Затруднението на Библейската хронология (статия 1)
Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала... Сала живя тридесет години и роди Евера... Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека.... Фалек живя тридесет години и роди Рагава... (Битие 11:12,14,16,18).
Фактът, че Библията съдържа хронологична информация не може да бъде оспорван. Това, което може, и което често е било оспорвано, е дали тази хронологична информация има някаква истинска стойност, в богословско или историческо отношение. Моето убеждение и убеждението на много други, включително на спонсора на този бюлетин, е, че Библейската хронология е изключително важна богословски и исторически.
Хронологията е гръбнака на историята. Това е напълно очевидно и никой не би го поставил под съмнение. Но когато се вгледаме в материята ние се сблъскваме с въпроса: Всъщност каква е хронологията на събитията в древния Близък Изток? Каква е хронологията, която оформя основата за нашето разбиране на събитията, които знаем, че са станали по време на хилядолетията преди Христос?
Нещата стават изключително сериозни, що се касае до библейската хронология, защото Библията изглежда дава хронология от сътворението до кръста, но тя не е същата, като хронологията на древния свят, която е в употреба днес в светските и в евангелските християнски кръгове. Светската хронология е спекулативна смес от различни данни, слабо зависещи от хронологията на Египет, съставена от Мането (писал през 300 г. пр. Хр.). Всеки признава, обаче, че хронологията на Мането греши на множество места. Ясно е, че светската хронология на древния Близък Изток има много малко основание.
Библейската хронология е считана като неприемлива алтернатива, защото е твърде кратка. Ако е имало глобален потоп (или дори местен близкоизточен потоп) около 2350 г. пр. Хр., както твърди Библията, тогава египетската цивилизация не може да е възникнала към 4000 г. пр. Хр., или дори към 3000 г. пр. Хр. Египет трябва да е възникнал малко преди 2000 г. пр. Хр., а това се счита като твърде късно от светските учени на двадесети век. Макар светската хронология да се променя от време на време, и макар тя наистина да е станала по-къса през двадесети век, тя никога не е станала достатъчно къса, за да приеме хронологията на Библията.
Светът поддържа истинска армия от спонсорирани от държавни университети археолози, преводачи (на древни писания) и историци, всички подкрепящи стандартната светска линия в областта на древната близко-източна хронология. Срещу тази внушителна войска от учени и хипотези, жалките сили на евангелското, традиционалисткото и модернисткото християнство са капитулирали отдавна. За модерниста, който не вярва в точността на Библията това не е проблем. За традиционалиста (римокатолик, англо-католик, източно православен) с неговото смътно посвещение към Библейския авторитет, това не е чак толкова голям проблем. За евангелския християнин (и за стриктните библицисти сред традиционалистките групи) това е огромен проблем.
Проблемът се поражда от факта, че ако Библията е вербално непогрешима, то тогава и нейната хронология е вербално непогрешима. Ако Библейската хронология е вербално непогрешима, тогава голяма част от светските хипотези относно древния Близък Изток са погрешни. Ако това е вярно, вярващите в Библията се сблъскват с масивен ревизионистки проект. Цялата история на древния Близък Изток ще трябва да бъде преосмислена. Това няма да е приемливо за светските учени, и християнството ще изгуби още повече уважението на академичните кръгове. Защитата на сътворението за шест дни е достатъчно "лошо"; Библейската хронология е невъзможна – такава е широко разпространената нагласа сред вярващите в Библията.
Да се обясни истинската вяра по такъв начин, че да се обезсмислят подигравките на онези, които ни презират, е само по себе си похвална цел. Това е било част от целта на християнската апологетика от самото начало. След като няма начин да избегнем сблъсъка по даден въпрос, явно трябва да сме верни на Христос и на Писанията, дори ако другите не ни вярват.
Проблемът е, че много християни не вярват на библейското датиране така или иначе. Приблизително от един век, евангелският свят твърди, че има “празнини” в Библейската хронология, и че затова не можем да кажем, че светът е създаден около 4000 г. пр. Хр. Тази вяра прави възможно възприемането на предложенията, идващи от света на светските теории и знания. (В по-късна статия ще разгледаме произхода на тази теория за “празнините”.)
Това отстъпление въобще не прави ортодоксалното християнство по-приемливо, това приспособяване го е направило да изглежда глупаво. Светските хора и модернистите могат да четат Битие 5 и 11, и да видят ясно, че тези глави имат за цел да дадат хронология и наистина дават хронология. Те не вярват, че тази хронология е вярна, но могат да видят, че тя присъства. Като резултат, те считат съвременната евангелска позиция за глупава и абсурдна. Ако наистина вярвате, че Библията е вербално непогрешима, казват те, тогава трябва да приемете сериозно нейната хронология. Вие заблуждавате себе си, като се опитвате да избягате от информацията, която се съдържа в тези глави.
