Проблемът с модерната „наука”
В днешно време думата „наука” се използва в тесен смисъл, само за клоновете на науката, които използват научния метод, като биологията, например. Но не така се е използвала тя през историята. Английската дума „science” (наука - бел. прев.) идва от латинската „scientia”, която значи просто „знание”. Употребата на тази широка дефиниция обяснява защо средновековните хора са смятали теологията за „царицата на науките”, а философията - за нейна „прислужница”. Модерната концепция за науката, която е изритала теологията и философията (както и други специалности) от категорията, е била приета след Просвещението. Това не бива да ни изненадва, тъй като просвещенският рационализъм отдава предимството на сетивата и на научния метод. Много рационалисти са били анти-християни и противници на свръхестественото.
Науката не е неутрална
Днес науката, дефинирана в тесен смисъл, се състои само от „естествените науки”, като биология, химия и физика. Други области понякога се определят като „хуманитарни науки”, например психология и социология. Те също провеждат изследвания и разчитат на данни, но е по-трудно данните да бъдат точно измерени, поради което те не са поставяни наравно с естествените науки.
Днес не се смята за грешка употребата на думата „наука” само по отношение на химията и подобните ѝ области. Обаче по отношение на модерната наука има очебиен проблем и това е нейната чудновата претенция за авторитет над другите области. Можем да наречем това сиентизъм[1]. Към науката днес се отнасяме, както към теологията в миналото - базов източник на знание за всички други области на изучаване. Учените дори са задълбали в полето на теологията и философията в областта на Дарвиновата еволюция, въпреки че често отричат, че го правят.
Много учени следват философията на неутралитета[2], отчасти заради зависимостта си от научния метод. Научният метод твърди, че за да бъде „научно”, нещото трябва да е емпирично и оборимо (т.е. да е възможно да се докаже, че то не е вярно - бел. прев.). Съществуването на Бога не е емпирично и поддаващо се на оборване. Следователно Бог не съществува според научния метод. Разбира се, това предполага допускането, че само това, което може да бъде оборено, е вярно. Оттук и проблемът с научния метод. Научният метод е полезен инструмент за изучаване на естествения свят. Но той е негоден за установяване на всички истини. С други думи, научният метод е чудесен слуга, но ужасен господар.
Да, съществуването на Бога не достига стандартите на модерната наука - но научният метод също не ги достига! Самият той не е оборим. Не можеш да подложиш научния метод на научен метод. Напротив, ние приемаме за даденост един подреден свят, в който можем да правим наблюдения и да тестваме хипотези. Това означава, че не всяко знание може да дойде от научния метод. Науката е само една област за изучаване и не е основополагаща дори сама за себе си. Тя зависи от философски основи, които са извън нея.
Науката не е независима област. И все пак много днешни учени твърдят, че тя е независима област. След това добавят към грешката си и претенцията, че те като учени са философски неутрални! Те не успяват да осъзнаят, че дори когато прилагат научния метод, данните и изследванията трябва да се интерпретират. А тези, които ги интерпретират, със сигурност не са неутрални. Това става ясно, когато разберем перверзната мотивация, съществуваща в науката, защото учените са готови на всичко, за да „потвърдят” хипотезата си и да я публикуват.
Също така учените не са неутрални по отношение на религията и философията. Някои от тях са религиозни, но много не са. Затова, докато мнозинството от учените днес (или поне най-гръмогласните от тях) са нерелигиозни, не бива да ни изненадва, че много учени достигат до светски и натуралистични заключения. Проблемът е, че те на свой ред твърдят, че са неутрални, и това явно е последната дума по въпроса.
Но „Учените казват…”
Главната област, в която това се превръща в проблем, са дискусиите за произхода на човека. „Учените казват”, че земята е възникнала преди 4,5 милиарда години и че хората са потомци на едноклетъчни организми (Дарвинова еволюция). Но кои са тези „учени”, които всеки цитира? Това позоваване на учените като на авторитетна класа е изключително проблематично по няколко причини.
Първо, не всички учени вярват в Дарвиновата еволюция. Знам, че звучи налудничаво, но някои учени всъщност вярват в креационистката история на Библията. Някои дори отиват толкова далеч, че да вярват в млада земя и 6 буквални дни на сътворение. (Ужас!) Така че твърдението, че „учените” вярват в нещо, не говори за всички учени. Най-много да включва мнозинството, а не цялата група. А истината не се определя от вота на мнозинството (за щастие).
Второ, не всички учени са експерти в една и съща област. По отношение на Дарвиновата еволюция биолозите изглеждат най-квалифицирани да говорят с авторитет по въпроса (но все пак вижте долния аргумент). Това означава, че 90% от учените, които се броят в твърдението „учените казват”, нямат специален авторитет по въпроса. Един физик няма специализирано знание по отношение на Дарвиновата еволюция, поне не такова, което произхожда от квалификациите му като физик. Той може да е добре запознат с еволюционната теория, но това го може и този, който не е учен.
Трето, твърденията за възрастта на земята и произхода на човека изискват повече от само биология. Те изискват масивно количество философия и теология, включително и аргументи за моралността и смисъла на живота. Нещо повече, никой не може да види научно изследване, което връща назад лентата на историята. Има много научни изследвания по темата и биолозите са извън своите води тук. Да вземем за пример Ричард Докинс. Биолог, да. Но философ - не.
Така че твърдението, че „учените казват”, е напълно погрешно. Това е заредена фраза и съдържа логическата грешка, позната като позоваване на авторитета[3]. Изводът от всичко това е, че науката не е неутрална област. Учените са реални хора с религиозни и философски убеждения и не всички са на едно мнение. Също така науката като поле за изучаване не е независима от другите области на познанието. Науката изисква философски предварителни допускания. Това е проблемът с модерната „наука”.
Закъри Гарис е автор, адвокат и последовател на Христос. Има магистърска степен по богословие и докторска по право. Публикува в различни икономически и християнски медии. Той е основал и пише за KnowingScripture.com - сайт с ресурси за христоцентрично библейско изучаване от гледна точка на Реформацията - и TeachDiligently.com - сайт за образованието от библейска перспектива.
Превод: Маринела Инчовска
[1] scientism (англ) - убеждението, че естествените науки са най-доброто или единственото средство за определяне на нормативни и епистемиологични ценности (бел. прев.)
[2] неотралитет - вярване, че всичко във вселената е компонент или продукт от физическите и природните закони и може да бъде обяснено с помощта на естествените науки. (бел. прев.)
[3] позоваване на авторитета - когато някой се позовава на авторитета на някого, който няма специфично знание в дискутираната област (бел, прев.)
