Господните войни
Анализите, които правя на някои актуални събития по света, не са първостепенно геополитически, политологически или исторически. Тези анализи трябва да са винаги и на първо място библейски, а след това всичко останало. Според мъдростта и виделината, които Господ Бог ми е дал – считам, че са такива.
Както добре знаем, ние сме хора, а хората обичат да реагират емоционално, дори понякога да се досещат, че позицията, която защитават не е нито вярна, нито правилна. В същото време, това че сме просто хора, които грешат, не ни оправдава пред Бога на Библията – пред Него ни оправдава само и единствено кръвта на Спасителя. Това няма особено значение за повечето християни днес – те просто обичат емоцията и я сипят с тонове, когато смятат, че така ще им стане по-леко на сърцата, а Господ Бог и Неговото Слово идват на второ място.
В този смисъл, ако днешните християни живееха 1300 години преди Христа и имаха Фейсбук, щяха да сложат на профилните си снимки знамената на ерихонския цар, за да подкрепят ерихонския народ срещу нашествениците, срещу окупаторите, предвождани от „кръвожадния убиец“ Исус Навин. Или ако живееха в края на първи век, щяха да симпатизират на блудницата Израел, нападната вероломно от армиите на имперски Рим, като разбира се, заедно с древните хипари, щяха да пеят в съпровод на арфа - „Give Peace a Chance”. Това, което християните забравят е, че те трябва винаги да са на страната на Бога, във всеки конфликт. Ако не сме на страната на Бога, сме на страната на някой човек, но истинен е само Бог, а всеки човек е лъжлив (Рим.3:4). Поради тази амнезия, относно това, коя е правилната страна във всеки конфликт, сред християните често има разделения – по отношение на Ковид-а, сега по отношение на войната в Украйна, за каквото се сетите . . . Това всъщност е много добро изпитание от Бога към Неговата Църква, защото в дни на изпитание най-ясно се вижда кой кой е. Ясно също е, че в следствие непознаването на Словото Божие, има неразбиране на Божия план за историята и за причинно-следствените връзки в историята, а това е драматично и ситуацията днес го доказва.
Важният акцент е: Ние, християните, не трябва да забравяме, че Господ Бог е абсолютно Всемогъщ и абсолютно Суверен! Това ще рече, че нито една война не се случва без Неговата санкция и Неговата цел. Вярно е, че ние не разбираме това понякога, но поне от историята трябва да разбираме някои прости и ясни неща. В този смисъл, Библията е историческа книга, затова трябва първо да се обърнем към нея, не само защото е историческа книга, разбира се, а защото е и Святото Божието Слово.
По отношение на суверените Господни решения можем да прочетем стихове като:
Господ е поставил престола Си на небето; и Неговото царство владее над всичко. (Пс. 103:19)
Нашият Бог е на небето; прави всичко, що Му е угодно. (Пс. 115:3)
Пред Него всичките земни жители се считат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти? (Дан. 4:35)
Ето в това се състои неразбирането от страна на християните, относно суверените действия на Бога. В тази връзка именно казвам, че гледайки по човешки, за Ерихон Исус Навин е узурпатор, кръвожаден нашественик. Ние обаче знаем предисторията и причината за военните действия на Исус Навин. В първа глава (И.Н.1:9-18) от едноименната книга в Библията пише:
Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза: Преминете през сред стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна за път, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви даде да притежавате.
В 11-ти стих виждаме заповедта на военачалника за мобилизация на войската. Нападението е обявено за след 3 дни и всеки трябва да си приготви войнишката мешка, в нея трябва да има сухоежбина. Целта също е посочена – отиваме да завладеем. Какво трябва да се завладее – земята, която Господ Бог ни даде за притежание. Не Исус Навин е дал земята на народа си, не им я даде и Мойсей, даде им я Господ Бог – това е важно!
В следващите стихове четем мотивационната реч на военачалника към войската:
А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе Исус говори, казвайки: Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя.
В стих 13-ти, Исус Навин отново казва на войниците, защо тази война ще приключи с победа – земята е предадена от Господ Бог на Израел.
Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък Иордан, а вие, всичките юнаци, да преминете пред братята си въоръжени и да им помагате, догде Господ успокои и братята ви както вас, та притежават и те земята, която Господ вашият Бог им дава; тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан към изгряването на слънцето, и да я притежавате.
