Дойде времето да отхвърлим и Дарвин
Кога и къде ще настъпи края на „културата на отхвърлянето“? Жаждата за осъзнаване на расовата несправедливост никога не може да бъдат задоволена. Никоя мярка не е достатъчна. Ето една изненадваща, закъсняла кандидатура за лотарията на общественото отхвърляне. Под атака е самият Чарлз Дарвин. Точно така. Св. Чарлз Дарвин ще бъде отхвърлен, ако активистите от Университета Шефилд успеят да наложат волята си.
„Британският натуралист Чарлз Дарвин стана последният учен, който се сблъсква с движението за „деколонизиране на учебната програма“, според новините за твърденията на Шефилдският университет, че теорията на еволюцията на Дарвин е използвана, за да „оправдае превъзходството на белите мъже“.
Но проблемът не е просто защитата на превъзходството на белия мъж, а е много по-сериозен. В опит да оправдае Дарвин, неговият биограф професор Джеймз Мур отвръща на атаката на Шефилдския университет срещу иконата на еволюционната „наука“:
„Това, което отличава неговия „расизъм“ – и го свързва повече с хората днес – е дълбокото му убеждение, че всички човешки раси са „семейство“, братя и сестри. Дарвиновото осъзнаването на расовата несправедливост се вижда най-добре в неговото отстояване на идеята, че расите са част от общото човечество пред лицето на настъпваща антропология, която настоява, че расите са всъщност отделно възникнали и несвързани с родство видове, оправдавайки по този начин жестокостите, за които сега обвиняват Дарвин.“
Според презумпциите на Дарвин ние сме животни. Ние сме една от „предпочитаните раси“ по собствените думи на Дарвин, спрямо всички останали животни. По думите на Ричард Докинс: „Макар атеизмът да е можело да бъде логически защитим и преди, Дарвин позволява на атеистите да бъдат интелектуално завършени.“ Няма как да премахнем този „предпочитан статус“, ако не признаем първо, че сме сътворени по Божия образ.
Макар Дарвин да е бил против робството, в неговата интелектуална система или в твърденията на съвременните привърженици на дарвинизма няма нищо, което да даде някакво оправдание за заклеймяването на робството като морално зло.
В процеса на Скоупс от 1925 г., ответникът Джон Скоупс преподавал от „одобрен учебник, наречен Гражданска биология с автор Джордж Хънтър.“[1] Книгата не се занимава толкова с научна защита на дарвинизма, колкото с изброяване на „обществените последици от дарвинизма. По-конкретно, глава седемнадесета разглежда приложението на „законите на подбора“ в човешкото общество и одобрява евгенетичните политики и научния расизъм, които са масово срещани в САЩ по това време.“ (Скоупс е заместващ учител, внедрен от Американския съюз за граждански свободи, за да провери как се прилага анти-еволюционния закон на щата Тенеси. Той преподавал на децата от седемнадесета глава.) В своя труд „Гражданска биология“ „Хънтър считал, че е престъпление да оставяме на следващото поколение „инвалиди“ и считал семействата с история на туберкулоза, епилепсия и слабоумие за „паразитиращи върху общестнвото.“ Решението, според Хънтър, е да се предотвати тяхното размножаване .“[2] Ето начинът, по който се изразява този автор:
„Ако такива хора бяха по-низши животни, вероятно щяхме да ги избием, за да им попречим да се разпространяват. Човечеството няма да ни позволи да сторим това, но ние можем да намерим решение като разделим мъжете от жените и ги затворим в домове и на други места и като използваме най-различни начини, които да им попречат да се женят помежду си и да увековечават своята низша и изродена раса.“[3]
Еволюцията валидира движението за евгенетика, като му дава научна легитимност. Тя изиграва същата роля за дълбоко насадените идеи относно расите.[4] „Хънтър вярва, че най-развитата „човешка раса“ е тази на „цивилизованите бели обитатели на Европа и Америка“, които са „най-висши от всички.“[5] Днешният морал (или липсата на такъв) е отражение на етичните и обществените последици от дарвинизма. Еволюцията лишава човек от всякакво достойнство и го освобождава от необходимостта да зачита правата на другите. Барбара Рейнолдс, бивш колумнист за ЮсЕсЕй Тудей, пише за господстващото влияние на еволюционния догматизъм в училищата:
„Забраната на преподаването на креационизма в полза на еволюцията създаде атеистична, войнстваща атмосфера, която може да обясни защо децата ни понякога се държат като Годзили, вместо като личности направени по Божия образ. Докато еволюцията учи, че ние сме случайни издънки или прищевки на природата, креационизмът показва, че човечеството e направено от божествен Създател. От това следват правила, които управляват живота ни не само на този свят, но и в отвъдния.
