Profanum
Хората днес ругаят постоянно и навсякаде. Ругаенето си има вече обществено предназначение като неизменна част в общуването. Все пак ругаенето винаги е било осъдително като проява на речта и е нормално да се питаме каква е причината за агресивния и вулгарен език.
Ако мисля като еволюционист, би трябвало да отговоря лесно. Има дълги епохи в развитието на човека и нашето битие все още е управлявано от древни и първобитни нагони и инстинкти. Ние, хората, сме все още бебета по отношение на бъдещият еволюционен растеж, все още сме по-близо до маймуните и тепърва започваме да разпознаваме човешките си черти. Това е доста лесен начин да се измъкнем от реален отговор на този проблем. Разбира се, трябва изключителна вяра, за да вярва човек в една ненаучна и дори налудничева теория каквато е еволюцията – аз не съм толкова вярващ, затова имам доста по-прозаично обяснение на проблема.
Смятам, че човекът е създаден зрял и добър. Човешкият проблем не е в първобитното му естество, а в безотговорността и бунта против зрелостта и отговорността. Човекът е бунтовник и неговият проблем не е детинство, а грях, невежество и съзнателна глупост.
Грубият език, представлява интерес и за някои учени, които са си направили труда да изготвят класификационен лист с формите на ругаенето. Представям на вашето внимание класификацията на Монтагю за различните форми на ругаене:
- Кълнене (swearing) е действието на словесно изразяване на чувството на агресивност, което следва от разочарование, в думи притежаващи силно емоционално значение.
- Проклинане (cursing), често използващо се като синоним за кълнене. Това е форма на ругаене отличаваща се с факта, че призовава някакво зло върху целта на кълнене.
- Профанство (profanity), често използвано като синоним за кълнене и проклинане, е форма на ругаене, в която се произнасят названия или качества на образи или предмети на религиозно поклонение . . .
- Неприлично говорене (obscenity), форма на ругаене, която използва неприлични думи и изрази.
- Вулгарност (vulgarity), форма на ругаене, която използва груби думи, като гаден.
- Евфемистично ругаене (euphemistic swearing), форма на ругаене, в която оригиналните силни изрази са заменени с меки, неясни или променени изрази.
Разбира се, тази класификация е условна, най-малкото заради факта, че всяко лъжливо говорене и кълнене е профанство, т.е. извън Бога. Напразното споменаване на Божието име е профанство: От латински profanum – Pro-пред fanum-храм (пред храма, извън храма, т.е. извън Бога). Практически, профанството включва скверно говорене, лъжливо кълнене и проклинане, както и любезно и учтиво говорене, които са извън Бога и не признават Неговата върховна власт. Поради тази причина, няма как профанството да е просто отделна категория в класификацията на ругаенето, която ни дава Монтагю.
Пак Монтагю посочва, че според законите на Англия, както и във всички щати на Америка да се ругае е престъпление. Това на практика е без значение, защото тези закони не се прилагат. Все повече хора не само ругаят, но са и пристрастени към този вид изразяване. Всички ругаят: мъже, жени и деца. Използват се думи със сексуално значение и изпражнения, думи наскърбяващи родителите или призоваващи за кръвосмешение. Като цяло ругатните, стават все по-дръзки и извратени. Практически, когато ругаем в емоционален изблик, не само че не викаме към Бога за помощ, но призоваваме изпражнения, извратени форми на секс и всичко гнило, забранено и мръсно. Света в който живеем се е профанизирал.
Света пропада все по-ниско в търсене на енергия произхождаща от всичко гнусно, демонично и бесовско. Това е деградация, която пуска дълбоки корени дори в сърцата на най–малките (децата), които с охота повтарят мерзките и неприлични думи на възрастните, за което биват щедро награждавани с аплодисменти, усмивки и пощипване по бузките. Извращаването на децата в детските градини и училищата не интересува почти никого. Ако профанството е барометър за едно общество, то нашето е труп прояден от червеи. Мъчително е да чувам, как деца в невръстна възраст бълват помия. Това е някаква насилствена профанизация на подрастващите. Сякаш дълбока езикова пропаст е зейнала в обществото ни и омайната родна реч е заместена от долнопробни изрази и фрази, които са съкратени форми на някаква жалка комуникация между лицемерни същества със змийски езици.
Най-лошото във всичко това е, че извратеният език всъщност е нагон, който води до подриване на обществото. Нашата нация е стигнала дъно, в което едва ли някога е била. Духовната пустота и нищета са безпрецедентни за народа ни. Ругаенето е заело „полагащото” му се място в художествените произведения на литературата, театъра и киното. Това е революция против християнските ценности и морал. Отхвърляйки точно християнските ценности с революционен плам, днешният човек върви към своята гибел. Обществото ни няма твърда основа под себе си и затова е неустойчиво срещу ветровете на еретичните идеи в днешният объркан и разкъсващ се от безсмислие свят.
Релативизмът, е именно такава, безумна и ограбваща човека идея. Това е философията, която отхвърли всички абсолюти и направи света еднакъв, еднакво сив. Вече нямаме едно абсолютно и вярно определение за добро и зло, защото релативизма твърди, че е над доброто и злото. Това автоматично означава, че релативизмът не предлага на своите последователи защита от злото. Означава също, че релативистите се пазят или дори атакуват всеки, който се опита да дефинира доброто и злото. В крайна сметка, хората, които са превърнали ругаенето в естествена и неизменна форма от речта си са релативисти, които гледат на себе си като на единствен и неповторим източник на правота. Тези индивиди не позволяват никаква лоялност извън самите себе си. Замърсеният език е стремеж да се докажат и да изявят себе си по единствения възможен за тях начин.
Истината и моралът са относителни. Етичните норми се формират от епохата, културата или ситуацията. Изглежда е доста удобно да си релативист. Но само така изглежда. Проблемът на всеки релативист е бунт против Истината и желание да предложи своя истина, както и страх да понесе отговорност за личните си действия и постъпки. Точно заради това, християнските ценности и морал са неприемливи за всеки анархист, защото тежестта и отговорността от делата са смазващи. Нежеланието на тези съвременни революционери да приемат последствията от грешките си, намира отдушник, чрез който помията на една загниваща душа търси изход навън, към всички околни, които стават просто кошчета за боклук.
Очевидно е, че когато хората не могат да контролират собствените си езици, следва обществена анархия и разлагане. Когато няма страх от Бога, изчезва чистотата в общуването и хората преместват основите на обществото от Истината към лъжата. След като се е профанизирал дори белега, който отличава човек от животно, а именно езика, си задаваме въпроса: еволюира или де-еволюира всъщност човешкият род.
Библейската истина твърди, че горчивината в езика е отражение на сърцето. Това ясно посочва проблема: развала на духа, дефект на сърцето, предизвикан от горчивите плодове на човешките незаконни страсти, които според ап. Павел са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни (Гал.5:19-20). Обратното на това е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал.5:22-23).
Проблемът и причините за непрестанното ругаене са ясни, изходът също. Негативната реч е следствие от хаотичните и смятащи се за себе-достатъчни хора. Трябва да сте наясно с едно: позитивна или негативна, речта ви стига много далеч, както в сърцата на хората, с които общувате, така и във времето, което неминуемо ще запомни по-лесно думите от делата ви. Вулгарният език е извън всеки закон, човекът който го използва, също. Без съмнение ще се потърси отговорност за всяка наша дума и тази отговорност ще расте реципрочно с пораженията, които вулгарният ни език е нанесъл.
