Търсейки слепешком из празнините (статия 2)
Макар днес теориите за празнините да се свързват с диспенсационализма, не винаги е било така. През деветнадесети век, учените от различни деноминации (англикани, реформирани, и прото-фундаменталисти) изглежда са били пленени от „празнините“. Ако не сте запознати с това, за което говоря, този бюлетин ще ви запознае накратко с проблема.
Предисторически празнини
Първата предложена празнина била между Битие 1:1 и 1:2. Твърдяло се, че Бог не е направил „безформен и пуст“ свят, така че очевидно трябва да е имало някакъв вид падение на Космоса между тези два стиха: Бог е сътворил небето и земята. Това било по общо мнение завършена и славна Вселена. Също, по не толкова общо мнение, имало или пред-Адамова човешка раса, или раса от ангели, които управлявали този свят. Тази раса съгрешила и Бог унищожил света, оставяйки го „безформен и пуст“. След това Бог направил света отново, през шестте дни на Сътворението – Битие 1-ва глава.
Тази позиция може да се намери в многобройни по-стари коментари на Библията, включително такива презвитериански трудове като тези на Джордж Буш, „Бележки върху Битие“ (Минеаполис: Джеймз & Клок, 1976 [1860] и Дж. Г. Мърфи, „Коментар на Битие“ (Минеаполис: Джеймз Публикейшънс, n.d. [1865]. Тази теория е защитавана също така от Мартин Анстей в „Хронология на Стария Завет“ (Гранд Рапидс: Крегел, 1973 [1913]), съществува разбира се и в бележките на Скофилдовата Библия с препратки, както и в повечето коментари, излизащи от диспенсационалистическия лагер.
Предполагаемото доказателство за това е Исая 45:18, който казва, че Бог е създал света „не пустиня, но я създаде [земята] да се населява“. Този стих обаче не доказва нищо. Би било съвсем уместно, а и в контекст, да се преведе: „той я създаде, и не я направи да бъде пусто място“. Препоръчвам дискусията в Е. Дж. Янг, „Книгата Исая“ (Гранд Рапидс: Еердманс, 1972).
Незадоволени с отварянето на празнина между Битие 1:1 и 1:2, теолозите се заемат след това с отваряне на празнини в Битие 5 и 11. По общо мнение, хронологиите в тези глави не трябва да се приемат като пълни, заради „празнини в родословията“. По-късно ще разгледаме Битие 5 и 11 по-подробно. Засега само желая да отбележа, че богословите от деветнадесети век били пленени от празнините, и че реформираните и презвитерианските богослови били също толкова виновни, както всеки друг, за тяхното измисляне. В този случай, както споменах преди, двама принстънски богослови, Б. Б. Уорфилд и У. Х. Грийн носят главната отговорност.
Тези предисторически празнини отворили място за повърхностни нагаждания към тогавашната светска наука. Динозаврите, се твърдяло от някои, съществували през епохата на празнината между Битие 1:1 и 1:2. Други твърдяли дори, че тази празнина обяснява милиардите години, необходими за еволюцията. Преди шестте дни на сътворението, земята била забулена от облаци, предположили те, и това, което станало на четвъртия ден било просто, че слънцето, луната и звездите станали видими за наблюдателите по Земята – тълкуване, което прецежда много комари и поглъща не една камила.
Естествено, добавянето на много години към хронологиите на Битие 5 и 11 е позволило на евангелските християни да се приспособят към светските египтолози, които казвали, че първите династии на Египет се породили между 6000 и 5000 г. пр. Хр. Разбира се, в последно време се налага светските учени да поправят постоянно това мнение, издърпвайки първата династия все по-близо и по-близо до Библейски приемлива дата.
Есхатологически празнини
Докато презвитерианските богослови се опитвали да направят историята на света по-дълга, отколкото Библията казва че е, чрез натъпкването на празнини в Битие 1, 5 и 11, прото-фундаменталистките учени, които днес са познати като диспенсационалисти, прегърнали здраво теорията за празнините. Неразделна част от тяхната мисловна система била позицията, че седемдесетата седмица на Даниил (Дан. 9:24-27) е отложена до края на времето, така че цялата Християнска ера се оказва празнина в пророческата хронология.
Трябвало също да бъдат изфабрикувани други празнини. Например, вижте 1 Коринтяни 15:23-24, „Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови, [празнина], тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“ Е, няма милениум в тези стихове. Като че Царството свършва точно при „грабването“ на светиите, след като Синът го предава (Царството) на Бащата – в същия момент. Вероятно ще трябва да втъкнем празнина, та да можем да натъпчем милениума! Има много други пасажи в Стария и Новия Завет, където трябва насила да вмъкнем милениални празнини или празнини за „Епохата на Църквата“, за да съгласуваме Словото с милениалните системи.
Не само премилениалистите бомбардирали безогледно Словото с празнини. Например, някои лутерански и калвинистки богослови излезли с идеята, че в Старозаветното пророческо слово има „смаляване на есхатологическия хоризонт.“ Това означава, че пророците от Стария Завет съчетавали събитията от първото и второто пришествие на Христос в едно събитие. След идването на Евангелието, можем да видим, че всъщност има празнина между първото идване на Христос „в смирение“ и второ Му идване „в слава.“
Професорът по богословия от семинарията „Калвин“, Луис Беркхоф, се изразява така: „Елементът време е твърде незначителен за пророците. Те сбиват големи периоди в кратко времево пространство, свързват много важни събития едно с друго във времеви смисъл, и гледат на тях, като на едно цяло. Това се нарича „пророческа перспектива“, или както Делиш го нарича, „смаляване на пророческия хоризонт“. Пророците гледали на бъдещето, както пътник гледа планинска верига отдалече. Той вижда, че един планински връх се издига точно зад друг, а в действителност те отстоят на километри един от друг.” – Луис Беркхоф, „Принципи на Библейското тълкуване“ (Гранд Рапидс: Бейкър, 1950), стр. 150.