* * * * *
Ако еволюцията бъде натрапена насила на децата ни, не трябва да се изненадваме, когато те се бият в гърдите, или даже по-лошо, когато посягат да се удрят едно друго и бият учителите си.“[6]
Коментарите на Рейнолдс напомнят на написаното от К. С. Луис: „Ние правим хора без сърца и очакваме от тях да имат добродетели и инициатива. Присмиваме се на честта и сме шокирани, че откриваме предатели сред приятелите си. Скопяваме и след това очакваме от скопените да се плодят.“[7] Отнемаме от мъжете и жените положителната увереност, че са създадени по Божия образ, а после се изненадваме, когато те действат като полски зверове. Необуздани зверове шестват по улиците и в училищата. „В Ню Йорк двама младежи и млада жена заключват тринадесетгодишно момиче, многократно я изнасилват и след това я връзват за петите в някакво мазе и я провисват с главата надолу, преди тя да успее да избяга.“[8]
„Произходът на видовете чрез естествен подбор“, първият труд на Дарвин, публикуван през 1859 г., бил оръжието, от което секуларистите се нуждаели, за да наложат конкурентен всеобхватен мироглед, основан върху нехристиянски презумпции. Дарвиновата еволюция се считала като изходен път от свят, управляван от Творец, който налага етични абсолюти. Немският учен Ернст Хекел е максимално последователен относно изводите от дарвиновите теории. Той счита, че моралният закон е подчинен на биологията. „Хиляди, даже милиони клетки биват пожертвани, за да може един вид да оцелее.“[9]
Ако това е вярно за биологията, тогава е също толкова вярно и за обществото. „Начинът, по който Хекел използва теориите на Дарвин, оказва решаващо влияние върху интелектуалната история на неговото време. Неговите идеи обединяват тенденции, които вече са се развивали в Германия – за расизма, империализма, романтизма, национализма и антисемитизма.“[10] През 1906 г., когато е бил на седемдесет и две години, той основава Монистката лига. За мониста, човек е бил едно с природата и животните. Човекът не е създаден специално като „образ на Бога“. Той няма душа, а само превъзхождаща степен на развитие. Монистката лига „обединява евгенетици, биолози, богослови, литературни дейци, политици и социолози“.[11] Дарвинисткият мироглед, изразен от Монистската лига на Хекел, тълкува живота изцяло от гледната точка на обществените последици от еволюцията. Въздействието на лигата върху Германия е катастрофално, както свидетелства историята. „Ото Амон, водещ расов антрополог, пише, че законите на природата са законите на обществото. „Смелостта, хитростта и конкуренцията са добродетели... Дарвин трябва да стане новата религия на Германия... расовата борба е необходима за човечеството.“[12] Карл Маркс също открива в Дарвин „естествената историческа основа“ за своите възгледи. Философията на Хегел за „диалектически материализъм“, където конфликтни възгледи намират своя синтез в трети, по-напреднал етап от развитието, намира своята опора в Дарвиновата биология и естествените изводи, които следват от нея за историята, че „подобно на природата, обществото също се подобрява във времето.“[13]
Дарвин оказва подобно влияние върху Америка, макар и не под формата на нацизъм и марксистки комунизъм. Андрю Карнеги, американски индустриалец, приема радушно обществените изводи от Дарвиновите теории и ги прилага към света на бизнеса. „Тази светлина ме заля като потоп и ми изясни всичко. Не само че се освободих от богословието и свръхестественото, но също открих истината на еволюцията.“[14] Джон Д. Рокфелер, разсъждавайки от гледна точка на дарвинизма, вярва, че „растежът на един голям бизнес е просто оцеляването на най-добрите.“[15]
Затова, като имаме предвид действащите презумпции на Дарвинизма, „ако всички ние сме случайни продукти на биологията, защо белите случайни издънки не трябва да продават черните случайни издънки“[16] или да им причиняват и по-големи злини, и кой е този, който ще възрази на това?
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
[1]Philip J. Sampson, 6 Modern Myths About Christianity & Civilization (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2001), 54.
[2]Sampson, 6 Modern Myths About Christianity, 54-55.
[3]George W. Hunter, A Civic Biology (New York: American Book, 1914), 263. Цитирана в Sampson, 6 Modern Myths, 55.
[4]Расизъм е вярата, че една раса е по-висша от друга. Пълното заглавие на книгата на Дарвин е On the Origin of Species by means of Natural Selection or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life („Относно произхода на видовете чрез естествен подбор или запазването на предпочитаните раси в борбата за живот“. Думата „расизъм“ не означава „фанатизъм“ или „предразсъдък“.
[5]Sampson, 6 Modern Myths About Christianity, 55.
[6]Barbara Reynolds, “If your kids go ape in school, you’ll know why”, USA Today (August 27, 1993), 11A.
[7]C. S. Lewis, The Abolition of Man (New York: Macmillan, [1947] 1972), 35.
[8]David Gergen, “Taming Teenage Wolf Packs”, U.S. News & World Report (March 25, 1996), 68.
[9]Цитиран в James Burke, The Day the Universe Changed (Boston, MA: Little, Brown and Company, 1985), 265.
[10]Burke, The Day the Universe Changed, 265.
[11]Burke, The Day the Universe Changed, 266. Хекел фалшифицира илюстрациите, които придружават една техническа статия, която публикува през 1868 г. Виж Ian T. Taylor, In the Minds of Men: Darwin and the New World Order (Toronto, Canada: TFE Publishing, 1987), 274-81.
[12]Burke, The Day the Universe Changed, 265.
[13]Burke, The Day the Universe Changed, 273
[14]Цитиран в John W. Whitehead, The End of Man (Westchester, IL: Crossway Books, 1986), 53.
[15]Цитира Burke, The Day the Universe Changed, 271.
[16]James Scott Bell, The Darwin Conspiracy (Gresham, OR: Vision House, 1995), 64.
