Благодат и мир вам!
В навечерието и на тази година, отново не целенасочено, а някак изподир слушах обращенията, или както е прието да се казва днес – поздравленията, на редица политици към българите, по случай превъртането на календара. Отчетливо характерно за всички тези поздравления е едно нещо: Всички желаят преди всичко, на първо място, най-вече ЗДРАВЕ и после додават още нещо, свързано с начинът, по който клетите ни политикани виждат или по-скоро си представят живота. Всъщност, най-вече и на първо място здраве желаят и си пожелават почти всички хора – това е така да се каже стандартно заклинание за езическия свят, в който живеем.
Като последователен християнин ви питам: Чували ли сте някъде във встъпителните обращения на апостолите към християните, когато им пишат, някой да желае здраве на църквата!? Не сте го чули, няма и да го прочетете. Знаете ли, че думата „здраве“ не е спомената повече от десетина пъти в Библията, като повечето от тези стихове са в Притчи и то в специален контекст. В Новия завет ще прочетете думата веднъж. Въпросът обаче е, че спомената в Словото, обикновено тази дума няма нищо общо в своя оригинал, със значението на съвременната думата здраве или поздрава „здравей“. Това не е най-важното в момента, няма да ви занимавам с екзегетика. По-важно е, че здравето на тялото практически липсва като тема в Библията.
Нито една от заповедите в Декалога не е свързана с физическото здраве. Въобще Библията говори малко за здраве, дори тъй наречените „здравни закони“ в казуистиката на Стария Завет, са всъщност ритуални закони, изпълнени в Христос.
Логичният въпрос тогава за нас, като християни е: Защо съвременният свят е толкова обсебен от здравето си – за съжаление и много християни имат този проблем! Отговорът е прост –съвременният свят е обладан от диво езичество, окултизъм и омраза към Бога на Библията.
Не, здравето не е най-важното нещо за нас! Ако беше така, Библията нямаше да е писана от Бога на Библията, а от проф. Емилова или от „учителя“ Дънов.
Когато става въпрос за здравни проблеми в Библията или за изцеления, те обикновено са свързани с езичниците и са свидетелство за тях. Свидетелство затова кой е Лекарят, Изцелителят на хората. Точно такъв е случая, когато думата „здраве“ е спомената в Новия Завет. Спомняте си случката описана в Деяния на Апостолите, когато апостолите Петър и Йоан се спират пред куция по рождение човек, просещ пред храма и Петър му казва: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.“ Апостол Петър използва извършеното от Бога чудо, за да благовества на удивеното множество, като казва:
„Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.“ (Деяния 3:12-16)
В крайна сметка, централната тема на Словото Божие е не здравето, а изкупителното дело на Христос!
Когато хората мразят Бога, те издигат друг, фалшив бог за себе си, бог, на който да се кланят и да обожават – днес това е богът на здравето. Страхът от смъртта и разклатеното здраве, изтегля на преден план от пантеона на езическите божества, богинята Хигия или Салус, какъвто е латинския ѝ еквивалент. Тя е дъщеря на Асклепий, както разказват приказките на езичниците. Разбира се Асклепий, бащата на Хигия, е богът на лечението. Преклонението пред Хигия ни предпазва от заболяване, а редовните дарове пред олтара ѝ ни гарантират добро здраве – казват древните езичници.
Често пъти съм обръщал внимание на думите, които християните използват. Често пъти съм получавал неодобрение заради това, че го правя. Често дори съм бил атакуван с омраза, когато съм обръщал внимание на начина, по който християните говорят или се изразяват. Истината е, че след като апостол Яков отделя толкова много внимание на думите ни, очевидно това е важно. А и в крайна сметка, цялата Библия е думи и всяка от тях е важна, само че думата здраве явно не важна за Словото и аз се питам защо, при положение, че тя е най-важната дума в съвременния свят!?
Не съм правил нищо повече от това, което виждам в Словото и нямам нищо против да бъда мразен затова – защото ако съм мразен заради покорството си към Словото на Бога, това е благодат за мен: Христос ясно казва: „ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине.“ – за мен това е предостатъчно!
Нямате и най-малка представа, колко езическо наследство има в говоренето ни. Ние сме пропити с езика на езичниците, защото сме расли и сме били възпитавани в езическа среда. Ето например, днес ние се поздравяваме с думата „здравейте“ – а защо, питам, никой от апостолите не се обръща към християните по този начин? Питам ви и отговор не искам, защото е ясен!
