„Чистите факти“ никога не са били от значение
Ако изминалите избори ни научиха на нещо, то е, че фактите нямат значение. Когато на членовете на американския конгрес бе показана снимка на бебе в деветия месец, докато то е в утробата на майка му, това не разубеди демократите от решението им да разрешат аборта до времето на раждането на бебето и дори след него. Демократите не се интересуват от науката и емпиричните данни касаещи движението за промяна на пола. Американският съюз за граждански свободи обяви, че няма никакво предимство за мъжете, които се идентифицират като жени в спорта. Кажете това на момичетата и жените, които са побеждавани от фалшиви момичета и жени. Емпирицизмът и науката вече не се приемат от много политици и техните лицемерни ласкатели.
Намирам, че този цитат от Chronicles Magazine e особено проницателен:
„Ние губим, защото нашата страна приема, че разумът може да надделее, когато се стигне до сблъсък на идеи. Той може – но само когато и двете страни мислят рационално. Безполезно е да се опитваме да разсъждаваме разумно, когато насрещната страна упорства в ирационалността си. Винаги ще изгубите спора с някой, който настоява, че две плюс две прави пет също толкова лесно, колкото и четири, и междувременно ще сте хвърлили на вятъра усилия и време.“
Християните не са имунизирани срещу такова мислене. Всеки ден се сблъсквам с него по въпросите за есхатологията и участието на християните в политиката. В много случаи двете са свързани. Относно есхатологията някой публикува във Фейсбук, че Матей 24:34 трябва да се чете като „Поколението, което вижда тези знамения, няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“ Следвайки подобно тълкуване, учебната Библия с фокус върху пророчествата на Тим ЛаХей казва, че Матей 24:34 трябва да се чете като: „Бъдещото поколение, което ще доживее да види в своето време изпълнението на знаменията от предишните стихове“ няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“[1]
Защо този интерпретатор решава да премахне „това“, да го замени с определителен член и след това да добави „което вижда тези знамения“? Диспенсационализмът претендира, че е последователен в буквалното си тълкуване на Библията, което според Томас Айс означава „според текста; с други думи, тълкувание, основано върху действителното значение на текста“.[2] В действителност текстът казва „това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“, а не „поколението, което вижда тези знамения“, така че да означава всяко поколение освен конкретното поколение, на което Исус говори.
Айс казва, че значението на „това поколение“ се „определя чрез наблюдение върху контекста, не от самия израз“.[3] Нека да подложим на проверка неговото твърдение за контекста. Осъждението, което се описва от Исус, е локално: „тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините“ (24:16). Исус описва общество, което е аграрно по характер, в което къщите имат плоски покриви, където хората пътуват от място на място пеш и имат стриктни правила за съботата (24:17-20).
Може да се види ясно, че изброените от Исус знамения са се изпълнили преди разрушаването на храма през 70 г. от Хр. – войни, земетресения, глад (Деяния 11:27-28), лъжепомазаници, лъжепророци (1 Йоаново 4:1), скърби (Откр. 1:9), гонения (2 Тим. 3:11), евангелието проповядвано „по целия свят“ (Римл. 1:8; Кол. 1:6, 23) на „всичките народи“ (Рим. 16:25-27; 1 Тим. 3:16), и пр. (За дискусия относно знаменията от Беседата на Елеонския хълм и как те пасват на контекст, подсказващ изпълнение през първи век, виж Гари ДеМар „Скоро ли идва Исус?“, „Манията по последните дни: увлечението на съвременната църква“, и „Войни и слухове за войни“[4].) В цялата глава Исус използва второ лице множествено число („вие“), с което ясно подсказва, че аудиторията, която има предвид, е Неговите съвременници. Няма нищо в Беседата на Елеонския хълм, което да подсказва, че Исус променя адресата на речта си след Матей 24:4, където употребата на „вие“ очевидно се отнася за учениците и тяхното поколение и има същия адресат като „вие“ от стихове 6-34.
Употребата на второ лице множествено число започва, когато Исус изобличава религиозните водачи. Те със сигурност разбраха, че той има предвид „тях“ (21:25). Това е очевидно в Матей 23. Кое налага да приемем, че в следващата глава Исус променя смисъла на обръщението във второ лице множествено число? Това твърдение не почива на никаква логика.
В последния дебат, който имах с Томас Айс, през цялото време той не предложи адекватно обяснение на въпросите, които повдигнах.
Това поколение премина, по тази причина „всичко това“, което Исус каза, че ще се случи, вече се е случило, защото употребата на „това поколение“ в Матей и другите евангелия се отнася за поколението, на което Исус говори (Мат. 11:16; 12:41, 45; 23:36; 24:34; Марк 8:12; 8:38; 13:30; Лука 7:31; 11:29; 11:30, 31, 32, 50, 51; 16:8; 17:25; 21:32).
Освен това Исус ясно казва, че знаменията ще се видят от хората принадлежащи към това поколение: „Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че е близо при вратата“ (Мат. 24:33). Това, за което се говори в трето лице единствено число се превежда като „то“ (в Лука 21:31 като „Божието царство“) или като „Той“ (в Мат. 24:33).
Дори смисълът, който Исус влага в думата „идване“, не налага изтласкването на тези събития напред във времето, така че да означават физическо и видимо идване на Исус в далечното бъдеще (виж Откр. 2:5, 16, 25; 3:3). Исус изпрати своите ученици „и им заповяда: Не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте, но по-добре отивайте при изгубените овце на Израилевия дом“ (Матей 10:5-6). Исус завършва своите инструкции към дванадесетте си ученици с тези думи:
„Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. И пазете се от човеците, защото ще ви предават на събори и в синагогите си ще ви бият [Марк 13:9]. Да, и пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите [13:9]. А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които ще говорите, но Духът на Отца ви, Който ще говори във вас [13:11]. Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички поради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен [13:12-13]. А когато ви гонят от един град, бягайте в друг; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син [13:10]. (Мат. 10:16-23).
Всичко, което предсказа Исус, се случи в годините преди разрушаването на Ерусалим и по време на самото разрушаване, което стана през 70 г. от Хр. Павел също изброява част от нещата, които му причиниха неговите собствени „съотечественици“ (Деяния 9:23-25) и „лъжебратя“ (14:5, 19; 2 Кор. 11:26). Онези години са били години на скръб (Йоан 16:33; Деяния 14:22; Откр. 1:9; 2:10: „от което скоро ще пострадаш“).
Ясно е, че Новият Завет описва събитията, които щяха да се случат, с близка перспектива, а не като отдалечени с хиляди години напред в бъдещето и случващи се на поколение, което не е виновно за разпъването на Господа на Славата (1 Кор. 2:8) и затова не заслужава да претърпи друг холокост заради принадлежността си към юдейския народ.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
[1]Tim LaHaye, gen. ed., Prophecy Study Bible (Chattanooga, TN: AMG Publishers, 2000), 1040, бележка върху Матей 24:34).
[2]Ice, The Great Tribulation: Past or Future? (1999), “The Great Tribulation is Past: Rebuttal,” 98.)
[3]Ice, “The Great Tribulation is Past: Rebuttal”, 125.
[4]Gary DeMar, Is Jesus Coming Soon?, Last Days Madness: Obsession of the Modern Church, и Wars and Rumors of Wars (2019).
