Заплахата на неограничената държавна власт
Тази статия е третата част на моя отговор на студентката по журналистика и политически науки, която ме помоли да отговоря на няколко нейни въпроса във връзка с дисертацията, която пише. (Прочети първата и втората част на отговора.) Ето и нейните въпроси:
Рой Мур също се оказа замесен в противоречие, когато започна да не признава федерални съдебни заповеди относно равенството на брака. „Американ вижън“ счита ли, че действията на Мур помагат за възвръщането на Америка към нейните библейски основи?
Съдия Рой Мур, който бе републиканският кандидат за сената на САЩ на междинните избори, които се проведоха в Алабама през 2017 г., бе постоянно атакуван, че нарушава своята клетва, като не признава решението на Върховния съд по отношение на еднополовия брак. Подобно на Мартин Лутер Кинг мл., Мур се съобразява с по-висш закон и с правата на щатите, защитени според Деветата[1] и Десетата[2] поправка на Конституцията.
Дъглас Уилсън пише[3]:
„...когато вашите управници не признават никакъв Бог над себе си, тогава не остава нищо, което да им попречи да обявят, че те са единственият Бог над вас.
Тук се появява Рой Мур и неговото незачитане на върховенството на закона. Той получава заповед да премахне Десетте Божии заповеди от съдебната палата и не й се подчинява. Казват му да целуне „пръстена“ на Оубергъфел[4] и той отказва. Той сега изменник ли е, или е герой?...
Върховенството на закона е важна ценност и е основополагаща за всяко стабилно общество. Но ние трябва да идентифицираме кои може да се окажат истинските смутители на Израел.[5] Наистина ли е Илия, заради това, че е идентифицирал проблема? Или е Ахав, който се е оженил за проблема? Когато беззаконниците превърнат закона в посмешище, каква е единствената правилна реакция?“
Щом държавата бъде овластена да предефинира всичко, няма нищо, което тя да не може и да не поиска да дефинира, за да запази своята власт.
Християнският апологет Франсин А. Шефър пише: „Нека не забравяме защо християните бяха избивани. Те не бяха убивани заради това, че се покланяха на Исус... Никой не се интересуваше кой на кого се покланя, стига поклонникът да не смущава единството на държавата, което се съсредоточаваше в официалното поклонение пред Цезар. Причината за смъртоносното гонение срещу християните бе, че те бяха бунтовници“.[6] Защо бяха бунтовници, защото поставяха Бога на Библията над претенцията, че Държавата и нейните Цезари са богове. Ето защо хората, които се оплакаха пред властите от ап. Павел и неговите местни последователи, повдигнаха обвинението, че те действат „против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус“(Деяния 17:7).
Това се е случило отдавна, но има отражение върху модерната история. Крал Джеймз, прославил се с прочутия превод на Библията, поръчан от него, искал такъв текстов вариант, който да противостои на Женевската Библия от 1559 г., която била Библията на пуританите и пилигримите. „Например, бележката в полето за текста от Даниил 6:22 внушава, че не трябва да се подчиняваме на заповедите на царете, ако те са в конфликт със закона на Бога: „Защото той [Даниил] не се подчини на нечестивата заповед на царя, за да се подчини на Бога, и с това не навреди по никакъв начин на царя, който не трябва да заповядва нищо, с което Бог би бил лишен от почит.“[7]
Алистър МакГрат пише:
„Забележете също как бележките в Женевската Библия редовно използват думата „тиранин“, когато говорят за царете; Библията на крал Джеймз никога не използва тази дума – факт, отбелязан с одобрение и облекчение от много роялисти по това време.”[8]
Не е чудно, че крал Джеймз „поръчва нов превод на Библията, за да подкопае републиканските заключения на Женевската Библия.“[9]
Заради категоричния си тон тексът от Римляни 13 глава се счита като забраняващ всяка съпротива спрямо закона на държавата: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него...“ (ст. 1). Апостолът не посочва изключения. Петър прави подобно изявление: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел, било на управителите като пратеници от него, за да наказват злосторниците и за похвала на добродетелните“ (1 Петрово 2:13-14). Отново не се дават изключения. Това е същият Петър, който заявява: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29, сравни с 4:19-20). Как примиряваме това привидно противоречие?
