Митът, че „пасторите трябва да проповядват само евангелието“
„Затворете се в интелектуален манастир, не се занимавайте с мислите на неновородените хора и ще откриете, разбира се, че е по-лесно да сте християни, точно както е по-лесно да сте добри войници в удобни зимни казарми, отколкото на бойното поле. Ще спасите собствената си душа, но бойното поле ще остане във владение на Господните врагове.“ - Дж. Грeшам Мейчeн, „Християнство и общество“, Принстънски богословски преглед (1912).
„Ако решите, можете да избегнете дебата [относно оспорваните въпроси на вярата]. Ще трябва само да се носите по течението. Проповядвайте всяка неделя така, както сте учили в колежа, и по всяка вероятност тези въпроси никога няма да ви притесняват. Големите спорни теми могат лесно да бъдат избегнати. Много проповедници бягат от тях и проповядват на въздуха. Църквата очаква друг вид мъже – такива, които ще воюват в нейните битки и ще решават нейните проблеми“ – Дж. Грешам Мейчен в „Дж. Грeшам Мейчeн: Биографичен мемоар“ от Нед Б. Стоунхаус.
Наскоро видях следното мнение във Фейсбук:
„Църквите трябва да стоят настрана от политиката. Ако повече църкви наистина вършеха волята на Господ, вместо да се фокусират върху политика, тази страна нямаше да е в това състояние, в което се намира. А то е такова.... защото все повече хора се отвръщат от Бога. Наистина това е осъждение върху църквите като цяло. Вместо да се занимаваме с политика, трябва да бъдем повече като Христос и да обръщаме внимание на хората и на сърцата им. Само тогава ще се случи смислена промяна.“
Един мил човек беше отговорил със следната реплика: „Силно ви препоръчвам да прочетете някои от трудовете на Гари ДеМар. Християните трябва да се занимават с политика, защото Бог е Този, който дава власт на държавата. Единствените, които могат да упражняват правилно тази власт, са тези, които следват Бога, който ги е създал, и уповават в Него.“
Автор съм на книга по тази тема, която се казва: „Бог и държава: разгледани от перспективата на Библията, историята и Конституцията“. За нещастие, тя не бе достатъчна за някои християни, които коментираха следното:
„Политиката не трябва бъде основното занимание на църквата. И двамата знаем, че не можем да променим сърцата на хората чрез закони. За нещастие абортите, хомосексуалният брак и други подобни проблеми са част от този свят заради греховната природа на човека. Ако се опитваме да се занимаваме с духовен въпрос посредством решаването му чрез физически средства, ние ще изгубим преди да сме започнали. Църквите не трябва да използват амвона, за да проповядват политика, а за да говорят евангелието и добрите новини за Исус. Ако повече хора отделят време да се занимават с индивидуалните личности, а не с политическите въпроси, тази страна ще бъде по-добро място. Политиката е тази, заради която хората напускат църквите, и е една от причините да се закълна никога да не се върна обратно в църква, макар да съм останал верен на Христос.“
Не познавам някой, който основно да се занимава с политика от амвона, но когато политическата реалност нахлува незаконно в живота на другите Божии власти – себеуправлението, семейството, църквата, общината и провинцията – тогава е необходимо тези проблеми да бъдат адресирани от амвона, както се случва с другите грехове. Точно така, политиката не е неутрална. Политиците грешат като всички останали. Християните, които пренебрегват тези грехове, действат противно на Божието слово. Библията е изпълнена с примери. Книгата Съдии, книгите на царете, както и Библейските пророци служат като много добра отправна точка. Множество казусни закони в Библията се отнасят за гражданското управление.
