Оспорване на насрещните презумпции по време на спор
Когато спорите с някого, трябва да стигнете до действащите презумпции зад изказаните твърдения. Например, първо ни казаха, че хомосексуалистите са такива по рождение, точно както хетеросексуалните са родени с желание към хората от противоположния пол. Сега ни казват, че хората могат да се „идентифицират“ с много полове. Означава ли това, че идентификацията определя валидността?
Някои хора твърдят, че имат определени вродени желания, които ги принуждават да действат по специфичен начин. Според вас, това докъде може да доведе? Макар да бяха направени множество научни изследвания, за да се намери генетична връзка, която да обуславя половите (сексуални различия), не успяха да докажат нищо. А дори да имаше такава генетична връзка, тя нямаше да означава, че поведението е нормално или морално. Въпросът „по какъв стандарт преценяваме това“ продължава да бъде валиден.
Има мъже и жени. Хората, които изпитват сексуално влечение към същия пол, не стават нова сексуална категория. Няма трети пол. Същото важи за хората, които се идентифицират като трансполови. Всичко това е изсмукано от пръстите. Тези нови категории за „пол“ и сексуалност са социални конструкти.
Как генетиката обяснява бисексуалността? Къде са генетичните маркери за мъжете, които се „идентифицират“ като жени, и за жените, които се „идентифицират“ като мъже? Не съществуват такива.
През 2019 година имаше 64 полови категории. Броят им продължава да расте. Филм на Би Би Си учи децата, че има „100 или повече пола“. Такова неправилно боравене с данните е подигравка с рационалния и научния подход към установяването на фактите. Както казва философът и богословът Корнилиъс Ван Тил, откакто рационалността е отхвърлила своята основа, тя се е превърнала в ирационална, защото тя отхвърля всяка форма на върховен авторитет и по тази причина трябва да възприеме случайността като основа за нещата, които трябва да бъдат рационални. Ако няма твърда основа за рационалността, тогава рационалната мисъл е абстракция.
Космосът не е източник на рационалност. Случайността не може да направи нищо. Рационалността почива върху разумен Бог. Великият християнски учен Йохан Кеплер е автор на крилатата фраза, която е възприета като мото от много християнски учени, демонстрирайки, че в своите научните изследвания, идеи и открития хората „мислят Божиите мисли след Него.“
Трябва ли да вярваме, че тези роящи се полови категории имат своята основа в генетиката или науката? Те нямат такава основа. Хората решават да се идентифицират с някой от множеството полове, измислени от хора, които са имали твърде много свободно време и са се откъснали от реалността, защото са отхвърлили библейския мироглед. Хората могат да се идентифицират като всичко. Те имат право да бъдат объркани, но нямат право да използват закона, за да ме принудят да приема тяхната измислица и да заявя, че момчетата, които се идентифицират като момичета, могат да съсипят женските спортове, за да защитят тази ирационална политика, която ще има опустошителни дългосрочни последици за всички.
В „Арсен и стара дантела“, Бродуейска пиеса и по-късно филм, един от героите вярвал, че е Теодор Рузвелт. Всеки път, когато се качвал по стълбите на дома си, той викал „Атака!“ и превземал стълбището на бегом, имитирайки известното нападение на Рузвелт при възвишението Сан Хуан. Останалите приемали шеговито неговото поведение и го търпели в някакви граници, но никой не е бил принуден да се съобразява с неговата самозаблуда.
Освен това, допускането, че може да има генетична причина за някое поведение, не означава, че това поведение е нормално или морално приемливо. Например замислете се за възможността агресията да има генетичен произход:
„Изглежда някои от нас са лоши хора просто по рождение. Учените казват, че са на път да определят генетични и биохимични аномалии, които предразполагат своите носители към насилие. Статия в списанието „Наука“... носи заглавието „ОТКРИТО Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГЕН НА АГРЕСИЯТА.“ (Dennis Overbye, “Born to Raise Hell?”, Time (February 21, 1994), 76).