Джонатан Мейхю (1720-1766) твърди следното в своята проповед от 1750 г., озаглавена „Относно безграничното подчинение и липсата на съпротива към висшите власти“:
„Така след внимателно разглеждане на апостолските доводи в този пасаж, се вижда, че неговите аргументи, които налагат подчинението, са от такова естество, че да се приемат в полза на подчинение пред такива владетели, които самият той описва, т.е. управление за доброто на обществото, което е единствената цел на тяхната институция. Обикновените тирани и обществени потисници нямат право на подчинение от своите поданици по силата на всичко, което е изложено тук от вдъхновения апостол.“
В Писанието има няколко места, където един стих говори в абсолютен смисъл, а друг стих предлага изключения. Това не е необичайно. Ако кажа на внуците си да излязат навън и да играят, докато стане вечерята, съм говорил в абсолютен смисъл. Те не трябва да идват в къщата, докато не бъдат повикани. Никакви изключения не са дадени. Какво да направят, ако завали дъжд? Ако в двора влезе голямо куче? Могат ли да влязат в къщата без да нарушат моята абсолютна заповед, която не съдържа изключения?
Те няма да я нарушат, защото има подразбиращи се изключения на базата на минал опит или от здрав разум. За тях се предполага, че са валидни, без да е нужно да ги повтаряме всеки път, когато се дава нова заповед. На децата им е било казано в миналото „влезте в къщата, когато вали и има гръмотевици“ и „не се доближавайте до улични кучета, които се разхождат в двора.“
Библията действа по същия начин. На едно място Исус казва: „Всички, които хващат меч, от меч ще загинат“ (Мат. 26:52). Включва ли това гражданския магистрат, на когото е дадена легитимна власт над меча? Какво да кажем за човека, който удря нападател в самозащита? Изключение ли е това от несъдържащото изключения твърдение на Исус? След като Библията вече е разгледала самозащитата (Изх. 22:2-3; Втор. 19:21) и ролята на гражданския магистрат (напр. Бит. 9:6), няма нужда да се повтарят изключенията, тъй като слушателите на Исус са знаели, че той има предвид анархията и революцията (напр. Лев. 19:18), а не справедливата употреба на меча. Римляни 13:4 обяснява, че е задължение на гражданския магистрат да използва меча в определени специфични случаи. Противоречие ли е това? Не.
Затова, когато четем пасажи като Римляни 13:1 и 1 Петрово 2:13-14 не трябва да пренебрегваме останалата част от Библията, която е със същия авторитет и подробно обяснява и ограничава приложението на тези пасажи.
„Много общи твърдения в Писанието трябва да бъдат отворени за изключения, даже ако тези ограничения не са произнесени веднага. Защо има толкова много обобщения без ограничения? Защото точните условия, които ограничават тяхната приложимост, не са известни, или защото „случайните“ или провиденчески обстоятелства, които ги правят неприложими, се случват толкова рядко, че да е практически пренебрежимо, или защото ограниченията вече са били дадени в друг библейски контекст.[10]
Накрая трябва да признаем, е колкото по-тиранична и нехристиянска става държавата в своите социални и политически действия, толкова повече ще се увеличиват конфликтите между нея и църквата. Този конфликт може да принуди християните да кажат „не“ на държавните закони, които ги принуждават да нарушават Божиите закони.
Има още една причина защо християните трябва да разбират границите на юрисдикцията на гражданските власти и границите на съпротивата. От желание да видят обрат в настоящата корупция в страната ни някои християни може да се захванат с постигането на тази промяна чрез революционни средства. Преследването на такава цел е небиблейско. Писанието не одобрява революционни нагласи или действия.
Как точно християните да оказват съпротива е въпрос, на който трябва да бъде отговорено в подробни детайли. Приложим курс за действие, който християните да предприемат, е да използват институцията на низшите магистрати - щатски управления, губернатори и щатски конституции[11] – които могат да служат като легитимни власти и са законен начин, по който да се възпира гражданската и съдебната тирания.