Като споменах богинята Хигия, нека ви кажа още нещо за нея, защото е свързано с поздрава, който всички ползват „здравей“: Значи, Статуи на Хигия са били ваяни от най-известните древни скулптори, като Скопас, Бриаксис и Тимотей. Та Хигия най-често е представена в скулптурата като млада, гола жена, хранеща голяма змия, увита около тялото ѝ. Змията обикновено пие от съд, който тя носи – някаква чаша или паничка. Разбира се вие знаете, че в наши дни змията с чаша е емблема на медицината. Тези атрибути по-късно са възприети от гало-римската богиня на здравето Сирона. Името Хигия е в основата на думата хигиена, както се досещате (разбира се, чистотата на тялото е важна, но не в това е проблема). Последователите на Питагор се поздравявали с думата „Хигия“ което значи „Здравей“, понеже самата дума Хигия, се превежда буквално като здраве.
В своя исторически оригинал, хипократовата клетва започва със следните думи:
„Кълна се в Аполон, лечителят, Асклепий , Хигия и Панацея, и вземам за свидетели всички богове и всички богини, за да се запази според способността ми и моята преценка следната клетва и договор“. После вече следват някои от познание ни думи на вричането към боговете на древните езичници. . .
Разбира се, дори и ние българите си имаме статуя на Хигия – в Банкя. Ако искате, вижте я в нета. Статуята на Хигия в гр. Банкя се намира в парк „Кестени“. Богинята е изобразена гола, наметната с плащ. В лявата си ръка държи тояга с увита около нея змия, а в дясната си ръка – съд . . . но стига толкова за митологията и произхода на думата „здравей“.
Ще кажа по-скоро това, че самата дума „здравей“, която често се използва сама за себе си, звучи като наричане или заклинание – хората обичат такива неща. Ето, сега дойде нова година в летоброенето след рождението на Христа и езическата българска традиция си има специално заклинание по тоя повод. Разбира се, мога да ви изрецитирам десетина варианта на сурвакарското заклинание – и аз съм бил дете и мен са ме учили на тия стихчета в държавното училище, пък съм и сурвакал за пари маса народ, като дете, поводът за сурвакането бе да се обогатя, разбира се. Кътах си парите за сладкиши от сладкарницата, то е ясно, но:
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!
Много „свежо“ сурвакарското заклинание. Само че златния клас в нивата, ябълките, мамула и гроздето не падат от небето, за тях човек трябва усърдно да се труди. Ама по празниците в края на годината кой мисли за труд – всичко яде, пие, весели се и мечтае за берекет, ако може без особени усилия. Разбира се, в сурвакарското наричане има и деца, има и здраве, както му е ред. То добре, ама и помен няма от Истината. Сякаш всичките блага на света идват, защото си ги пожелаваме или си мечтаем за тах!?
И като писах одеве, че апостолите никога не са се обръщали в писмата си до църквата желаейки здраве, казвам да почетем малко, та да видим какви поздрави са отправяли ранните християни към своите братя и сестри:
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.“ (1 Петр.1:3-4)
„Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.“ (2 Петр.1:2)
„Благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.“ (2 Йоан 1:3)
„Милост, мир и любов да ви се умножат.“ (Юда 1:2)
„До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.“ (Рим.1:7)
„До Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш: Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.“ (1 Кор.1:2-3)
„Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.“ (2 Кор.1:1-2)
„. . . към галатийските църкви: Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,“ (Гал.1:2-3)
„Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.“ (Еф.1:2)
„Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.“ (Фил.1:2)
„Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа].“ (Кол.1:2)
„Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас.“ (1 Сол.1:1)
Мога да продължавам още дълго, но и да го направя, само ще видите, че никъде, ама никъде няма поздрав от сорта – бъдете здрави или здравейте!
Това не означава, че християните от Първи век не са боледували, напротив, боледували са, но никога не са си пожелавали здраве!? Очевидно физическото здраве не е най-същественото нещо, което биха могли да си пожелаят, но виж благодатта и мирът, дадени от Бога Отец чрез Исус Христос, са съвсем друго нещо.