Евангелските съмнения и преосмисляния на хронологията са причина за възхода на еволюционната геология и археологията. За да защитят Библията от обвинение в грешка при нейното третиране на сътворението, евангелските християни често се обръщаха към “теорията за празнините”, към “теорията ден-епоха”, или към “рамковата хипотеза”, за да примирят Битие 1 с „гарантирано верните“ резултати на съвременното научно изследване. Хронологията на Библията също се оказа затруднение поради това, че учените са уверени, че са разкопани археологическите останки от цивилизации датиращи от преди 4000 г. пр. Хр. Евангелските християни бяха принудени или да примирят Библията с тези хипотези или да се въздържат от научна почтеност, докато защитават своята собствена тълкувателна схема за геологията и археологията. Неколцина креационистки учени защитават традиционния християнски възглед за геологията, но до съвсем скоро нямаше нищо писано по въпроса. В по-голямата си част, хронологическите сведения от Битие 5 и 11 бяха оставени настрана. Обобщението на Бийгълс служи да подчертае затрудняващата страна на предмета:
До времето, когато геологическата информация опроверга датата 4004 г., повечето юдеи и християни (включително много будни, дори блестящи личности) считаха, че генеологията в Битие 5 е предназначена да покаже последователната история на човека. Понеже някои евангелски християни през деветнадесети век усетиха силата на новата геологическа информация, бяха склонни да разтеглят генеологията достатъчно, за да осигурят празнини за научните данни. Но как това се свързва с намерението на Библейският автор? Ако геологическите и другите научни данни познати днес не ни бяха предоставени, щяхме ли да се съмняваме, че Битие 5 е предназначено да бъде хронологично? Едва ли. Библейските сведения са толкова очевидни по този въпрос. Нашето научно знание е това, което ни кара да пренебрегваме ясното значение на Писанието. Очевидно, тогава, намерението на Библейският автор едва ли може да бъде приспособено към научните факти, които се предават от поколение на поколение.
Прав ли е Бийгъл в своето предположение? Измислили ли са евангелските учени някакви изкуствени и нищожни аргументи срещу Библейската хронология, за да запазят академична почтеност, или наистина има страни на проблема, които станаха известни едва през последните години, страни за които по-ранните тълкуватели не са знаели?
Сега, разбира се, ако наистина Библията показва, че хронологиите на Битие 5 и 11 имат празнини и затова не могат да бъдат приемани за чиста монета, значи имаме проблем. Ние не трябва да бъдем плашени от секуларистите и модернистите, и не бива да бъдем принуждавани да се съгласим с погрешната им позиция.
Нека да дам аналогия. Преди няколко години едно семейство беше подведено под съдебна отговорност за това, че изпращаше своите деца в нерегистрирано християнско училище. Държавните адвокати дойдоха със списък от въпроси, които да зададат, за да разберат от родителите дали са наистина сериозни християни или не. Целта беше да се види, дали това е наистина “въпрос на съвест”. Зададените въпроси бяха нещо от сорта: “Имате ли телевизор във вашия дом? Пиете ли алкохол? Пушите ли?” Сега, наистина, няма нищо в Библията и в християнската религия срещу това да имаш телевизор, или да пиеш, или да пушиш умерено. Въпросът е, че тези адвокати бяха на напълно погрешен път, налагайки своята дефиниция за “съвестно християнство” върху тези родители.
По същия начин, ние не можем да позволим на Джеймз Барците, Дюи Бийгълсите и Стивън Дейвисите от този свят да ни накарат насила да приемем тяхната историческа хронология, само защото те твърдят, че е правилна. Крайният въпрос остава: Дава ли Библията истинска хронология или не? Позицията, която излагам тук е, че евангелската капитулация по този въпрос не е спечелила интелектуална правдоподобност. По-скоро обратното. Капитулацията по въпроса за хронологията е дала повод християнството да изглежда смешно.
В заключение, няма начин да избегнем трудността на Библейската хронология, ако просто се опитаме да твърдим, че Битие 5 и 11 не дават хронология. Ако отхвърляме Библейските текстове, ще бъдем изложени на присмех от интелигентните невярващи, които могат ясно да видят, че има Библейска хронология. Ако приемем Библейската хронология и се заемем със задачата да преосмислим светската хронология на древния Близък Изток, пак ще бъдем счетени за глупави донкихотовци. Вижда се, че и в двата случая ще изгубим „почтеност“. След като това е така, нека спрем да се тревожим за това какво могат да си помислят другите и да си зададем въпроса: Какво казват Писанията?
Превод от английски език: Радослава Петкова
