Моят отговор към студент, който специализира журналистика и политически науки
Получих молба за интервю от студентка по журналистика и политически науки, която пише дисертация. Ето част от написаното от нея:
„Обърнах се към Вашата организация, защото забелязах, че „Американ Вижън“ пише много често за някои от спорните политически теми касаещи религията. Пиша дисертация относно влиянието на религията върху формирането на политиката в южните щати и се надявам да коментирате поставянето на Десетте заповеди от Рой Мур в сградата на съда в Алабама в Монтгомъри, опозицията срещу еднополовия брак и „Законопроекта за тоалетните“ в Северна Каролина (и в другите щати), който касае правата на транссексуалните хора. Чудех се дали е възможно някой от „Американ Вижън“ да бъде интервюиран от мен за дисертацията ми и да навлезе по-задълбочено в тези проблеми.“
Казах й, че не давам интервюта. Вместо това я помолих да ми изпрати въпросите, за да й отговоря писмено.
Въпросът не е в това, че й нямам доверие, просто в миналото съм имал лош опит с интервюта.[1] Освен това искам да имам писмено свидетелство за моите коментари в случай, че някой цитира статията и извади от контекст написаното от мен. Да не забравяме също така, че съм учител. Обичам да предавам знания. Най-добрият начин, по който да правя това, е в писмена форма с подробни бележки под линия.
Ето първият въпрос и моят отговор:
„Американ Вижън“ счита ли, че установяването на официална религия[2] ще доближи страната до осъществяването на американските идеали за „живот, свобода и стремеж към щастие[3]?“
Не съм сигурен, че разбирам Вашата идея относно „установяването на официална религия“. Изразът трябва да бъде дефиниран. Думите са взети от Първата поправка: „Конгресът няма да приема закони, касаещи установяването на религия или забраняващи свободното изповядване на такава.“ Първо, този израз се отнася специфично за национално установяване на една религиозна група като официална, над останалите. Например установяването на презвитерианството или конгрешанството като официална религия, така че да се финансират от данъчните постъпления, каквато е ситуацията примерно в Англия[4] и Швеция[5]. Не познавам никой, който да защитава такъв вид официализиране на дадена църква днес.
В своя „Коментар върху Конституцията на Съединените Щати“, съдията от Върховния съд Джоузеф Стори (1779-1845) пише: „Така цялата власт по въпросите на религията е оставена изключително на управлението на отделните щати, за да разполага всеки от тях с тази власт според собственото си чувство за съвест и своята конституция.“[6] Щатите настоявали за Първата поправка, за да държат федералната власт настрана от щатските решения по въпросите на религията.
„Коментарът върху Конституцията на Съединените Щати“ на Стори ясно показва, че Първата поправка е била предназначена да попречи на федералните власти да установят една национална църква или официалното предпочитане на една конкретна християнска деноминация за сметка на другите. Според този член на Върховния съд на САЩ, Първата поправка не е била предназначена да отдели от държавата религията по принцип или християнската религия в частност на щатско ниво, а само да гарантира, че никоя конкретна християнска деноминация няма да бъде установена по конституционен ред като официална църква на национално равнище:
„По всяка вероятност по времето на приемането на Конституцията и на ... [Първата поправка], всеобщото, ако не и универсалното настроение в Америка е било, че християнството трябва да получава поощрение от държавата, стига това насърчаване да не е несъвместимо с частните права на съвест и със свободата на религиозно поклонение. Опитът да се приравнят всички религии и да се възприеме такава политика на щата, която да се отнася с пълно пренебрежение към всички религии, е щял да провокира всеобщо неодобрение, ако не и универсално възмущение.“[7]
