Предсказвачите на пророчества са част от някакъв затворен кръг от хора
Подобно на часовников механизъм, предсказвачите на пророчества се активизират с техните твърдения за края на света винаги, когато се случи нещо лошо. Те са като членове на някакъв „вътрешен кръг“, където привържениците споделят своите вярвания в затворена система, като използват една и съща терминология и шаблонни отговори за тези, които критикуват техните заключения. Когато бъдат предизвикани с въпроса: „Къде е казано това в Библията?“, те избягват да отговарят пряко и използват готов отговор, който идва от безопасния за тях наратив на затворената група.
Това се случва всеки път, когато някое ново пророчество за настоящите събития се появи и бъде оспорено. Един от последните случаи е във връзка с потенциалното избиране на Джо Байдън за президент на нашата нация:[1]
„Удивително е да виждаме как пред очите ни се изпълнява пророчеството.“
Колко пъти сте чели подобни думи? Колко поколения на провалени пророчески предричания трябва да изтърпим ние, християните, докато кажем „стига“?
После видях това:
Има само четири пасажа в Библията, които използват думата „антихрист“. Няма да намерите тази дума в книгата Откровение. Този факт изненадва много от ентусиастите на тема пророчества. Никой от тези пасажи не споменава, че антихрист ще управлява нещо. Прочетете сами въпросните текстове от посланията на Йоан, които са написани преди храма да бъде разрушен през 70 г. от Хр.:
- „Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време“ (1 Йоан 2:18).
- „Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (1 Йоан 2:22).
- „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Исус, не е от Бога; и това е духът на антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече на света“ (1 Йоан 4:2-3).
- „Защото мнозина измамници влязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист“ (2 Йоан 7).
Когато посочих тези библейски факти, думите ми бяха отхвърлени с репликата – „моите уважения, но не съм съгласен.“ Човекът не ми каза защо не е съгласен. Причината може би е фактът, че пасажите са толкова ясни, че няма как да бъде сбъркано тяхното значение, и не пасват на масовото разбиране за антихрист.
Забележете, че Йоан говори за онова време „сега има много антихристи“ (1 Йоан 2:18). „Сега“ се отнася за времето на Йоан, както се вижда и в 1 Йоан 4:3. В 1 Йоан 2:22 откриваме: „Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“. Във 2 Йоан 7 откриваме определение, което допълва прочетеното в 1 Йоан 2:22: „Защото мнозина измамници влязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.“
Определението на Йоан за антихрист е изцяло богословско. Нищо не се говори за харизматичен водач, който ще разрешава Близкоизточния конфликт, обещавайки да избави света от тероризма, който ще убеди евреите и арабите да подпишат мирен договор, който ще постели пътя за дългоочаквания Трети храм (за който Новият завет нищо не казва), за сатанински супермен, т.е. за „най-злия човек, който някога е живял“.
Йоан описва антихристите (множествено число) от своето време като доказателство, че тогава е било „последно време“ (1 Йоан 2:18). Какво има предвид Йоан с този израз? Той говори за пророчеството, което Исус даде на Елеонсия хълм (Мат. 24; Марк 13; Лука 21) и на други места (Лука 11:46-52; 13:34-35; 17:22-37; 19:41-44), че ще се случи пророческо събитие преди тяхното поколение да премине. Когато Йоан пише своето първо послание, разрушаването на Ерусалим през 70 г. от Хр. е било близо, оставали са може би само няколко години до него. „Последно време“ не се използва, за да опише събития на хиляди години напред в историята.
Кои бяха тези антихристи? Това бяха юдеите, които не приемаха връзката между Исус и Неговия Отец. „Аз и Отец едно сме“, каза Исус (Йоан 10:30). Юдеите възразиха и „взеха камъни, за да Го убият“ (10:31).
„Исус им отговори: „Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?“ Юдеите му отговориха: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, като си човек, правиш Себе си Бог.“ (10:32-33).
Невярващите юдеи разбираха претенцията, че Исус е Христос, т.е. обещаният Месия. По времето на Йоан невярващите юдеи бяха антихристите, защото те отричаха, че Исус е въплътеният Бог (Йоан 1:1, 14), че Той е обещаният Месия. Ето защо Исус бе обвинен в богохулство и защо юдейските религиозни и граждански власти искаха да го убият.
„Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва.“ Юдеите Му рекоха: „Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“ Исус им рече: „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“ Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма (Йоан 8:55-59).
Йоан описва тези невярващи юдеи като „сатанинска синагога“ (Откр. 2:9; 3:9), вид „затворен кръг от хора“, които отричаха действителността на Божието открито Слово и вместо това бяха приели някакво анти-месианско групово мислене.
Докато десетки хиляди юдеи приеха Исус като обещания Месия (прочетете книгата Деяния на апостолите), други юдеи, също много, Го отхвърлиха. Те се придържаха към традицията на старейшините и се ядосваха на твърдението, че старият завет е временен и е близо до изчезване (Евр. 8:13).
След като отговорих на някои от коментарите на моя събеседник за антихристите и затова как тяхната дефиниция на термина „антихрист“ не следва библейското определение, се започна с темата за голямата скръб. Твърди се, че антихристът ще се появи по време на това предполагаемо бъдещо събитие. Това твърдение няма нищо общо с казаното от Йоан. Нито с казаното от Исус в Матей 24:21.
Отговорих със следното:
Голямата скръб е минало събитие, което се е случило преди да премине поколението, на което Исус говореше. Виж моята книга Манията по последното време[2]. Йоан описва себе си като „съучастник в скръбта“ (Откр. 1:9).