Проблемът е, че когато някой се идентифицира като християнин, това не го прави автоматично компетентен по моралните въпроси – аргумент, изтъкнат от Павел, Йоан и Яков. И тримата автори изобличават християни от събранията по множество поводи. Имало е човек, който „има бащината си жена“ (1 Кор. 5:1), ясно нарушение на Библейския закон (Лев. 18:8; Втор. 22:30; 27:20). Ако това е вярно за християните по времето на апостол Павел, каква е причината да считаме, че днес не е вярно в областта на политиката, където християните трябва да гласуват според „словото на правдата“ (Евр. 5:13). Павел ни казва, че „цялото Писание е боговдъхновено“, (което означава, че включва и Стария Завет), и точно това го прави „полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:16-17). Няма начин да проповядваме по Стария завет и да не се занимаваме с политика.
Ето какво отговори моят събеседник по отношение на аргументите, които му дадох относно честотата, с която Библията се занимава с политика:
„Да, проповедниците и пасторите могат да разглеждат тези книги, които споменаваш, без да говорят за политика. Можеш да говориш за Даниил, Исая, Естир, Съдии, Псалми и всички останали книги, без да се занимаваш с политика. Единственият резултат от нея е, че разделя, и честно, мислиш ли, че Христос иска разделение и борби?“
Можете ли да си представите такова мислене? То директно противоречи на написаното от Павел до Тимотей, отхвърля огромен дял от Библията и дръзко заявява, че политиката не постига никакъв друг резултат, освен да причинява разделения.
Всъщност политиката влияе върху живота ни всеки ден и по всякакъв начин. Нашето правителство може да мобилизира вашите синове и дъщери и да ги изпраща да се бият в неморални войни. Парламентът може да гласува закони, с които да взема пари от вас и да ги дава на хора, които нямат право да ги ползват. Библията обсъжда това в 1 Царе 8-ма глава. Държавните служители могат да индоктринират вашите деца и те го правят, с което ги улесняват да си сменят пола; те изпращат вашите трудно спечелени пари в чужбина, за да финансират аборти, възпират вашето пътуване, принуждават бизнеса ви да затвори, изолират децата ви във вашия дом, за да бъдат образовани от държавата и правят още толкова много неща, включително да гласуват закони, с които забраняват на пасторите да проповядват евангелието!
Исус предизвика най-голямото религиозно разделение в историята, с което накара тогавашните религиозните водачи да се организират и да Го убият. Помислете над следното:
„Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя „ЧОВЕК ПРОТИВ БАЩА МУ, ДЪЩЕРЯ ПРОТИВ МАЙКА Й И СНАХА ПРОТИВ СВЕКЪРВА Й; И НЕПРИЯТЕЛИ НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДАТ ДОМАШНИТЕ МУ“ [Михей 7:6] (Матей 10:34-36).
Каква Библия чете този човек? Не е ли чел книгата Деяния на апостолите?
Критикът, който твърди, че пасторите не трябва да проповядват за политика от амвона, заявява, че от там трябва да се говори само евангелието. Означава ли това, че нищо друго в Библията не трябва да бъде проповядвано? Той казва, че църквите трябва „да правят ученици“, и че като част от този процес трябва да се каже, че ние, християните, „не се нуждаем от политика, за да вършим Божията воля“. Но хората в политиката трябва да вършат волята на Господ, като Му отдават нещата, които са Негови (Мат. 22:21). Как ще знаят кои са тези неща, ако няма поучение по тези въпроси?
След като изказва своя аргумент, критикът влиза в шокиращо противоречие със своята позиция: „Светът и страната ни щяха да бъдат по-добре, ако църквите и християните следваха заповедите, вместо да проповядват и поучават върху политически въпроси.“ Почакайте малко! Мислех, че въпросните пастори трябва да проповядват само евангелието! Сега той казва, че те трябва да се занимават с „ученичество“ и да поучават върху заповедите. Тези въпроси не са строго евангелски теми. Какво означава да направиш някого Христов ученик? Исус ни казва:
„Тогава Исус се приближи при тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всвичките дни до свършека на века.“ (Мат. 28:18-20).