Жените, децата и добитъка няма да ходят на война. На войниците е заповядано да ги оставят далеч в тила, зад реката Йордан, където трябва да дочакат завръщането на войската. Когато Исус Навин казва, в стих 15-ти, че трябва да бъдат успокоени оставащите във вече завладяната земя, се има предвид точно определен военен закон в Библията, който ще разгледаме след малко. В този стих се казва още, че войската ще се върне във вече своята земя, след като увеличи територията си, чрез предстоящата справедлива война. Увереността, че войската ще се върне е всъщност не упование в силата на армията, а вяра в праведното дело, към което ги е призовал Господ Бог.
След това виждаме готовността на войската и клетвата й за вярност към техния водач:
И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядваш ще извършим, и където и да ни пращаш ще идем. Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея. Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди силен и смел.
Има строга военна дисциплина и смъртно наказание за неизпълнение на заповедите на военачалника. Знаем какво се случва в битката за Ерихон, няма да преразказвам историята. Важното е, че става точно това, което Всемогъщият каза, че трябва да стане.
Виждаме, че след около 1300 години (вече в Първи век), тази предана войска на Бога я няма. Каква трябваше да бъде Господна войска четем в Откровение на Йоана, когато той казва в 7-ма глава, 4-ти стих: „И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:“ Числото 144 000 е очевидно символично: дванадесет е числото на Израилевите племена, слагате ги на квадрат, и след това умножаваме по 1000. Йоан ни изобразява идеалния Израел, Израел какъвто е бил предназначен да бъде, с цялото му съвършенство, симетрия и завършеност; святата Божия Войска, подредена за битка според нейните хиляди (1 Лет. 4-7). „Хилядата“ е била основната военна единица в лагера на Израел (Чис. 10:2-4, 35-36; 31:1-5, 48-54; 2 Царе 18:1; 1 Лет. 12:20; 13:1; 15:25; 26:26; 27:1; 28:1; 29:6; 2 Лет. 1:2; 17:14-19; Пс. 68:17).
На основата на този образ Йоан чува да се извикват имената на племената: Той слуша военната проверка на Господната Войска. В този случай, всяко от дванадесетте племена може да изведе на бойното поле дванадесет пълни дивизии, една съвършена по численост армия от 144 000 войници на Господа. Е, тази войска я няма през Първи век. На нейно място се е появила една разюздана и богохулна блудници и Божията войска вече не е тази на Израел, а тази на Рим:
Голямата войска, идеща от Север, за да накаже блудницата от Откровение е войската на имперски Рим. Това е Божията войска и е под Неговата власт и командване, макар да е видимо демонична и езическа по характер. Казах ви, а и вие знаете, че Бог има абсолютната власт и използва демони и езичници, за да извърши Своите свети намерения. Така например в 3 Царе 22:20-22, виждаме какво се случва в Небесния съвет на ЯХВЕ, за който не веднъж сериозно съм проповядвал: „И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго. Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.“
Колко красив пасаж, нали? В него виждам абсолютната власт на Бога над всяко земно събитие и над всяко сътворено същество. Когато Господ Бог реши, пророците на даден народ могат да приказват лъжи до безкрай. Ако се телепортираме в днешно време и безусловно се съгласим, че медиите бълват лъжи без умора, сетете се, Кой е наредил това да стане така, както става?
Същата картина на Небесния съвет виждаме разбира се и в Йов 1:12-21, което отново иде да ни покаже, че няма случайни неща, които се случват без санкцията на Твореца. Тук искам да подчертая нещо, във връзка с Господните суверени действия, относно санкциите над творението, включително и решенията му за войни – в Библията има три причини, поради които ни връхлита злото: Наказание, Изпитание или и двете, Наказание + Изпитание. Това е важно и затова го подчертавам като концепция, но няма да е основна тема на статията. . .
Няма спор в едно: Когато Господ Бог използва такива демонични, езически войски, после пак Той ги наказва за техните нечестиви мотиви и цели, които ги водят при изпълнението на Неговите присъди: Нека във връзка с това прочетем Исая 10:5-14:
Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание! Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата. Обаче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи. Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе? Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск? Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските, Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли? Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, дума Той, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи. Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите на високо; И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.
В тази картина, която Исая ни рисува, виждаме отново много ясно как Господ Бог работи. Първо, той изпраща Асирийските войски да унищожат Израел и Юда, а после попилява самата асирийска империя, както знаем от Словото и историята.