Първата поправка, твърди Стори, „не е написана за да насърчава, още по-малко да служи за напредъка на мохамеданството [исляма], или юдаизма, или неверието, посредством принизяването на християнството, но да изключи всякакво съперничество между християнските деноминации и да предотврати всяко установяване на национална църква, което да даде на една църковна йерархия изключителното покровителство от националните власти.“[8]
Второ, ако нашата нация не започва с етична отправна точка, безспорно и еднозначно определено pou sto[9], което да е независимо от „ние, народът“, законодателните постановления на Конгреса, или решенията на пет неизбрани члена на Върховния съд, „американските идеали на „живот, свобода и стремеж към щастие“ не могат да бъдат обосновани. Ето защо Декларацията за независимост твърди, че тези „американски идеали“ произлизат от „нашия Създател“, както се уточнява в нейния текст:
„Ние считаме, че следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.“
Източникът на тези права не е правителството, а Създателят, който е определен от Декларацията като „Върховният съдия на света.“
Защо едно нещо е правилно или погрешно? Защо хората имат права? Защо нечий живот е важен? Конституцията не ни казва и, ако приемем действащите презумпции на материалистичния и еволюционен мироглед на академичните среди и съдилищата, няма да получим отговор. Няма да ни отговорят и тези, които умишлено бягат от идеалите на Декларацията и от религиозните презупции на бащите основатели.[10]
Например Джон Адамс, вторият президент на Съединените щати, казва следното:
„Нашата Конституция е направена само за моралeн и религиозен народ. Тя е напълно неадекватна за управлението на всякакъв друг тип хора.“[11]
Идеали като тези могат да бъдат защитени само, когато започнем с Бога като Създател и Съдия. Няма неутралност. Когато държавата отхвърли Бога като Създател и Съдия, това не означава, че няма официална религия в общия смисъл на думата. Всяко управление е религиозно по същество – или автономно (само е закон за себе си: Съдии 17:6), или извлича властта си от някой друг (управление под Божието управление: Рим. 13:1-4). Това са единствените възможности.
Главният въпрос е този: „Кой е Създател и Съдия?“ Това, което имаме днес, е неопределен бог. „В Бога уповаваме[12].“ В кой Бог? „Една нация под Бога[13]“? Кой Бог? Днешният бог е обожествената държава.
Към отговорът на следващия въпрос
Превод: Радослава Петкова
[1] Виж статиите ми Red Meat Journalism и What I Sent to a reporter at The Atlanta Journal-Constitution about Transgender Bathrooms”.
[2]Това е забранено според първата поправка на Конституцията на САЩ. (Бел. прев.)
[3]Цитат от Декларацията за независимост, с която САЩ обявяват своята независимост от Англия. (Бел. прев.)
[4]Англиканската църква е официална в Англия. (Бел. прев.)
[5]Лутеранската църква е официална в Швеция. (Бел. прев.)
[6]Joseph Story, Commentary on the Constitution of the United States (Boston, MA: Hilliard, Gray, and Co., 1833), 702-703. Стори служи като съдия във Върховния съд на САЩ от 1811 до 1845 г.
[7]Joseph Story, A Familiar Exposition of the Constitution of the United States (Lake Bluff, IL: Regnery Gateway, [1859] 1986), 316.
[8]Цитиран в Brevard Hand, Jaffree v. Board of School Commissioners of Mobile County, 544 F. Supp. 1104 (S. D. Ala. 1983). Виж също Russel Kirk, ed., The Assault on Religion: Commentaries on the Decline of Religious Liberty (Lanham, NY: University Press of America, 1986), 84.
[9]От гръцки език – „място, на което да застана“, основа. (Бел.прев)
[10]Виж Gary DeMar, America’s Christian History: The Untold Story, 2nd ed. (Powder Springs, GA: American Vision, 1995), The Case for America’s Christian Heritage, и статията „Attempts to Rewrite America’s Christian History” в Restoring the Foundation of Civilization: God’s Government or Chaos (Powder Springs, GA: American Vision, 2020), chap. 10.
[11]От John Adams to the Massachusetts Militia (October 11, 1798)
[12]Официалното мото на САЩ. (Бел. прев.)
[13]Част от клетвата за вярност към флага на САЩ. (Бел. прев.)
