Спор
При спор с атеист, можете да изолирате неговите аргументи дотолкова, че да разрушите основата, на която той ги е изградил. Никога не забравяйте, че не е във властта ви да направите от езичника християнин – промяната на сърцата е Божия работа. Това, което може да направите със сигурност е да спечелите уважението на християните, както вероятно и на езичника, при все, че неговото уважение е безусловно лицемерно. Ще се обедите в това, ако спора продължи достатъчно дълго.
Никога не трябва да забравяме, че противниците на Бога, също имат презумптивно мислене. Поставете се на тяхно място и открийте отровния корен, който захранва злобата им към Истината. Ще установите, със сигурност, че всеки езичник започва своите разсъждения от ирационална стартова позиция. Всеки атеист, е последователен вярващ в лъжата, която твърди, че Бога не съществува. Това е обратното на християнската вяра, която се е превърнала с годините в знание и увереност.
Спора между християнина и езичника не е дребнава закачка, на която може да се гледа пренебрежително. Това е сблъсък на цялостни и завършени светогледи. Ако подценявате всеобхватността на този конфликт, постепенно ще започнете да отстъпвате от своите позиции, ще свикнете да живеете с компромисите, към които сте предизвикани, за да запазите душевният си мир или който и да е мир с враговете на Бога. Две така противоположни системи на мислене, християнство и всичко останало, не могат да съществуват в симбиоза – те са в постоянен конфликт, в неизбежно противопоставяне. Свикнете ли да живеете с по-различна мисъл, вече сте отстъпили пред езичеството, преместили сте упованието си от Бога върху автономната човешка мисъл.
Ако сте последователен апологет, винаги ще стигате до един и същ финал при спора със всеки езичник. Ще стигате до основата – вашата и неговата. Всеки има основополагаща отправна точка, която е аксиоматична, себедоказваща се, приета за неотменим факт. Християнската основа е Бога – Трансцедентен и Иманентен. Езическата основа е неизменно човека, неговото желание за божественост и нищо повече. Когато стигнете до тази основа, то спорът е вече решен. Доказана е вярата на езичника в него си, това е греха, заради който хората умират. Никога не забравяйте, че атеистите са достатъчно глупави за да отричат поражението си. Доказателствата за тяхната алогична вяра, са не приемливи за самите тях, понеже те самите са алогични.Съвсем логично.
Защо спора е решен? Защото езичника ще започне от себе си и ще се върне пак там – понеже, е фундамент сам за себе си. Това е помрачение на ума, което води до лично противопоставяне. Езичника отрича Бога, следователно отрича Единственият, който може да даде смисъл на нещата, на самата логика. Това е задънена улица. Естественият извод на всеки последователен езичник, трябва да е: „Аз съм безсмислен”. Мразещият Бога, жалък човек, ще стигне до края на себе си и ще свърши с безсмислието на всичко, което е станало, става или ще стане. В крайна сметка, колкото и да продължи фиаското на „случайно” появилия се човек, все ще му дойде края, то няма да е вечно, защото и човека умира, не е вечен, според атеиста. Така всичко приключва и езичника трябва да се примири с извода – „аз съм безсмислен”. Това е трагичната развръзка за автономното човешко мислене.
Всеки християнин, който се опитва да намери допирна точка между истината на Библията и лъжата на автономния човек, прави опит да примири антитези: „Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?” Яков 3:11. Няма либерални християни, няма християни одобряващи хомосексуализма, аборта, държавно дотираната църква или образование и пр. – има само християни и не християни. Това се разбира много лесно, чрез проверка на презумпциите. В крайна сметка, всеки който отхвърля върховенството на Бога и игнорира свидетелствата за Неговата слава, е глупак. Последствията от атеизма са: поклонение пред творението, вместо пред Твореца; невежество в следствие помрачение на ума; интелектуална шизофрения, заради невъзможността да се достигне до реално доказателство на фактите и законите във вселената и тяхната логика и смисъл.
Освен всичко, атеиста е заклещен в морален капан от който изход не може да намери сам. От една страна, той приема християнската етика, като я нарича общочовешки ценности, от друга, не приема причинно-следствените връзки които водят до наказания или награди идещи от Бога, който е постановил библейските закони. Извода е, че автономния човек, не желае да е отговорен за действията и постъпките си, макар, че неизбежно приема законите, които водят след себе си последствия. Това е морална дилема, която атеиста предпочита да игнорира или да отхвърля, чрез сложна еквилибристика, която го води до вплитане в собствените му безсмислени думи, който правят стената в ума му още по-висока и непреодолима.
Сега трябва да подчертая, че апологетичната увереност на посветените християни, не е следствие от тяхната престижна диплома или голямата им ученост, а от божественото водителство на Светия Дух. В крайна сметка, някакви си рибари обърнаха на глупост светската мъдрост и поставиха учените езичници в безизходица. Това, което кара езичника да вярва в собствените си бълнувания е грехът, който разяжда сърцето му. Когато безумеца отхвърля Божието откровение, се лишава от възможността да получи отговорите, които търси. Не е възможно, човек който твърди в сърцето си: „няма Бог” – да получи познание и разбиране, за каквото и да е. Това показва, че срещу увереността на подготвения апологет, стой бунтовен и гневлив човек на греха. Спора между християнина и езичника не се състои във въпроса: има или няма Бог? Спора е относно интелектуалните презумпции на атеиста, които лесно ще докажат, че спорите с един безнадежден човек, който има глупав ум и извратено сърце.
Не трябва също да се учудвате, че ще се намерят мнозина „християни”, които ще ви упрекнат за твърдата позиция и категоричния език, който ще използвате в спора.Такива заблудени хора, считащи себе си за Христови служители, са толерантни към автономната светска мисъл и не желаят да произнесат присъда, срещу извратената и пагубна глупост на атеиста. Разбира се, подобни жалки хора, не могат да си отговорят на един много прост въпрос: Ако са толерантни към философията на атеиста, коя апологетика ще провокира нещастния езичник, за да се взре в истината, пък ако Господ е решил, ще му отвори очите и ушите, за да види и чуе, да се обърне та да бъде спасен.
Успех в спора!