На фона написаното дотук, следва простичкият въпрос: Дали това, което правят на пръв поглед само Русия и Украйна е под Божия контрол? Няма истински християнин, който да оспори този факт, защото иначе просто казва, че Бог, не е Бог. Какви са причините за решението, взето в съвета на елохимите, под председателството на ЯХВЕ да се случва това, което се случва, е трудно да кажа веднага, но в перспективата на историческото време, отговорите ще са по-лесни. Няма спор, обаче, че когато разглеждам подобните примери в библейските разкази, причината за унищожителна война над конкретен народ най-често е отстъпление от Господните заповеди и повеления. Има възможност, разбира се, войната да е и само изпитание, като при праведния Йов. Ако на база данните, които имате за украинците, може да направите корелация между тях и Йов, моля, аз нямам нищо против и ще се съглася с вас, ако сте прави. Това ще се види най-бързо и ясно след края на войната. Защото ако е само изпитание и няма причина за наказание, то за кратко време Украйна ще увеличи благосъстоянието си двойно, както се случи при праведния Йов.
А какво да кажем за Русия и нейната инвазия в Украйна? Русия в ролята на Исус Навин ли е, т.е. тръгнала е да унищожава злото и да защити правдата според Божията санкция или пак според Неговата санкция е в ролята на асирийците и римляните – тръгнала е да нанесе поражение на отстъпници, над зли и развратни хора, които са изпълнили мярката на Господния гняв и после самата Русия ще бъде съсипана и в историята ще остане само споменът за нея?
За да отговорим на този въпрос, трябва накратко, но все пак с внимание и вещина да погледнем поне някои от военните закони в Библията. Предлагам, да се спрем на девет от тях. Мисля, че ще са достатъчни за да си направим правилни изводи за ситуацията:
Военните закони в Писанието са от особено значение в ситуация като тази в Украйна и не само. Те са важни, по отношение на всеки военен конфликт на планетата. Освен това, библейските военни закони съдържат изключително важни принципи за всеки човек.
На първо място е нужно да подчертая, че когато войните се водят за защита на справедливостта и потискане на злото, както и в защита на родната земя срещу враг, те са част от необходимата работа по реституция или възстановяване, и следователно в Писанието са наречени Господни войни (Чис. 21:14).
Подготовката на войниците винаги включва религиозно посвещение към тяхната задача (Ис. Нав. 3:5). Това е така, защото практически няма война, която да е лишена от религиозни цели и мотиви. Въпросът е в това, дали конкретна войска е посветена в служба на праведна кауза или се е посветила на злото, което се опитва да защити.
Второ, Библейският закон ясно определя възрастта на войниците. Всички способни мъже на двадесет години и нагоре подлежат на военна служба (Чис. 1:2, 3, 18, 20, 45; 26:2, 3). Този стандарт дълго време е бил преобладаващ и е бил основа за някои армии в историята, но днес категорично не се съблюдава, което е нарушение на Господните заповеди. При все, че има ясен стандарт за възрастта на войните, същите все пак са били подбиране (Чис. 31:3-6), така че например от подлежащи на военна служба 46,500 от Рувим, 74,600 от Юда и 35,400 от Вениамин (Чис. 1) и т.н. само хиляда от всяко племе са били взети за войната срещу Мадиам (Чис. 31:4). Изводът е, че възрастта за военната повинност е установена по принцип, за да се осигури наличност в армията при изключителна опасност – това е тъй нареченият резерв, който може да бъде мобилизиран при крайни обстоятелства.
Трето, тъй като войната срещу злото е богоугодна и служи на Божията цел за възстановяване, Бог обещава да закриля Своите хора, ако те действат на основата на вяра и покорство. Според Изход 30:11-16, при преброяването, което е военно действие, всеки войник трябва да плати откуп за себе си. Целта на тази жертва е да се направи умилостивение за живота на хората, които отиват в бой. Думата „язва” използвана в Изход 30:12 е еврейската дума негеф, която означава бутам, бода, побеждавам, убивам, поразявам, развалям. Този откуп е бил за живота на войника, за да не бъде убит в битка. В битката против Мадиам, 12 000 израилски войници изгориха всички градове на Мадиам и изклаха мъжете им, като донесоха 675 500 овце, 72 000 говеда, 61 000 осли и 23 000 девици, без да загубят нито един човек. От всичко това на Господа беше даден десятък или дял. И така, когато има война водена на основата на Божия Закон и във вяра и покорство на Божието законово слово, хората могат да разчитат на Неговата закриляща и даваща успех грижа, точно както Израел я получи.
Четвърто: Друг военен закон ни говори за освобождаване от военна служба. Целта на войската е да се бие без страх в Божиите битки (Вт. 20:1-4). Според Закона, няколко вида мъже нямаха място в армията и те са: Такива мъже, които са построили нова къща и не са я осветили, нито са й се насладили; такива, които са насадили лозе и още не са яли от плода му; и такива които са се „сгодили с жена, и не са я взели”. Словото ни казва, че тези три категории мъже ще влизат в битка с раздвоен ум. Има още една, четвърта категория мъже, които също нямат място в армията според Писанията и това са всички които са „страхливи и малодушни” – те са изключени като опасни за бойния дух на войската. Това са законите във Втор. 20:5-9.