Двама учени твърдят, че „изнасилването е естествено, биологично явление, породено от еволюцинния подтик на мъжете да се възпроизведат“ (Dan Vergano, “Natural, biological theory of rape creates instant storm,” USA Today (January 28, 2000), 8D). Според действащите презумпции на материалистичния мироглед изнасилването е естествено. То се случва всеки ден в животинския свят, а според еволюционния догматизъм хората са животни.
Трябва ли да се съобразяваме с хората, които са агресивни или изнасилват, защото техните поведения имат биологична или еволюционна причина? Разбира се, че не. Но защо не? Защото има морални стандарти, които хората не могат да разклатят, дори ако не могат да ги обяснят. Какъв е източникът на тези морални стандарти? Защо те се прилагат в някои казуси, а в други – не?
Педофилите твърдят, че техните желания са вродени, т.е. че мозъците им са настроени по различен начин. Как може някой да докаже, че не е така? Трябва ли да се съобразяваме с хора, които изпитват сексуално влечение към предпубертетни деца? Макар желанието за сексуални контакти с деца да не може да бъде криминализирано, съответното поведение със сигурност може да бъде обявено извън закона. Защо? Дали причината е само в това, че сексуалното действие не е по взаимно съгласие? Щеше ли да бъде морално приемливо, ако беше?
Кой казва, че съгласието е необходимо в мирогледа на еволюционната промяна чрез несъществуващата случайност? Женските кучета не се съгласяват, когато мъжките се съвкупяват с тях. Всъщност, ако вземем предвид действащите презумпции на материалистите, ще стигнем до извода, че няма никакви морални закони. Ако изнасилването е част от еволюционния процес, и ако този процес ни е довел до този момент в еволюционното време, защо изнасилването да бъде считано за престъпление?
Дори хората да казват, че не могат да променят сексуалните си желания, това не означава, че тези желания са морално оправдани. Това е същността на дебата. Като народ ние сме изгубили способността да мислим от гледна точка на нашите основополагащи принципи.
Розария Шампейн Батърфийлд е хабилитиран професор по английски в Университета на Сиракуза, скептик към всичко, което е християнско, и с лезбийска партньорка. Нейната академична специалност била Куиър теория, постмодерна форма на гей и лесбийски изледвания. Днес Батърфийлд е майка на четири деца, посветена на семейството си жена и съпруга на презвитериански пастор на име Кент.
На какво се дължи промяната? Тя се осъществила чрез писмо в отговор на нейна статия в местния вестник, което било написано от Кен Смит, тогавашния пастор на Сиракузката реформирана презвитерианска църква.
„Това беше любезно и любознателно писмо. Кен Смит ме насърчаваше да изследвам любимия си тип въпроси: Как сте достигнали до своята интерпретация? Как знаете, че сте прави? Вярвате ли в Бога? Кен не спореше с моята статия; вместо това той искаше от мен да защитя презумпциите, които стояха в нейната основа. Не знаех как да му отговоря, затова изхвърлих писмото.
По-късно тази нощ изрових писмото от коша за боклук и го върнах на бюрото си, където ме гледаше за около една седмица, като ме предизвикваше да отговоря на предизвикателството към моя мироглед. Като постмодерен интелектуалец действах от исторически материалистичен мироглед, но християнството е свръхестествен мироглед. Без Кен да разбере, неговото писмо направи пробойна в цялостната рамка на моя изследователски проект.
Кога за последен (или за първи път) сте чули някой да подхожда към въпроса за хомосексуалната сексуалност, смяната на пола и над стоте други полови идентификации от гледната точка на фундаменталните презумпции, които лежат в основата на мирогледа на насилственото съгласие със сексуалните абнормалности?
Време е да спрем да спорим от гледна точка на права, защита на децата, свобода на сдружаване, изключения за религиозни организации и личната свобода и да оспорим презумпциите, които предизвикаха отхвърляне на моралния мироглед, основан върху Божия характер.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