Арчи Джоунс обяснява тази концепция много добре в своята книга Път към свобадата[12]:
„Десетата поправка е предназначена да бъде писмена гаранция на всеки щат и на хората от всеки щат, че Конституцията е документ, който делегира власт, който дефинира власт, и който особено ясно запазва власт. Тя изрично казва, че щатите или хората от всеки щат запазват всички права, които принадлежат на щатите – всички права, които в Конституцията не са делегирани от отделните щати на централната власт и които не са отказани на щатите.“
Федерализмът е и е бил предназначен да бъде правно и управленско устройство, в което централната или националната власт е упълномощена да упражнява всички пълномощия, които са й делегирани от щатите, а щатските управления са упълномощени да упражняват цялата си останала власт, т.е. всяка власт, която те не са дали на централното правителство, нито са си забранили в Конституцията. Тези правомощия дават на щатските управления – и това е направено явно – много по-голяма власт над живота на жителите на всеки щат, отколкото е властта, която упражнява централното правителство над живота на американските граждани. (Стр. 11-12).
За разлика от анархистите, които опожаряват някои от нашите градове, Конституцията предлага порядъчно и управленско решение на проблема с превишането на правомощията от страна на държавата. Всеки щат има пълномощията и властта да блокира закони, които не са изброени в щатската Конституция. Върховният съд не е упълномощен да извършва законодателна дейност, а Конституцията не е упълномощена да дефинира или предефинира брака. Така отново се връщаме към въпросите: По чий стандарт? и Кой казва това? Конституцията поставя окончателната власт в „Ние, народът...“. Но управлението на мнозинството може да бъде също толкова тиранично, колкото управлението на Цезар или на олигархия като Върховния съд. Ето защо нашите бащи основатели са отхвърлили пряката демокрация, както и монархията. Те говорят за това в “Записките на федералиста” – популярни вестникарски статии, написани от Алекзандър Хамилтън, Джеймз Мадисън и Джон Джей в защита на ратификацията на национална конституция, която да замени Договора за конфедерацията[13]. В десетата статия от „Записките на федералиста“, Мадисън описва демокрациите като „зрелища на сътресения и вътрешни борби“, които са „несъвместими с личната безопасност или с правата на собствеността... За тях може да се каже, че както животът им е бил краткотраен, така и смъртта им е била насилствена.“[14]
Народът, който не е върховен владетел, трябва да гарантира, че не използва властта на държавата, за да се облагодетелства с власт, контрол, влияние и финансово подпомагане.
Превод: Радослава Петкова
[1]„Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права.“ IX Поправка на Конституцията на САЩ. (Бел.прев.)
[2]„Правата, които не се делегират на Съединените щати с настоящата Конституция, но и не се отричат от нея на щатите, се запазват съответно за щатите или за народа.“ X Поправка на Конституцията на САЩ. (Бел.прев.)
[3]Цитат от статията на Дъглас Уилсън „Смутител на Израел“, https://dougwils.com/books-and-culture/s7-engaging-the-culture/troubler-of-israel.html?platform=hootsuite
[4]Препратка към решението на Върховния съд на САЩ по делото Obergefell v. Hodges, с което се заявява, че еднополовите двойки имат право да се женят при същите условия, със същите права и със същите отговорности като хетеросексуалните двойки.
[5]Препратка към спора между пророк Илия и израилевия цар Ахав, описан в Библията в 3 Царе 18 глава.
[6]Francis A. Schaeffer, How Should We Then Live?: The Rise and Decline of Western Thought and Culture (Wheaton, IL: Crossway Books, 1976), 24.
[7]Vishal Mangalwadi, The Book That Made Your World: How the Bible Created the Soul of Western Civilization (Nashville, TN: Thomas Nelson, 2001), 156.
[8]Цитиран в Mangalwadi, The Book That Made Your World, 156.
[9]Mangalwadi, The Book That Made Your World, 156.
[10]Jim West, “Rahab’s Justifiable Lie”, в Christianity and Civilization: The Theology of Christian Resistance, ed. Gary North (Tyler, TX: Geneva Divinity School Press, 1983), 68. Курсивът е в оригинала.
[11]САЩ са федерална държава, отделните щати имат свои власти, различни от федералните. (Бел.прев.)
[12]Dr. Archie P. Jones, Gateway to Liberty: The Constitutional Power of the 10th Amendment, (American Vision, 2010).
[13]Съюзен договор между първоначалните 13 колонии по време на тяхната война за независимост срещу Англия, заменен по-късно от настоящата Конституция на САЩ. (Бел.прев.)
[14]The Federalist Papers, No. 10, https://guides.loc.gov/federalist-papers/text-1-10