Какъв беше отговорът на човека, който публикува мемето? „Моите уважения, но не съм съгласен.“
На което отговорих: „Несъгласието не е опровержение.“ Неговият отговор бе типичен за шаблонната реакция на „затворения кръг“ с това, че се чувства комфортно в тесните граници на пророческата парадигма. Хората вътре се чувстват длъжни да отхвърлят всеки опит тя да бъде поставена под въпрос, дори ако тя противоречи на това, което е изрично написано в Писанието, или твърди нещо, което не се споменава в Библията.
Скръбта, която Исус описва в Матей 24:21, е вече историческо събитие. Тя се е случила в миналото. Исус каза в Матей 24:34: „Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“ Изразът „това поколение“ винаги се отнася за поколението, на което Исус говори. Той никога не означава бъдещо поколение.
- „А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си...“ (Мат. 11:16)
- „Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тук има Един, Който е повече от Йона“ (Мат. 12:41).
- „Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има Един, който е повече от Соломон“ (Мат. 12:42).
- „Истина ви казвам, всичко това ще дойде върху това поколение“ (Мат. 23:36).
Ф. Ф. Брус пише: „Изразът „това поколение“ се използва твърде често от Исус в този буквален смисъл, за да предположим, че изведнъж придобива друг смисъл в пасажа, който изследваме сега. Нещо повече, ако се има предвид поколението от края на света, тогава щеше да бъде по-естествено то да се нарича „онова поколение“, а не „това поколение“.[3]
Могат да се дадат още много библейски примери относно определението за „това поколение“ (Марк 8:12, 8:38, 13:30, Лука 7:31, 11:29, 11:30, 31, 32, 50, 51; 17:25; 21:32) и могат да се посочат още много цитати от коментатори, които подкрепят твърдението, че „това поколение“ означава поколението, на което са говорили Исус и новозаветните автори. Виж моята книга Войни и слухове за войни[4].
Как е възможно скръбта, която доведе до разрушаването на Ерусалим през 70 г. от Хр. да е „голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато не ще има“ (Мат. 24:21)? Защото това е било събитие на заветен съд. Исус не описваше нещо, което ще се случи с целия свят. Той използва същите изрази, които се намират в Езекиил 5:9, които описват запустяването на Ерусалим и съда, който се е случил през 6-ти век пр. Хр.:
Така казва Господ Йехова: „Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите и разни страни го ограждат. А той се възбунтува против наредбите Ми по-нечестиво и от народите и против повеленията Ми – повече от страните около него. Защото отхвърлиха наредбите Ми и не ходиха според повеленията Ми. Затова така казва Господ Йехова: Понеже вие сте по-непокорни от народите, които са около вас, и не ходихте според повеленията Ми, и не спазвахте заповедите Ми, нито следвахте даже наредбите на народите, които са около вас, затова така казва Господ Йехова: Ето и Аз съм против тебе и ще извърша съд сред тебе пред очите на народите. Заради всички твои омразни мерзости ще ти направя онова, което никога преди не съм правил, нито ще направя някога. Затова всред тебе бащи ще изядат чадата си и чада ще изядат бащите си. И Аз ще извърша съд над тебе, а всички останали от тебе ще разпръсна по всички ветрове. Затова заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, понеже ти оскверни светилището Ми с всичките си омразни мерзости и с всичките си омразни дела, затова ще се отдръпна, окото Ми няма да те пожали, няма да те пощадя. Една трета част от тебе ще измрат от мор и ще бъдат довършени всред тебе от глад; една трета част ще паднат от меч наоколо ти; а една трета част Аз ще разпръсна по всички ветрове и ще изтегля меч след тях (Езек. 5:5-12).
Този вид изразяване е риторична хипербола, която често се използва в Библията (напр. Изх. 11:6; Деян. 2:5; Кол. 1:23; 3 Царе 3:12 сравни с Мат. 12:41; 4 Царе 18:5 сравни с 4 Царе 23:25). Един от коментаторите пише, че „голямата скръб е дефинирана в Писанието като „рутина, от която не може да се избяга“. Ако това е определението за голямата скръб, тогава то не е в съгласие с Библията, където се споменава, че се бяга от нея.
Голямата скръб, описана от Исус, е можела да бъде избегната пеш чрез бягство „в планините“ извън Юдея (Мат. 24:16). Обстоятелствата, описани от Исус, сочат страната Израел през първи век: къщите са имали плоски покриви, съботата все още се е спазвала, а връхната дреха на даден човек е била единственото му притежание, което е толкова ценно и необходимо, че да не може да се задържа като залог по време на нощните часове, но трябвало да се връща на притежателя си всяка вечер (виж Изх. 22:26-27).
Описанието на Лука включва някои от елементите, които определят същото поколение, и казва: „когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му“ (21:20). Това означава, че голямата скръб, описана от Исус, може да бъде избегната и е била избегната от онези, които са се вслушали в Господ и са побегнали към планините, подобно на Лот. Тези, които не са сторили това, са завършили като жената на Лот, били са погълнати от огнено осъждение.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
[1]Авторът е американец. (Бел. прев.)
[2]Gary DeMar, Last Day Madness, https://store.americanvision.org/products/last-days-madness
[3]F. F. Bruce, The Hard Sayings of Jesus, (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1983), 227.
[4]Gary DeMar, Wars and Rumors of Wars, https://store.americanvision.org/products/wars-and-rumors-of-wars?
