евангелските учени да предизвикат „сигурните резултати“ на светското становище относно хронологията на Близкия Изток, с която Тийле се синхронизира съвсем точно. Въпреки това много учени усещат, че Тийле усложнява твърде много нещата. Защо все пак две общества, които имат един и същ произход се различават толкова драматично в своите начини на отчитане на времето? И защо, от време на време, преминават от една към друго система?
Но нека да приемем, че обществата наистина са се различавали в това отношение, до къде ни отвежда това? Коментарите на Озане си струват да бъдат цитирани: „Че пророческите писания трябва да са отчитали годините на двете колена на царете чрез обичайната система в тяхното собствено царство не е нещо, от което трябва да се изненадваме. Това, което ни изненадва е, че окончателния редактор на книгите на царете, който е отговорен за настоящата хронология, във вида, в който я четем днес, трябва да е оставил датировките непроменени. Наистина, възможно ли е, той да не е знаел, че те са били отчитани по различни системи? За мен не е само изненадващо, но и невероятно, такава сложна система на отчитане да лежи в основата на тези привидно невинни хронологични записи. Бихме могли да попитаме: каква е била целта на този редактор – била ли е тя да просвети своите читатели, или да ги обърка?“ (Озанне, стр. 99).
Целта на тази статия не е да презира или да отхвърли трудовете на Тийле. В много детайли неговите предложения си струва да бъдат взети под внимание. Неговата система, като цяло обаче, не е много правдоподобна, защото: първо, ни кара да вярваме някои почти невероятни неща за тези общества и за окончателния автор на Царете; второ, тя фалшифицира текста за да го съобрази със силно съмнителните светски хронологически конструкции; и трето, фалшифицирането на хронологическите данни налага наистина много неприемливи тълкувания на текста.
Превод от английски език: Радослава Петкова