Прави впечатление, че всички младоженци не трябваше да ходят на война. Това е подчертано и във Втор. 24:5, „Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не
натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.” Защо младоженците не трябваше да воюват? Сега ще видим един важен Библейски принцип, отиващ отвъд военните закони в Словото. Този принцип е, че семейството винаги е приоритетно спрямо войната. Колкото и праведна да е каузата на една справедлива война, продължаването на живота е по-важно. Младоженците трябва да са заедно поне една година, трябва да се раждат деца, трябва родът да бъде продължен. Ако младоженецът отиде на война и няма възможност да продължи своят род, той ще загине, заедно с него.
Освен младото семейство, приоритет пред войната имат новодомците – тези, които са построили нова къща, както и новите земеделци – тези, които са насадили лозе и не са яли от плодовете му. Защо новодомците и новите земеделци също не трябва да ходят на война? Много е просто! Колкото и важна да е отбраната на народа и територията, богоугодното възстановяване е по-важно. Войната все някога свършва, но колко трудно ще е възстановяването, ако новите къщи са запустели и неподдържани, а земята потънала в бурени?
На пето място, военният закон във Втор. 23:9-14 изисква хигиена във военния лагер. Изискват се тоалетни извън лагера, и лопатка „за покриване на нечистотиите” (Вт. 23:13). „Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет, за да не види Господ нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе” (Вт. 23:14).
От този закон, както и от първия и третия закони (по-горе) се вижда още един общ принцип, а именно, че не е достатъчно каузата да бъде свята: не само каузата, но и хората на каузата трябва да бъдат свети, духовно и физически.
Шестият военен закон е записан във Втор. 20:9-14. От него разбираме, че преди обявяване на война, към врага трябва да се отправи предложение за мир. Важно е да се подчертае, че предложението за мир не може да бъде предложение за компромис! Принципно, политиците обичат да говорят за компромиси – само така щяло да има мир и благоденствие. Виждаме, че при предложението за мир, не могат да се правят компромиси с праведната кауза. Изборът за врага, ако иска мир, е да отстъпи пред праведната кауза.
Седмо, войната е мрачно и грозно нещо, макар и необходимо. Ханаанците, против които Израел воюваше, бяха под смъртна присъда в Божия съд. Бяха духовно и морално изродени. Всеки вид извращение е религиозно деяние. Ханаанците имаха огромни класи от свещени мъжки и женски проститутки, които предлагаха телата си в техните „свещени места“. С други думи, идолопоклонството бе стигнало толкова страховити размери, че развратът бе обичайното състояние на обществото. Затова Бог заповяда ханаанците да бъдат избити (Вт. 2:34; 3:6; 20:16-18; И.Н.11:14), те бяха под Божията присъда.
Прави впечатление, че съдбата на съседни на Ханаан народи, чиято извратеност беше подобна, но не така пълна, имаха малко по-различна съдба. Ханаанците бяха изтребени до крак, при тях „не оставиха нищо, което дишаше“ (И.Н.11:14) При съседните народи също се наложи мъжете, а понякога и някои омъжени жени да бъдат екзекутирани (Чис. 31:7; Вт. 1:1, 2, 16; 20:16, 17; Чис. 31:17, 18), но младите девици биваха пощадени (Чис. 31:18).
А при някои други чужди страни с по-добър морал, всяка жена взета в плен можеше да стане съпруга, и към нея не можеха да се отнасят като към робиня или пленничка (Вт. 21:10-14), което ясно показва разликата в националния характер между ханаанците и другите народи. С други думи, степента на Господното наказание над езическите народи градираше, според извратеността на конкретния народ. Така например, ханаанците бяха избити до крак, заради тоталната си извратеност. Същото се случи със Содом и Гомор, както и с цялото човечество (без семейството на Ной) при Потопа, макар в тези случаи наказанието да бе директно и свръхестествено, все пак говорим за едно и също – наказание от Бога, поради отстъпление от Неговият Закон.