Но както написах и тогава хората са боледували. Очевидно причините за болестите в Библията са две: Наказание или Изпитание – толкова. Ако четете внимателно Словото ще видите, че една от причините за лошото здраве е не разпознаването на тялото Христово – така пише по повод на участието в Господната трапеза:
„Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.“ (1 Кор.11:29-31)
Болестта може да е съд, може да е и изпитание, както в случая с Йов, но това не е страшно. Пак Словото ни казва чрез апостол Яков:
„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ (Яков 1:2-4)
Днешният култ към здравето е най-ярката илюстрация за езичество в най-лош вариант. Хората обичат да произнасят заклинания за здраве. Важно е да има манджа и да сме здрави. Това е върховната цел на средностатистическия безпътен и окаян езичник. „Айде наздраве, да сме живи и здрави – туй е най-важното – един път се живее“!
За езичника, понеже животът е един, но за сметка на това доста крехък, че и кратък, най-важното е да сме живи и здрави, нищо, че мъртвият в греховете си човек не е нито жив, нито здрав. Лутайки се в своята заблуда, езичникът ще се хване за всяка сламка, за да е спокоен за здравето си. Именно заради това, експлоатацията на темата за здравето има небивал успех на фона на днешните събития по света, свързани не само с грипа, но с кое да е друго заболяване. Водени от своя страх за здравето си, всички езичници, а и доста християни вършат безброй лупинги и се покоряват на всяко робство, само здраве да има, щото то е най-важното – ами не е!!!
Здравето е следствие, а не причина. Често самите ние се молим за здраве, но когато прочета Господната молитва, в нея не виждам подобна просба:
„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].“ (Мат.6:9-13)
Къде точно видяхте основна точка в този образец за молитва да е здравето ни!? Начинът, по който християните са гледали в историята, а трябва да гледат и сега е, че физическото здраве е част от Божията благодат към нас, защото благодатта е много повече от само здраве!
Въобще не казвам, че ние не трябва да се грижим за телата си, напротив, те са храм на Святия Дух (1 Кор.3:16). Но както се казва, че са храм на Святия Дух, така се и казва, че телата ни принадлежат на Бога и ние трябва да Му ги предоставим като жертва жива, свята и благоугодна, като наше духовно служение (Рим.12:1). Не, не трябва да неглижираме телесното си здраве в никакъв слушай. Имаме навика да го правим, особено по празниците, наслаждавайки се на изобилие от вкусни гозби, но да не забравяме, че и лакомията е грях, а и определено вреди на здравето ни – има много предупреждения за лакомията, включително и по повод на Господната трапеза, но . . .
В крайна сметка, причината за нашето здраве очевидно е само и единствено Богът на Библията, сиреч опазването в живота ни на Неговите заповеди.
Затова и ни се казва: „Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си; Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.“ (Пр.4:20-23)
Да пазим сърцето си в тези стихове не означава да се пазим от инфаркт, нали ви е ясно!?
Христос ни казва, коя е първата и най-голяма заповед: "да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "да възлюбиш ближния си, както себе си". (Мат.22:37-39)
Христос не ни казва: Пазете здравето си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: да опазиш здравето на ближния си, както своето си – това дали го разбирате!?
Какво поиска от Бога цар Соломон: „А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам . . . Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ; И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.“ (3 Царе 3:5,9,10)
В следствие на тази Соломонова просба: „Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.“ (3 Царе 4:29)
Да му се не види, защо цар Соломон не поиска от Бога здраве, та да може да си върши царските дела!? Ако бе поискал здраве, то и ние щяхме да знаем, какво искат хората, за да бъдат най-мъдри на света. Уви – за тая работа здравето не е на първо място, моите съболезнования!
Да се поздравим в контекста на Словото, означава да отдаваме цялата слава на Бога. Апостол Павел обича да се обръща към християните с: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа. Това е чудесен поздрав, използвайте го!
Явно благодатта и мира включват всичко, от което се нуждаем в тоя живот и съм сигурен, че когато говорим за благодат, то здравето е част от тази благодат, без да се превръща във фетиш. Работата е там, че благодатта включва много повече от здравето. Тя включва успех в начинанията ни, радост от живота, щастие в пътя на правдата, простор за душата и каквото добро още се сетите. Разбира се, тази радост може да се изживее в мир. Но откъде, казва Павел, идат благодатта и мирът – идват от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
Затова и всички вас така поздравявам: Нека новата година, е пълна за всинаца ни с Благодат и мир, които идат над нас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
Наивно ли е да си мисля, че ще доживея денят, в който български политик поздравява с тези библейски думи, на връх Нова година, всички нас – как мислите?