Беркхоф и други като него попадат в капан, защото са посветени на подхода за тълкуване на пророчествата, подчинен на правилото: „тълкувай буквално винаги, когато е възможно“ (стр. 152). Този подход пренебрегва истинския характер на древния език и литература. По отношение на това, виж моите бележки в книгата „През нови очи: Развиване на Библейски възглед за света“ (Брентууд, ТН: Уолгемът & Хиат, 1988), гл. 1. Трябва да оставим Библията да тълкува сама себе си, а не да налагаме изкуствени правила, като тълкувай „буквално винаги, когато е възможно“.
Ако разбираме образността на Библията правилно, няма нужда да си измисляме празнини в хронологията. Няма никакви доказателства, че старозаветната хронология прескача периоди от време. Никое Старозаветно пророчество не съкращава, каквото и да е.
Духовни празнини
Имаме си празнини в началото и празнини в края. Всичко, което ни е останало са празнини в средата на историята, и евангелските християни от деветнадесети век са би били щастливи да осигурят и тях.
Още едно странно проявление на този начин на мислене, което наблюдаваме не само в диспенсационалистическите кръгове, но и при други християнски общности, е предположението, че някои от хронологичните твърдения на Библията се отнасят само до „духовни години“ – „плътските години“ са изоставени. Така, 3 Царе 6:1 казва, че четвъртата година от Соломоновото царуване идва 480 години след излизането на Израел от Египет. Това изглежда достатъчно ясно, докато не преброим броя на годините в книгите на Съдиите и книгите на Самуил, и не открием, че общия сбор е 594 години. Предложеното обяснение е, че ако извадим годините, през които Израел бил под чужда власт („плътските години“), остават 480 „духовни години“. Както сами виждате, нужна е голяма изобретателност, за да може тази система да сработи. „Духовно срещу плътско“ е използвано също за обяснението на привидните хронологически несъответствия между книгите на Царете и Летописите.
Много по-просто и по-очевидно е да се отбележи факта, че някои от съдиите на Израел са работили по едно и също време. Например, Самуил, Ефтай и Самсон са били съвременници. От нас не се изисква да приемаме всичките години, дадени в книгите на Съдиите в хронологическа последователност и затова не сме задължени да го правим. От времето, когато Израел е покорил Ханаан до Ефтай, е имало 300 години (Съд. 11:26). Остават 140 години до четвъртата година на Соломон. Извадете 40 години за Давидовото царуване и 40 години за Сауловото, и ни остават 56 години. През първите 20, Ефтай, Самуил и Самсон израствали. През вторите 20, Самуил и Самсон съдели Израел. Битката при Масфа станала в този период, който бил годината на Самсоновата смърт, това е и времето, когато умира Елон Завулонеца, северният съдия (Съд. 12:7-12). Авдон съдил след Елон на север, но само за осем години, след което Самуил съдил целия Израел. Това оставя 34 години между битката при Масфа и призива на Саул (3 Царе 8). По мое изчисление, Самуил трябва да е на около 74 години в този момент -старец.
Това е само грубо скициране. Като напреднем, ще се опитам да прецизирам хронологията на този период, колкото е възможно повече. Някои от числата може да се променят. Единствената ми позиция сега е, че начинът на мислене ползващ празнините е ненужен и безполезен при обясняването на периода на Съдиите. В по-късна статия ще видим как това кореспондира с Деяния 13:17-21.
Заключение
Не знам как да обясня тази епидемия от празнини, която избухва през деветнадесети век сред евангелските християни. Знам, че тя е била сравнително широко разпространено явление, не нещо ограничено само до диспенсационалистите. Част от причината Библейската хронология да е отпаднала от разглеждане през този век е заради това, че теориите на празнините са станали здраво утвърдени в нея. Лесно станало да си представяме всякакви хронологични празнини между събитията, понеже по общо мнение имало сведения за много от тях. Така Библейската хронология станала по-малко надеждна, а спекулативните конструкции на светските учени станали по-надеждни.
Фактът обаче е, че няма сведения за никакви празнини в Библейската хронология. Хармонизирането на привидни несъответствия не е трудно, и няма основание за такива позиции като „смаляване на есхатологическия хоризонт“ или „духовна хронология“.
Няма сведения за празнина между Битие 1:1 и 1:2. Всички тези стихове казват, че Бог е направил света безформен и празен в началото, и след това, както Грънчар работи с глина, Той е направил света, който познаваме, за шест дни. Нищо не би могло да бъде по-просто. Нямало е пред-Адамова раса, и на ангелите никога не е била поверявана тази земя. Това е работа на човека.
Няма никакви сведения за някакви празнини в хронологиите на Битие 5 и 11. Ще видим как библейските пасажи ни показват, че Потопът е станал 1656 години след сътворението на света, и че Аврам е бил роден през 2008-та година, след сътворението.
Превод от английски език: Радослава Петкова