Забелязахте ли нещо? Исус не казва нищо от рода на „само проповядвайте евангелието“. Да правим ученици наистина предполага и включва евангелието, но този процес е по-всеобхватен и по-дълбок от благовестието, защото новорождението е началото на ученичеството, не неговият край. Ето защо авторът на Посланието към евреите порицава своите християнски читатели. Те имали нужда от това някой да ги поучава на „най-елементарните начала на Божиите словеса.“ Стигнали дотам да се върнат на хранителен режим само от мляко, защото не можели да ядат „твърда храна“. Превърнали се обратно в малки бебета. Но млякото е нужно, за да може новият християнин да порасне „чрез него към спасение“ (1 Петрово 2:2), а не да остане в незряло състояние. „А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“ (Евр. 5:11-14). Добро и зло има във всичко, а всичко включва и политиката.
Политическият критик казва, че в църквата пасторите трябва да проповядват само послание, което води хората до Христос. А ако всички в църквата са изповядали вече, че са християни? Разбира се, може да има и такива, които не са. Означава ли това, че единственото послание, което пасторът трябва да проповядва всяка неделя, е това, което води хората до Христос? Защо ни е да имаме цяла Библия от 66 книги, съдържащи стотици страници, ако единственото послание, което да се говори всяка неделя, е това, което води хората до Христос? Нито една новозаветна книга няма само такова съдържание. Новозаветните автори засягат множество въпроси, които не са „само евангелие“.
В предишна моя статия, озаглавена „Чистите факти“ никога не са били от значение“ ви казах, че много от християните, които са срещу политиката, са се вторачили само в есхатологията. Например:
„Отново се вижда, че вие говорите за бъдещи събития. Говорите за епохата, която тепърва ще дойде. Голямата скръб. Но аз забравих, че вие всъщност считате, че тя не е истинска, или че вече се е случила. Когато Исус дойде за първи път, той се стремеше към единство, защото дойде да спаси света от греха. Ако не искаше единство, ЗАЩО УМРЯ НА КРЪСТА? Ако не беше дошъл с мир ТОЙ НЯМАШЕ ДА УМРЕ НА КРЪСТА И ТОГАВА ВСИЧКИ НИЕ ЩЯХМЕ ДА БЪДЕМ ОСЪДЕНИ В АДА, КОЕТО ПРОТИВОРЕЧИ НА НЕГОВАТА ВОЛЯ. Вие очевидно смесвате неговото първо и второ пришествие.“
Вече говорихме за претенциите относно „единство“. Евангелията не се занимават с единството, нито книгата Деяния на апостолите. Къде е единството тук?
„Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя“ (2 Кор. 11:24-26).
Всъщност аз вярвам, че християните преминават през скърби. Имало е голяма скръб в годините преди разрушаването на Ерусалим през 70 г. от Хр. (Мат. 24:9, 21). Виж книгите ми „Манията по последните дни” и „Войни и слухове за войни” и книгата на Джон Брей „Глава 24 от Евангелието на Матей е изпълнена“. Твърденията на гореспоменатия критик, че целта на Исус е била да има мир и единство при първото Му идване, са обезсилени от пророчеството на Господ за съд срещу онези, които откажат да Го признаят за Месия (Йоан 1:11-12), съвършен пример за разделение, а не за единство. Но да се твърди, че единствената скръб, която съществува, е тази, за която Исус говори в беседата на Елеонския хълм, е неправилно. Йоан казва, че е „съучастник“ в скърбите (Откр. 1:9). В Откр. 2:9-10 също се споменава за скръб. Исус каза: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Вижте пасажите, в които се говори за скръб в Посланието към римляните (2:9, 5:3, 8:35, 12:12; 1 Солунци 1:6).
И друг път в живота си съм срещал неправилни библейски схващания, но случаят с този критик е един от най-лошите примери за погрешно разбиране на Библията, с който съм се сблъсквал.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
