Всеки има светоглед. Включително учителите
Християните смятат, че всеки човек е религиозен. Бог е създал хората като религиозни същества, ето защо те винаги обожествяват нещо - било то Бог, или идол. Не-християните не винаги схващат този език, тъй като много от тях твърдят, че са не-религиозни.
Можем много да спорим за това, дали атеизмът и агностицизмът са „религии”. Но няма спор за това, че те все пак са светогледи. Всеки има начин, по който гледа на света. Всеки има фундаментални убеждения за живота и тези убеждения са оформени от религиозни възгледи (или тяхната липса).
Четирите основни въпроса на светогледа са: 1) произход, 2) смисъл, 3) морал и 4) съдба. Всеки има убеждения за това, откъде се е появил светът и човешките същества (произход), каква е целта на живота (смисъл). кое е правилно и кое - грешно (морал) и какво се случва, след като умрем (съдба).
Нека очертаем контраста между фундаменталните убеждения на християнския светоглед и този на атеизма (или, както понякога го наричат, секуларизма).
Християнство
Произход Бог създаде света и направи човека по Свой образ.
Смисъл Хората са създадени, за да прославят Бога и да Го радват завинаги.
Морал Божиите заповеди, както са обобщени в Десетте Божии заповеди, ни показват кое е правилно и кое грешно.
Съдба Има възкресение за живот за праведните и възкресение за осъждение за грешниците.
Атеизъм
Произход Всички създания са еволюирали от първичната супа в продължение на милиарди години.
Смисъл Животът няма истински смисъл, но ние трябва да търсим „щастието”.
Морал Моралът е социален конструкт.
Съдба Ние преставаме да съществуваме, след като умрем.
Атеистичният светоглед не е толкова лесен за дефиниране, колкото е християнският. Това, фактически, е един от аргументите на християнските презумптивисти[1] против атеизма - атеизмът няма реална основа за смисъл и морал. На практика атеистите и другите „не-религиозни” хора крадат презумпции от християнския светоглед. Те обикновено вярват в някакъв вид висша сила и дори признават основни положения от християнския морал, например „отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към тебе” (форма на Златното правило на Исус). Атеистите са непоследователни в своите убеждения. Но това не е изненада. Кой може да живее последователно, ако животът няма смисъл?
Християнството, от друга страна, осигурява последователен набор от основни убеждения. То е единственият последователен светоглед и без християнския Бог не може да има основа за живота, смисъла, морала, математиката, логиката и красотата. С други думи, триединният Бог от Светото Писание е необходим за света, в който живеем.
И какво от това? Защо твърдя, че „всеки има светоглед”? Защото от това логично следва, че няма такова нещо като интелектуален неутралитет. И християнството, и атеизмът, и другите религии - всички имат основополагащи убеждения за света. Така че, когато някой говори за история, философия, наука, политика или каквато и да било друга тема, този човек е пристрастен.
Ето защо никога не казвам, че съм „неутрален” по дадена тема. Не съм. Проблемът е, че опонентите ми често твърдят, че са неутрални или обективни, сякаш „секуларизмът” е някаква неутрална философия. Учените, които вярват в Дарвиновата еволюция, твърдят, че са „неутрални”. Либералните[2] медии твърдят, че са „неутрални”. Учителите и професорите твърдят, че са „неутрални”.
Не, не и не.
Никой не е неутрален. Спрете да лъжете за това. Признайте, че имате светоглед и осъзнайте, че вашите убеждения следват от него.
Учените атеисти не търсят доказателства за и против еволюцията, както би направил един „неутрален” наблюдател. Християните също не го правят. И двата лагера фаворизират доказателствата, които съответстват на техния светоглед. Същото важи и за политиката. Фактите не говорят сами за себе си. Те трябва да се интерпретират. А интерпретацията се прави от позицията на светогледа.
Всичко това има сериозни последици за образованието. Учителите не са неутрални, училищата също не са. Затова, когато избирате училище за детето си, се запитайте: „Какъв светоглед преподава това училище?”
Можете да сте сигурни, че не е неутрален.
Закъри Гарис е автор, адвокат и християнин. Има магистърска степен по богословие и докторска по право. Публикува в различни икономически и християнски медии. Той е основал и пише за KnowingScripture.com - сайт с ресурси за христоцентрично библейско изучаване от гледна точка на Реформацията - и TeachDiligently.com - сайт за образованието от библейска перспектива.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Презумпциите са твърдения, които се взимат за даденост, както аксиомите в математиката. Презумптивната апологетика приема за даденост, че Бог съществува и че Библията е непогрешимото Божие слово и тръгва от там, за да защити логично християнската вяра. От Библията знаем, че невярващият е грешен в своя ум (Римл. 1:18-32) и неспособен да разбере духовните неща (1 Кор. 2:14). Затова, колкото и убедително да е дадено доказателство или логическо заключение, невярващият не може да бъде убеден да повярва, тъй като греховната му природа изкривява неговото възприятие на реалността. Ето защо този апологетичен подход се стреми да промени презумпциите на човека и да ги приближи до Божието Слово. Представители на тази школа са Корнелиус ван Тил, Ейбрахам Кайпър, Грег Бансен и др. (бел. прев.)
[2] Дефиницията на речника на Мериам-Уебстър, за „либерален” е: „някой, който смята, че правителството трябва да бъде активно в подкрепата на социалната и политическата промяна”. (бел. прев.)