На следващо място, осмо, обикновено целта на войната е отбрана. Затова на Израел беше забранено да използва повече от нужния за отбрана брой коне (Втор. 17:16). Това е така, защото конете са били нападателното оръжие в древните битки. Кои са нападателни и отбранителни оръжия днес, оставям на вашата преценка. Важното е, че от закона във Втор. 17:16, можем да направим още един важен извод, а именно: Тъй като всяка война трябва да се води само за справедлива кауза, е нормално такава да се води единствено за защита на родината и на справедливостта. Ако има несправедлива война, имаме правото на отказ по убеждения на съвестта. Това ще рече, че човек има моралното право да откаже подкрепа на неправедна война и да не воюва, ако вижда ясно, че войната е несправедлива. Войната е несправедлива, когато е нерешен принципа дори на един от изброените до момента военни закони.
На девето място ще обърна вниманието ви към военния закон във Втор. 20:19,20, от който ще направим още един важен извод. Според този закон: „Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе? Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.“
Това означава, че войната не трябва да се води против земята, а против хората. Важният принцип тук е, че животът трябва да продължава, и във всички времена плодното дърво и лозето представляват наследство от миналото и завещание за бъдещето и затова не трябва да бъдат унищожавани. Други дървета могат да бъдат сечени, но само за да се строят „кули против града.” Безразборното унищожение не е позволено. Свързани с това са думите на цар Соломон в Екл.5:9: „При това, ползата от земята е за всичките, и сам царят служи на нивите”. Това слово и законът относно плодните дървета и други дървета допълва важен общ принцип: Производството има предимство пред политиката. Войната е характеристика на живота на политическия ред, и нейната роля е важна, но производството има предимство. Без производство, без плодните дървета и земеделеца, работника и занаятчията, няма страна за защитаване. Във всеки праведен ред производството, свободата на предприемачеството трябва да имат предимство пред политиката, както по време на война, така и по време на мир.
Разбира се, всички военни закони, споменато дотук, са повсеместно осъдени от съвременната епоха, която лицемерно прибягва към най-дивашките и тотални войни в историята. Тези закони не важат за всички народи, а само за най-извратените. Те утвърждават един все още валиден общ принцип: Ако войната е за наказване и/или унищожаване на злото, делото на възстановяване изисква война. Злият режим трябва да бъде съборен, и в някои случаи някои или много хора трябва да бъдат екзекутирани.
Проблемът е, че днешните войнолюбци нямат правилни стандарти за добро и зло. Ако нямаме стандарти за добро и зло, не можем да отсъдим чия е вината. Ако няма вина във войната, тогава няма и справедливост. Това е проблемът с повечето войни – няма справедливост, и следователно няма истинска идея за вина.
Предвид всичко дотук, задавам въпросът: Какво правят християните в ситуация, като днешната, както и какво трябва да направят?
Ами, християните обикновено лицемерничат в такива ситуация – те го наричат мъдро изчакване. Според мен, не е по-страшно да реагираш и да сгрешиш, отколкото да чакаш дълго и лицемерно, за да видиш накъде ще задуха вятърът, за да изкажеш мнение. Разбира се аз виждам и двата типа държание: Хора, които действат импулсивно и прибързват и поради липса на елементарни познания, първо върху Словото, второ върху историята и трето върху фактическата обстановка, говорят откровени глупости. Както виждам и другото. Държание, което се съобразява с конюнктурата и логично, пак се говорят глупости. Дали виждам типично християнско поведение, основано на Писанията – почти не!
Сега ще ви кажа какво знам със сигурност. Знам със сигурност, че на база военните закони в Писанията, аз съм направил нужните изводи за войната в Украйна. Искам същото да направи всеки християнин, за да не звучи нелепо и сектантски, когато изказва мнение. Що се отнася до моите изводи, това ще е тема на следващата ми статия. Засега оставям нещата дотук, за да може всеки от вас в молитва и изследване на Словото, да стигне до единствено правилните изводи. Не забравяйте, че винаги трябва да разсъждаваме от презумпцията, че Господ Бог е в пълен, абсолютен контрол, по отношение на всичко, което се случва и то се случва по Неговата воля, и чрез Неговата санкция!
Искам да ви помоля и за нещо важно. Когато се молите за всички страдащи от войни по света, защото молитвата за тези хора е наш християнски дълг, молете се и за българският народ. Не е нужно да ви казвам, че безбожието на българите рано или късно ще докара Господното осъждение и над нас. Ние, българите, сме страдали не малко в историята си и ако тълкувате историята от единствено правилната презумпция – християнската, ви е ясно, че сме заслужавали Божият гняв винаги, когато той се е стоварвал върху народът ни. Гледайки сегашната реакция на християните, относно всичко случващо се, си мисля, че тежките страдания от справедливото наказание не са далеч от България.
Единственият път за победа над злото е само една – покаяние и обръщане към Бога на Библията, защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
